Р Е Ш Е Н И Е
№ 252
гр.
Хасково, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при секретаря Ангелина
Латунова и в присъствието на прокурор Петър Мидов от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) №
38 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от К. Н. Я. ***, подадена чрез пълномощник адв. К.-П. с посочен
съдебен адрес ***, срещу Решение № 124/ 26.10.2021г., постановено по АНД №635/2021
г. по описа на Районен съд Свиленград в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 21-0351-000436/15.06.2021г., издадено от Началник
Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Състава на съда не взел под
внимание, представените в хода на съдебното производството доказателства, а
именно, че за същото деяние жалбоподателя вече е наказан с Решение №
14/08.06.2021г., постановено по АНД № 325/2021г. по описа на Районен съд
Свиленград, влязло в законна сила на 24.06.2021г., въз основа на воденото срещу
него дело БП №138/2021г. по описа на РУ-Свиленград. Сочи, че в случая не е
следвало да му се налага друго наказание за извършеното от него едно и също
деяние, което противоречало на основния принцип nе bis in idem, застъпен в
Тълкувателно решение № 3 от 22 декември 2015г. на ОСНК на ВКС, с което
недвусмислено се давало яснота по въпроса за налагане на наказание по
административнонаказателно производство и за същото деяние на същото лице да
бъде наложено наказание в последващо наказателно производство. В жалбата се
излагат съображения и за издаване на АУАН и НП в нарушение на предвидените в
ЗАНН разпоредби за това. Предвид изложеното, се моли да бъде отменено решението
в обжалваната му част и бъде постановено ново, с което да бъде отменено изцяло
Наказателно постановление № 21-0351-000436/15.06.2021г., издадено от Началник
Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград. Претендира се и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът, Група към ОДМВР – Хасково, РУ –
Свиленград в депозирано по делото чрез
процесуален представител писмено становище предлага да бъде потвърдено
обжалваното решение на РС – Свиленград и заявява искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура Хасково намира жалбата за неоснователна и предлага
решението на Районен съд – Свиленград, да бъде оставено в сила. Не споделя изложените
в жалбата съображения, че в случая не било спазено правилото ne bis in
idem както от наказващия орган, така и
от съда. В случая се касаело за едно деяние, извършено в едни и същи условия,
което обаче не е в противоречие с разпоредбата както на чл. 343, ал. 3 от НК,
така и с възможността да се търси административна отговорност на лице, което
откаже извършването на проверка за употреба на наркотици и управление на МПС в
такова състояние. Това, че било проведено наказателно производство и лицето
било санкционирано с отнемане на правоспособността му в никакъв случай не
означавало, че не може да му се търси отговорност за това, че е отказал да бъде
проверен за употреба на наркотици и управление на МПС в такова състояние.
Административен
съд Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
Решение № 124/26.10.2021г.,
постановено по АНД №635/2021г., Районен съд Свиленград е потвърдил като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление №21-0351-000436 от 15.06.2021г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Свиленград, с което на К. Н. Я. *** за
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба”
в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца и отменил
същото в частта, в която за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП на основание
чл.185 от ЗДвП на Я. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лв. и на основание Наредба
№Iз-2539 на МВР се отнемат 12 точки. Предмет на разглеждане в настоящото
производство е решението в потвърдителната му част.
К.Я.
е наказана за това, че на 07.05.2021г., около 14:10 часа по път III 597 при км. 47+500, посока с. М. Г.,
с. Л., управлява товарен автомобил Мицубиши с рег. № *******, собственост на Н. Я., като в 15:45 часа отказва да му
бъде извършена проверка за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер Drug
Test 5000 ARLJ-0022,
същият заявява пред проверяващите, че е употребявал НУВ преди един ден. Издаден
му е талон № 0051316 за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване
на употреба на наркотични вещества в кръвта или техни аналози, но Я. отказва
извършването му. За така установеното нарушение е съставен АУАН №
353471/07.05.2021г., подписан без възражения, а впоследствие издадено и
наказателно постановление.
За
да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и
провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички
процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от
закона реквизити, като извършеното от К.Я. нарушение е безспорно установено и
доказано, както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от
събраните гласни доказателства. Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи
за нарушаване на принципа ne bis in
idem въззивния съд е изложил детайлни
мотиви, че твърдяното нарушение не е налице, тъй като се касае за различни по
вид нарушения. Съдът е отбелязал, че видно от Решение №14/08.06.2021г., постановен по АНД №325/2021г.
по описа на РС Свиленград, съдът е признал жалбоподателя за виновен в това, че
на 07.05.2021 година в село Лозен, област Хасково по третокласен път № 597
(между село Л.
и село М.
Г., област Х.) при километър 47+500 - в посока към
село Малко градище, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „Митсубиши Л-200” с държавен регистрационен номер *******в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
Свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0351-000393 от
28.12.2019 година, издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ -
Свиленград, връчена на 09.01.2020 г. и влязла в сила на 24.01.2020г. –
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от от НК, поради което и на основание
чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лв.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящият
съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства,
събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното
решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в
съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните
свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената
опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно
наказание.
От
анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на касатора. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти,
при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на полицейските
служители в проведеното съдебно заседание се установява, че касатора е
управлявала МПС, като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
НУВ с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 ARLJ-0022. Издаден е и талон за медицинско
изследване, като Я. е отказала и да даде кръвна проба за химичен анализ.
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с
приобщените писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я
възприема изцяло.
Съдебният
състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба относно това,
че в случая на жалбоподателя не е
следвало да му се налага друго наказание за извършеното от него едно и също
деяние, което противоречало на основния принцип nе bis in idem. Изложените в тази насока мотиви от
въззивния съд се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези
мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Само за прецизност следва да
бъде споменато, че правилно от въззивния съд е прието, че твърдяното нарушение на принципа nе bis in idem в
разглеждания случай не е налице, тъй като се касае за различни по вид
нарушения.
В
този смисъл, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е
приложил правилно материалния закон и е постановил валидно, допустимо и
съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията
на същото по смисъла на чл. 348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на
касационния ответник пред административния съд за присъждане на разноски на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, касационния жалбоподател следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
защита пред настоящата съдебна инстанция, определено в минималния размер по чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №124/26.10.2021г., постановено по АНД № 635/2021 г. по описа на Pайонен съд Свиленград.
ОСЪЖДА К. Н. Я.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Хасково сумата от
80.00 лева (осемдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.