Решение по дело №2433/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът заместник-директор на ТД на НАП Бургас, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт К. Я., е оспорил решение № 1134/15.11.2023г., постановено по АНД №3107/2023г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 326-[рег. номер]/29.05.2023г., издадено от касатора. С наказателното постановление за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във вр. с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на Министерство на финансите, на основание чл.355, ал.1 от КСО на „БОЗОВИ-2009“ ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лв.

В касационната жалба са изложени мотиви за неправилност на решението. Твърди се, че е налице щателно издирване и административнонаказателното производство законосъобразно е спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. Затова и в случая не са изтекли сроковете по чл.34 за издаване на наказателно постановление. Твърди се, че дружеството е издирвано на адреса, вписан в Търговския регистър, както и че не е налице друга обективна възможност за извършване на издирване. Касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация „БОЗОВИ-2009“ ЕООД – редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на „БОЗОВИ-2009“ ЕООД е ангажирана за това, че дружеството не е подало в срок данни с декларация обр.1 в ТД на НАП Бургас за м.март 2021г. Декларацията е следвало да бъде подадена най-късно до 26.04.2021г. В действителност е била подадена по интернет с електронен подпис на 11.05.2021г.

Според мотивите на оспореното решение в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в издаване на оспореното наказателно постановление след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, според която наказателното постановление следва да бъде издадено в 6-месечен срок от съставяне на АУАН. В конкретния случай АУАН е съставен на 28.06.2021г., а наказателното постановление е издадено на 29.05.2023г. Съдът е посочил, че административно-наказателното производство е било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, но районният съд е приел, че спирането не е съобразено с изискванията на закона, тъй като е постановено без да бъде извършено щателно издирване, като е приел, че щателно издирване по смисъла на законовата разпоредба представлява издирвателна дейност, съставена от активни, целенасочени, последователни и системни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими в закона и фактически възможни начини. В конкретния случай по делото са представени два протокола, които следва да удостоверят извършено посещение на адреса от данъчни служители. Те са извършени през 7 дни, след което данъчната администрация не е предприела никакви други действия по издирване на лицето. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН е приложена при липса на предпоставки за постановеното спиране на административнонаказателното производство и затова е направил извод, че издаденото наказателно постановление се явява издадено след изтичане на 6-месечния срок от съставяне на АУАН.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба са неоснователни.

Както районният съд е установил, за да удостоверят извършване на щателно издирване по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН, органите на ТД на НАП са съставили два абсолютно идентични протокола – единият от 08.09.2021г., другият от 15.09.2021г., според които при посещение на адреса за кореспонденция на дружеството в [населено място], [улица]не е открито лицето или негов представител за връчване на съставения по делото АУАН. С тези протоколи органът твърди в касационната жалба, че е изчерпал възможностите си за щателно издирване. Това твърдение е необосновано и обективно невярно. По делото има данни за електронен адрес, на който са изпращани две покани за съставяне на АУАН. По делото е налице и възражение от „БОЗОВИ-2009“ ЕООД относно съставени множество АУАН, между които и процесният. Възражението е постъпило в хода на издирването. В него е посочен личният адрес на управителя на дружеството, както и телефонният му номер. По делото няма твърдения, нито са налице доказателства, че е извършвано издирване на лицето на този адрес и по този телефонен номер. Както правилно е посочил и Районният съд, щателно издирване по смисъла на закона е усърдно издирване на всички възможни адреси – физически и електронно, до които ТД на НАП има достъп, както и полагане на всякакви други усилия за издирване на лицето, напр. като се издирят физическите законни представители на юридическото лице. В случая касаторът се е спрял на формалистичен подход, който доказва с двата съставени протокола, които както и районният съд е посочил, са подписани само от служителите, които са ги съставили. Няма подписи на други лица, намерени във или около адреса, които не са представители на дружеството, но могат да удостоверят, че посещенията действително са извършени. Щателно издирване по смисъла на закона обаче не се изчерпва само с тези две посещения. Затова настоящият състав приема, че изводите на районния съд за щателно издирване са правилни и обосновани, а след като не е извършено такова издирване, неправилно е и приложението на чл.43, ал.6 от ЗАНН относно спиране на административнонаказателното производство. Това от своя страна влече и неспазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, но такива не са претендирани.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 1134/15.11.2023г., постановено по АНД №3107/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.