Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2021 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав,
в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 2050 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на К.К.Т.
и Е.Ю.Т. – длъжници по изпълнително
дело № 20108410402789
по описа на частен съдебен
изпълнител Н. М., с рег. № 841 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу постановление
от 14.01.2021г., с което е отказано прекратяване на производството
по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателите поддържат, че за периода от образуване на
изпълнително дело през 2010г. до 2015г. съдебният изпълнител е извършил
допустимите от закона принудителни процесуални действия, като на проведените от
него публични продани е удовлетворил взискателите в производството. Твърдят, че
от 2015г. до настоящия момент не били предприемани каквито и да било действия
от страна на съдебния изпълнител, поради което считат, че е налице перемпция. В
тази връзка се позоват на обстоятелството, че две последователни години не били
предприемани изпълнителни действия спрямо тях. Освен това били изминали повече
от пет години от последната проведена публична продан, поради което е налице
погасяване на вземането по давност. Предвид изложеното правят искане за отмяна
на обжалваното постановление и за прекратяване на изпълнителното производство
поради настъпила перемпция, както и поради изтекла погасителна давност за вземането.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК взискателят „БАНКА ДСК“ ЕАД не взема становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че по
делото са предприемани множество изпълнителни действия, които са били
извършвани в законоустановения преклузивен двугодишен срок, поради което не са
налице предпоставки за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № № 20108410402789 по описа на частен съдебен изпълнител Н. М., с рег. № 841 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба
от „БАНКА ДСК“ ЕАД от 03.09.2010г. срещу солидарните длъжници Е. Ю. Т., К.К.Т.,
„Транс Лес“ ЕООД и „К.999“ ЕООД за принудително събиране на присъдените по ч.гр.д.
№ 28292/2010г. по описа на СРС в полза на взискателя парични суми, както
следва: 365 166, 81 евро – главница, ведно със законната лихва от
18.06.2010г. до окончателното изплащане; 27 819, 13 евро – договорна
лихва; 23 662, 24 лева – разноски; 8 413, 35 лева – юрисконсултско
възнаграждение, както и за разноските по изпълнението.
По делото е наложена
възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжниците Е.Т. и К.Т. –
гараж № 28, изграден в степен „груб строеж“, находящ се в гр. София, на
подземния етаж в жилищната сграда на ул. *******с идентификатор 68134.4338.63,
със застроена площ от 28, 60 кв.м., която възбрана е била вписана в Служба по
вписванията-гр. София на 15.09.2010г.
Жалбоподателите не
оспорват обстоятелството /а и това се установява от данните по изпълнителното
дело/, че в периода от 2010г. до 2015г. срещу тях са извършвани изпълнителни
действия за принудително събиране на задълженията им, както и че за посочения
период не е налице бездействие на взискателя, покриващо хипотезиса на нормата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Наведени са твърдения за бездействие на
кредитора, считано от 2015г. Настоящият съдебен състав счита така релевираните
доводи за неоснователни по следните съображения:
С протокол от
09.09.2014г. съдебният изпълнител е обявил за нестанала насрочената публична
продан на процесния имот, съобщение за което е било получено от взискателя на
30.09.2014г. По молба на кредитора от 01.10.2014г. органът по принудително
изпълнение е насрочил нов опис за установяване на фактическото положение на
имота и е определил нова начална цена, от която да започне наддаването, както и
кога ще прочете новата продан – от 16.06.2015г. до 16.07.2015г. Публичната
продан е обявена за нестанала с протокол от 17.07.2015г.
По искане на
взискателя, подадено в законоустановения едноседмичен срок, съдебният
изпълнител е насрочил с разпореждане от 29.09.2015г. нова продан на имота от
28.08.2015г. до 28.09.2015г. Проданта е обявена за нестанала с протокол от
29.09.2015г.
В едноседмичния
срок от съобщението кредиторът е поискал извършване на опис, определяне на нова
цена и насрочване на нова публична продан на имот. На 25.07.2016г. бил извършен
нов, шести по ред опис, както и била определена нова начална цена на имота. С
разпореждане от 26.09.2016г. била насрочена нова продан от 18.10.2016г. до
18.11.2016г. Тя била обявена за нестанала с протокол от 21.11.2016г.
В едноседмичния
срок взискателят е поискал насрочване на нова публична продан на имота. С
разпореждане от 22.02.2017г. била насрочена нова продан от 10.03.2017г. до
10.04.2017г. Тя била обявена за нестанала с протокол от 11.04.2017г.
