Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
гр.Сливница 29 март 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета
Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №416 по описа на съда за
2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът, „ БАНКА ДСК" ЕАД, вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, представлявано от ВИОЛИНА
МАРИНОВА СПАСОВА, и ДОРОТЕЯ НИКОЛАЕВА НИКОЛОВА, действащи в качеството си на главен
изпълнителен директор и изпълнителен директор,чрез Й.Й.С. на длъжност „юрисконсулт", е предявил
против М.П.С., ЕГН **********;***, С.С.А., ЕГН **********;***
и В.М.С.,
ЕГН **********;*** иск с правно основание чл.
422 от ГПК, с който моли да бъдат осъдени солидарно да му заплатят
дължимите от тях суми , произтичащи от сключеният Договор за кредит за текущо
потребление от 28.02.2005г. и допълнително споразумение от 05.06.2013г. в
размер на 1 816,85
лв., от
които: 1 448,32 лв. главница по Договор за кредит за текущо потребление от
28.02.2005 г., допълнително споразумение от 05.06.2013 г. ведно със законната
лихва от 30.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 142,05 лв.
договорна лихва за периода от 03.11.2016 г. до 29.06.2017 г.; 15,93 лв.
санкционираща лихва 19.05.2017 г. до 29.06.2017 г. И 210,55 лв. - заемни такси. Претендират се направените разноски по
производството, включително и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв.
В молбата си твърди, че на 28.02.2005 г.
между „Банка ДСК" ЕАД и М.П.С.,
ЕГН **********, е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000лв. със
срок на издължаване 84 месечни вноски. Твърди се че на 05.06.2013г. между
ищцовото дружество и ответника, М. Петров С. е сключено Допълнително
споразумение към договора за кредит от 28.02.2005г., съгласно което, срокът нза
издължаване на кредита се променя на нови 60 месеца. Твърди се , че като
обезпечение по кредита е прието поръчителството на С.С.А. и В.М. Сеневирска,
съгласно договор за поръчителство от 28.02.2005г.. Твърди се че на
05.12.2016г., кредитополучателят , М.С. е преустановил изплащането му, като към
30.06.2017г., непогасените дължими вноски по кредита са вече 7 на обща стойност
588,84лв., поради което се твърди наличие на забава в плащанията над 90 дни,
поради което с предявяване на исковата молба обявява кредита за предсрочно
изискуем в размер на пълния неизплатен остатък. В подкрепа на твърденията си
представя доказателства. Прави доказателствени искания. В съдебно заседание,
редовно призован, ищецът не се явява, представлява се от юрисконсулт, който
поддържа иска.
Ответниците,
М.П.С., С.С.А. и В.М.С.,
не са представили в срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. В съдебно заседание не се явяват не
се представляват.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
На 28.02.2005 г. между „Банка ДСК" ЕАД
и
М.П.С., ЕГН **********,
е сключен договор за кредит за
текущо потребление в размер на 10 000лв. със срок на издължаване 84
месечни вноски. Като
обезпечение по кредита е прието поръчителството на С.С.А., Сергей Николов
Верчев и В.М. Сеневирска, съгласно договор за поръчителство от 28.02.2005г. На
05.06.2013г. между ищцовото дружество и ответника, М. Петров Симеонове е
сключено Допълнително споразумение към договора за кредит от 28.02.2005г.,
съгласно което, срокът за издължаване на кредита се променя на нови 60 месеца. Като обезпечение по кредита е прието поръчителството
на С.С.А. и В.М. Сеневирска, съгласно договор за поръчителство от 05.06.2013г.
В съдебно заседание, отв.М.С., заявява, че не може
да плаща вноските си по кредита, поради наложени запори на заплатата му от ЧСИ.
