Решение по дело №1366/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 453
Дата: 27 януари 2023 г. (в сила от 27 януари 2023 г.)
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20221100101366
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100101366 по описа за 2022 година
искове с пр. осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „П.И.Б.“ АД, твърди, че между него, като кредитор, от една страна, и
ответниците - Д. Д. С. и Т. Р. С., бил сключен договор № 51КР-АА-1830/08.12.2006г. за
банков кредит, който е бил изменен и допълнен с анекс от 08.01.2007г.
Банката предоставя кредит в размер на 74 700 евро (€) за закупуване на следния недвижим
имот: находящ се в туристически комплекс “М.В.Ф.Б.”, изграден в поземлен имот с
идентификатор 11538.13.63 съгласно одобрена кадастрална карта на с. Свети Влас,
2
местността “Варницата”, община Несебър, област Бургас, целият с площ от 24 005 м,
АПАРТАМЕНТ № 241, с идентификационен кадастрален № 11538.13.63.9.22, находящ се на
трети етаж от сграда D-1, състоящ се от дневна, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
22
коридор и тераса с обща площ на апартамента от 80,65 м, от които 71,22 м, - застроена
2
площ и 9,43 м ид.ч от общите части на сградата, заедно с припадащите се идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, при граници на
апартамента: запад - двор, север - апартамент № 242, изток - апартамент № 240, юг - секция
D-2.
Срокът за усвояване на кредита бил до 28.02.2007г. Кредитът бил усвоен изцяло на
28.02.2007г. по сметка с IBAN *******, открита на името на кредитополучателя в Банката.
Дължимата падежирана главница възлизала на 42 473,40 €;
Договорната лихва, но за периода от 05.05.2008г. до 04.02.2022г. – 61 563,42 €;
Неустойката, отново за периода от 05.05.2008г. до 04.02.2022г. – 55 966,38 €; и
1
Разноските по подновяване на ипотеката – 295,88 евро.
Общо всичко възлизало на 190 476,11 €, като в тази сума се включвала и непадежирана
главница и лихви – 30 143,52 € + 33,50 €.
Ищецът приема, че искът бил частичен.
С оглед изложеното моли да се осъдят ответниците да заплатят във връзка с Договор №
51КР-АА-1830/08.12.2006 г., изменен и допълнен е Анекс към него от 08.01.2007г., при
условията на солидарност, представляващи част от общо дължимата сума в размер на
190 476,11 евро (€), а именно:
• 42 473,40 €, просрочена главница, формирана от дължими вноски за периода от
01.06.2018г. до 01.10.2021г., включително;
• 9 406,20 €, просрочена и непогасена договорна лихва, начислена за периода от 05.02.2019г.
- 05.02.2022г. включително, дължима на основание т. 9 от Договора за кредит;
• 4 987,91 €, обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва) за
периода от 05.02.2019г. до 05.02.2022г. включително, дължима на основание т. 11 от
Договора за кредит;
• 295,88 €, разноски във връзка с подновяване на ипотека, дължима на основание Раздел X,
т. 23 от Договора за кредит.
Претендиралите вземания към момента на подаване на настоящия иск - 10.02.2022 г., са в
общ размер на 57 163,39 €.
Претендира разноски.
Ответниците - Д. Д. С. и Т. Р. С., не се ангажират със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
По делото е представен договор за кредит от 08.12.2006г., Анекс от 08.12.2006г. и НА
за продажба на недвижим имот от същата година.
Относно сключването на кредита не е налице никакъв спор.
Договорено е че валутата на кредита е евро (чл. II.2, б А), а и че разходите по
подновяване на ипотеката са за сметка на кредитополучателя (чл. Х.23). Всички неизплатени
в срок задължения по договора се олихвяват (чл. V.11).
Ипотеката е подновена.
Искът е депозиран на 10.02.2022г.
В исковата молба, л. (съобразно номерацията на ищеца) 5-9, включително и гръб, са
описани по дати всички падежирани вноски, даващи обща сума от 42 473,40 €. Тази сума се
и претендира, само че този път ограничена от периода 01.06.2018г. до 01.10.2021г. Срокът е
2
странен, тъй като за разлика от този за лихвите, съобразно посоченото по-долу, не покрива
много точно давностния 5 годишен такъв, а и нелогично е ограничен до 2021г. По тази
причина съдът приема, че става въпрос за техническа грешка и то не на вещото лице, а на
самата банка (ако исковата молба е неясна, от значение е нейният смисъл, а не буквалното ù
съдържание - 18-60-ІV).

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните (като се изключи
посочена в о.с.з. от експерта грешка) и прието от съда, като компетентно изготвено. От него
се установява, че:
- кредитът е усвоен;
- падежилата главница е в размер на 40 982,39 € (съобразно петитума – 14 209,71 €), а
непадежиралата – 30 999,56 €;
- лихвата е 59 318,58 €, а за претендирания период – 9 290,41 €; и
- неустойката – 63 494,32 €, съответно – 5 656,33 €.
от правна страна:
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430 от ТЗ).
Искът не е частичен.
При частичния иск, ищецът претендира не конкретно обособена част от вземането си,
а дял (идеална част) от цялото задължение. Ако се твърди обаче, че се дължат множество
вноски, но се претендира само няколко, конкретно посочени от тях (както е в случая) - това
всъщност е пълен иск (Опр. № 99/12.02.2009 г. по т. № 681/2008 г., т. к., I т. о. на ВКС).
Всъщност се претендира падежиралата главница и лихви/неустойки, ограничени в
рамките на давностния срок, с оглед избягване на евентуално възражение в тази насока (чл.
111 от ЗЗД).
Искът следва да се уважи за главницата и лихва, съобразно посоченото от в.л., както
и за претендираната неустойка.
Претенцията относно подновената ипотека също следва да се уважи.

Съгласно Решение № 1418 от 03.10.2002г. по гр. д. № 2313/2001г., V г.о. на ВКС:
Допустимо е уговарянето на лихва за забава при неизплащане на падежа на уговорена
неустойка за неизпълнение на облигационно задължение; и Решение от 09.11.2007г. по гр.д.
№ 238/2007г., Т.О. на Софийски окръжен съд: неустойката е най-често предварително
определена сума в пари, или изчисляема на определен принцип сума в пари, която следва да
обезщети кредитора при неизпълнение на задължения от страна на длъжника. Налице ли е
неизпълнение на парично задължение в срок, макар и под формата на неустойка, няма
3
основание да се отрече възможността да се търси обезщетение за забава за неизпълнението
на това задължение съгласно разпоредбите на закона.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответниците дължат на ищеца сторените разноски
и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска - 5 085 лева.


Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД,
1.) Д. Д. С., британски гражданин, роден на 01.10.1962г. в гр. Бирмингам, с паспорт №
******* изд. на *******. от ПСОК, е адрес: ********* WS11 4PG, Великобритания, и 2.) Т.
Р. С., британски гражданин, родена на 08.05.1959г. в гр. Глауцестер, с парпорт № *******,
издаден на *******. от ПСОК, с адрес: ********* WS11 4PG, Великобритания, общ съд.адр.:
гр******* чрез “К.Ф.П.Б.” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *******, представлявано от П.Л.К.,
гражданин на Република Ирландия, роден на *******г. в Дъблин, притежаващ паспорт №
********* издаден на 09.08.2001 г., от Паспортна служба Дъблин, живущ в гр. Бургас, общ.
Бургас, ж.к. ******* съгласно пълномощно от 14.10.2006г. на Х.С., нотариус на
Великобритания, да заплатят при условията на СОЛИДАРНОСТ на „П.И.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1797, район Изток, бул. „*******
с действаща чрез законните си представители, чрез ю.к. П.Б., следното:
- сумата от 40 982,39 (четиридесет хиляди деветстотин осемдесет и две евро и тридесет и
девет евро цента) € лева, просрочена главница във връзка с Договор № 51КР-АА-
1830/08.12.2006г., сключен между страните и изменен и допълнен е Анекс към него от
08.01.2007г., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022г. до окончателното ù
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от
42 473,40 (четиридесет и две хиляди четиристотин седемдесет и три евро и четиридесет
евроцента) €, като НЕОСНОВАТЕЛНА,
- сумата от 9 290,41 (девет хиляди двеста и деветдесет евро и четиридесет и едно евро
цента) €, просрочена и непогасена договорна лихва за периода от 05.02.2019г. до
05.02.2022г. включително, дължима на основание т. 9 от Договора за кредит, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 9 406,20 (девет
хиляди четиристотин и шест евро и двадесет евроцента) €, като НЕОСНОВАТЕЛНА,
- сумата от 4 987,91 (четири хиляди деветстотин осемдесет и седем евро и деветдесет и
един евроцента) €, обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва) за
периода от 05.02.2019г. до 05.02.2022г. включително, дължима на основание т. 11 от
4
Договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022г. до окончателното ù
изплащане,
- сумата от 295,88 € (двеста деветдесет и пет евро и осемдесет и осем евроцента) € -
разноски във връзка с подновяване на ипотека, дължима на основание Раздел X, т. 23 от
Договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022г. до окончателното ù
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 5 085 (пет хиляди осемдесет и пет) лева, страни деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5