Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е,
15. 07. 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, втори наказателен състав, в публично
заседание
на 18.06.20209 год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N654
по
описа за 2020год. на Русенски районен съд
и
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.Н.И., ЕГН: **********,
в качеството й на законен представител на фирма МИГ ЛОДЖИСТИК ЕООД, гр. Добрич,
срещу електронен фиш за налагане на глоба, сер. К бл. № 2097433, издаден
ОДМВР - Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1, т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в
размер на 600лв.
Жалбоподателят излага съображения
за незаконосъобразност на НП – счита
последното за неправилно и издадено при съществени процесуални нарушения.
Наказващият орган не изпраща
представител, счита депозираната жалба за неоснователна.
РРП не взема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и
след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 07.12.2017г. МПС ЛАМБЕРЕТ ЛВФС 3Ф, вид
полуремарке, с регистрационен номер ТХ0491ЕЕ,
управлявано от жпод.И.,***,
посока изхода на гр.Русе – ГКПП Дунав мост. До бензиностанция „Лукойл”, бил заснет с автоматизирано техническо средство - дигитална стационарна, радарна установка Sitraffic ERS, GPS
N:43.50.4782, Е:25.58.5576, установило
че превишава разрешената максимална скорост от 50км, като се движило с 97км/ч. Справката за
регистрация на МПС посочила, че същото било собственост на МИГ ЛОДЖИСТИК ЕООД, гр. Добрич,
със законен представител жпод.И.. Предвид на това и
на основание чл. 188, ал.2 ЗДвП,
на последната бил издаден Електронен фиш, с който й била
наложена горепосочената глоба от 600лв. ЕФ бил връчен на 19.03.20год.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства - жалба, електронен фиш,
клип на хартиен носител, протокол, техническа спецификация, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, фотоснимки.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира от правна страна следното:
Жалбата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът счита,
че при издаването на обжалвания електронен фиш, установено с автоматизирано
техническо средства - дигитална
стационарна, радарна установка Sitraffic ERS, не
са допуснати сочените в жалбата нарушения на процесуалния и материален закон.
От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на
посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й
заплащане. По силата на изричната разпоредба на чл. 189, ал.11 ЗДвП, същият е приравнен по своите правни последици на наказателно
постановление, което обаче не означава, че към него автоматично се прилагат и
разпоредбите на ЗАНН, свързани с форма реквизити, срокове за издаване. В
атакувания акт освен това е посочено, че нарушението е установено въз основа на
регистрация от техническо средство, което е единствената, предпоставка от
значение за извършване на санкционирането по този особен ред. При това
доколкото в ЕФ се съдържат всички предвидени в закона реквизити, както и пълно
описание на основните параметри на извършеното деяние и нарушените законови
разпоредби, то право на защита на жалбоподателя е охранено в пълен обем.
Съдът намери за неоснователно за
неспазен срок по чл. 34 от ЗАНН.
Както бе посочено по-горе в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изрично и изчерпателно са изброени реквизитите, които следва да
съдържа електронния фиш. Нормата не предвижда посочване на дата на издаване на
електронния фиш. Още повече очевидно е, че подобно посочване е напълно излишно.
Доколкото се касае за нарушение, установено с техническо средство, то датата на
издаване на електронния фиш е тази на установяване и заснемане на нарушението –
в случая на 07.127.2017 г., а не на отпечатване листа хартия, формат А4,
връчване на препис и др.
С
Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително
по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения,
биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на
деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например
престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете
и разновидности- преследвателна погасителна давност, след изтичането на която
се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира
изтърпяването на вече наложената административна санкция- намират приложение и
в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че
извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за
субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в
административно-наказателния процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на
давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно
наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
Ето защо към процесния случай следва да намери приложение чл. 80, ал.1, т.5 НК,
тъй като съгласно трайно установеното положение и в теорията и практиката е, че
електронния фиш представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките
на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен на последните. В този
смисъл към ЕФ не могат да намерят приложение специалните давностни срокове
предвидени в чл. 34 ЗАНН. Доколкото правомощието на държавата да реализира
административно наказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила
електронен фиш не може да бъде неограничено във времето, то следва да се
приеме, че в случая с електронните фишове следва по аналогия да намери
приложение чл. 80, ал.1, т.5 НК. От довършването на нарушението започва да тече
тригодишен срок за издаване на електронния фиш. С издаването му
преследвателната давност се прекъсва и започва да тече нов три- годишен срок за
връчване на ЕФ.
Във
всички случаи, независимо дали отговорността на нарушителя се реализира с НП
или с ЕФ държавата е ограничена във възможността си да накаже нарушителя с
влязъл в сила акт от 4,5 годишния срок на абсолютната давност.
С
оглед гореизложените принципни постановки в конкретния случай обикновената
преследвателна давност и абсолютната не са изтекли, поради което жалбоподателя
не може да се позовава на тях.
В хода на
административнонаказателното производство на жалб.И. било повдигнато обвинение
за осъществено административно нарушение, като съгласно атакувания електронен
фиш е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като моторно превозно средство – марка ЛАМБЕРЕТ ЛВФС 3Ф, с регистрационен номер ТХ0491ЕЕ се движило със скорост над максимално разрешената, съгласно
таблицата, част от посочената разпоредба. Съгласно същата, при липса на изрична
сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, скоростта, с която
трябва да се движат водачите на превозни средства в населено място е до 50
км/ч. В конкретния случай от приложената снимка се установява, че участъкът бил
изрично сигнализиран с пътен знак,
въвеждащ ограничение до 50км/ч Техническото средство за контрол на правилата за
движение по пътищата отчело скорост на движение от 97км/ч при отчитане на
допустимото отклонение. Следователно, автомобилът се е движил със скорост,
превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 47 км/ч, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
От приобщените по делото писмени
доказателства е видно, че автоматизираното техническо устройство посочено в
електронния фиш - дигитална
стационарна, радарна установка Sitraffic ERS е преминало
проверка за изправност на 05.12. 2017 г., като резултатите от същата са
отразени в Протокол № 235-ИСИ и сочат, че същото било технически изправно.Към електронния
фиш е приложена и снимкова разпечатка от клип, като съгласно чл. 189, ал. 15 от
Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Абсурдно и правно необосновано е
твърдението, че процесното МПС , по вид полуремарке не подлежи на санкция.
Недвусмислено в ЕФ е посочено, че заснетото ППС е моторно превозно средство,
т.е. придвижва се с двиегател, като видът му е полуремарке и като МПС спрямо
него са относими всички норми на ЗДвП.
Мястото
на извършване на нарушението е ясно и конкретно- град, улица, GPS координати, достатъчни да посочат
компетентността на АНО и територията на която е извършено нарушението.
С оглед на изложеното, отговорността
на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по реда на чл. 182, ал.1, т.5
от ЗДвП. Санкцията от 600лв. е абсолютно определена, поради което не
съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш, сер. К бл. № 2097433, издаден
ОДМВР - Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1, т.5 от ЗДвП, на И.Н.И., ЕГН: **********, в качеството й на законен
представител на фирма МИГ ЛОДЖИСТИК ЕООД, гр. Добрич, е
наложено административно наказание глоба в размер на 600лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му до страните, по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………