№ 75
гр. С.З., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20225500900134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от С. П. З. от гр.К. против ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД - гр. С. с цена на предявения частичен
иск: 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лева и
сумата 219,25 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Изложено е в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени
телесни повреди на ищцата С. П. З., на 41 години.
Посочено е, че на 07.12.2021г., около 08:15 ч., в гр. К., по ул.
„Р.Долина“, л. а. марка „БМВ“, модел „320 Д“ с peг. № ***, собственост и
управляван от П. П. М., нарушила правилата за движение по пътищата, като
блъснала пешеходката С. З., в резултат на което са й причинени телесни
повреди.
Сочи се, че по случая е образувано ДП № 1663/2021 г. на РУ К., пр.пр.
№ 11788/2021г. на РП С.З., което към настоящия момент не е приключило с
окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на
произшествието са допуснатите от водача на л.а. П. М., нарушения на
правилата за движение по пътищата. Счита се, че в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на виновния водач П. М. и настъпилите
общественоопасни последици - телесни увреждания на С. З..
1
Посочено е, че за увреждащия л.а. “БМВ 320 Д” с peг. № ***,
управляван от П. М., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, з.п. № BG/30/121001839434, със срок на валидност една
година, считано от 28.06.2021 г. до 28.06.2022г. със „З.Д.Ж.З.“ АД, гр. С..
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищцата е предявила претенция
за изплащане на обезщетение пред „З.Д.Ж.З.“ АД, гр. С., като са представени
всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с о.р. на
04.01.2022 г. По случая е заведена щета № 0801-000079/2022- 01;02 от
25.01.2022г., по която застрахователят в законоустановения срок не е
предложил за плащане обезщетение. Намира, че в случая са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
неимуществени и имуществени вреди на ищцата.
Заявено е, че при процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: фрактури на крайници; фрактура бималеоларис
крурис синистра ет ф- ра малеоли латералис декстра; Спи Локалис - оток,
палпаторна болка и охлузване по външната повърхност на лявата подбедрица
и гърба на лявото ходило; Оток, палпаторна болка и костни крепитациии
върху външния малеол на двете подбедрици; множество наранявания по
глава, лице, тяло и крайници; психически стрес; болки и ограничени
движения.
Сочи се, че след инцидента на 07.12.2021 г. С. З. е приета за лечение в
М. - гр. К., в ортопедично отделение. Направени са й изследвания,
рентгенографии и консултативни прегледи. От направената рентгенография е
установена фрактура на двата долни крайника. Направена е репозиция,
гипсова имобилизация, елевация на двете подбедрици. Направени са
оперативни процедури в спешен порядък. Видно от оперативен протокол от
07/12/2021г. - извършена е репозоцио мануалис, гипс имобилизация,
репонирана е ф-рата, имобилизация на крайника в гипсов ботуш. Тази
манипулация е извършена и на двата крайника. На 10.12.2021г. е изписана,
назначено е медикаментозно лечение след изписването - да раздвижва
изометрично мускулатурата на двете подбедрици, движения на пръстите на
двете ходила във възможния обем, да носи гипсови имобилизации 6 седмици
на десен крайник и 8 седмици на ляв крайник. Издадени са препоръки за
контролни прегледи. Издаден е болничен лист за 34 дни. Поради влошеното й
2
състояние са издадени нови болнични листи. На 11.01.2022 г. е извършен
преглед - свалена е гипсовата имобилизация на десния крайник, но е
продължена тази на левия крайник. На 08.02.2022 г. след преглед е свалена
имобилизацията, но продължава да носи ортези на двата глезена. Насочва се
за рехабилитация.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното
ПТП, ищцата търпи силни болки и страдания. Сочи се, че възстановяването
от получените при процесното ПТП увреждания, както физически, така и
психически продължават и към настоящия момент. В следствие на травмите
възстановителният период е бил съпътстван с много неудобства и
ограничения при извършването на ежедневни битови дейности. Преди
процесното ПТП С. е била активна, в добро здраве, работеща и изключително
всеотдайна към семейството си. Заявено е, че С. има две деца, които са
лишени от нейното внимание и необходимите за тяхната възраст грижи, от
момента на ПТП до сега. Сочи се, че тя е изключително отговорна както към
семейството си, така и към работата си. Твърди се, че болките продължават и
до днес. Посочено е, че освен физическите болки ищцата е преживяла и силен
стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност с получените от нея
травми се отразява изключително негативно на здравословното и
психическото състояние на С., случилото се ще остане за цял живот в
нейното съзнание.
Посочва се, че С. работи като машинен оператор при работодател „Н.“
ЕАД. В производствените си задачи и поставените изисквания С. е отговорна
и изпълнителна. В най - скоро време се е очаквало да бъде повишена. Заради
причинените й травми не може да изпълнява трудовите си задължения за
дълго, лишена е от възможността да работи, за което търпи и имуществени
вреди в липса на работна заплата.
Сочи се, че във връзка с проведеното лечение са направени разноски в
размер на 219,25 лева от С. З., като разноските лекарствени средства,
памперси, проходилка, стабилизатор за глезен.
Посочва се, че причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалата следва да бъде компенсирана.
Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение
на водача П. П. М., а за причинените от нея вреди отговаря ответникът по
3
делото „З.Д.Ж.З.“ АД, гр. С..
Моли, да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените
искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника
„З.Д.Ж.З.“ АД, гр. С. да заплати на С. П. З., обезщетение в размер на 26 000
лв., частичен иск от 150 000 лева, за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените
телесни повреди при процесното ПТП, както и сумата от 219.25 лв. за
причинени й имуществени вреди във връзка с проведеното лечение и
възстановяване.
Претендира законна лихва върху сумите, считано от 14.12.2021 г. -
датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ,
алтернативно от 04.01.2022 г. до окончателното изплащане за всички суми.
Претендира за направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, като моли
настоящата молба да се счита за списък на разноски.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и
моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло, като на
основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото
производство, в това число и за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Моли, също да се отхвърли и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД по съображения
за неоснователност и недоказаност на главния иск.
В случай, че се намери иска за основателен, ответникът моли да се
намали размера на обезщетението, тъй като счита, че претендираното с
исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед
критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по
смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищцата и от трета
страна, с оглед приноса на ищцата за настъпване на вредоносните последици
от ПТП.
Намира, че исковата молба е недопустима и неоснователна, поради
което искът не следва да се приеме за разглеждане.
4
Заявява, че задължителна предпоставка за допустимостта на иска е
завеждането на редовна извънсъдебна претенция пред ответното дружество.
Сочи, че в действителност са постъпили претенции за изплащане на
застрахователно обезщетение от името на С. П. З. чрез адв. А.Б., но към
същата не са приложени пълни и точни данни за банкова сметка в
съответствие с разпоредбата на чл. 380. ал. 1, изр. второ от Кодекса за
застраховането. В този смисъл счита, че пред дружеството не е налице
обективна възможност за произнасяне по щетата и извършване на доброволно
плащане. Смята, че след като дружеството не е имало възможност да
ликвидира щетата по доброволен ред, исковата молба е недопустима и следва
да бъде върната.
Посочва, че след като не разполага с банкова сметка с титуляр ищцата,
по която да може да изплати по определения от закона ред определеното
застрахователно обезщетение, ответното дружество е изправено пред
фактическата невъзможност да изпълни задължението си, в противен случай е
изправено пред риска да бъде осъдено да заплати отново едно евентуално
дължимо застрахователно обезщетение.
Счита, че исковата молба не отговаря и на изискването на чл. 127, ал. 4
ГПК - по осъдителен иск за парично вземане ищцата посочва банкова сметка
или друг начин за плащане. Сочи, че такава изобщо не е представена в
исковата молба.
Моли, да се задължи ищцата С. П. З. да предостави тези данни, за да се
обезпечи възможността на съда да изпълни предписанието на чл.236, ал. 1, т.
7 от ГПК.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „БМВ”,
модел „320Д“ с peг. № *** по силата на Застрахователна полица №
BG/30/121001830434, валидна от 26.06.2021г. до 26.06.2022г., сключена със
„З.Д.Ж.З.” АД.
Оспорва ПТП-то да е станало по описания в исковата молба начин и
механизъм, който не отговаря на истината. Посочва, че липсва какъвто и да
било документ, който да установява вината на П. П. М.. Заявява, че към
настоящата искова молба е представен единствено Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 07.12.2021г., видно от който на практика не могат
5
да се установяват обстоятелствата и причините, поради които е настъпило
ПТП-то. Сочи, че видно от констативния протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен на 07.12.2021г., за процесния случай е налице висящо досъдебно
производство №284 ЗМ 1663/2021г. по описа на РУ - К. и преписка №
11788/2021 г. по описа на РП-С.З., като към настоящия момент все още няма
привлечен обвиняем. Счита, че П. П. М. не е причинила процесното ПТП при
наличие на изключителна вина за това, така както е описано в подадена
искова молба. Заявява, че на този етап няма влязла в сила присъда или
сключено споразумение с водачката на застрахования при ответника
автомобил - П. П. М., поради което въпросът за вината на водачката не е
еднозначен.
Вина за процесното ПТП намира, че има и самата ищца С. П. З. и в този
смисъл прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата С. З., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 113
и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Твърди, че описаните по-горе
нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалото
лице се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносните последици от него. Намира, че при евентуална доказаност на
исковата претенция, определеното от съда като справедливо обезщетение
следва да бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на
пострадалия. Счита, че ищцата внезапно и неочаквано е навлязла в пътното
платно в момент, когато това не е било безопасно - наличие на движещ се
автомобил, при което същата се е поставила в условие за непредотвратимост
на удара за водача на л.а. марка „БМВ“, модел „320Д“. Сочи, че ищцата е
предприела пресичане в условия на силен дъжд без да се огледа и да съобрази
поведението си с интензитета и характера на движението, с разстоянието и
посоката на движение на превозните средства, като е навлязла като
пешеходка в пътното платно с бърз ход и неочаквано, без да се огледа и без да
вземе елементарни предохранителни мерки за своята безопасност. Според
ответника, С. З. е предприела поведение, внезапно спрямо водачката, тъй като
е пресякла с бърз ход, без да се огледа, и най-вече - без да си осигури
видимост към пътните превозни средства, които са се движили в района на
процесното ПТП. С. З. е била със сложена качулка на главата си, която в
условията на силен дъжд допълнително е затруднила видимостта й към л.а.
марка „БМВ“, модел „320Д“. По този начин намира, че С. З. е предприела
6
забранено пресичане на пътното платно при условие на ограничена видимост
не само поради силния дъждовалеж, но и поради поставената на главата й
качулка, с което счита, че ищцата сама е ограничила собствената си видимост
към движещите се на пътното платно пътни превозни средства.
Отбелязва, че съгласно действащото законодателство на пешеходците
не е предоставено правото да не държат сметка за приближаващите превозни
средства, преди да пресекат. Счита, че е налице съпричиняване, защото то
като такова не се определя единствено от проведено противоправно
поведение от страна на пострадалото лице, а се определя от реализираното от
това пострадало лице поведение, което е различно от обичайното за такива
ситуации поведение, с което пострадалото лице е допринесло за настъпването
на вредоносния резултат. Внезапното изскачане, тичайки през пешеходната
пътека, без да се огледа от страна на С. З. несъмнено е допринесло за
настъпването на ПТП, защото водачът на л.а. „БМВ“, модел „320д“ не е
очаквал пешеходец да се появи изневиделица от нищото на пешеходната
пътека в условия на силен проливен дъжд. Това поведение на ищцата макар и
да не съставлява правонарушение, определено е в разрез с нормално
очакваното в такава ситуация, поради което счита, че е налице съпричиняване
на вредните последици, предвид опасността, в която самата ищца се е
поставила.
