Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262645 20.12.2021
година град
Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет
и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15858
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД
против М.С.Б., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
притезанията, за които е издадена Заповед № 10126/23.10.2017 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16637/2017
г. по описа на Районен съд – Пловдив, както
следва: сумата от 1528.39 лв. – главница
по Договор за потребителски кредит № ****от 13.09.2016 г., сумата от 144.80 лв. – договорна лихва, дължима
за периода от 15.03.2017 г. до 16.05.2017 г. и сумата от 59.26 лв. – обезщетение за забава, за периода от 15.03.2017 г. до
05.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.10.2017 г.,
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,
че на 13.09.2016 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, по
силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя – ответник целеви
потребителски кредит за закупуване на стока в общ размер на 1829 лева.
Усвояването на заемната сума се извършвала на основание чл. 7.2 от Договора, по
силата на който съответна част от средствата по кредита са преведени от
кредитодателя по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за
заплащане на продажната й цена. Съгласно чл. 8 от договора за кредит,
единичната цена на стоката, а именно: 1 брой Телевизор Sony, е в размер на 1829 лева.
Съгласно чл. 9 и чл. 10 от Договора за кредит, за предоставената сума, се дължи
възнаградителна лихва в размер на 16.3 %, а ГПР е 36.56 %. Общото крайно
задължение възлизало на сумата от 2322.83 лева, която била разсрочена на 18
погасителни месечни вноски, включващи главница и договорна лихва – 17 вноски по
129.05 лева и последна изравнителна – 128.98 лева. В случай на забава за
погасяването на определена вноска, кредитополучателят дължал обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху просрочената сума, за периода на
забава, съгласно чл. 15 от Договора за кредит.
Ответникът не погасил три месечни
вноски, с падежи – 15.03.2017 г.; 15.04.2017 г. и 15.05.2017 г., поради което
всички вземания станали предсрочно изискуеми, считано от 16.05.2017 г., за
което кредитополучателят бил уведомен. Падежът на договора настъпил на
15.03.2018 г.
Задълженията
възлизали на сумите от: 1 528.39
лева – неплатена главница; 144.80
лева – договорна лихва за периода 15.03.2017 г. – 16.05.2018 г., 59.26 лева – обезщетение за забава за
периода 15.03.2017 г. – 05.10.2017 г.
Поради липсата
на плащане, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 10126/23.10.2017 г., издадена по ч.гр.д.№
16637/2017 г. по описа на ПРС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
19.10.2017 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в
заповедното и в настоящото производство.
С Определение №
260160/20.01.2021 г., постановено по ч.в.гр.д. № 2594/2020 г. по описа на ПОС е
отменено разпореждане от 23.10.2017 г. по ч.гр.д. № 16637/2017 г. на ПРС, в
частта, с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед №
10126/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 ГПК и издаване на изпълнителен лист въз основа на същата,
като е обезсилен изпълнителен лист № 11853/24.10.2017 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва да е усвоил кредитната сума, както и да е получил в собственост
и владение стоката по чл. 8 от договора.
Прави възражение за
недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в
него липсвала информация по чл. 11, т. 8 ЗПК относно условията за прилагането
на лихвения процент и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставяла за всички приложими
лихвени проценти; по чл. 11, т. 9 ЗПК – методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент; по чл. 11, т. 11 ЗПК – последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Освен това,
доколкото се касаело за свързан с договор за покупко – продажба договор за
кредит, то в последния следвало да се опише точно, ясно и конкретно вида на
стоката и услугата, което в случая не било сторено.
Предвид недействителността на
договора за кредит, счита, че дължи само чистата стойност на кредита в размер
на 1829 лева, от която следвало да се приспаднат всички изплатени по кредита
суми.
На следващо място, сочи, че
липсват доказателства, че Банката е уведомила ответника за предсрочната
изискуемост, на която се позовава.
Прави възражение за настъпила
тригодишна погасителна давност на погасителните вноски.
Предвид изложеното, искането е да
се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.
С Определение № 263200/07.07.2021 г., по искане на ищеца „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, е конституиран „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 , което не взело становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 16637/2017 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото
дружество са издадени Заповед № 10126/23.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен
лист срещу ответника,
за следните суми: сумата от 1528.39
лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ****от 13.09.2016 г.,
сумата от 144.80 лв. – договорна лихва,
дължима за периода от 15.03.2017 г. до 16.05.2017 г. и сумата от 59.26 лв. – обезщетение за забава, за
периода от 15.03.2017 г. до 05.10.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.10.2017 г., до окончателното й изплащане.
С Определение №
260160/20.01.2021 г., постановено по ч.в.гр.д. № 2594/2020 г. по описа на ПОС е
отменено разпореждане от 23.10.2017 г. по ч.гр.д. № 16637/2017 г. на ПРС, в
частта, с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед №
10126/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 ГПК и издаване на изпълнителен лист въз основа на същата,
като е обезсилен изпълнителен лист № 11853/24.10.2017 г.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението.
Исковете са предявени в преклузивния едномесечен
срок и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по
Договор за потребителски кредит № **** от 13.09.2016 г. между
страните, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната
парична сума. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност
между страните за връщане на кредита с договорна лихва в търсения размер за
исковия период. По иска за мораторно обезщетение следва да установи деня
на забавата. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже, че
давността е била спирана или прекъсвана.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и
твърденията си в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца
– следва да докаже, че е погасил.
От приетия като
писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № **** от 13.09.2016 г. /л.6-8/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М.С.Б., се установява, че
ищецът се е задължил да предостави на ответника целеви потребителски кредит за
закупуване на стока: телевизор Сони – 1 бр., с единична цена 1829 лева, като
кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на Продавача
на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. В клаузата на чл. 7.1. от
Договора е установено, че общият размер на кредита е в размер на 1829 лева, като
освен това потребителя дължи на кредитора и сумата от 219.48 лева – еднократна
такса за оценка на риска. Установено е, че таксата за оценка на риска, дължима
в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния
план. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на
16.3 %, а годишният процент на разходите е от 36.56 %.
В договора за
потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на
всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 15.10.2016
г., а на последната на 15.03.2018 г., като размерът на първите погасителни
вноски е от 129.05 лева, а на последната – 128.98 лева. В клаузата на чл. 10 от
Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на
сумата от 2322.83 лева.
Представено е и
искане-декларация за потребителски кредит /л.5/.
Представена е като
писмено доказателство по заповедното дело /л.10/ – Фактура № ********** от
13.09.2016 г., издадена от „Техномаркет България“ АД, за артикул – телевизор
„Сони“, на стойност 1829 лева с вкл. ДДС. Фактурата е подписана от получателя М.Б..
По делото са приети
като писмени доказателства и Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от
31.08.2018 г. и Приложение № 1 от 21.07.2020 г. /л.12-24/, сключен между „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД - цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - цесионер, за
продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/, с което са изкупени дължимите
вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, по Договор за потребителски
кредит № ****/13.09.2016 г., сключен с М.С.Б., за което длъжникът е уведомен.
По делото е
изслушано заключението по допуснатата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че на ответника М.С.Б.,
е отпуснат целеви потребителски кредит за закупуване на стока в общ размер на
2048.48 лева, в т.ч. 1829 лева – заемна сума на кредитополучателя за закупуване
на стока и 219.48 лева – такса за оценка на риска. Според вещото лице, стойността
на кредита за закупуване на стоката по договора в размер на 1829 лева е усвоена
от ответника в пълен размер, преведена е от кредитора по сметката на търговеца
„Техномаркет България“ АД на 13.09.2016 г., за което търговецът е издал данъчна
фактура № ********** от 13.09.2016 г., а сумата от 219.48 лева – такса за
оценка на риска на 13.09.2016 г. е удържана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от сметката
на ответника. Вещото лице установява, че извършените плащания от ответника, за
периода от сключването на Договора от 13.09.2016 г. до датата на депозиране на
заявлението в съда – 19.10.2017 г., са в общ размер на 653.90 лева., като с
постъпилите плащания са погасени по компоненти: главница– 520.09 лева; възнаградителна
лихва – 129.55 лева и просрочена лихва – 4.26 лева. Вещото лице е посочило още,
че след датата на подаване на заявлението в съда, при ищеца не са осчетоводени
извършени плащания от ответника за погасяване на кредита. Вещото лице
установява още, че размерът на остатъчното задължение на ответника, след
приспадане на извършените плащания по компоненти е, както следва: неразплатена
главница (чиста стойност) – 1528.39 лева; възнаградителна лихва – 144.80 лева и
просрочена лихва – 59.26 лева.
При така
установените обстоятелства съдът приема, че на 13.09.2016 г. между ищеца като
кредитор от една страна и ответника в качеството му на кредитополучател, от
друга страна, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника целеви потребителки кредит за закупуване на стока
– телевизор „Сони“, в размер на 1829 лева, с краен падеж: 15.03.2018 г.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява,
че сумата в размер на 1829 лева е преведена от кредитора по сметката на
търговеца „Техномаркет България“ АД на 13.09.2016 г.
От представената
Фактура № ********** от 13.09.2016 г., издадена от „Техномаркет България“ АД,
носеща подписа на Б., неоспорен от ответника, безспорно се установява, че
ответникът е получил телевизор „Сони“ от търговеца „Техномаркет България“ АД,
поради което съдът намира, възраженията на ответника, че не е усвоил кредитната
сума, както и, че е не е получил стоката, посочена в чл. 8 от Договора, за
неоснователни.
По силата на така
възникналото договорно правоотношение ищецът е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя сумата от 1829 лева, като за последният е
възникнало синалагматичното му задължение да върне така предоставената сума в
определения в договора срок и вноски.
На 15.03.2018 г. е
настъпил крайният падеж на договора за кредит.
Относно сключения между
страните договор за потребителски кредит № **** от 13.09.2016 г., съдът
намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.
Съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите
нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има
качеството на „потребител“, от което следва, че съдът е задължен да провери
дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
Договорът за паричен заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.
Договорът за потребителски
кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този
договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата
сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички
разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на
договора за потребителски кредит, представляват граждански плод
(възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се
включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя –
арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане
на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за
използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в
договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите.
Страните са
уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 36.56 %,
като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти
кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите
при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В
случая съдът установи съдържанието на включените разходи, посредством тълкуване
на клаузите на договора за потребителски кредит, съотнесени към разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното
съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане
следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. По така изложените правни съображения съдът
намира, че при сключване на кредита не е било допуснато соченото от ответника
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
определен в Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта Съдът,
съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент към момента на
възникване на правоотношението по договора за кредит намира, че определеният
размер на годишния процент на разходите от 36.56 % е съобразен с изискването на
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Не е налице соченото нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ГПК, тъй като макар в договора за кредит да не е
посочена сумата, формираща размера на възнаградителната лихва, а единствено
нейното процентно изображение чрез формиращия я годишен лихвен процент,
размерът на дължимата сума е изводим при съпоставяне на общо дължимата сума по
кредита и размерът на посочената главница.
Твърди се, че не е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Последното
не се установява от съда, тъй като в договора за потребителски кредит е
обективиран погасителен план с посочване на падежа и размера на дължимите
погасителни вноски. Посочен е чистия размер на кредита, размерът на дължимата
такса, както и общия размер на задължението на кредитополучателя, поради което
начинът на съотнасяне на дължимата погасителна вноска към погасяване на всички
задължения по пера е изводим при разделяне на размера на съответното, посочено
в глобален размер в договора за кредит задължение, разделено на броя на
погасителните вноски. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна основа,
при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата.
Съдът намира, че от приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че сумата по кредита от
1829 лева е усвоена, чрез превеждането й по сметка на
на търговеца „Техномаркет
България“ АД, поради което с настъпване на
падежа на последната погасителна вноска, заплащането й е станало изискуемо, и
длъжникът дължи връщането й.