От изготвената и
приета по делото счетоводна експертиза се установява, че въз основа на сключен
договор между ищцовото дружество и ответника, М.С. по сметката на ответника на
28.02.2005г. реално е усвоена сумата по договора – 10 000 лв. Към 30.06.2017г.,
датата на подаване на исковата молба, просрочените задължения за периода от
05.12.2016г. до 05.06.2017г. ва размер на 461,82 лв. – главница и 127,02 лв.-
лихва. Според експертизата към датата на
подаване на исковата молба непогасените задължения по кредита са : 1 448,32 лв. главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2005 г., допълнително
споразумение от 05.06.2013 г.; 142,06 лв. договорна лихва за периода от
05.12.2016 г. до 30.06.2017 г.; 14,73 лв. санкционираща лихва 05.12.2016 г. до
30.06.2017 г. и 210,55 лв. - заемни такси за периода от 05.01.2017г. до
30.06.2017г. Към
31.01.2018г., датата на връчване на исковата молба се дължат : 1 448,32 лв. главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2005 г., допълнително
споразумение от 05.06.2013 г.; 286,36 лв. договорна лихва за периода от
03.11.2016 г. до 29.06.2017 г.; сумата от 1 177,68лв. За 14 бр.
Погасителни вноски за периода от 05.12.2016г. до 31.01.2018г.; 56,45 лв.
санкционираща лихва 05.12.2016 г. до 31.01.2018 г. и 125,55 лв. - заемни такси,
начислени за периода от 05.12.2016г. до 31.01.2018г..
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема
че е сезиран с обективно съединени искове за изпълнение на договорно задължение
за заплащане на цена на продадена стока по договор за търговска продажба, и за
заплащане на цена 2 688,00лв. с ДДС, и
правна квалификация с правно основание чл. 79 ал. 1 , чл. 86 чл.141 от ЗЗД.
По отношение на главния иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното: В тежест на доказване на ищцовата
страна е проведе пълно главно доказване относно обстоятелството за наличието
валидно облигационно отношение между него и ответника, както и неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му възникнали във връзката с
облигационното му отношение с ищеца.
За основателността на предявения иск ищецът следва да
установи наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало от
договор за банков
кредит, по което е изпълнил задължението си за
доставяне на уговорените сума, в резултат на което за ответника е възникнало задължение
за плащане му при
договорените месечни вноски.
Съдът намира, че ищецът проведе
успешно доказване на сключването на договор от 28.02.2005г. за кредит за текущо потребление в размер на
10 000лв. със срок на издължаване 84 месечни вноски и Допълнително
споразумение към договора за кредит от 28.02.2005г. от 05.06.2013г., чието изпълнение претендира. Съгласно притето заключение на
изготвената съдебно счетоводна експертиза, се установява, че договораната сума
по сключените договор и Допълнително споразумение към него е предоставена от
дружеството ищец и усвоено от кредитополучателя, отв. М.С..Установено е и че
отв.Георгиев е преустановил плащанията по кредита за повече от 90 дни , а
именно от 05.12.2016г.като до момента на няма данни, същият да е заплатил
дължимите суми. Към момента на подаване на исковата молба, отв.Георгиев е в
забава и за ищцовото дружество възниква правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Съгласно установената трайна съдебна практика, моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както
по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и
началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и
отговорността на поръчителя. В
конкретния случай, това е датата на която исковата молба е достигнала до
ответника, кредитополучател , Георгиев, а именно 31.01.2018г. Предвид
изложеното, съдът намира, че искът по чл.79
ЗЗД е основателен и доказан за главницата в размер на 1 448,32лв.,
поради и което следва да бъде уважен.
По отношение акцесорните претенции , съдът намира
следното :
Искът за мораторни лихви е самостоятелен и
акцесорен по своя материалноправен характер. В тежест на ищеца е не само да
докаже основателността на основния иск и неговия размер но и основателността и
размера и на акцесорния иск. Обявяването на предсрочната изискуемост
обаче не може да обезщети банката за претърпените от забавеното плащане вреди.
Забавеното плащане е неизпълнение на договора и по силата на чл.79, ал.1 ЗЗД кредитополучателят дължи
обезщетение за това. Доколкото се касае до парично задължение то по силата на чл.81, ал.2 ЗЗД изпълнението
му е винаги възможно и затова обезщетението винаги е такова за забавено
изпълнение, което следва и от разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД Тъй като забавата може да съществува както преди,
така и след обявяването на кредита за предсрочно изискуем, обезщетението за нея
се дължи за цялото време на неизпълнението. Освен това уговорките за това
обезщетение, черпят своето основание от чл.92 ЗЗД и представлява допълнително
съглашение към договора за кредит, поради което може да бъдат прилагани и след
евентуалното разваляне или прекратяването на договора за кредит, доколкото в
този случай обезщетението за забава се приравнява на обезщетение за пълно
изпълнение.
В настоящия случай, ищцовото дружество претендира 142,05 лв. договорна лихва
за периода от 03.11.2016 г. до 29.06.2017 г. и 15,93 лв. санкционираща лихва
19.05.2017 г. до 29.06.2017 г.Според изготвената и приета по делото ССчЕ,
просрочената редовна лихва е в размер на 142,06лв. изчислена за периода 05.12.2016г.
до 30.06.2017г., поради и което съдът намира искането за доказано както по
основание така и по размер и следва да бъде уважено в претендирания от страната
размер. По отношение искането за присъждане на санкционираща лихва, същата
представлява уговорена наказателна надбавка върху главницата, съгласно чл.19.1
и 19.2 от ОУ към договора. Съгласно заключението на експертизата , дължимата
санкционираща лихва е в размер 14,73лв., начислена за периода от 05.12.2016г.
до 30.06.2017г., в който и размер следва да бъде уважена, а за горницата до
претендирания размер от 15,93лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Доказана е и претенцията на ищцовото дружество за присъждане на сумата от
210,55лв., представляваща заемни такси за периода от 05.01.2017г. до 30.06.2017г.
По отношение на главния иск с правно основание
чл. 141, ал.1, вр.чл.79 ЗЗД, съдът намира следното:
За да се ангажира отговорността на поръчителя
съобразно чл.147 ЗЗД следва да са налице
няколко предпоставки. Най – напред, трябва да има задължение , за изпълнението на което да се
поръчителства; на второ място , трябва да има нарочен писмен договор за
поръчителство; на следващо място, трябва да има неизпълнение от страна на
главния длъжник.
Няма спор, че ответниците по делото С.С.А. и В.М.
Сеневирска се явяват поръчители по договора за кредит от 28.02.2005г. и по
допълнителното споразумение от 05.06.2013г. Съобразно разпоредбата на чл.138,а л.1 ЗЗД с
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение. Предметът
на главния дълг определя предмета на задължението на поръчителя, като обемът на
отговорността на поръчителя е съобразно предвидените граници в чл.139 и чл.140 ЗЗД. Съгласно чл.141 ЗЗД поръчители са задължени солидарно с главния
длъжник, поради и което кредиторът може да насочи претенциите както срещу
главния длъжник така
и срещу поръчителите. В
конкретния случай, поръчителите са подписали договор за поръчителство в писмена
форма, съдържа съществените условия по сключения договор за кредит, предвид и на което
съдът намира същият за валидно обвързващ страните по него, като съответстващ на
изискванията на чл.138,ал. 1 и чл.2 ЗЗД.
Предвид изложеното, намира за основателен и доказан предявеният главен иск, поради което същия следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото , направените
претенции за възлагане на разноските, и представеният списак по реда на чл.80 ГПК, съдът намира че същите следва да бъдат възложени на ответната страна
страна, а именно сумата от общо 522,63
лв. представляваща: държавна такса – 72,63лв., юрисконсултско възнаграждение – 150,00лв.
и 300 лв. депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.П.С., ЕГН **********;***,
С.С.А., ЕГН **********;***
и В.М.С.,
ЕГН **********;***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „ БАНКА ДСК" ЕАД, вписано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, представлявано от
ВИОЛИНА МАРИНОВА СПАСОВА, и ДОРОТЕЯ НИКОЛАЕВА НИКОЛОВА, действащи в качеството
си на главен изпълнителен директор и изпълнителен директор,чрез Й.Й.С. на длъжност
„юрисконсулт" сумата от : 1 448,32 лв. главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2005 г., допълнително
споразумение от 05.06.2013 г. ведно със законната лихва от 30.06.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането; 142,05 лв. договорна лихва за периода от 05.12.2016г.
до 30.06.2017г.; 14,73лв., санкционираща за периода от 05.12.2016г. до
30.06.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горница до претендирания размер от 15,93лв.
и 210,55 лв. - заемни такси за периода от 05.01.2017г. до 30.06.2017г., на основание вр.
чл. 79 ал. 1 , чл. 86 и чл.141 ЗЗД ,както и сумата от 522,63.
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му.
Районен съдия: