Р
Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Номер …………… Година 2011 Град
Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесети октомври Година
две хиляди и единадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
РОСИЦА ШКОДРОВА
При секретаря П.П.
като разгледа
докладваното от съдия Лазарова
ВНЧХД № 1062 по описа на съда за
2011г., за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба срещу постановената на 27.05.2011г. от ВРС, ХХХVІІ състав присъда № 280 по НЧХД № 4971/2010г., с която подсъдимият Ж.И.С. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК за това, че на 24.03.2011 г., в гр. Варна, причинил на Х.Х. лека телесна повреда –
контузия на гръдния кош, счупване на седмо ляво ребро и травматичен отток в
дясна тилна област на главата, които в своята съвкупност обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. С
присъдата съдът е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три
години. Съдът уважил предявения граждански иск за обезщетение на причинени от
деянието неимуществени вреди в размер на 2000лв., ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането, присъдил на подсъдимия заплащането на дължимата
държавна такса и разноските, направени от частния тъжител.
Във въззивната жалба, подадена от подсъдимия, чрез процесуалния му
представител – адв. Н. И., по същество се сочи, че съдът е приел част от
противоречивите доказателства и е изградил неправилно фактическата обстановка.
Според защитникът не е установено дали подсъдимият е причинил телесната повреда
при пряк умисъл или при отбрана или опит да се освободи от задържането му.
Счита се, че увреждането е причинено от подс. С. при неволен удар. Моли се за
отмяна на присъдата. В съдебно заседание процесуалният представител на подс. С.
– адв. В. Д., моли наложеното наказание да бъде намалено като несъответно на
обществената му опасност, а гражданския иск да бъде намален тъй като уважения
не отговаря на получените травматични увреждания.
Повереникът на частния тъжител – адв. В., моли жалбата да бъде оставена без
уважение и присъдата на ВРС бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
В последната си дума подсъдимият С. заявява, че решението е на съда.
След преценка на доводите, изложени в жалбата,
като взе предвид становището на защитата, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314 НПК, настоящият състав намира
и жалбата за неоснователна.
По делото съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Частният тъжител Х. и
подсъдимият С. живеели в къщи – близнаци и използвали общ двор, като от
известно време между двете семейства отношенията били напрегнати.
На 24.03.2010г., синът
на частния тъжител Х. -свид. Йодан Й. се прибирал от
работа и на входната врата на двора бил посрещнат от подсъдимия С., който се
нахвърлил върху него с викове, че автомобилът им е спрян под прозореца на
неговата къща и му пречи. Подсъдимият хванал свидетеля за блузата и започнал да
го дърпа, при което тя се скъсала а Й. паднал на земята. В този момент тъжителят
Х. бил в дома си със съпругата си и приятелката на сина си и чул виковете на
подсъдимия, поради което веднага излязъл в двора. Като видял, че подсъдимият е
нападнал сина му, Х. отишъл при него и му хванал ръцете, след което го съборил
на земята. Казал на сина си да го хване за краката, но в този момент подсъдимият
го ритнал с крак в лявото подребрие. Въпреки това свид. Й. успял да го задържи
за краката, а Х. за ръцете, като междувременно съпругата на тъжителя, която
излязла и видяла какво се случва, се обадила в Първо Ру
на МВР - Варна. След идването на полицейските служители Х. и сина му пуснали
подсъдимия и в момента, в който тъжителят се отправил към входната врата, за да
посрещне служителите, подсъдимият се засилили към него и го ударил в гръб с
юмрук в дясната тилна област, при което тъжителя приклекнал на земята. След
намесата на полицейските служители конфликта бил преустановен, а тъжителят се
прибрал в дома си. Тъй като чувствал болки в областта на лявото подребрие и в
тилната част на главата, на следващия ден посетил Съдебна медицина, където
съдебния лекар констатирал получените травматични увреждания, които отразил в
медицинско удостоверение № 79/2010г.
В хода на съдебното
производство е изготвена съдебно -медицинска експертиза, от чието заключение се
установява, че Х. е получил травматичен отток в дясната тилна област по
окосмената част на главата, контузия на гръдния кош в областта под левия голям
гръден мускул и счупване на седмо ляво ребро, които в своята съвкупност са
обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Настоящата
инстанция споделя възприетата от ВРС фактическа
обстановка и направените въз основа на събраните доказателства правни изводи по
отношение на обективната и субективна съставомерност на извършеното от
въззивника С..
Не се спори от
страните по изложените по – горе факти. Подсъдимият, в обясненията, си не
отрича, че е влязъл в словесен конфликт със свид. Й., както и че го е хванал и
е разкъсал някаква дреха, както и че след това частният тъжител се е намесил и
двамата със сина му са го съборили на земята. Заявява също “може да съм го
ударил баща му”, оспорва
изложените в частната тъжба твърдения, че е ударил частния тъжител в
тила и в подребрието и по този начин му е причинил описаните в експертизата
травматични увреждания. Промяната в позицията на процесуалните представители на
подсъдимия също подкрепя становището за наличието на активни действия на подс. С.
по време на изследваното събитие.