Твърди се, че водачът П. М. не е имала техническа възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. Ответникът
счита, че с оглед скоростта на движение на автомобила и тази на пешеходеца
и опасната за спиране зона, за водачката на лекия автомобил не са
съществували условия за предотвратимост на ПТП, тъй като пострадалата е
попаднала в опасната зона за спиране. Твърди, че пострадалата е изскочила на
пътното платно от дясно, когато П. М. е минавала с автомобила си и поради
това се е намирал в опасната й зона за спиране на лекия автомобил. Според
ответника, водачката М. не е могла да предотврати настъпването на
вредоносните последици, защото не е имала време за реакция. Отбелязва, че
ПТП-то е настъпило в условията на силен проливен дъжд. Освен това, точно
преди пешеходната пътека, на която е станало процесното ПТП, е имало
паркиран автомобил марка „Фолксваген“, модел „ Голф“ с peг. № ***,
паркиран частично в уширението пред портала на фирма „Н.“ ЕАД, частично
в лентата за движение на водачката П. М., което е допринесло и за намалената
7
видимост, ведно със значителните по обем валежи от дъжд. В рамките на
предвидимите и разумните възможности за преценка на пътните фактори,
които водачът на лекия автомобил е трябвало да съобрази, се изключва
способността му да предвиди внезапната поява на тичаща пешеходка, която
не се е огледала, преди да пресече, която с нищо не е индикирала, че е
участник в движението и намерението си за пресичане преди да го направи.
Поради това, ответникът счита, че няма причинна връзка между действията на
водача П. М. на лекия автомобил и вредоносния резултат, липсва
противоправност в действията й, поради което не може да се търси
отговорност от застрахователя на водача по застраховка „Гражданска
отговорност”. В този смисъл счита, че процесното ПТП спрямо П. М.
представлява случайно деяние. В тази връзка, ответникът излага
съображения.
Счита, че обезщетението за неимуществени вреди в претендирания от
С. З. размер е прекомерно завишено с оглед релевантните критерии,
запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52
ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното
ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания от ищцата.
Заявява, че претендираното застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди от ПТП от 07.12.2021г. в гр. К.
е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на
понесените от нея болки и страдания в резултат на причинените й телесни
наранявания. Посочва, че съгласно издадената Епикриза от М. - гр. К. С. З. е
прекарала в Ортопедичното отделение три дена - от 07.12.2021г. до
10.12.2021г., като от Отделението по ортопедия и травматология ищцата е
изписана с подобрение, без неврологични и циркулаторни проблеми на
имобилизираните крайници и в добро общо състояние. Сочи се, че
междувременно със същата епикриза на С. З. са дадени указания да извършва
изометрично раздвижване на мускулатурата на двете подбедрици, движения
на пръстите на двете ходила във възможния обем. На ищцата са дадени и
препоръки за спазване на хранително - двигателен режим. С тази епикриза
също така са назначени и два контролни прегледа - на 17.12.2021 г. и на
29.12.2021 г. Ответникът счита, че в този смисъл не са представени и
8
медицински документи, удостоверяващи, че ищцата е търсила допълнително
медицинска помощ за продължаващи болки и оплаквания, че е провела
последващо лечение е други медикаменти, както и рехабилитация и
консултации със специалисти, поради което намира, че същата се е
възстановила напълно. Твърди, че липсват каквито и да било документи,
които да удостоверят изпълнението на всички дадени предписания от страна
на ищцата. Счита, че С. З. не е провеждала рехабилитационен курс, въпреки
че при нея са налице фрактури, при които рехабилитацията е повече от
необходима за възстановяване в пълен обем на движенията в съответните
крайници и за по-бърз оздравителен процес.
Оспорва твърдението, че и към настоящия момент не е приключил
възстановителният процес на ищцата, както и че продължава да изпитва
болки, физически и психически дискомфорт. Сочи, че липсва актуална
информация, от която да е видно как е протекъл оздравителният процес, има
ли усложнения и невъзстановени травми, както и необратими последици за
здравословното състояние на ищцата. Твърди, че не са представени
медицински документи, удостоверяващи, че ищцата е търсила допълнително
медицинска помощ за продължаващите болки и оплаквания, че е провела
последващо лечение, рехабилитация и консултации със специалисти. Сочи се,
че не са представени амбулаторни листове за извършени контролни прегледи,
така както е посочено в приложената епикриза, описание на контролни
рентгенови снимки от рентгенолог, евентуално резултати от извършено
измерване обема на движение на всеки един от крайниците и други подобни.
В условие на евентуалност, ответникът твърди, че оздравителният процес е
продължил до 09.04.2022г., до когато всъщност е последният издаден
болничен лист на ищцата, след което няма данни същата да е посетила
какъвто и да било лекар.
Оспорва твърдението за психически увреди и стрес, причинени от
процесното ПТП. Посочва, че няма обективни данни, нито медицинска
документация, представена от страна на ищцата за подобно състояние.
Според ответника, ако С. З. се е чувствала стресирана или е имала проблеми с
психиката след ПТП-то, както твърди, е следвало да предостави медицинска
документация, удостоверяваща, че е посетила съответните специалисти за
това състояние. Твърди се, че няма данни ищцата да е посетила лекар
специалист психиатър/психолог, да са й изписвани медикаменти за лечение
9
на подобна диагноза, да е приемала и лекарствени продукти, които да й
помогнат с изпитвания „страх“ и „стрес“,
Оспорва претенцията и в частта за имуществените вреди, претендирани
от С. З..
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендиралите лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск. Посочва се, че банкови
сметки не са били представени в нито един етап от разглеждането на
извънсъдебната претенция. Заявява се, че с Уведомление с изх. № 428 от
25.01.2022г. в рамките на 15-дневния срок „З.Д.Ж.З.“ АД е поискало от С. З.,
както и от представляващия я адв.А.Б. да представят допълнителни
документи с цел изясняване на механизма и окончателно произнасяне по
преписката, в т.ч. и необходимата банкова сметка за всеки един от тях.
Обръща внимание, че такива не са представени и до настоящия момент,
поради което счита, че ищцата е изпаднала в забава като кредитор по смисъла
на чл. 95 от ЗЗД с всички произтичащи от това последици, като законна
лихва. Сочи се, че дори и в настоящия момент с предявената искова молба не
е представена банковата сметка на С. З. на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Според ответника, чрез непредставянето на банкова сметка към момента на
предявяване на застрахователната претенция ищцата е изпаднала в хипотеза
на забава на кредитора, тъй като при определяне на размера на евентуално
дължимото застрахователно обезщетение ответното дружество е изправено
пред фактическа невъзможност да извърши плащането. Ответникът счита, че
лихва за забава следва да се дължи от единствено от датата на исковата
молба.
В условие на евентуалност, счита, че тъй като процесната
застрахователна полица е издадена след 01.01.2016г. при действието на новия
КЗ, законна лихва следва да се дължи от окончателното произнасяне на
застрахователя по преписките по щетите. Аргументира се, че съгласно чл.
497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати - изтичането на срока от 15 дни от
представянето на всички доказателства и изтичането на тримесечния срок за
окончателно произнасяне от застрахователя по предявената претенция.
10
Намира, че с оглед това обстоятелство при евентуална основателност на
исковата претенция, ответното дружество ще дължи лихва за забава
окончателното произнасяне по преписката по щетите от 04.04.2022г., а не от
датата на процесното ПТП, както твърди процесуалният представител на
ищцата.
Направено е искане за спиране на настоящото производство поради
наличие на преюдициален въпрос, който подлежи на изясняване по
досъдебното производство.
По делото е постъпила допълнителна искова молба (молба), с която
ищцата взема становище по възраженията на ответника.
Намира за неоснователни изложените от ответника доводи за
недопустимост на предявения иск, поради непроведена редовна
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ във връзка с
непредставяне по нея на банкова сметка, като излага подробни аргументи.
ред. Счита, че няма пречка да бъде ангажирана отговорността на ответника
чрез предявяване на настоящия иск за определяне на справедлив размер на
обезщетение от съда. Допълва, че непредставянето на банкова сметка в
извънсъдебното производство не възпрепятства възможността
застрахователното дружество да изплати определеното от него обезщетение.
Въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка
по осъдителен иск за парично вземане, обръща внимание, че законът не
свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с
нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. Посочва, че в чл.
129, ал. 1 от ГПК са уредени последиците от нередовност на исковата молба и
изобщо не са предвидени такива при неизпълнение на ал. 4 на чл. 127 ГПК,
като посочва съдебна практика.
Не счита за задължително и необходимо да бъде представена банкова
сметка по делото и поради причината, че ответникът не предлага никакво
плащане. В случай, че направи подобно предложение и готовност за плащане,
евентуално постигане на споразумение, ищцата ще изяви готовност за
посочване на банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите.
Счита, че ИМ не е нередовна и не страда от пороци, поради което моли
да се продължат съдопроизводствените действия по делото.
11
С оглед обстоятелството, че ответното дружество признава наличието
на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна
застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия л.а., моли
на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да се обяви това обстоятелство за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
За неоснователно намира оспорването на механизма, вината и
противоправността на извършеното деяние от водача на л.а. П. М..
Сочи се, че представеният по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, представлява официален свидетелстващ документ и се
ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното
изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в
него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали
лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. В същия смисъл посочва съдебна практика. Обръща
внимание, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на
полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила. Отбелязва, че механизмът не е част от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а предвид и факта, че вината се предполага до
доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, счита, че
не е в тежест на ищцата да доказва обстоятелства от механизма.
Сочи се, че за доказване на виновно и противоправно поведение на
водача на увреждащия л.а., с исковата молба са представили доказателства и
са поискали и издаването на СУ за снабдяване с материали от воденото
досъдебно производство.
Оспорва твърдението на ответника, че деянието било случайно съгл.
чл.15 от НК за водача на л.а.
Намира за неоснователни и недоказани възраженията на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Сочи се, че от представените писмени доказателства няма
12
данни, от които да се направи извода, че тя е извършила нарушения, които да
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния
резултат. Заявява се, че не са налице основания за намаляване на
претендираното обезщетение, в каквато насока е искането на ответника.
Счита, че неоснователно ответникът оспорва размера на предявения
иск. Твърди се, че същият е съобразен от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на доверител ката
ми при процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица,
лимита на отговорност на ответника за 2021 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
За неоснователно намира оспорването на ответника на причинно -
следствената връзка между ПТП и настъпилите при ищцата увреждания.
Твърди се, че всички описани в исковата молба травми и страдания, стрес и
техния интензитет и проявление при нея са настъпили следствие процесния
пътен инцидент. Сочи се, че с исковата молба са представени медицински
документи, установяващи причинените й травми вследствие ПТП, както и са
направени доказателствени искания - разпит на свидетели и назначаване по
делото на СМЕ, с поставени към нея въпроси.
Счита се, че ответното дружество неоснователно оспорва настъпилите
за ищцата имуществени вреди. Посочва се, че в резултат на процесното ПТП
и получените от ищцата увреждания, същата е претърпяла имуществени
вреди, който размер се установява от приложената към исковата молба
фактура и в който размер следва да й бъдат възстановени. Сочи се, че за
доказването им, с исковата молба е направено доказателствено искане -
назначаване на СМЕ, с поставен към нея въпрос.
По отношение оспорването дължимосттта на претендираните лихви за
забава, за сведение на ответника, се посочва, че при деликт лихви за забава се
дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка, задължението
за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на
застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Според
ищцата, приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Сочи се, че тъй като за
13
делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен
срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния
случай застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за
застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от
7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 14.12.2021 г.
Според ищцата най - късният момент, от който възниква задължението
за лихви е 04.01.2022 г., за която дата са представени доказателства /обратна
разписка/, че от ищцата е постъпило уведомление до застрахователя, който не
оспорва този факт, до окончателното изплащане.