По отношение на
сумата 219.48 лева, представляваща такса за оценка на риска, дължима в деня на
подписване на процесния договор, съдът намира, следното: Уговорката за такса за
оценка на риска е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената
такса е уговорена в чл. 7.1 от договора като задължителна. Според тази клауза
таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит,
финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски,
съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в
искането-декларация. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на
разпоредбата на чл. 10а, ал.
4 ЗПК, тъй като е неясна - не става ясно за какво точно
действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят
изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото
оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае
усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал.
2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК,
която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля
върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената норма и води до неоправдано
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
По така изложените съображения
за длъжника не е възникнало задължение за заплащане на сумата от 219.48 лева,
доколкото последната е установена с недействителна клауза, поради което в
частта, с която се претендира главница, включваща посочената такса за оценка на
риска, предявеният иск следва да се отхвърли, като следва да се вземе предвид и
осъщественото от страна на длъжника плащане на част от посоченото задължение,
което като недължимо заплатено следва да се приспадне от размера на
претендираната главница.
От заключението на
вещото лице М. по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло като пълна и обективна се установява, че размерът на дължимата
главница е 1829 лева, като след извършените частични плащания от ответника, е
останал непогасен остатък от 1 528.39 лева.
Ето защо иска за
сумата от 1528.39 лева, представляваща дължима по договора главница се явява
основателен и доказан до размера на сумата от 1 308.91 лева, като следва да се
отхвърли за разликата над тази сума до предявения размер от 1 528.39 лева, като
неоснователен и недоказан.
Следва съобразно
петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до
окончателното й изплащане.
В чл. 9, т. 1
от Договора страните са уговорили лихвен процент в размер на 16.3 %. Ищецът
претендира договорна лихва в размер на 144.80 лева за периода 15.03.2017 г. – 16.05.2017
г.
В полза на кредитора е възникнало
и вземането за възнаградителна лихва в установения от вещото лице непогасен
размер за сумата от 144.80 лева, предвид установената от съда действителност на
договора за кредит, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 23 ЗПК.
От заключението
на вещото лице М. по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира изцяло като пълна и обективна се установява, че размера на
договорната лихва в действителност е 274.35 лева, като след извършените
частични плащания от ответника, е останал непогасен остатък от 144.80 лева.
Поради това така предявения иск се явява изцяло основателен и доказан, поради
което следва да се уважи.
В чл. 15.1 от
договора страните са постигнали съгласие, че в случай че потребителят е
допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и
законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието –
от датата на падежа, до датата, на ефективното изплащане на сумата.
Относно размера
на мораторната лихва, същият е изчислен от вещото лице по неоспорената по
делото съдебно – счетоводна експертиза.
Поради което
акцесорният иск е основателен за сумата от 59.26 лева.
Относно предсрочната изискуемост:
В т. 18 от ТР
№ 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., изрично е дадено
разрешение относно предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от договор
за банков кредит. Така даденото разрешение е задължително за прилагането
му от съдилищата, при разрешаване на конкретните хипотези. Според даденото
разрешение, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочна изискуемост, не са съществували преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на посоченото основание. В решението са посочени и
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Изложено е, че предсрочната изискуемост представлява едностранно изменение на
договора. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения остатък за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Изрично е посочено, че извлечението от
счетоводните книги на Банката установява вземането, но не представлява
документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на Банката
да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна
договорка при какви условия договорът за кредит става предсрочно изискуем, не
поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем и това заявление да е достигнало до
длъжника. Прави се извод, че предпоставките за постановяване на незабавно
изпълнение са налице, ако получаване на волеизявлението от длъжника предхожда
по времеподаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай, не са налице предпоставките, за
обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това е така, тъй като не се
установява към посочения релевантен момент Банката да е обявила предсрочна
изискуемост на кредита, чрез отправено изявление, че ще счита непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуем. А както се посочи, предсрочната
изискуемост има действие от момента на изявлението. Може да се приеме, че за
Банката кредитор е налице възможност да обяви усвоения и непогасен банков
кредит, ведно с дължимите лихви, за незабавно изискуем и дължим. Липсват обаче
приложени доказателства за това, че Банката изрично е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало
до длъжника преди започване на заповедното производство.