По искане на
кредитора органът по принудително изпълнение с постановление от 09.05.2017г. е
определил нова цена на процесния имот и е насрочил нова продан от 09.06.2017г.
до 06.07.2017г. Същата била обявена за нестанала с протокол от 07.07.2017г.
На 17.07.2017г.
кредиторът поискал извършване на нова продан на същия имот. С молба от
17.10.2017г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е поискала да се извърши опис на движимите вещи на
длъжниците, както и да се наложи запор върху трудовите им възнаграждения. С
нова молба от 03.12.2018г. взискателят е посочил нови изпълнителни способи –
описи на движими вещи, налагане на запори върху вземания на длъжниците по
банкови сметки, както и налагане на запори върху МПС и дружествени дялове. По
делото няма данни така поисканите изпълнителни способи да са приложени.
На 14.02.2019г.
кредиторът е поискал изпълнението отново да бъде насочено върху ипотекирания
недвижим имот, представляващ гараж № 28. С молба от 03.12.2020г. е направено
искане от взискателя да се насрочи нов опис на същия имот. С разпореждане от
08.01.2021г. съдебният изпълнител е насрочил опис на недвижимия имот, който да
се извърши на 24.02.2021г.
На 14.01.2021г. длъжниците Е.Т. и К.Т. подали молба до частния съдебен
изпълнител, съдържаща искане за прекратяване на воденото срещу тях изпълнително производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, която била оставена без уважение с обжалвания отказ
от 14.01.2021г., поради липсата на предпоставки за перемпция.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна срещу подлежащи на обжалване актове по чл.
435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи
реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в
разпоредбата на чл.
433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези
освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на
взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма
правото да го преустанови.
Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с
изключение на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в този
случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Според т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането –
чл.
116, б. "в" ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да то приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.
В приложение на
задължителните разяснения, дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, СГС
приема, че основанието по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато взискателят въобще не е поискал
извършването на изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са
приложени поради някаква причина, включително поради липсата на притежавано от
длъжника имущество. Необходимо е бездействие
на взискателя в продължение на две години /който срок е процесуален
преклузивен/, каквото не е налице, когато същият е отправял искания за
насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без значение дали
той е приложен, а ако е приложен или се прилага бездействие също не е налице в
периода на прилагането. В обобщение следва да се посочи, че двугодишният срок за перемпция започва
да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително
доброволно/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
/успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина,
за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил неговото
прилагане /така решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на
ВКС, Четвърто ГО/.
С оглед изложеното
настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай не са налице установените в чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на жалбоподателите. И това е
така, тъй като взискателят не е бездействал в продължение на 2 години. Предмет
на принудително изпълнение са вземания, които се дължат от няколко длъжници при
условията на солидарност /пасивната солидарност е вид лично обезпечение за
кредитора/, като чрез своевременно и постоянно исканите от взискателя различни
изпълнителни способи срещу жалбоподателите са
били осъществявани едни и същи притезания, за които отговарят всички длъжници.
Извън правомощията
на съда, сезиран с жалба срещу акт или действие на съдебния изпълнител в
производство по реда на чл. 435 от ГПК, е да се произнася по наведено
възражение за погасяване на правото на принудително изпълнение на задължението
поради погасяването му по давност. Принудителното изпълнение е материално
законосъобразно, когато изпълняваното вземане съществува и (при изпълнение на
парично вземане) имуществото, върху което е насочено изпълнението принадлежи на
длъжника. Материалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да
бъде проверявана единствено чрез иск, като процесуалната законосъобразност на
изпълнителните действия е без правно значение. Поради това исковата защита
срещу материално незаконосъобразното принудително изпълнение може да се
осъществи преди, по време и след приключването на изпълнителния процес /определение № 551 от
01.10.2010г. на ВКС по ч.гр.д. № 483/2010г., ІV ГО; определение № 2 от 02.01.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 7756/2013г., І ГО/. С оглед изложеното извън
предмета на настоящото дело е дали е погасено правото на принудително
изпълнение поради изтекла погасителна давност за процесното задължение.
По тези съображения
се налага извод, че обжалваният
отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, поради което и подадената срещу него жалба
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.К.Т. и Е.Ю.Т. – длъжници по изпълнително дело № 20108410402789 по описа на частен съдебен изпълнител Н. М., с рег. № 841 по описа на КЧСИ, срещу постановление от 14.01.2021г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.