Решение по дело №51/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е № 260033

 

гр. Пазарджик, 02.03.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен   съд,   търговско отделение,   в    открито  заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесети и първа година  в състав:

Окръжен съдия: Илиана Димитрова

при секретаря А Н, разгледа докладваното                                     от съдия Димитрова т. д. N 51 по описа за 2020 година и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.

Ищец по делото е ЗК „Лев инс“ АД – гр. София, който е предявил против ответника С.Б.Т. ***, регресен иск по чл. 274,ал. 2 от КЗ /отм./ във вр. с пар. 22 от действащия Кодекс за застраховането, влязъл в сила от 01.01.2016 г., според която правна норма, намираща се в ПЗР на новия КЗ, за застрахователните договори, преди влизането му сила, се прилага Част четвърта от отменения, освен ако страните договорят друго. 

 

 

 

 

          Цената на иска е 39 045,49 лв., според задължителните указания на въззивната инстанция, съдържащи се в определение по ч. гр. д.283/20 г. на ПАС, относно родовата подсъдност на делото.

          Тази сума се претендира на основание регресното право на ищеца /застраховател/ да  получи платеното от него във връзка с репариране на неимуществени вреди на лице, пострадало при ПТП, станало по вина на ответника,  който  е управлявал автомобила, без да има свидетелство за правоуправление. В нея било включено самото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., законната лихва от датата на увреждането 16.05.2011 г. до датата на плащането 29.01.2016 г., която лихва била изчислена на 12 013,19 лв. и разноски в размер на 2 032, 30 лв.,          Твърди се, че ответникът е предизвикал ПТП, движейки се с несъобразена скорост, но наказателното производство срещу него било прекратено на осн. чл. 24,ал.1 от НПК, но пострадалият В Г К предявил иск срещу застрахователя за причинените му неимуществени вреди,основавайки се на застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ . С решение по гр. д. № 2921/2014 г. на СГС ищецът по настоящото дело бил осъден да заплати посочените по-горе суми, чието възстановяване на водача на автомобила се претендира сега.

          Твърди се, че тъй като С.Т. бил непълнолетен към онзи момент, по делото срещу застрахователя били конституирани и участвали като трети лица-помагачи неговите родители.

          Издадени били изпълнителни листи и образувани две изпълнителни дела, по които, след покана да доброволно изпълнение, ищецът твърди, че е изплатил сумите от 41 616,14 лв. и 1 083, 30 лв., от които претендира заплащане на 39 045,49 лв. В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца уточнява, че има доказателства за присъждане и  заплащане и на разноските от 1 000 лв., присъдени в полза на СГС, като в писмената си защита конкрекритизира по кое изпълнително дело каква сума е била заплатена

          Претендира и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

          На основание чл.127 ал.4 от ГПК след дадени указания от съда бе посочена  банкова сметка ***"Лев Инс"АД, по която да бъдат преведени паричните суми, в случай на присъждането им от съда.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника, който прави възражения, първото от които – за нередовност на исковата молба, съдът намира за неоснователно. Ищецът много ясно е заявил, че освен главницата от 25 000 лв., е заплатил, след като е бил осъден за това, и законната лихва върху тази сума от датата на увреждането, която е посочена в изпълнителния лист до 29.01.2016 г., на която твърди, че е извършил плащане на цялата главница. Сочи, че нейният размер възлиза на 12 013,19 лв., поради което не се констатира твърдяната от ответника неяснота в обстоятелствата, нито противоречие на същите с петитума.

Останалите възражения касаят основателността на иска и се свеждат до следното:

1.Изтекла била предвидената в чл.110 ЗЗД 5-годишна погасителна давност, за начален момент на която ответникът счита датата на увреждането – 16.05.2011 г., твърдейки, че става дума за вземане за непозволено увреждане /чл.114, ал.3 ЗЗД/.

Вземанията за лихви, пък се погасявали с 3-годишна давност, а претендираните в случая били за период от 16.05.2011 г. до 29.01.2016 г.

2.Застрахователят трябвало сам да поеме отговорността за законната лихва и разноските, както по заведеното гражданско дело, така и по изпълнителните производства.Според ответника, след като не бил оспорвал иска до размера на присъдените 25 000 лв., то е бил длъжен да действа добросъвестно и да плати обезщетение в този размер доброволно, още след настъпване на застрахователното събитие.Така не би дал основание да дължи лихви и разноски.С още по-голямо основание, ответникът не дължал разноските по изпълнителните дела, защото сред влизане в сила на решението, застрахователят е бил длъжен да заплати присъдените суми, а не да дава повод за завеждане на изпълнителни дела и разноски по тях.

Ищецът се е възползвал от правото си да подаде допълнителна искова молба, в която във връзка с възраженията на ответника уточнява, че включената в главницата сума в размер на 2 032,30 лв. са разноски само за исковото производство и не се претендират такива за изпълнителното.

Ищецът поддържа претенцията си за заплащане на законната лихва, от датата на увреждането, присъдена с решението на СГС по прекия иск на увреденото лице, с два основни аргумента: 1.разпоредбата на чл.227  КЗ /отм/, която гласи, че застрахователя има право на регресен иск за всичко платено, като се позовава и на съдебната практика относно обема на регресната отговорност на причинителя на увреждането и обстоятелството, че малолетния тогава Т. бил привлечен да участва, чрез своите родители като трето лице помагач по делото по прекия иск.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните съдът приема за установено следното:

Налице е договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, сключен при действието на КЗ /отм/, по силата на който ищецът е бил осъден по предявен пряк иск от пострадалото лице В Г К да му заплати: 25 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди/, законната лихва върху тази сума от датата на деликта – 16.05.2011 г. до окончателното плащане и разноски, както следва: 1 000 лв. –държавна такса по сметка на съда, 124 лв. – в полза на ищеца К и 908, 30 лв. – адвокатско възнаграждение на неговия пълномощник на осн. чл. 38,ал.2 ЗА.

Горното се установява от представения заверен препис от решението по гр. д. № 2921/2014 г. на СГС. В диспозитива му е посочено, че е постановено при участието на трети лица-помагачи, а именно:Б Д Т. и А А Т, родители на ответника по настоящото дело. В качеството си на родители и законни представители на непълнолетния тогава С.Б.Т., те са били конституирани като помагачи на страната на застрахователя по иска за репариране на вредите, причинени при управление на МПС от страна на техния син.

За това и решението на СГС има обвързваща сила обвързващата в отношенията между застрахователя и третите лица помагачи /чл.223,ал.2 ГПК/, що се отнася до приетото в мотивите, че техният син е виновен за ПТП, вредите, които са причини в пряка причинна връзка с виновното му противоправно поведение и размера на дължимото обезщетение. Срещу третите лица помагачи не е бил предявен обратен иск и няма данни против тях да предявявана претенция от застрахователя в друг процес на             осн.чл. 48, ал.1 ЗЗД.

Към момента на причиняване на ПТП ответникът е бил на навършени 14 години, поради което няма как да е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС

Ето защо за застрахователя е налице основание да претендира пълния размер на платеното на пострадалото лице, както от родителите на осн. чл.48 ЗЗД, така и от самия непълнолетен тогава извършител на деликта – С.Т.. /Решение № 407/2012 г. по гр. д. № 1589/2011 г./

В случая искът по чл.274,ал.2 КЗ /отм/ е предявен против виновния за ПТП водач, който не прави възражения против фактите, установени с влязлото в сила решение на СГС по иска на пострадалия срещу застрахователя.

Застрахователя от своя страна е установил, че е заплатил присъденото обезщетение в размер на 25 000 лв., заедно със законната лихва от датата на увреждането до извършване на плащането, възлизаща на 12 013,19 лв. Самото плащане на главница и лихва е станало на 29.01.2016 г. и едва от този момент за застрахователя възниква регресното право, предмет на предявения иск по чл.274, ал.2 КЗ. За това и от този момент започва да тече давностния срок за неговото упражняване.Поради това възражението на ответника за изтекла погасителна давност /5 –годишна/ по отношение на главницата е неоснователно. Искът се приема за предявен на 30.03.2020 г., когато молбата е получена в съда, тъй като датата на изпращането й по пощата не може да бъде разчетена върху самото пощенско клеймо.

По отношение на регресното вземане за лихви, следва да се приложи специалната разпоредба на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, предвиждаща кратка 3-годишна погасителна давност. Започвайки да тече от момента на извършеното от застрахователя плащане, т. е. от 29.01.2016 г., тя е изтекла на 29.01.2019 г. Искът обаче е предявен едва в края на март 2020 г., поради което възражението за давност, направено от ответника е основателно по отношение на тази част от вземането, за която следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ако не беше погасено по давност вземането, би се дължало възстановяване на платената като лихви за забава сума от 12 013,19 лв. /от датата на увреждането до момента на извършване на плащането/, доколкото в процеса не се твърди и не се представят доказателства застрахования да е изпълнили задължението си да уведоми застрахователя за обстоятелствата по          чл. 224 КЗ/отм/. Последица от неизпълнение на това задължение е възможността застрахователят да претендира платените от него лихви за забава от датата на увреждането до плащането, като част от признатото му регресно право в случаите по чл. 274 от КЗ. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение №18/2017 г. по т. д. № 1935/2015 г. и др./

Ищецът претендира още заплащане на всички разноски, присъдени и заплатени от него във връзка с гражданския процес по предявения пряк иск от пострадалото от ПТП лице. Представени са доказателства за тяхното присъждане и заплащане, както следва: 1 000 лв. –държавна такса по сметка на съда, 124 лв. – в полза на ищеца К и 908, 30 лв. – адвокатско възнаграждение на неговия пълномощник на осн. чл. 38,ал.2 ЗА.

Общия размер на платените разноски – 2 032,30 лв. и според ищецът се дължи от виновния водач, управлявал МПС без свидетелство за правоуправление на осн. чл.274, ал.2 КЗ/отм/ във вр. с чл. 227 КЗ /отм/, която разпоредба гласяла, че застрахователят има право на регресен иск за всичко платено на увредения. Това обаче е предвидено само в една от хипотезите – чл. 227, т.1 КЗ /отм/, касаеща случаите, когато застрахователят отговаря спрямо пострадал, който е бил увреден умишлено от водача на МПС. А не такъв е процесния случай, в който не се твърди, вредите да са резултат от умишлени противоправни действия на непълнолетния  С.Т.. Твърди се, че той е управлявал мотопед с несъобразена скорост, което сочи на причиняване на вредите по непредпазливост. Ето защо, при липса на изричен текст, предвиждащ, че в случаите на чл. 274, ал.2 от КЗ /отм/ регресната отговорност обхваща и възстановяване на заплатените от застрахователя разноски и при положение, че не е налице умишлено увреждане, пораждащо право на регрес за „всичко платено на увредения“, искът по отношение на сумата от 2 032,30 лв. следва да бъде отхвърлен.

Отделно от това следва да се отбележи, че на увредения е платена като разноски единствено сумата от 124 лв., а останалите са присъдени в полза на съда /ДТ/ и съответно – на адвоката, представлявал безплатно ищеца по прекия иск.

По изложените съображения искът за реализиране на регресната отговорност на ответника С.Т. спрямо застрахователя „Лев инс“ АД следва да бъде уважен до размера от 25 000 лв. – платеното застрахователно обезщетение и да се отхвърли за разликата до 39 045,49 лв. по изложените по-горе съображения.

Ответникът следва да заплати разноски в размер на 1 009,72 лв. /държавна такса съразмерно на уважената част от иска/ и 96,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение, при определено от съда в размер на 150 лв. и съобразяване с уважената част от иска.

Ответникът не е направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос, въпреки частичното отхвърляне на иска.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

            Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.Б.Т., ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „Лев инс“ АД – гр. София, на осн. чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./ във вр. с пар. 22 от действащия Кодекс за застраховането, влязъл в сила от 01.01.2016 г., сумата от 25 000 лв., представляваща платеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, причинени на пострадалия В Г К в резултат от ПТП, причинено от ответника на 16.05.2011 г., заедно със законната лихва от 30.03.2020 г./датата на постъпване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане, като отхвърля предявения иск за разликата до 39 045,49 лв., включваща: 12 013,19 лв., платените лихви за забава върху обезщетението за периода от 16.05.2011 г. до 29.01.2016 г. / от увреждането до момента на плащането/ и разноски в размер на 2 032, 30 лв., платени от застрахователя в полза на съда, увредения и представлявалия го адвокат по гр. д. № 2921/2014 г. по описа на СГС.

Осъжда С.Б.Т., ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „Лев инс“ АД – гр. София, разноски по делото в размер на:  1 009,72 лв. /държавна такса съразмерно на уважената част от иска/ и 96,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение.  

На основание чл.127 ал.4 от ГПК присъдените парични суми следва да се преведат по посочената от ищеца банкова сметка: ***.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните.

 

 

                     

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: