Решение по дело №385/2023 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……/…

 

гр. Варна,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, десети тричленен състав, в открито заседание, проведено на втори март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

при секретаря Светла Великова и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кожухарова КАНД № 385 по описа на Административен съд – Варна за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Варна срещу Решение № 63/13.01.2023 г., постановено по АНД № 20213110205293 по описа на Варненски районен съд /ВРС/ за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № ВН-30-34/06.12.2021 г., издадено от Началника на РДНСК – Варна, с което за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 4 и 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл. 232, ал. 11 от ЗУТ, на инж. Н.В.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че без да разгледа спора по същество, неправилно и прието от въззивния съд наличие на допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на посочване на нарушените законови разпоредби и на ролята и степента на участие на наказаното лице с оглед обстоятелството, че в извършване на нарушението са взели участие няколко лица. Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд, че физическото лице Н.П. не може да бъде извършител на оценка по смисъла на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, респ. не е годен субект на нарушение на тази разпоредба. Сочи се, че по смисъла на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ проверката, а не оценката на отделните части на инвестиционния проект, се извършва от конкретни правоспособни физически лица, като за неизпълнение на това задължение същите носят административно наказателна отговорност на основание чл. 232, ал. 11 от ЗУТ. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, касатора поддържа изцяло жалбата на наведените основания, като се претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Н.В.П., в депозирани чрез представител по пълномощие писмено становище и молба оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на ВРС и за присъждане на направените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата и пледира за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от Н.В.П. срещу НП № ВН-30-34/06.12.2021 г., издадено от Началника на РДНСК – Варна, с което за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 4 и 5 от ЗУТ, на основание чл. 232, ал. 11 от ЗУТ, на инж. Н.В.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

За да постанови обжалваното решение, приета е от въззивния съд следната фактическа обстановка: при извършена проверка по реда на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ на законосъобразността на Разрешение за строеж № 76/ГИ/ 10.06.2021 г., издадено от Главния архитект на Община Варна, е установено, че в изготвения инвестиционен проект по част „ВиК“ е предвидено да се изгради улична канализация с напорен участък с дължина 134м и гравитачен с дължина 35м, който следва да се изпълни с ПЕВ тръби Ф110. Същият е проектиран самостоятелно, без да е показана връзка с помпена станция и резервоар за отпадъчното водно количество. Констатирано е, че няма представени данни и за проектирана/разрешена за изграждане помпена станция в участъка до напорната канализация. В проекта по част „ВиК“ липсват изчисления, обосноваващи проектното решение. От графичната част на проекта по част „ВиК“ няма съответствие на трасето на уличния водопровод с трасировъчните елементи на ПУР-осовите точки, което води до неяснота и объркване в обхвата на проекта, както и до дублиране на гравитачния участък от канализацията, за която има одобрен проект на 16.06.2017 г. и е издадено разрешение за строеж № 82/ГИ/27.06.2017 г. от главния архитект на Община Варна. В чертеж „Ситуация“ и в дадения детайл към проекта по част „ВиК“ в осова точка /о.т/ 319 – дублирана в осова точка 99 – извън трасето и обхвата на предвидения водопровод е предвидена връзка между водопроводи Ф110 ПЕВП и Ф80 Е и прекъсване на съществуващ стоманен водопровод – Ф108 Ст. В текстовата част /обяснителна записка/ на проекта по част „ВиК“ не е посочено, че водопровод Ф108 Ст ще бъде прекъснат, нито е коментирана предвидената връзка между водопровода Ф110 ПЕВП и Ф80 Е. Заключено е, че е налице несъответствие между текстовата и графичната част на проекта по част „ВиК“.

Установено е, че посочените нарушения не са взети предвид и не са обсъдени от инж. Н.В.П. – правоспособно лице по част „ВиК“, от списъчния състав на консултанта – „НБС-Инженеринг“ ООД, извършил проверката за съответствие на инвестиционния проект по част „ВиК“ на строежа с основните изисквания към строежите, поради което е прието, че същата е непълна и  неточна. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 4 и 5 от ЗУТ, за което срещу инж. Н.В.П. е съставен Акт № ВН-30/08.09.2021 г. Срещу акта е депозирано писмено възражение. АНО приема възражението за неоснователно и издава обжалваното НП.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения – не са посочени нарушените законови разпоредби, т.е. липсват надлежни реквизити по чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, в т.ч. правото му да научи за какво нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност. Прието е също така, че неясна и недоказана е ролята на Н.П. в осъщественото деяние, доколкото оценката за съответствие на инвестиционния проект е изготвена от „НБС-Инженеринг“ ООД и е подписана от тримата представляващи дружеството, както и че същият като физическо лице не може да бъде извършител на оценка по смисъла на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, поради което не е годен субект на нарушение на тази разпоредба. Според ВРС отговорност би могла да понесе регистрираната фирма-консултант – НБС-Инженеринг“ ООД, а не физическото лице Н.П..