Ето защо и, съобразявайки и дадените с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК разрешения съдът приема, че в настоящия
случай не е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията на кредитора, тъй като в конкретния случай, ответникът, не е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, преди подаване на
заявлението по чл. 417 т. 2 ГПК от Банката – ищец в съда.
Поради тази причина
и, с Определение № 260160/20.01.2021 г., постановено по ч.в.гр.д. № 2594/2020 г.
по описа на ПОС е отменено разпореждане от 23.10.2017 г. по ч.гр.д. №
16637/2017 г. на ПРС, в частта, с която е постановено незабавно изпълнение на
Заповед № 10126/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 ГПК и издаване на изпълнителен лист въз основа на
същата, като е обезсилен изпълнителен лист № 11853/24.10.2017 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/02.04.2019
г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 8/2017 г., при вземане, произтичащо от договор за банков кредит,
чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се
игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при
условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател.
Вземането произтича от договор за
кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили
отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска
са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал.
3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по
актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението -
главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото
производство по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК.
Ето защо и, доколкото в конкретния случай, падежът
на договора е 15.03.2018 г., то целият кредит е с настъпил краен падеж, т.е.
всички вноски са падежирали.
Решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене, т.е. следва да се вземат предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска /заявлението/, както го задължава разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното, и в съответствие с постановките
на ТР № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 8/2017 г., исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК
следва да се уважат в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита изцяло, предвид настъпилия
вече падеж на кредита.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че вземанията са
погасени по давност, поради следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
в настоящия случай съгласно Договора за банков кредит, първата вноска е
изискуема на 15.10.2016 г., а последната на 15.03.2018 г.
Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК, е подадено на 19.10.2017 г.
Ето защо, съдът намира, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, давността за претенциите за главница, договорна лихва и за обезщетение
за забава, за процесните периоди, не са погасени по давност.
Според разпоредбата на чл. 115 ЗЗД,
ал. 1, б. „ж“ давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 422,
ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй
като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, давността за претенциите за главница, договорна лихва и обезщетение за забава за процесните периоди,
не са погасени по давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е отправил искане и представил доказателства за
плащане на 126.48 лева – ДТ, за експертиза – 150 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение – 294 лева.
Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /34.65 лв. – ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78
ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 50 лева за заповедното, предвид конкретната
фактическа и правна сложност на спора.
По
съразмерност се дължат – 498.20 лева за настоящото и 73.92 лева за заповедното
производство.
Ответникът е отправил искане и представил
доказателства за плащане на адвокатско
възнаграждение – 700 лева за настоящото производство.
По съразмерност се дължат – 658.91 лева за
настоящото и 110.51 лева за заповедното производство.
По съразмерност се дължат – 88.68 лева за
настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.С.Б., ЕГН **********
дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
сумата от 1 308.91 лева (хиляда триста
и осем лева и деветдесет и една стотинки) – главница по Договор за потребителски кредит № **** от 13.09.2016
г.; сумата от 144.80 лева (сто
четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода 15.03.2017 г. – 16.05.2017 г.;
сумата от 59.26 лева (петдесет и девет
лева и двадесет и шест стотинки) – обезщетение за забава за периода от 15.03.2017
г. – 05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда –19.10.2017 г. до окончателното й погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
установяване на дължимост на сумата над 1308.91
лева до
пълния му предявен размер от 1528.39 лева - главница по Договор за потребителски кредит № **** от 13.09.2016 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 10126/23.10.2017 г. по ч.гр.д. № 16637/2017 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, следните суми:
498.20 лева /четиристотин деветдесет
и осем лева и двадесет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство и 73.92 лева /седемдесет
и три лева и деветдесет и две стотинки/
- разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 16637/2017
г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на М.С.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в общ размер от 88.68 лева (осемдесет и осем лева и шестдесет и
осем стотинки) – разноски за
настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участие на
подпомагаща страна на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