Правилно първоинстанционният съд е
формирал правните си изводи като е кредитирал напълно показанията на сина на частния тъжител – свид. Йордан Й., както и свидетелите Христова
и Янева, които съвпадат изцяло с изложеното в частната тъжба и се подкрепят от
заключенито на вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза, според
което травматичните увреждания на частния тъжител биха могли да бъдат получени
по начина, описан от него в частната тъжба. От друга страна изолирани от съвкупността са
обясненията на подс. С. за “възможен” удар, развити като аргументи по жалбата
по посока на тезата за удар в условията на отбрана и при опит да се освободи.
Тези твърдения не се подкрепят дори от показанията на свид. Стъклева,
която сочи, че е излязла навън и е била там през цялото време и не е видяла
“някой някого да удря”. Гласните доказателствени средства са подложени на
внимателен анализ за тяхната достоверност. При проверката на събраните
доказателства се обособява единствено възможната поредица от факти – описана в
настоящото решение.
Правилни са изводите на
съда досежно обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия С., както и
правната квалификация на деянието по чл. 130 ал. 1 от НК.
По справедливостта
на определеното наказание съдът счита следното:
При определянето на
основното предвидено от чл. 130 ал. 1 от НК наказание ВРС е приел наличието
само на отегчаващи отговорността обстоятелства – осъждането на подсъдимия за
други престъпления – след това по настоящото производство, както и предходните
случаи на агресия спрямо пострадалия и семейството му. Сериозно обстоятелство
от същия вид, сочещо на изразената степен на обществена опасност на подс. С. е
и фактът, че след нанесеният първи удар в в областта на лява гръдна половина,
овладяването на агресията му и изтекъл значителен период от време до идването
на полицейските служители, подсъдимият е предприел нов удар с юмрук в тила на
пострадалия. Телесното увреждане се квалифицира като лека телесна повреда, но
разгледано по съществото му се състои от три отделни такива наранявания, две от
които са причинени с един удар – ритник. Данните за личността на подсъдимия,
включително и в хода на съдебната фаза по делото, сочат на нестабилност и
съставляват опасност за обществото, която следва да бъде овладяна. Определеното
от съда наказание като вид, размер и начин на изтърпяване е в състояние да
изпълни целите на общата и специална превенции. От една страна съзнавайки, че в
рамките на изпитателния срок следва да се въздържа от неправомерни действия
подс. С. ще съобрази поведението си и приоритетите си. От друга страна
наказанието има своето значение спрямо обществото като предупредително
възпитателно въздействие на санкционирано деяние срещу личността. Степента на
обществена опасност не се омаловажава от факта, че престъплението се е развило
в по-тясна обществена рамка. Напротив именно в тази обстановка и среда подс. С.
е имал трайно негативно поведение, което справедливо ВРС е преценил и
санкционирал. С така определеното наказание се предоставят необходимите гаранции, че
интересите на личността на подсъдимия от настъпване на положителни промени и на
обществото от въздържане от подобни прояви, са удовлетворени.
Следва да се има предвид, че с оглед осъжданията
на подс. С. по НОХД № 6092/10г. на ВРС, ХХІХ състав, и по настоящото дело са
налице основания за производство по чл. 25 вр. чл. 23 ал. 1 от НК.
По отношение на
възраженията срещу уважения граждански иск, съставът счита следното:
В с.з. на
29.10.2010г. ВРС е допуснал до съместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск от пострадалия Х. в размер на 3000лв. С присъдата е
уважен иск от 2000лв., като липсва произнасяне за останалата част. В мотивите
на съда е посочено, че за сумата над 2000лв. претендираното обезщетение не
съответства на тежестта на уврежданията и искът се счита за неоснователен.
Доколкото е налице ясна воля на решаващия съд да определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 2000лв. – настоящият състав не намира че
липсата на частично отхвърлителен диспозитив в присъдата съставлява съществено
процесуално нарушение.
Разгледан като
размер уваженият граждански иск съответства на действително понесените от
тъжителя болки и страдания. Съобразен е с важността на засегнатите телесни
области, периодът на понасяне на болките и съществуващите рискове в процеса на
възстановяване. От сериозно значение за размера на щетите са възрастта на
пострадалия, предходната оперативна интервенция и онокологичното заболяване за
което е диспансеризиран. Случилото се е променило нормалният житейски ритъм на
пострадалия и близките му за немалък период от време. Поради изложените съображения
настоящият състав счита, че определеният от ВРС размер като обезщетение на
причинените неимуществени вреди напълно съответства както на действителните
травми, така и на трайната съдебна практика по прилагане на критериите на
справедливостта.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция
прави изводите си, че присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла на
НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за нейното отменяването
или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК същата
следва да бъде потвърдена.
Допълнително за
процесуалното си представителство пред въззивната инстанция частният тъжител е
направил разноски в размер на 100лв., които на основание чл. 189 ал. 3 от НПК
следва да бъдат възложени на подсъдимия.
Водим от горното и на
основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от
НПК, съставът на Варненския Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 280 от
27.05.2011г., постановена по
НЧХД № 4971/2010г. по описа на Варненски районен съд, ХХХVІІ
състав.
ОСЪЖДА Ж.И.С. да заплати на Х.Й.Х. направените по делото
разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: