№ 7876
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П С
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20211110142139 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.04.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На втори април две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар И И
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 42139 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. В. В., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „...“, бл. .., вх. Ж, ет. 7, АП.., и А В В, с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„Л..“, БЛ.. вх. Б, ет. 8, АП.., против „Ч..“ ЕАД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Ц..“ №..., Б.., представлявано от изпълнителните директори Д С С и Х Б Б,
за установяване по отношение на ответника, че всеки от ищците не му дължи сумата от по 3
200,40 лв., в качеството им на наследници на В Г В за имот с клиентски № ... поради
погасяване на вземането по давност, претендират направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че са съсобственици по наследство от баща си В Г В на имот,
находящ се в с. В.., махала П.. имотът представляващ празно дворно място от 1 267 кв.м.,
съставляващ парцел X-77 в кв. 8 по плана на с. В... Също така твърдят, че още приживе на
баща им, ищцата искала да разреши въпроса за налични стари задължения на баща си към
ответното дружество, които към 10.09.2018 г. възлизали на 4 401,23 лв., а към момента на
предявяване на иска на 6 401 лв., претендирани от ответника за периода от 10.09.2009 г. до
01.09.2018 г. Сочат, че баща им и техен наследодател починал на 20.10.2019 г. Ищцата
направила искане за заличаване на старите задължения като погасени по давност, но й
отказали, като я насочили да предяви иск пред съда. Излагат съображения за погасяване на
вземането по давност, позовават се на съдебна практика. Ангажират доказателства.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат
исковата молба. Молят съда да уважи исковите претенции, претендират направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество Ч..“ ЕАД, с който исковата претенция се оспорва като недопустима
и неоснователна. Твърди, че А В В е регистриран като битов клиент на електрическа
енергия с клиентски № .. за имот на адрес: с. Б.., махала П.. общ.И... От справка , изготвена
от информационната система на ответното дружество, се установявало, че вземането е в общ
размер от 5 140,21 лв., от които: сумата от 2 376,26 лв. – главница за периода от месец
октомври 2009 г. до месец декември 2010 г. и сумата от 2 763,95 лв. – лихва за периода от
03.11.2009 г. до 24.11.2021 г. За процесния период били издадени 14 фактури. Оспорва
вземането за сумата над 5 140,21 лв. до сумата от 6 401 лв. като недопустимо. Излага
твърдения, че А В В, чрез пълномощника си М. В., направил искане за сключване на
договор за продажба на електрическа енергия за адрес: с. П.. махала Б.., за обект - вила, за
който обект е била открита партида с клиентски № .. на името на В Г В. Сочи, че заявителят
бил син на починалия В Г В, като в изпълнение на заявлението била регистрирана партида
за електрическа енергия на името на ищеца, по която партида били прехвърлени
2
задълженията. Оспорва предявената искова претенция от ищцата като недопустима, поради
липса на правен интерес. Оспорва исковата претенция и като неоснователна, като на
претендираното основание се погасявала възможността за принудително изпълнение, а
вземането продължавало да съществува като естествено. Излага подробни съображения,
позовава се на съдебна практика. Моли съда да прекрати производството по делото,
съответно да отхвърли исковата претенция като неоснователна, претендира направените по
делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковата претенция като недопустима за 1/2 част, както и за сумата над 5 140,21 лв., и като
неоснователна. Моли съда да прекрати производството за посочената част, която оспорва
като недопустима, съответно да отхвърли иска като неоснователен, претендира направените
по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот по
чл. 7 от ЗСГ № 171, том III, дело № .. г. на съдия при РС – И.., се установява, че Г В Ц е
дарил на сина си В Г В собственото си празно дворно място от 1 267 кв.м., съставляващ
парцел X-77 в кв. 8 по плана на с. В.., махала П.. при граници, подробно описани в
нотариалния акт.
От представения заверен препис от молба от 10.09.2018 г., подадена от В Г В до „Ч..“
АД се установява, че същият е направил искане за отпадане на задълженията му за
консумирана ел. енергия на имот в махала П.. с клиентски № .. за периода до 01.09.2013 г.,
поради погасяването им по давност. От представения заверен препис от Удостоверение за
наследници № .. от 27.05.2020 г., издадено от Столична община, район „Люлин“, се
установява, че В Г В е починал на 20.10.2019 г. и е оставил за свои наследници децата си –
ищците в настоящото производство.
От представената от ищците справка за клиентски № ... открита на името на А В В, се
установява, че задълженията му към „Ч..“ АД по фактури, издадени за периода от 02.11.2009
г. до 28.01.2011 г. възлизат на 2 757,79 лв.
Като доказателства по делото и приета кореспонденция, водена между наследодателя
на ищците и ищците, от една страна, и от друга страна – ответното дружество.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че
задълженията на А В В за договорна сметка № .. за периода от 02.11.2009 г. до 28.01.2011 г.
