№ 164
гр. Ловеч, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500221 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК)
С решение № 63/28.02.2022г. по гражданско дело № 20214310101398 по
описа за 2021 година на РС – Ловеч, са уважени изцяло, предявените от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, ЕИК ******, ******** срещу Н. Д. Щ., ЕГН
**********, ****** следните обективно кумулативно съединените
установителни искове:
иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.124,
ал.1 ГПК, с който е признато за установено, че ответникът Н. Д. Щ.
дължи на ищеца „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 826.78
лева, дължима по фактура № **********/03.09.2019г., представляваща
дължима незаплатена електроенергия на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и
чл.56 от ПИКЕЕ, за периода от 04.03.2019г. до 04.06.2019г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
25.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, съгласно
1
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
506/26.05.2021г. по ч.гр.д. № 937/2021г. по описа на РС – Ловеч;
иск с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.86, ал.1
ЗЗД, с който е признато за установено, че ответникът Н. Д. Щ. дължи на
ищеца „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 126.08 лева,
дължима по фактура № **********/03.09.2019г., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 826.78 лева, за периода
от 17.09.2019г. до 21.04.2019г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 25.05.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, съгласно Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 506/26.05.2021г. по ч.гр.д. № 937/2021г. по
описа на РС – Ловеч;
Със съдебното решение съдът е присъдил в тежест на ответника
разноските, сторени от ищеца в заповедното и исковото производство, в общ
размер от 630 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх. №
2691/28.03.2022г. и вх. № 2952/05.04.2022г. (след производство по чл.262
ГПК) от Н. Д. Щ.. Обжалва се решението в цялата част.
Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на
решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост, свеждащи се до: неправомерно влизане в процесния обект и
съседната съща от служители на ищеца, бе позволение на ищеца, за да се
установи евентуалното нерегламентирано свързване към електропреносната
мрежар навежда доводи за нарушения по НК; служителите били откраднали
от обекта 40 метров кабел; партидата за електроенергия се води на бащата на
ответника; ответникът от години не живее на посочения адрес. Твърди се, че
не е виждал фактурата, въз основа на която се търсят средствата и не е ясно
как е замерена електроенергията. Моли съда да отмени решението и делото да
бъде прекратено.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, сега „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД е подал
отговор на въззивната жалба. Твърди, че няма нарушения в процедурата по
извършване на кореция по сметка на потребителя, предвид разпоредбите на
2
ПИКЕЕ и ОУ, както и че е доказан размера на сумата, която следва да бъде
заплатена при нерегламентиран достъп към електропреносната мрежа.
Навежда доводи, че по новото ПИКЕЕ не се измерва грешката на
измервателния уред, а начислението на сумата е на базата на пропусквателна
способност на присъединени съоръжения – кабели, проводници, свързващи
инсталации. Същата методика и такса е определена от ПИКЕЕ, която е
утвърдена от КЕВР и обнародвана в ДВ. Подробно излага доводи, че
материално легитимирано да предявява иска е ищецът като електропреносно
дружество, на базата за покриване на технологичния разход, определена от
КЕВР на основание чл.56, ал. 3 ПИКЕЕ. Сочи, че претендираната сума е
определена на нормативна база, прието с решение на КЕВР и препраща към
съораженията в ИМ. Счита, че доводите във въззивната жалба са изцяло
неоснователни и голословни, а решението на РС – Ловеч за правилно,
мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
След служебно направено справка в публичния търговски регистър,
съдът констатира, че по партидата на ищеца „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, ЕИК ****** има вписано обстоятелство от 28.04.2022г. 15:03:35, а
именно нов устав на търговското дружество. Съгласно този устав фирмата на
„ЧЕЗ Разпределение България“ се променя на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“, като дружеството
запазва същата си правно-организационна форма – акционерно дружество.
След служебно направена справка за актуално състояние по се установи, че
„ЧЕЗ Разпределение България“ и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ имат един и същ ЕИК, поради което няма правоприемство в
процеса. Налице е промяна във фирмата на търговското дружество. С
определение № 360/07.06.2022г. съдът е допуснал промяна в наименованието
на въззивника на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивник се явява лично,
поддържа въззивната жалба. Заявява, че е не собственик на партидата, а
неговият баща, който е починал, а майка му починала на 7 май тази година.
По отношение на заявлението твърди, че го е подал не за отстрочване на
задължението, а за проверка на сумите, но не оспорва, че го е подписал той.
Заявява, че преди е имал неплатени суми към въззиваемия за същия имот, но
същият не живеел там, а майка му, която нямала ток и не е могъл да прекара,
3
тъй като не си е платил старите задължения. Твърди, че проверката започнала
по сигнал на неговия чичо Ем., който твърдял, че от неговата къща се взима
ток към къщата на въззивника. Счита, че неправомерно служителите са влезла
в дома му, за да установят кабела, с който се е свързал. В писмени бележки
твърди, че имотът бил на родителите, като баща му починал през 2006г., а
майка му през май 2022г. Изразява становище, че е недопустимо в 21 век да
живее бе ток, а той никога не е бил собственик на къщата. Представя и схема
на процесната ситуация.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт К. М., която
оспорва въззивната жалба и поддържа отговора й. В изпълнение на
указанията представя документи – заявление за отсрочване плащане на по-
стари задължения, сигнал от комшията Ем. Б.в за нерагламентирано ползване.
Твърди, че партидоносителят на обекта от преди 2015 е само въззивникът
Н.Щ.. Представя споразумителен протокол, с което се задължава да плати
дължимите суми за обекта относими за предишен период, както и отговор до
Администрацията на МС по повод подаден сигнал от Н.Щ.. Излага подробни
писмени бележки по същността на спора. Претендира разноски. Моли съда да
потвърди обжалваното решение.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
4
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е допустимо.
От приложеното ч.гр.д. № 937/2021г. по описа на РС – Ловеч се
установи, че на 21.05.2021г. е подадено заявление по чл.410 ГПК от „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Н. Д. Щ., ЕГН **********,
****** за сумите: 826.78 лева, дължима по фактура №
**********/03.09.2019г., представляваща дължима незаплатена
електроенергия на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ , за
периода от 04.03.2019г. до 04.06.2019г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 21.05.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, съгласно Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 506/26.05.2021г. по ч.гр.д. №
937/2021г. по описа на РС – Ловеч; 126.08 лева, дължима по фактура №
**********/03.09.2019г., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата от 826.78 лева, за периода от 17.09.2019г. до
21.04.2019г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, 25.05.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 506/26.05.2021г. по ч.гр.д. № 937/2021г. по описа на РС –
Ловеч. В заявлението е посочено, че претендираните суми са установи в
хипотезата на чл.83, ал.1, т.6 ГПК. Длъжникът Н. Д. Щ. е абонат на
кредитора № ********** и клиент на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ АД за съща с.Д., общ. Ловеч, ул. „Х.К.“ № 9. Същият
бил присъединен към електропреносната мрежа, но след неплащане на
сметки му спрели достъпа до електроенергия. При извършена проверка
на 04.06.2019г. от служители на дружеството се установило, че къщата
на Н. Д. Щ. била свързана незаконно към електропреносната мрежа чрез
кабел към съседния имот. Въз основа на констативния протокол №
3027090/04.06.2019г. били съставени фактури на основание чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ. Длъжникът и следвало да заплати тези фактури,
но не го направил (л.2-5 ч.гр.д. № 937/2021г.).
С разпореждане съдът е уважил изцяло заявлението като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 506/26.05.2021г. (л.2,14 от
ч.гр.д. № 283/2021г.).
5
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника
Н. Д. Щ. на 11.06.2021г. (л.16 от ч.гр.д. № 283/2021г.).
Същият е подал възражение на 16.06.2021г., което в срока по чл.414,
ал.2 ГПК.
С разпореждане № 1034/17.06.2021г. РС – Ловеч е указал на заявителя,
че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск
против длъжника за установяване съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. Разпореждането е връчено на
заявителя на 24.06.2021г.
Подадена е искова молба с вх. № 4680/20.07.2021г., чрез куриер на
19.07.2021г., с правна квалификация по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, която
се иска да бъде признато за установено съществуване на вземането по
издадената заповед.
С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като
предметът на делото е обусловен от издадената заповед заизпълнение. Като
особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно -„проверовъчно”
производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с
общите изисквания за допустимост, така и сособености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на
иска, с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , съдът констатира, че е налице
издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Указанията на заповедния
съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на възражението по
чл.414 ГПК. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо
исковата претенция се възприема за допустима.
С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
които обуславят неговата допустимост. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими. Атакуваният съдебен акт е
6
допустим, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото
на спора.
По основателността
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване (ТР № 1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът приема за установено следното:
На 04.06.2019 година служители на отдел „Нетехнически загуби" към
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД – Н.П. и И.М. в
присъствието на двама свидетели – В.Й.Д., като представители на
Федерацията на потребителите, са съставили протокол № 3027090 за проверка
на неточно измерване иили неизмерване на електрическа енергия за обект,
представляващ къща в с. Д., общ. Ловеч, ул. „Х.К.“ №9, с номер на
инстанлация *********, бизнес партньор 11639683, договорна сметка
300220597889, абонатен номер № **********, на името на Н. Д. Щ.. Според
протокола при извършената проверка на многотарифен електромер с
фабричен № 37485224 е установено: абонатът бил с прекъснато
електрозахранване, поради натрупани задължения. Направена е промяна на
схемата на свързване. От входящата врата на съседен имот е присъединен
2
проводник тип СВТ 2x6 mm и захранва имота на ул. „Х.К.“ №9. Едното жило
на проводника е за фаза, а другото за нула. Цялата консумирана
електроенергия през присъединяването не се измерва от средство за
търговско измерване (СТИ) и не се заплаа от потребителя. Присъединяването
е премахнато. В протокола е отразено, че екземпляр от протокола не е
получен от потребителя или лице, което се е задължило да го предаден на
потребителя. Констатираното нарушение не било извършено с оглед от
дежурна група към МВР. Протоколът бил подписан от двата служители на
7
ищцовото дружество и двамата свидетели. Потребилтел не се е разписал
(л.22-23 от първоинстанционното дело).
Като свидетели са разпитани В.Й.Д. и Н.К.П..
Свид. Д. установява фактите, че е извършена проверка на посоченото
място и време, електромерът бил прекъснат за стари задължения, както и че в
къщата светело лампа. Установено било, че ток идва от съседната къща като
подробно описва кое е нула и кое фаза. Установява фактите, че са
служителите на ищцовото дружество са потърсили човек, но никой не е
оговорил, поради което звъннали на полицията. Направена била проверка,
след което схемата била премахната и електромерът бил откачен. А по време
на проверка, преди премахване на схемата, установили че в къщата светело
лапма.
Свид. П. установява фактит, че е работил към процесния период към
ищцовото дружество, присъсвал е на проверката, която се състояла на
посоченото в протокола място и време. Установили, че към къщата има
присъединен проводник СВТ 2x6 кв. м., проследили кабела до мястото от
където влиза и им отворила една жена. Последната ги пуснала и установили,
че вкъщата имало ток, а знаели от преди това, че потребителят бил откачен от
мрежата, поради незаплатени по-стари сметки. След проверка в тяхната
система проверили, че на този фабричен номер на електромера фигурирало
потребител на име Н. Д. Щ.. Извикали полиция, която не е дошла на място.
Кабелът на процесната къща бил присъединен към съседен имот и по този
начин се полза ток без да се отчита никъде. Същият установява факта, че след
проверката кабела бил премахнат, електроподаването към имота прекъснато.
Същите установили, че кабелът не преминавал през никакъв електромер
(л.82-83 от първоинстанционното дело).
На вписания като потребител на обекта и титуляр на партидата- Н. Д.
Щ. е изпратено писмо изх. № NTZ120385/05.06.2019г. от ищцовото
дружество, с което го уведомяват, че за процесния обект е съставен
констативен протокол № 3027090/04.06.2019г. и на основание ПИКЕЕ ще
бъде извършена корекция на сметката му за консумирана електрическа
енергия, за което ще бъде допълнително уведовен. Писмото е връчено чрез
известие с обратна разписка на Н. Д. Щ. на 17.06.2019г. лично (л.24-25 от
първоинстанционното дело).
8
С последващо писмо с изх. № 12034077852/03.09.2019г.,
разпределителното дружество е информирало абоната, че на основание чл.83,
826.78 лева за преизчислени количества ел.енергия. Към писмото е
приложена фактура № **********/03.09.2019г. за посочената сума, както и
справка от 03.09.2019г. за преизчисление на ел.енергия за процесния обект за
периода от 04.03.2019г. до 04.06.2019г., от която се установява, че общото
количество преизчислена ел.енергия е 4278 kwh. Това писмо, заедно с
приложенията не са връчени на ответника, тъй като същият бил със сменен
адрес (л.26-28 от първоинстанционното дело).
За изясняване на спора по делото е приета съдебно- електротехническа
експертиза с вещо лице инж.Мариетка Боджакова, която страните не са
оспорили. Експертът е установил, че отразеното в констативен протокол №
3027090/04.06.2019г. на ищцовото дружество, означава, че е налице
нерегламентиран достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца,
изразяваща се в промяна в схемата на свързване на СТИ и електрическата
имервателна система. Вещото лице е посочило, че математически правилно е
извършеното преизчисляване на консумираната електрическа енергия,
отразени в приложените фактури, което изчисляване е в съответствие с чл.50,
ал.2 ПИКЕЕ. За периода от три месеца преди проверката на 04.06.2019г.
абонатът не е имал пререгистрация в периода, не е имал проверка и не е
имало предишен констативен протокол. Заключението установява, че
коригираната електрическа енергия може да бъде доставено до абоната по
2
посочения двужилен проводник тип СВТ 2x6mmс ток от 50 ампера (л.67-69
от първоинстанционното дело).
От писмените доказателствени средства, представени с исковата молба
се установи, че ищцовото дружество притежава изключителна лицензия да
търгова с електроенергия с битови потребители за територията на процесния
имот, която лицензия и предоставена от компетентен срок. Срокът на
лицензията обхваща процесния период, за който са начислени сумите за
електроенергия. Представени са Общите условия на ищцовото дружество,
които са обнародвани в национален ежедневник (л.9-21 от
първоинстанционното дело).
От представените от ответника доказателства, след срока за отговор на
исковата молба, се установи, че ответникът твърди, че партидата за имота се
9
води баща му, който е починал, а кабелът бил дошъл от имота на чичо му.
Представил е решение на ТЕЛК за освидителстване на майка му, която е
живяла в къщата, писма до президента, Агенцията за социално подпомагане,
в които твърди, че са му начислени пари след проверката, които нямал как да
плати, а имотът бил негов (л.70-76 от първоинстанционното дело).
Съдът изцяло кредитира свидетелските показания като пълни,
всеобхватни, достоверни и непротиворечащи се. Съдът не кредитира
представените доказателства от ответника, първо защото са извън
преклузивния срок по чл.131 ГПК, второ защото са неотносими към предмета
на делото.
От представените във въззивното производство писмени
доказателствени средства от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ АД се установи, че със заявление № **********/29.05.2019г. Ем. Б.в
е уведомил ищцовото дружество, че съседът му Н. Д. Щ. и майка ми Ц. Щ.А
са се свързали нелегално към кабелната система на къща му. Посочил е
адреса към който отива този кабел от дома му.
През април месец 2015г. ответникът Н.Щ. подал заявление за
отсрочване/разсрочване на дълг в размер на 1070 лева към ищцовото
дружество, което предложение било одобрено от кредитора и бил съставен
споразумителен протокол за разсрочване на задължения на 6 месечни вноски,
ана 06.12.2021г. подал заявление до ищеца за проверка на дължимите суми,
касаещи процесния обект.
При така изложените факти, следва да се направят следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени са два обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация:
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който е признато
за установено, че ответникът Н. Д. Щ. дължи на ищеца „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД сумата от 826.78 лева, дължима по
фактура № **********/03.09.2019г., представляваща дължима
незаплатена електроенергия на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 от
ПИКЕЕ, за периода от 04.03.2019г. до 04.06.2019г. ведно със законната
10
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 25.05.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, съгласно Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 506/26.05.2021г. по
ч.гр.д. № 937/2021г. по описа на РС – Ловеч;
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, с който е признато за
установено, че ответникът Н. Д. Щ. дължи на ищеца „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД сумата от 126.08 лева, дължима по фактура №
**********/03.09.2019г., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата от 826.78 лева, за периода от 17.09.2019г. до
21.04.2019г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, 25.05.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 506/26.05.2021г. по ч.гр.д. № 937/2021г. по описа на РС –
Ловеч;
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване да
установи фактите, че през процесния период е имал право да начислява и
търгува с електрическа енергия за процесния обект; през процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно отношение; налице е
основание за извършване на корекция на електрическа енергия, т.е.
извършена е проверка на обекта, от която е установено, че е налице
нерегламентирано свързване към мрежата, което представлява промяна в
схемата на свързване; проверката е извършена законосъобразно и в
съответстващите правила на ПИКЕЕ, какти и начислената сума, предмет на
иска, е в правилния размер.
В срока за отговора на исковата молба ответникът не е релевирал
никакви правоизключващи, правопогасяващи, правоунищожаващи или
правонамаляващи възражения.
Между страните не се спори, а същото се установи, че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД представлява
енергийно предприятие по смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЕ, като юридическо
лице, което осъществява разпределение на електрическа енергия и притежава
лицензия за разпределение електрическа енергия № Л135-07/13.08.2004 г. на
ДКЕВР за територията на с. Д., общ. Ловеч към 2019г година.
Безспорно остава между страните, че на процесната дата е извършена
11
проверка и тя установила нерегламентирано свързване към мрежата, която
представлява промяна на схемата на свързване. Същото се установи от
приетата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно
електротехническа експертиза, която съдът кредитира като пълна,
всеобхватна и вярна. От писмените и гласни доказателства се установи, че
операторът на електрическата мрежа е извършил, в изпълнение на
предоставените му правомощия, на основание чл.45 и чл.46 от ПИКЕЕ
проверка на процесния обект, отчитаща консумацията на имот - къща в с. Д.,
общ. Ловеч, ул. „Х.К.“ №9, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа с открита партида с клиентски №
**********, записана на името на Н. Д. Щ..
Съгласно чл.98в ЗЕ отношенията между краен снабдител, съответно
доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператора на
електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа
енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия. В
изпълнение на законовата делегация по чл.83, ал.2 от ЗЕ на основание чл.21,
ал.1, т.9, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране
е приела с Протокол № 67/24.04.2019 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, които са обнародвани в ДВ,
бр.35/ 30.04.2019 г. и са приложими към момента на проверката. В ПИКЕЕ
изрично е предвидена възможността за извършване на корекция на сметките
на абонатите при подробно разписани хипотези, водещи до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата ел.енергия за минал
период. В Раздел ІХ от ПИКЕЕ се съдържа подробна регламентация на реда и
начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от
операторите на съответните мрежи, като в чл.50, ал.2 е уредено, че при
промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на количествата ел.енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел.енергия за по-
краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/ неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащ датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва
на базата половината от пропусквателната способност на присъединителните
12
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8 – часово натоварване.Преизчислените
количества ел.енергия се фактурират по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови
оператор- чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ
Проверката на обекта е извършена при спазване на изискванията на
чл.49 от ПИКЕЕ и чл.58 от Общите условия за съставяне на констативен
протокол. В съдебното производство също не са представени доказателства,
опровергаващи констатациите в протокола. С оглед на това съдът приема, че
собственикът/обитателят/ползвателят на процесния имот е потребител на
енергийна услуга по смисъла на §1, т.41б, б.а) от ДР на Закона за енергетиката
- краен клиент, който купува енергия. Наведените във въззивната жалба и
твърдения в обратна насока за изцяло неоснователни.
Според констативния протокол при извършената на 04.06.2019г.
проверка на СТИ с фабричен № 37485224 е установена промяна в схемата на
свързване като процесният обект е свързан без да има разрешение и СТИ. При
спазване на изискването на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ проверяващите са демонтирали
кабелът и прекратили достъпа на ток до имота. Съдържащите се в протокола
констатации се потвърждават и от приетата по делото съдебно-
електротехническа експертиза. Това дава основание на съда да приеме за
доказано твърдението на ответника, че потребителят е извършил промяна на
електрическата схема, което не съответства на одобрения тип, поради което
са налице предпоставките за извършване на корекция на сметката на абоната.
Според вещото лице тази цена е определена математически правилно, като са
използвани съответните цени, утвърдени от КЕВР за периода, поради което
сумата по фактурата се явява доказана по основание и размер. С оглед
изложеното настоящият въззивен състав намира, че процедурата за
преизчисляване е извършена изцяло при спазване на разпоредбите на ПИКЕЕ.
От заключението на експертизата се установи, че начислените суми
съответстват на законово определените правила по ПИКЕЕ, поради което
размерът на фактурирараната дължима сума е правилно изчислена.
Следователно ищецът е имал право да начислява и търгува с електрическа
енергия за процесния период и място. Налице е, че процесният имот е свързан
13
нерегламентирано към електропреносната мрежа, без СТИ, претендираната
сума е пресметната съгласно правилата на ПИКЕЕ. В този смисъл
възражението на въззивника, че не е ясна как а замерена енергията е
неоснователно, тъй като тя се изчислява по реда от пределен от нормативен
акт.
По делото не се спори, а и се установи, че процесният имот е бил
прекъснат от електрозахранването, като на процесната дата 04.06.2019г.
служителите на ищцовото дружество установили, че обекта полза ток.
Съгласно чл., ал.2 ОУ на ищцовото другество собственикът или ползвателят
на имот, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, което
полозва енергия за домакинството придобива качеството потребител.
Следователно по силата на закона (еx lege) за собственика/ползвателя на
обекта, находящ се в с. Д., общ. Ловеч, ул. „Х.К.“ №9, придобива качеството
потребител, тъй като е ползвал електроенергия, която се доставя от ищцовото
дружество.
Спорно между страните остава качеството на потребител между ищцово
дружество и ответника Н. Д. Щ.. Ответникът е физическо лице и при
условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи че същият
е ползвател на електропреносната мрежа (арг. чл.41а ДР към ЗЕ). Въпреки
дадените указания в определението по чл.267 ГПК, ищцовото дружество не
успя да докаже връзката между обекта и ответника. Не е налице качеството на
потребител с ответника, поради което същият не дължи претендираните суми.
От представените документи споразумителен протокол за отсрочване и
разсрочване на задължения не може да се установи дали ответникът има
сключен договор с ищцовото дружество или е ползвател на обекта. Това е
така, тъй като плащането по споразумението може да бъде в изпълнение на
чужд дълг (чл.74 ЗЗД), нравствен дълг (чл.56-59 ЗЗД) или водене на чужда
работа без пълномощие (чл.60-62 ЗЗД). Неоснователно е твърдението на
ищцовото дружество, че с тези документи се доказва качеството на
потребител. По делото има признаване на факти от страна на ответника, че
собственици на имота са майка му и баща му, но не са ангажирани
доказателства за наследствени правоотношения или актове за собственост,
свързани с ответника. В този смисъл ищецът е следвал да положи активни
действия по събиране на доказателствата дори и чрез института на съдебното
удостоверение. Съдът не приема за релевантно твърдението на ищеца, че в
14
регистрите му по собственик и потребител на посочения абонатен номер за
процесния обект фигурира ответника. Вписването в регистрите на ищеца има
информативно действие за него, а не конститутивно, поради което от
вписаните обстоятелства не може да се направи извод, че ответникът е
свързан по някакъв начин с процесния обект.
Доколкото ищецът не е доказал качеството на потребител на ответника,
то исковата претенция се явява неоснователна. Настоящият съд не е съгласен
с извода на първоинстанционния, че само от косвени доказателства се
установява, че ответникът е титуляр. Представените доказателства дори и
ответника установява факта, че той има знанието, че имотът е негов, което е
определящо за вещното право, а не за облигацията. Но своенето на имота не е
равносилно на титуляр по потребителска сметка с ищцовото дружество. А
представените документи за разсрочване и установяване на дълга имат
характера на изпълнение, но не доказват качеството потребител по смисъла на
чл.41а от ДР към ЗЕ.
Съдът изцяло приема възражеенията на въззивника за несъстоянител
към предмета на спора, тъй като регулират отношения по наказателен кодекс.
Крайният извод на въззивната инстанция не съвпада с извода на
първоинстанционният съд, поради което на основание чл.271, ал.2 ГПК
решение № 63/28.02.2022г. по гражданско дело № 20214310101398 по описа
за 2021 година на РС – Ловеч следва да бъде отменено като неправилно и
вместо него настоящият съд да отхвърли предявените от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, ЕИК ******,
******** срещу Н. Д. Щ., ЕГН **********, ****** следните обективно
кумулативно съединените установителни искове:
- с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК, с който е признато за установено, че ответникът Н. Д. Щ.
дължи на ищеца „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 826.78 лева,
дължима по фактура № **********/03.09.2019г., представляваща дължима
незаплатена електроенергия на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 от
ПИКЕЕ, за периода от 04.03.2019г. до 04.06.2019г. ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 25.05.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, съгласно Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 506/26.05.2021г. по ч.гр.д. №
15
937/2021г. по описа на РС – Ловеч;
- с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, с който е признато за установено, че ответникът Н. Д. Щ. дължи на
ищеца „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 126.08 лева, дължима по
фактура № **********/03.09.2019г., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата от 826.78 лева, за периода от 17.09.2019г. до
21.04.2019г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК, 25.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
506/26.05.2021г. по ч.гр.д. № 937/2021г. по описа на РС – Ловеч;
като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззивника
Н. Д. Щ. има право разноски. Същият не претендира разноски, не представя
списък по чл.80 ГПК и доказателства за направени такива, поради което не му
се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 63/28.02.2022г. по гражданско дело №
20214310101398 по описа за 2021 година на РС – Ловеч, като неправилно, на
основание чл.272, ал.2 ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, ЕИК ******, ******** срещу Н. Д. Щ., ЕГН
**********, ****** следните обективно кумулативно съединените
установителни искове:
с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.124, ал.1
ГПК, с който е признато за установено, че ответникът Н. Д. Щ. дължи на
ищеца „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 826.78 лева,
дължима по фактура № **********/03.09.2019г., представляваща
дължима незаплатена електроенергия на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и
чл.56 от ПИКЕЕ, за периода от 04.03.2019г. до 04.06.2019г. ведно със
16
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
25.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, съгласно
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
506/26.05.2021г. по ч.гр.д. № 937/2021г. по описа на РС – Ловеч;
с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.86, ал.1
ЗЗД, с който е признато за установено, че ответникът Н. Д. Щ. дължи на
ищеца „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 126.08 лева,
дължима по фактура № **********/03.09.2019г., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 826.78 лева, за периода
от 17.09.2019г. до 21.04.2019г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 25.05.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, съгласно Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 506/26.05.2021г. по ч.гр.д. № 937/2021г. по
описа на РС – Ловеч;
като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17