РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110202275 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4
ЗМВР и е образувано е по жалба вх.№14026 от 14.06.2021 г. от въззивника * А., ЕГН
**********, срещу Заповед за задържане на лице №400 от 09.06.2021 г., издадена от Ангел
Богданов Кирилов – командир на отделение при Трето РУ, ОД МВР Варна, с която спрямо
въззивника е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24
часа“.
Въззивникът счита оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна.
Твърди, че същата не съдържа изискуемите реквизити по чл.74, ал.2 ЗМВР и е издадена в
нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като липсват фактически основания за нейното
постановяване. В с. з., чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, Трето РУ, редовно призована,
представя становище, неотносимо към процесната жалба. В с. з. не се представлява.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
На 09.06.2021 г., около 03:10 ч., управляван от въззивника Р. А. л. а.
„Фолксваген Голф“, рег.№В9335СР, бил спрян за проверка от А* и Н*- полицейски
служители Трето РУ МВР, при която било установено, че управлявания от въззивника л. а. е
със служебно прекратена регистрация от 20.04.2021 г. поради неплатена застраховка
„Гражданска отговорност". При тази констатация спрямо въззивника бил съставен АУАН
№21-0439-000422 от 09.06.2021 г. и същият бил задържан и отведен в Трето РУ, ОД МВЛ
Варна, за което к. о. Ангел Кирилов издал Заповед №400 от 09.06.2021 г. за задържане. В
07.00 ч. на 09.06.2021 г. въззивникът бил освободен.
1
Видно от приложената административна преписка оспорената Заповед за
задържане на лице №400 от 09.06.2021 г., е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и
като фактическо основание за задържането е отразено „във връзка с чл.140, ал.1 ЗДвП“.
Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е отразено и връчване на екземпляр
на задържания.
С оглед така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК и е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила,
да не противоречи на материално-правните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган – командир на
отделение при Трето РУ, ОД МВР Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на
чл.57 ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл.6, ал.1, т.2 ЗМВР и притежаващ
качеството полицейски орган по чл.72 ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда
нормата на чл.74, ал.1 ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и
разпоредбите на чл.74, ал.3 и ал.6 ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат
с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал.2,
т.6, б."б" – б."е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта
е била връчена на задържания срещу подпис.
Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице по чл.63, ал.3 и ал.4 и чл.64 ЗМВР.
В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, а именно - не са
посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР
фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя. В тази връзка следва да
се посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената заповед
определят и предмета на доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани
от ответната страна с допустимите доказателствени средства.
В конкретния случай, видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно
основание е "чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР". Съгласно посочената разпоредба полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От фактическа
страна в заповедта, освен отразяването: „във връзка с чл.140, ал.1 ЗДвП“ не е посочено нищо
друго. Тази информация сочи единствено изискването към водачите на МПС да управляват
при движение по пътищата само надлежно регистрирани превозни средства, чието
неизпълнение би представлявало санкцируемо с глоба административно нарушение. Но
въззивникът дори не посочен в този текст като извършител на съответно административно
нарушение. И преди всичко – не е посочен като лице, за което има някакви данни, че е
извършил престъпление. Действително, управлението на нерегистрирано по надлежния ред
2
МПС би могло да осъществява състав на престъпление по чл.345, ал.2 НК, но само при
констатация, че това е сторено умишлено. Но, от една страна, посочване на такива данни в
процесната заповед липсва, а отделно от това, данните за авторство на деяние сами по себе
си не представляват законово регламентирано материално-правно основание за налагане на
ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР (в която хипотеза е постановено задържането). В контекста на
горното липсата на фактическо описание се явява съществено нарушение на процесуалните
правила за издаване на ПАМ. Съгласно константната съдебна практика - Решение №* от
12.03.2012 г. по адм. дело №*2011 г. на ВАС, Решение №*от 02.04.2009 г. на ВАС по адм.