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Не е налице соченото в оспореното решение съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Неправилно решаващият състав на ВРС приема липса на предвидените в чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в НП като нарушени са посочени нормите на чл. 142, ал. 5, т. 4 и 5 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от ЗУТ всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите. В чл. 142, ал. 5, т. 4 и 5 е предвидено, че оценката обхваща проверка за съответствие с взаимната съгласуваност между частите на проекта и пълнотата на структурното съответствие на инженерните изчисления. В противовес на приетото от въззивния съд, в посочените от АНО като нарушени правни норми се съдържа конкретно задължение /указва точно в какво се състои проверката/, чиито адресати са лицата, извършващи проверката за съответствие на отделните части от инвестиционния проект с оглед изготвяне на оценка за съответствието им с основните изисквания към строежите. Поради това неизвършването, непълното или неточното извършване на проверката за съответствие с изброените в чл. 142, ал. 5 от ЗУТ критерии /вкл. с тези по т. 4 и 5/ представлява неизпълнение на вмененото в тази правна норма задължение, за което спрямо нейните адресати в чл. 232, ал. 11 от ЗУТ е предвидено ангажиране на административно наказателна отговорност.

На следващо място, изводите на въззивния съд, че субекти на нарушението по чл. 142, ал. 5 от ЗУТ могат да бъдат единствено юридически лица – регистрирани фирми-консултанти, не се споделят от настоящия състав. За нарушения на ЗУТ, извън посочените в останалите административно наказателни разпоредби, и на подзаконови нормативни актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, посочената в НП санкционна правна норма на чл. 232, ал. 11 от ЗУТ предвижда ангажирането на административно наказателна отговорност на правоспособни физически лица, чрез които се осъществяват дейностите по оценяване съответствието на проектите и/или строителен надзор на строежите. Наказаното с процесното НП лице е именно правоспособно физическо лице по част „ВиК“ от списъчния състав на консултанта – „НБС-Инженеринг“ ООД, което извършва проверката за съответствие на инвестиционния проект по част „ВиК“ на конкретния строеж с основните изисквания към строежите, поради което е годен субект на нарушението по чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, респ. подлежащ на административно наказателно санкциониране по чл. 232, ал. 11 от ЗУТ /ДВ, бр. 16 от 2021 г./. С въвеждането на посочената административно наказателна разпоредба законодателят изрично регламентира възможност за ангажиране отговорността на физическите лица, извършващи проверките за съответствие на инвестиционните проекти с основните изискванията към строежите, които служат за изготвянето на оценката за съответствие с инвестиционните проекти. Предвид горното несъстоятелна е тезата на въззивния съд за недоказаност на участието на П. в извършване на нарушението, неправилно аргументира с подписване на оценката за въздействие на инвестиционния проект от тримата представляващи регистрираната фирма-консултант – НБС-Инженеринг“ ООД. Н.П., в качеството на правоспособно физическо лице по част „ВиК“, е субект на нарушението по чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, т. е. последният носи лична административно наказателна отговорност за неизпълнение на вмененото в тази правна норма задължение за извършване на съответната проверка, поради което няма съмнение в неговата роля и степента му на участие в осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението.

Основателно е релевирано в касационната жалба оплакване, касаещо изясняването на спорните по делото факти и вземане на отношение по тях съобразно приложимите материалноправни норми и с оглед наведените от страните доводи. В мотивите на атакуваното решение не са обсъдени събраните по делото доказателства, а така също и относимите към съставомерните признаци на деянието факти и обстоятелства, както и на възраженията и доводите на страните. За изясняване на спора относно извършването на описаното в акта и в НП административно нарушение в хода на въззивното производство, са ангажирани специални знания – назначена е и изслушана съдебно-техническа експертиза. Така приобщеното експертно заключение не е обсъдено в обжалваното решение, респ. не е съобразено при формиране на крайните правни изводи. А, последното е необходимо, в предвид спецификата на дейността по извършване на проверка за съответствие с взаимната съгласуваност между отделните части на инвестиционния проект с пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав прима, че от страна въззивния съд не е изпълнено задължението за изясняване на фактическата обстановка по делото относно спорните по делото факти, не е извършена проверка на фактическата обстановка, описана от в обжалваното НП, не е извършена и преценка на доказателствата по делото, с оглед проверка и преценка извършено ли е вмененото нарушение. При тези данни, налага се извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 2, предложение първо от НПК.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на ВРС за ново разглеждане от друг състав, при което въззивната инстанция следва да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе, както и за съставомерността на деянието. В случай, че при тази преценка се установи непълнота на събрания доказателствен материал, съдът следва да предприеме съответните процесуални действия за попълване на делото с допустими, относими и необходими доказателства, включително при необходимост да назначи допълнителна или повторна съдебно-техническа експертиза, поставяйки въпроси относно взаимната съгласуваност между част „ВиК“ и останалите части на процесния инвестиционен проект и пълнотата на структурното съответствие на направените инженерни изчисления.

При този изход на спора пред настоящата инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното, касационният състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 63/ 13.01.2023 г., постановено по АНД № 20213110205293 по описа на Варненски районен съд за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление № ВН-30-34/06.12.2021 г., издадено от Началника на РДНСК – Варна, с което за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 4 и 5 от ЗУТ, на основание чл. 232, ал. 11 от ЗУТ, на инж. Н.В.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева.

 

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.