№ 15164
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110122509 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно обективно
съединени осъдителни искове, както следва:
По отношение на Е. Г. К. чрез неговия представител М. К. М.:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1808,71 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 97, вх. Б, ет. 11, ап. 66, за периода от
01.05.2021г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 17.04.2024г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 317,63 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1808,71 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022г. – 28.02.2024г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 61,82 лв. – представляваща
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 97, вх. Б, ет. 11, ап. 66, за
периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.04.2024г. до
окончателното изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 11,98 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 61,82
лв. за периода 16.07.2021г. – 28.02.2024г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
1
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 97,
вх. Б, ет. 11, ап. 66, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената
на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Е. Г. К. чрез неговия
представител М. К. М., представляван от адв. В. с твърдения за нередовност на исковете.
Посочено е, че не се оспорва размерът на претенциите, включително представено от ищеца
извлечение от сметки, установяващо начислени суми за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., както са посочени в исковата молба. Оспорва се пасивната материалноправна
легитимация на ответника, с твърдения, че последният не е собственик на процесния имот.
Твърди се, че ищецът не е легитимиран да претендира суми за дялово разпределение.
Въведено е възражение за давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да имат качеството на
потребител и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от
17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
От представения по делото Договор за продажба на недвижим имот от 20.02.1990 г. е
видно, че на същата дата Е. Г. К. е придобила недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
2
„Стрелбище“, бл. 97, вх. Б, ет. 11, ап. 66.
Тоест, следва да се приеме за доказано, че Е. Г. К. е собственик на имота, съответно
потребител за същата част.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че е без значение дали ответника реално
е ползвал имота през процесния период.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
3
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на
продавача/“Топлофикация София“ ЕАД/ стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец. Тоест, възражението, че сумата дължима за
услугата “дялово разпределение” се дължи на ФДР, а не на топлопреносното дружество, е
неоснователно.
Стойността на главниците за потребена ТЕ и дялово разпределение в имота са
отделени като безспорни. За процесния период потребената топлинна енергия е в общ
размер на 1808,71 лв., а за дялово разпределение в размер на 61,82 лв.
Няма погасени по давност вземания, както твърди ответника. Падежът на първия
претендиран анюитет за м.05.2021г. настъпва на 15.07.2021г., съгласно ОУ на дружеството от
2016г. в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се дължи. Исковата молба е
депозирана на 17.04.2024г., преди изтичане на тригодишната давност за първата
претендирана вноска. Така приема и вещото лице по допуснатата ССчЕ.
Представянето на фактурите и др. документи в тази насока не е необходимо, тъй като
размерът на дължимите суми е изведен като безспорен.
Следователно, ответникът дължи за топлинна енергия – 1808,71 лв., а за дялово
разпределение 61,82 лв., до които следва да се уважат исковете.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Като безспорно е изведено, че лихвата върху главницата за топлинна енергия за
процесния период е в размер на 317,63 лв., а върху сумите, дължими за дялово
разпределение – 11,98 лв., които следва да се присъдят.
4
Относно разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в пълен размер от
338,01 лв., както следва: ДТ- 88,01 лв., депозит за ССчЕ – 150 лв., юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер – 100 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 97,
вх. Б, ет. 11, ап. 66, представляван от М. К. М. ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1808,71 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 97, вх. Б, ет. 11, ап. 66, за периода от 01.05.2021г. –
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 17.04.2024г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 317,63 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 1808,71 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2022г. – 28.02.2024г.;
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 61,82 лв. – представляваща възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 97, вх. Б, ет. 11, ап. 66, за периода 01.05.2021г. –
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.04.2024г. до окончателното изплащане.
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 11,98 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 61,82 лв. за
периода 16.07.2021г. – 28.02.2024г.;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 338,01
лв.
5
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6