дело №*/2008 г. и др., фактическите основания за издаване на административния акт са
юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно
право. Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното му, за да бъде то
проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание не може
да бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е процесния случай. В този
смисъл следва да се има в предвид Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата
на човека по жалби №*/08 и №*/096 – * и * срещу България, в което е прието, че
единствено посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е
недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от
задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощия
в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта
да защити правата си е следвало в заповедта за задържане по чл.71, ал.1, т.1 ЗМВР да са
описани конкретни фактически обстоятелства, свързани с това коя от дейностите по чл.6
ЗМВР е осъществявал полицейския орган, какво е било поведението на адресата, в частност,
какво престъпление евентуално е извършил. В случая в заповедта липсват обективирани
каквито и да било факти и обстоятелства релевиращи наличие на конкретни и обективни
данни и обстоятелства, сочещи, че лицето, спрямо което е постановено задържането по
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, е осъществило престъпление.
Действително, съгласно трайно установената съдебна практика мотиви за
изготвяне на административен акт могат да бъдат изложени и в други документи
съдържащи се в административната преписка когато тези документи изхождат от издателя
на акта. Но, доколкото процесният случай касае засягане на едно от основните права на
човека – правото на свобода, обект на изключителна защита от ЕКПЧ, следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл.5, §2 ЕКПЧ, съгласно която, на всяко арестувано лице следва
незабавно да бъдат съобщени основанията за арестуването му. С други думи, мотивите са
изложени в документ, различен от оспорваната заповед, то този документ следва да е бил
незабавно доведен до знанието на задържаното лице. Извън процесната заповед, по делото е
наличен само още един документ, изходящ от органа, издал оспорената заповед: АУАН
№21-0439-000422 от 09.06.2021 г., в който е отразена констатация за извършено
административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗАНН, което определено не съдържа
фактически данни за осъществено от въззивника престъпление.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че с процесната Заповед е
ограничено правото на свобода и сигурност на въззивника Р. И. по чл.30, ал.1 КРБ и чл.5,
§1, изр.1 ЕКПЧ, чиято конституционна и международноправна защита императивно изисква
чрез чл.30, ал.2 КРБ, вр. чл.74, ал.2, т.2 и ал.6 ЗМВР, вр. чл.5, §2 ЕКПЧ, основанията за
задържането да му бъдат съобщени незабавно. Обратното, същата тази правна закрила и
формираната трайна практика на ЕСПЧ по чл.5 ЕКПЧ изключва категорично възможността
едно лице да бъде лишено от свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на
неизвестни за него основания. Ето защо, след като необходимата информация за тях не се
съдържа в процесната Заповед съгласно чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР и чрез връчването на неин
препис по реда на чл.74, ал.6 ЗМВР не е доведена до знанието на въззивника при
задържането му съгласно чл.5, §2 ЕКПЧ, фактическите негови основания не могат да се
3
формулират, предявяват и доказват от постановилия го полицейски орган впоследствие.
Липсата на фактическо основание не може да се преодолее чрез събиране на гласни
доказателства в съдебната фаза на процеса – свидетелски показания, които официално нито
са приобщени към преписката до задържането на лицето, нито са му били незабавно
съобщени съгласно чл.5, §2 ЕКЧП чрез връчването препис по реда на чл.72, ал.4 ЗМВР.
Липсата на фактически основания за задържането в оспорената заповед препятства и
съдебния контрол по чл.72, ал.4 ЗМВР и чл.5, §4 ЕКПЧ, който се упражнява единствено в
рамките на индивидуалния административен акт, чиято законосъобразност се оспорва. Този
порок във формата на процесната Заповед е съществен, не е незабавно отстранен от издалия
я полицейски орган до задържането на жалбоподателя на процесната дата съгласно чл.5, §2
ЕКЧП, не подлежи на последващо саниране и е самостоятелно абсолютно основание за
нейната отмяна.
При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.143, ал.1
АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представения договор за правна помощ
размер 500.00 лв надвишава регламентираната по чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
минимална стойност за една инстанция и при отправеното от въззиваемата страна искане
съобразно чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на по-нисък размер, съдът намира,
че доколкото делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е разгледано
в едно заседание, обезщетението за разноски следва да бъде уважено до установения
минимален размер 300.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Заповед за задържане на лице №400 от 09.06.2021 г., издадена
от * – командир на отделение при Трето РУ, ОД МВР Варна, с която спрямо Р. Н. ИВ., ЕГН
**********, е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24
часа“.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. ИВ., ЕГН **********,
сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за разноски за
възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4