№ 14849
гр. София, 09.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110151910 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на на П. П. М. срещу „Фератум
България“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит
№ 1042482/17.07.2021 г., сключен между страните от разстояние, е нищожен
поради противоречие със закона – липса на реквизити, евентуално – че е
неравноправна клаузата на чл. 5 от същия договор, която предвижда
неустойка при неосигуряване на поръчител, като като резултат от тази
нищожност се иска осъждане на ответника да плати на ищцата сумите от
10,24 лева – заплатена от ищцата възнаградителна лихва по договора, и 85,76
лева – заплатена от ищцата неустойка за неосигуряване на поръчител, като
платени поради първоначална липса на основание – въз основа на нищожен
договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
23.09.2023 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се поддържа, че сключеният между страните договор
за кредит е нищожен поради липса на погасителен план и неясно посочване
на лихвения процент и годишния процент на разходите, вкл. поради
невключване в последния на неустойки по договора. При условия на
евентуалност се твърди, че клаузата, според която при неосигуряване на
поръчител се дължи неустойка е нищожна като неравноправна, тъй като
налага прекалена тежест на потребителя за изпълнение на акцесорно
задължение. Поради това се поддържа, че не се дължат възнаградителна
лихва и неустойка по договора, евентуално – само неустойка. Претендират се
разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Фератум
българия“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Поддържа се, че клаузите за лихвен процент и годишен процент на разходите
са ясни, не следва в последната величина да се включват разходи за
поръчител, който ищцата сама била избрала. Твърди се, че ищцата сама е
избрала да плати възнаграждение на поръчител, която си била избрала.
Поддържа се, че договорът е изцяло действителен и поради това исковете са
неоснователни. Претендират се разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно представен на лист 7 от делото сключен по електронен път
Договор № 1042482/17.07.2021 г. между страните по делото на ищцата е
отпуснат на посочената дата от ответника кредит при следните параметри:
сума – 200 лева; срок на погасяване – 45 дена; лихвен процент – 5,12 %,
годишен процент на разходите – 49,33 %. Договорът е обезпечен с
поръчителство на „Фератум банк“ в полза на кредитора.
Съгласно представен на лист 8 – 9 от делото договор между ищцата и
„Фератум банк“ – дружество, регистрирано по малтийското право, за
обезпечаване на посочения по-горе заем дружеството се е съгласило да стане
поръчител, като за това съгласие ищцата е следвало да му заплати 85,76 лева.
Съгласно заключението на техническата експертиза по делото, прието в
заседанието на 29.05.2023 г. (на лист 71 от делото) и писмено на лист 66 – 68
от делото, което съдът кредитира като логично и безпротиворечиво и
съответстващо на признатото и от двете страни по делото, договорът между
страните е сключен с електронна платформа, която позволява запознаване с
текста преди подписването му, но не може да се сключи договор, ако не се
предостави обезпечение, като системата просто не допуска това (изричен
отговор на вещото лице на въпрос на съда на лист 71 от делото).
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
заседанието на 28.06.2023 г. (на лист 81 от делото), писмено на лист 74 – 76
от делото, възнаграждението за поръчител не е включено в годишния процент
на разходите по кредита, които без него са 49,93 %, а с него възлизат вече на
131 %. От счетоводството на ответника е установено, че ищцата е платила 296
лева по договора за кредит на 15.09.2021 г. От тази сума ответникът е превел
85,76 лева на поръчителя.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове – два
установителни, предявени при условия на евентуалност – за установяване на
нищожност поради противоречие със закона или на отделни негови клаузи с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 10 – 11
ЗПКр и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, и два – осъдителни – за връщане на дадено без
основание при недействителен договор – с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.
2
Установителните искове се уважават, ако съдът установи, че между
страните е сключен договор, по който липсват реквизити в противоречие със
закона, а по евентуалния иск – че клауза, която не е уговорена индивидуално
по договор с потребител, противоречи на изискванията за справедливост и
равноправност в тежест на потребителя. Ответникът следва да доказва
индивидуално уговаряне на клаузата за неустойка. По осъдителния иск
ищецът следва да установи плащане на ответника. Същото би се оказало без
основание при уважаване на установителните искове, в който случай ще
бъдат уважени и осъдителните такИ..
Главният отрицателен установителен иск за прогласяване на
нищожността на целия договор за кредит следва да се уважи, тъй като
разходите за поръчителство не са включени в размера на годишния процент
на разходите.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПКр понятието „годишен процент на разходите“
има установено в закона задължение и същият се формира като общите
разходи по кредита се разпределят по такъв начин, че да се определи какъв
процент от главницата биха били същите, ако главницата се връща за една
година. Съгласно § 1, т. 1 ЗПКр понятието „общ разход за потребителя“ също
има установено от закона съдържание и включва „разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, ... в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия“. От заключението на техническата експертиза по
делото се установява, че отпускане на кредита при условията, при които това
се прави на сайта в интернет на ответника, е невъзможно без избор на
поръчител. В случая ищцата е заплатила на този, избран от ответника,
поръчител сумата от 85,76 лева. Следователно тази сума е част от
„задължителните“ разходи по кредита и следва да се включи в годишния
процент на разходите (ГПР). При това се оказва, че посоченият в договора
ГПР от 49,93 % не съответства на действителния такъв от 131 %.
При това положение не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПКр за посочване на точния ГПР по кредита в договора за това. Това е
ситуация, която според настоящия съд следва да се приравни по правни
последици на липса на посочване на ГПР. Това е така и поради съответното
тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр с изискването на чл. 22,
пар. 3 от ДиректИ. 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити
задълженията по националния закон да не могат да бъдат заобиколени поради
начина на формулиране на договорните клаузи. Значението на точното
посочване на ГПР за избора на потребителя дали да получи определен кредит
е изяснено в практиката на Съда на Европейския съюз – съгласно в т. 62 – 67
от Решението от 20 септември 2018 г. по дело C‑448/17 EOS KSI Slovensko, е
от съществено значение за правилната конкуренция на кредитния пазар и зае
възможността на потребителите да разберат какво ще е задължението им.
Поради това следва да се приеме, че неточното посочване на ГПР в договора
за потребителски кредит следва да се приравни на липса на такова посочване,
а съгласно чл. 22 ЗПКр липсата на такова посочване води до нищожност на
3
целия договор и отпадане на всички задължения по него без това за връщане
на главницата съгласно чл. 23 ЗПкр.
Поради това главният установителен иск за обявяване на нищожност на
целия договор между страните поради неточно посочване на реквизит следва
да се уважи. При това положение не следва да се разглежда евентуалният иск
за установяване на нищожност на отделни клаузи, тъй като този иск е
предявен при условие, че се отхвърли главният такъв.
С оглед на уважаването на главния иск за нищожност и на основание
чл. 23 ЗПКр платената от ищцата лихва е била недължима поради на липса на
правно основание за начисляването . При това положение, доколкото
плащането е установено от счетоводството на ответника, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да върне платените
10,24 лева лихва.
На същото основание ответникът следва да бъде осъден да върне 85,76
лева, която е събрал от ищцата. Тъй като сумата е получена пряко от
ответника въз основа на договор, който не обвързва ищцата, няма значение,
че сумата в последствие е била изплатена на друго лице. Чл. 55, ал. 1 ЗЗД
предвижда връщане на предадените фактически суми, а не дали лицето, което
ги е получило, се е обогатило с тях, каквото изискване съществува при общия
иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. това е така, тъй като ищцата
е осъществила плащане на ответника и няма как да знае какво е станало по-
нататък с платеното.
На ищцата следва да се присъди и лихва от деня на подаване на
исковата молба по пощата – 23.09.2022 г., съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 62,
ал. 2 ГПК.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ЗЗД, като същата е доказала разноски за 175 лева – депозит за
експертиза. Адвокатът на ищцата е поискал възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв заради това, че ищцата била материално затруднена, за което е
представен и договор (на лист 6 от делото). Има молба да се присъди
възнаграждение с ДДС. С оглед на фактическата и правна сложност на делото
и извършените фактически от адвоката действия съдът намира, че следва да
му присъди 300 лева възнаграждение, или 360 лева с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати на съда 100 лева държавна такса (50 лева по установителните искове и
50 лева по осъдителните), от която ищцата е била освободена.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. П. М.
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК
във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 22 ЗПКр; чл. 10, ал. 1 ЗПКр и
4
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, по отношение на „Фератум България“ ЕООД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ж.к. „Младост“ 3, бул.
„Александър Малинов“, № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, че сключеният между
дружеството и П. П. М., с ЕГН: **********, и адрес: Н. И., ул. „О.“, № ***,
Договор № 1042482/17.07.2021 г. за кредит не обвързва страните поради
НИЩОЖНОСТ заради неправилно посочен реквизит – годишен процент на
разходите.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД на „Фератум
България“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ж.к.
„Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“, № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да
плати на П. П. М., с ЕГН: **********, и адрес: Н. И., ул. „О.“, № ***, сумите
от 10,24 лева (десет лева и 24 ст.) – платена на 15.09.2021 г. възнаградителна
лихва по Договор № 1042482/17.07.2021 г. за кредит, и 85,76 лева (осемдесет
и пет лева и 76 ст.) – платено възнаграждение за осигуряване на поръчител по
същия договор, ведно със законната лихва върху двете суми от 23.09.2022 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ж.к. „Младост“ 3,
бул. „Александър Малинов“, № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да плати на П. П. М.,
с ЕГН: **********, и адрес: Н. И., ул. „О.“, № ***, сумата от 175 лева (сто
седемдесет и пет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв на
„Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“, № 51, вх. А, ет. 9, офис
20, да плати на адв. Д. В. М., с личен № **********, и адрес на кантора: П.,
бул. „П. ш.“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева) –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ж.к. „Младост“ 3,
бул. „Александър Малинов“, № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да плати по
бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 100 лева (сто
лева) – държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5