възлизат на 2 376,26 лв. за главница и на 2 736,95 лв. – лихви. Към справката са приложени
включените в справката фактури, издадени на името на В Г В за имот в махала П.. с
клиентски № ... От представения заверен препис от Заявление за продажба на електрическа
3
енергия за битови нужди с вх. № ********** от 29.10.2019 г. се установява, че А В В е
направил искане за продажба на електрическа енергия, като е приложил удостоверение за
наследници.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, че „Ч..“ АД, а понастоящем с наименование „Е..“ ЕАД, е
дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност доставяне на
електрическа енергия. По делото е безспорно установено, че наследодателят на ищците е
собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: с. В.., махала П.. за който е била
открита партида за клиентски № ... Безспорно е установено, че В Г В е починал и е оставил
за свои наследници ищците, които са придобили по 1/2 част от наследството му по смисъла
на чл. 5, ал. 1 от ЗН. Спори се за дължимостта на суми за доставена електрическа енергия.
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката, наследодателя на ищците се
явява потребител, респективно клиент, на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР
на ЗЕ. Съгласно чл. 98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия се извършва при
публично оповестени общи условия. Съгласно ал. 4 на същата норма след изтичане на 30-
дневен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното
им приемане от купувача. Ето защо съдът приема, че между наследодателя на ищците и
ответника са налице договорни отношения по продажба на електрическа енергия за
процесния период.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на електрическа енергия за
периода от 02.11.2009 г. до 28.01.2011 г. и по отношение на процесния имот от
наследодателя на ищците, както и стойността на електрическата енергия в размер на 2376,26
лв. за главница. По делото не се установява извършено плащане на посочената сума или на
част от нея. Напротив: налице са данни за отправено възражение от наследодателя на
ищците за погасяване на вземането по давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
електрическа енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно
с чл.111, б.”в” от ЗЗД. Задължението за доставената електрическа енергия представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
4
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
по отношение на сумите за процесния период за доставена електрическа енергия до имота
на наследодателя на ищците, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на предявяване на иска – 19.07.2021
г. е изтекла тригодишната погасителна давност по отношение на вземането на ответника за
доставена електрическа енергия по процесните фактури, издадени до месец май 2018 г. От
приетата като доказателство справка се установява, че задълженията за процесния период
възлизат на 2 376,26 лв., поради което претенцията се явява основателна и доказана. Само за
пълнота следва да се посочи, че фактурите за процесния период на потребление на
електрическа енергия са били издадени през периода 2009 – 2011 г., а не както е посочено в
справката за част от периода през 2019 г. Ето защо съдът приема, че задълженията за
процесния период са погасени по давност.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и лихвите за забава върху
главницата, които възлизат на 2 763,45 лв.
От изложеното по-горе следва, че задълженията за главница и лихви възлизат на
общо 5 140,21 лв., за която част исковата претенцията се явява основателна и доказана. За
разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 6 400,80 лв. претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна, или за всеки от ищците претенцията е
неоснователна за сумата над 2 570,11 лв. до 3 200,40 лв.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира
същото за основателно, съразмерно на уважената част от исковите претенции, поради което
в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
528,20 лв. от общо направените разноски в размер на 657,74 лв., от които: сумата от 256,04
лв. – платена държавна такса, сумата от 3,63 лв. – такса за превод, и сумата от 398,07 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. Следователно на всеки от ищците, съобразно с
наследствения му дял следва да бъдат присъдени разноски в размер от по 264,10 лв. В
случая съдът е намалил размера на дължимото адвокатско възнаграждение от 800 лв. на
398,07 лв. при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е съобразил фактическата и
правната обстановка по делото.
Относно направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
съдът намира същото за основателно, съразмерно с отхвърлените искови претенции, като в
5
полза на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 19,69 лв. от общо
дължимите разноски от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, която сума ищците
следва да заплатят по равно.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от М. В. В., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „...“, бл. .., вх. Ж, ет. 7, АП.., и А В В, с ЕГН **********, от
гр. София, ж.к. „Л..“, БЛ.. вх. Б, ет. 8, АП.., против „Е..“ ЕАД, с предишно наименование
„Ч..“ ЕАД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц..“ №..., Б..,
представлявано от изпълнителните директори Д С С и Х Б Б, че всеки от ищците не дължи
на ответника сумата от по 2 570,11 лв. /две хиляди петстотин и седемдесет лева и
единадесет стотинки/, в качеството им на наследници на В Г В за имот с клиентски № .. за
периода от 02.11.2009 г. до 28.01.2011 г., поради погасяване на вземането по давност, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумите над 2 570,11 лв., претендирани от всеки от
ищците, до първоначално претендирания от всеки от тях размер от 3 200,40 лв. /три хиляди
и двеста лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА „Е..“ ЕАД, с предишно наименование „Ч..“ ЕАД, с ЕИК .. със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Ц..“ №..., Б.., представлявано от изпълнителните
директори Д С С и Х Б Б, ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ищците М. В. В., с ЕГН **********, от
гр. София, ж.к. „...“, бл. .., вх. Ж, ет. 7, АП.., и А В В, с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„Л..“, БЛ.. вх. Б, ет. 8, АП.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от по 264,10 лв. /двеста
шестдесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА М. В. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „...“, бл. .., вх. Ж, ет. 7,
АП.., и А В В, с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Л..“, БЛ.. вх. Б, ет. 8, АП.., ДА
ЗАПЛАТЯТ по равно на „Е..“ ЕАД, с предишно наименование „Ч..“ ЕАД, с ЕИК .. със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц..“ №..., Б.., представлявано от
изпълнителните директори Д С С и Х Б Б, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, сумата от
19,69 лв. /деветнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7