Оспорва изложеното от ответника във връзка с дължимостта на лихвите
за забава.
По искането за спиране на производството, счита, че същото е
неоснователно, тъй като съдебната практика категорично е приела, че
образувано досъдебно производство срещу виновния водач не е основание за
спиране на делото. В този смисъл сочи съдебна практика. Заявено е, че в
случая няма данни за висящо НОХД, поради което и не са налице основания
за спиране на настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.
1, т. 4 от ГПК.
Прави възражение за недължимост на претендираното
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, респ. на прекомерност на
претендираните от ответника разноски.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с
който поддържа всички изложени фактически твърдения, направени
възражения и доказателствени искания с отговора на исковата молба, като
прави следните уточнения, допълнения и искания:
По отношение на допустимостта на иска се сочи, че меродавният текст
за определяне на обстоятелството дали една застрахователна претенция е
редовна, или не, не е този, на който се позовава процесуалният представител
на ищцата, а чл. 498 от КЗ, който е систематично намиращ се в дял втори
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, глава двадесет и четвърта
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
е наименуван „Задължения на увреденото лице при настъпване на
застрахователно събитие“. Излага аргументи, че съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ,
във връзка с чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 380 от КЗ е налице специална
14
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач
на МПС, като се предвижда изтичането на тримесечен срок от сезирането на
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
заведената пред застрахователя застрахователна претенция. Отбелязва, че или
иначе казано, ищецът трябва да е предявил претенция пред застрахователя,
която отговаря на изискванията на чл. 380 от ГПК, след което е изтекъл
тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Въз основа на предявената от ищцата молба с вх. № 18/04.01.2022г.
счита, че ищцата не е сезирала „З.Д.Ж.З.“ АД с редовна застрахователна
претенция. Според ответника, това е така, доколкото не е изпълнила
задължението си по чл. 498, ал. 1 и ал. 2 от КЗ във връзка с чл. 380, ал. 1, изр.
2 от КЗ да предостави пълни и точни данни за банковата си сметка, по която
следва да се извършат плащанията от страна на застрахователя.
Освен това се сочи, че претенцията е подадена чрез адв. А.Б., който не е
представил редовно пълномощно за представителство пред „З.Д.Ж.З.“ АД с
правото да предявява претенции пред застрахователя от името на ищците.
Твърди се, че тези данни не са били представени от ищцата и нейния
адвокат, дори след като са били изрично уведомени от застрахователя за това
с уведомления № 428 от дата 25.01.2022г. Посочено е, че С. З. е изрично
уведомена също за възможността, в случай, че желае обезщетението й да бъде
изплатено по банкова сметка на трето лице, следва да предостави
пълномощно с нотариална заверка на подписите и изрично изявление, че е
запозната с възможността да получи обезщетението си лично, но желае то да
бъде извършено по банкова сметка на трето лице. Сочи се, че с въпросните
уведомения са поискани и други документи от тях, а именно: първична
медицинска документация от деня на ПТП, документи от заведеното по
случая досъдебно производство, доколкото видно от Констативния протокол
за ПТП такова е заведено, както и документация, удостоверяваща вината на
застрахования при нас водач.
Твърди се, че такива документи не са ни представени в нито един
момент.
Отбелязва, че чл. 380, ал. 1, изр. 3 от КЗ не дава възможност на
пострадалото лице да избере дали да предостави, или не банкова сметка на
15
застрахователя, а напротив - Лицето е длъжно с предявяването на претенцията
да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която ще се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура“.
Доколкото видно от застрахователната претенция ищцата е поискала
изплащане на застрахователно обезщетение, ответникът счита, че последната
е била длъжна да представи и банкова сметка, по която е следвало да се
изплати от страна на застрахователя определеното от него обезщетение.
Във връзка с всичко гореизброено, счита, че ищцата не удостоверява да
е сезирала „З.Д.Ж.З.“ АД с редовна застрахователна претенция предвид
липсата на банкова сметка към нея, както и липса на редовно пълномощно от
страна на адв. А.Б. да я представлява пред „З.Д.Ж.З.“ АД и непредоставени
документи от досъдебното производство, с които тя като пострадало лице
съгласно чл. 74 от НПК са разполагали.
Счита, че към настоящия момент не може да се приеме, че
тримесечният срок за произнасяне е изтекъл, доколкото не е предоставена
възможност на застрахователя да се произнесе ефективно и да определи
обезщетение.
Заявява, че дори и да се приеме, че настоящата искова молба
представлява покана към „З.Д.Ж.З.“ АД за изплащане, към тази искова молба
ищцата за пореден път не е представила банкова сметка. Поради това счита,
че С. З. е предявила прекия си иск по чл. 432 от КЗ, без да са налице
специалните законови изисквания за това (в този смисъл посочва съдебна
практика).
По отношение на представянето на банкова сметка, ответникът излага
подробни съображения и моли съдът да задължи ищцата С. З. да посочи
банкова сметка, по която да бъде заплатено евентуалното обезщетение.
Поддържа изцяло всички твърдения, оспорвания и възражения в т.ч.
всички възражения за съпричиняване, оспорвания, становища и
доказателствени искания, направени с първоначалния отговор на исковата
молба.
Заявява, че в действителност по отношение на валидността на
застрахователното правоотношение, не е налице спор и моли да се отдели
16
това обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се от доказване в доклада
по делото.
Поддържа направеното в отговора на исковата молба оспорване на
механизма и изключителната вина на водача П. П. М. за настъпване на
процесното ПТП и излага аргументи в тази връзка.
Отбелязва, че именно от представената от процесуалния представител
на ищцата практика е видно, че ВКС е заключил, че констативният протокол
за ПТП не е достатъчен за установяване на механизма на ПТП, особено в
случаите, в които е непълен, неточен или неясен, какъвто е настоящия. Сочи,
че в тези случаи ВКС съгласно посочената от ищците практика е приел, че
„..съдът е длъжен непосредствено да събере доказателства с участието на
страните в процеса, като изследва механизма на ПТП, което ще е от значение
за изводите му относно степента на съпричиняване, респ. за размера на
имуществената отговорност, а релевираните по делото доказателства, без да
изследва механизма на настъпилото ПТП чрез назначаване на АТЕ, не могат
да дадат отговор на тези въпроси“.
Поддържа оспорването на вината на водача на лекия автомобил,
участвал в процесното ПТП, като заявява, че ще се ползва от всички
доказателствени искания, направени в производството с подадения в срок
отговор на искова молба.
Заявява, че цитираната от процесуалния представител на ищцата
разпоредба на чл.45, ал.2 ЗЗД действително предполага, че във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отбелязва обаче, че цитираният от процесуалния представител на ищцата КП
за ПТП с пострадали лица не е от естество да ограничат свободата на
граждански съд при преценка на всички налични и относими към процесната
действителност Факти и обстоятелства, така както може да стори това
влязлата в сила присъда на наказателния съд.
Посочва, че при наличие на влязла в сила присъда или одобрено от съда
споразумение по Глава 29 от НПК, гражданският съд не може да установява
друга фактическа обстановка относно това дали деянието е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Отбелязва, че в
конкретния случай не е налице нито влязла в сила присъда, нито одобрено от
съда споразумение, поради което противоправността на поведението на П. М.
17
и нейната виновност тепърва ще бъдат предмет на пълно и главно доказване.
Намира за несъстоятелни и голословни твърденията на процесуалния
представител на ищцата в частта им досежно несъмнената доказаност на
противоправността на поведението на водача М. и нейната виновност, при
положение, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Сочи, че дори и все пак да бъде представена присъда и/или
споразумение, поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, кога то
не е съставомерно. В този смисъл посочва съдебна практика.
Поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на С. П. З. по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба.
Поддържа възражението си за прекомерност на претендираното
обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки
и страдания, от една страна, и, от друга страна, като несъответстващо на
съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи за процесния
период, а, от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на
пострадалата, изразяващ се в нарушение на изискванията на чл. 113 и чл. 114
от ЗДвП, както и неспазване на всички дадени указания от лекарите. Счита,
че претендираните суми от ищците са несъразмерно високи спрямо вредите,
чието обезщетяване се иска.
В този смисъл не счита, че самото представяне на медицински
документи и/или наведените в твърдения в исковата молба от страна на
ищцата установява наличието на такава причинно - следствена връзка, както
твърди процесуалният представител на ищцата в своя допълнителен отговор
на искова молба. Намира, че причинно - следствената връзка ще се установи
от едно трето за процеса лице с конкретно поставена в този смисъл задача.
По отношение на законната лихва за забава, ответникът сочи, че
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, на която се позовава искането на
процесуалния представител на ищцата, гласи, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/, като в този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
18
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Посочва, че отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия
кодекс се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие.
Твърди, че доколкото в деловодството на застрахователното дружество
не е постъпило писмено уведомление по делото от страна на застрахования в
дружеството водач в по-ранна дата, в случая отговорността на застрахователя
„З.Д.Ж.З.“ АД за дължимите лихви ще възникне считано от датата на
уведомяването му от пострадалото от ПТП-то лице за процесното
застрахователно събитие с Молба с вх. № 18 от 04.01.2022 г., по който факт
нито една от страните по делото не спори.
Изложено е, че за предявяването на застрахователна претенция от
пострадало лице обаче действа специалната разпоредба на чл. 380, ал. 1 от КЗ,
която предвижда изрично задължение за предявили претенция за доброволно
изплащане на обезщетение пред застрахователя. да представи доказателства,
даващи възможност на застрахователя да определи естеството и обема на
вредите и задължение да посочи номер на банкова сметка. Сочи, че според
ал.3 на цитираната вече разпоредба на чл. 380 от КЗ, непредставянето или
ненадлежното представяне на данни за банковата сметка - има последиците
на забава на кредитора, по отношение на плащането, като застрахователят не
дължи лихвата, която би следвало да плати по чл. 409 КЗ.
Отново напомня и моли да бъде отчетено обстоятелството, че при
първоначалното завеждане на застрахователната претенция от страна на
ищцата чрез адв. А.Б. банкова сметка на С. З. не е представена, поради което е
изискана няколко пъти с уведомления. Сочи, че дори при подаването на
исковата молба банкова сметка не е посочена от страна на ищцата.
В този смисъл ответникът счита, че лихва следва единствено да се
дължи след завеждането на исковата молба, доколкото е налице забава на
кредитора спрямо „З.Д.Ж.З.“ АД.
В условие на евентуалност, счита, че съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава от окончателното произнасяне
19
по преписката по щетите от 04.04.2022г.
В проведеното съдебно заседание на 31.01.2023 г. съдът е допуснал на
основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск като е увеличил размера
на същия от 26 000 лв. на 120 000 лв., частичен от 150 000 лв. за причинените
на ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от
14.12.2021 г., евентуално 04.01.2022 г..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Между страните не се спори относно наличието на з.п. №
BG/30/121001839434, със срок на валидност една година, считано от
28.06.2021 г. до 28.06.2022 г., сключена за процесното МПС.
С влязло в сила Споразумение по НОХД № 867/2022 г. на КРС
епризната П. П. М. за ВИНОВНА в това, че на 07.12.2021г. в гр. К., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил, л.а. „БМВ“ с рег.
номер *** нейна собственост, е нарушила правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинила на ищцата многостепенна средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия
долен крайник, за срок по – дълъг от 30 дни, и изразяваща се в трайно
затруднение в движението на десния долен крайник, за срок по-дълъг от 30
дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От заключението на САТЕ се установява, че произшествието е
настъпило в гр.К. на бул.“Р.“ № 102, пред портала на завод Н.. Булеварда е с
две ленти за двупосочно движение, ориентиран в посока север - юг. Лентите
са с ширина по 5,1 м. всяка. Северно от подхода към портала на Н. е очертана
пешеходна пътека с ширина 2,6 м. Подхода към портала на Н. е с ширина 12
м. На 67 м. южно от пешеходната пътека са поставени пътните знаци А-18-
пешеходна пътека и В-26-ограничение на скоростта 40км/ч.. Пътната
настилка в зоната на ПТП е асфалтова. Към момента на настъпване на ПТП е
валял обилен дъжд. Произшествието е настъпило при дневна светлина - 8:18ч.
на 07.12.2021г..
Произшествието не е запазено. При анализ на кадрите от
видеоматериала се установява, че л.а.БМВ изминава разстояние от 11 м. за
около 1 сек. Това представлява скорост от 39,6 км/ч. ~ 40км/ч. Няма данни
водачката да е променяла скоростта непосредствено преди да настъпи удара.
20
Следователно непосредствено преди настъпване на произшествието
автомобилът се е движил със скорост около 40 км/ч.. Пешеходката е
пресичала платното за движение от изток на запад по очертаната пешеходна
пътека, която е описана при отговора на въпрос-1. В материалите по делото
има данни, че пешеходката е тичала. Няма данни пешеходката С. З. да е
манифестирала намеренията си за пресичане на платното за движение. След
произшествието е направен оглед на автомобила и са установени следи от
забърсване по задна дясна врата, на височина 0,4м. от терена. Изрично е
записано в протокола за оглед, че не са установени други деформации и
нарушения по лаковото покритие. Следователно първоначалния контакт е
между долен крайник на пешеходката и задна дясна врата на автомобила.
Мястото на удара е на разстояние не повече от 3,4 м. западно от източния
бордюр на булеварда. Това разстояние се явява пътя, изминат от пешеходката
от източния бордюр до мястото на удара. Ширината на лентата е 5,1 м.,
ширината на автомобила без страничните огледала е 1,8 м. При движение на
автомобила с левите състави по осовата линия, десните състави минават на 3,3
м. от източния бордюр. Анализа на видеоматериала не дава основание да се
приеме, че л.а.БМВ е навлязъл в лентата за насрещно движение. Разстоянието
на което е била предната броня на л.а.БМВ от мястото на удара, когато
пешеходката е стъпила на платното за движение е 12,09 м.. При условие, че
пешеходката не е тичала, а се е движила с бърз ход, това разстояние е 18,87
м.. Когато пешеходката е била на изходна позиция за навлизане на
пешеходната пътека, спрелия автомобил не е ограничавал видимостта на
водачката на л.а.БМВ. Позицията в която е бил спрелия л.а. Фолксваген Голф
не е фиксирана в огледния протокол. Поради това не е възможно да се
направи точен анализ на какво разстояние от мястото на удара е бил л.а.БМВ
когато л.а. Фолксваген е представлявал зрителна преграда към мястото от
което е навлязла пешеходката на пътеката. Към момента на ПТП е имало
преминаващи автомобили и един спрял л.а.Фолксваген Голф на подхода към
портала на Н.. Позицията в която е бил спрелия л.а. Фолксваген Голф не е
фиксирана в огледния протокол. От прихванатите кадри не е възможно да се
определи с достатъчна точност разстоянието на което е предната част на
автомобила от пешеходната пътека и каква част от неговата ширина заема
лентата за движение. Поради това не е възможен точен анализ по отношение
на ограничението на видимостта което този автомобил е създавал за
21
водачката на л.а.БМВ. Наличието на обилен дъжд не ограничава видимостта,
а я намалява. Спрелия л.а.Фолксваген Голф е ограничавал видимостта на
водачката на л.а.БМВ. Мястото от което е навлязла пешеходката на платното
за движение се е открило /станало е видимо/ за водачката на л.а.БМВ когато е
била на около 30 – 32 м. от мястото на удара. Автомобилът е бил на 12,09 м.
от мястото на удара в момента в който пешеходката е била на източния
бордюр на бул.“Р.“. От нейната позиция автомобилът е бил видим, л.а.
Фолксваген не е ограничавал видимостта й по направление на л.а. БМВ.
Пешеходката е имала възможност да предотврати удара. Било е достатъчно да
спре и да погледне в ляво от нея. Дори при обилен дъжд в условия на дневна
светлина, човек с нормално зрение може да възприеме наличието на
приближаващ автомобил. Дистанцията е била малка( 12,09 м.) и това би
трябвало да накара пешеходката да не навлиза на пътеката. Качулката с която
е била пешеходката ограничава видимостта в ляво и дясно, ако се завърти
само шията. За да се получи добра видимост, е необходимо завъртане на
тялото от поясната част последователно в двете посоки. Препоръчително е
първо да се огледа на ляво. При движение на пешеходката с бърз ход, същата
попада в опасната зона за спиране на л.а.БМВ. При движение на пешеходката
със спокойно бягане, същата попада в опасната зона за спиране на л.а.БМВ.
Водачката на л.а.БМВ, при условия на дневна светлина и обилен дъжд е
имала техническа възможност да възприеме пешеходката, когато тя е била на
източния бордюр, в изходна позиция за навлизане на пешеходната пътека. В
същия момент предната част на автомобила е била на 12,09 м. южно от
мястото на удара. Спрелия автомобил Фолксваген не е представлявал
зрителна преграда по направлението пешеходец - автомобил които са заемали
описаните положения. Водачката на л.а.БМВ не е имала техническа
възможност да предотврати процесното ПТП. Пешеходката е попаднала в
опасната зона за спиране на автомобила и при двата разгледани варианта -
„бърз ход“ и „спокойно бягане“. Произшествието е настъпило в 8:18ч. на
07.12.21г. на бул.“Р.“ №102., до портала на Н., при дневна светлина и обилен
дъжд. Булеварда е с две ленти за двупосочно движение, ориентирани в посока
сев-юг. Северно от портала е очертана пешеходна пътека. Лек автомобил
БМВ се е движил в посока север, към центъра на гр.К.. Пострадалата е
излязла от портала на Н., тичайки. Навлязла е на пешеходната пътека от
източния й край и е започнала пресичане на платното в посока запад. В
22
същото време л.а.БМВ е бил със своята предна част на 12,09 м. от мястото на
удара. Това разстояние е по-малко от опасната зона за спиране на автомобила.
Настъпил е удар, при който са контактували задна дясна врата на автомобила
с тялото на пешеходката. От удара тялото е отхвърлено назад и по посока на
движението на автомобила. Долните крайници в областта на ходилата и
глезените са ударени от десния праг на автомобила и са получили
установените в медицинските документи увреждания. Не е имало
преминаване на колело от автомобила през ходилата на пострадалата.
Причината за настъпване на процесното ПТП е предприетото от пострадалата,
навлизане на пешеходната пътека на разстояние по-малко от опасната зона за
спиране на автомобила. Произшествието е настъпило на пешеходна пътека.
Пострадалата е намерена паднала около средата на пешеходната пътека.
Преди удара тя се е движила южно от надлъжната ос на пътеката.Водачката
на л.а.БМВ би имала техническа възможност да предотврати удара ако се е
движила със скорост 21,6 км.ч..
От заключението на СМЕ се установява, че при процесното ПТП С. З.
е получила: двустранно счупване на глезените на левия долен крайник и
счупване на външния глезен на десния долен крайник. Проведено е
непосредствено след ПТП-то под местна упойка под ренгенов контрол
мануално наместване на счупванията и имобилизация на двата долни
крайника с гипсовата имобилизация 6 седмици на десния долен крайник и 8
седмици на левия долен крайник. Провеждано е и медикаментозно лечение.
Оздравителния период при счупването на външния глезен на десния долен
крайник е бил в рамките на 3 - 4 месеца, като обездвижването при него с
гипсова имобилизация е бил в рамките на 5 седмици. Оздравителния период
при счупването в областта на външен и вътрешен глезен на левия долен
крайник е бил в рамките на 4 - 5 месеца, като обездвижването на левия долен
крайник с гипсова имобилизация е бил в рамките на 2 месеца. За периода на
обездвижване с гипсова имобилизация на двата долни крайника за
извършване дори и на елементарни хигиенни нужди, освен всичко останало е
била необходима чужда помощ. Ищцата е възстановена към настоящия
момент, като намаления дефицит в обема на движение флексия /сгъване/ в
лява глезенна област, води до затруднение при движение с наличие на болка и
дискомфорт. Обичайния период за възстановяване от такива травми -
двустранно счупване на глезените на левия долен крайник е в рамките на 4 - 5
месеца, а счупването на глезен на десния долен крайник е в рамките на 3 - 4
месеца. Видно от представената при прегледа медицинска документация,
ищцата е извършила пълен курс на физиотерапия и рехабилитация.
Оздравителния процес при С. З. е протекъл болнично лечение, домашно
амбулаторно лечение и проведена физиотерапия и рехабилитация.
23
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Във връзка с механизма на ПТП е разпитан Г. П. Х. който сочи, че си
спомня си за ПТП декември месец миналата година сутринта рано към 8 ч.
Движели се в дясна пътна лента на прав участък, без завой. В колата, в която
пътувал се движел от Б. за К.. Колата я шофирала П. М., а свидетеля бил на
предна дясна седалка в автомобила. Колата се движела в ограничението, с 40
или 50 км/ч. Твърди, че валял много силен дъжд. Чистачките били на
максимално. Пътната настилка била мокра. Пред пешеходна пътека имало
спрял автомобил в дясно. Имало и други превозни средства близо до
пешеходната пътека. Приятелката му казала, че видяла в огледалото, че има
паднала жена на пешеходната пътека. Не усетили удар. Не е правен опит за
спиране, тъй като не видели жената. По колата нямало драскотина.
Подминали автомобила, пешеходната пътека и два-три метра след
пешеходната пътека имало отбивка. Отбили в дясно и отишли да видят дали
не могат да помогнат на жената. Не видели как паднала жената, която била в
съзнание. Вдигнали я, преместили я в нейния автомобил. Били извикали
патрул. Установило се, че е ударила в техния автомобил. Свидетелства, че в
района на катастрофата има знак за ограничение 50 км/ч, и хоризонталната
маркировка на мястото на ПТП - непрекъсната линия и пешеходна пътека..
Уведомили застрахователя за ПТП по телефона. След това писмено адвоката.
Спрелият автомобил преди пешеходната пътека заемал част от лентата, в
която се движел техния автомобил. Само левите гуми били на пътя в лентата.
По отношение на преживените от ищеца болки и страдания е разпитан
свидетеля С.Г.Ш., който установява, че присъствал на ПТП, което се случило
със С. на 07.12.2021 г. Отишъл да я взема, защото учителката се обадила от
училище, че едното дете е болно и трябвало да го водят на лекар. Видял една
кола и след преминаването и, тя била паднала на земята. Излязъл от колата,
детето започнало да плаче. Отишъл до нея. Тя лежала на земята и плачела.
Казала, че много я боли. Не можела да се движи, с една нейна колежка я
вдигнали и я занесли в колата. Имала два счупени глезена. Първо
пристигнала полиция, след това линейка. С полицая заедно я носели до
линейката. В болницата в травматология била четири дни. Всеки ден я
посещавал по няколко пъти. Била на легло с два гипсирани крака. Оплаквала
се от болки. Въпреки обезболяващите, пак изпитвала болка. След
изписването и от болницата състоянието и било почти същото – стрес, болка
24
и неподвижна. Не можела да се обслужва сама. Не можела да ходи до
тоалетна сама. Била с подлога на леглото и памперси. Не можела да се къпе.
Не можела да се грижи за децата и с нито едно от задълженията си. Около 75
дни на легло била с чужда помощ. Не можела да стане и да стъпи на краката
си. Първо махнали гипса на десния крак 40 дни след инцидента. Не трябвало
да стъпва на крака си, защото не бил заздравял като хората. Купили ортези,
които са вместо гипс. Гипса на левия крак махнали след още 30-40 дни. Пак
не можела да ходи. И на десния крак сложили ортеза. С ортези била до края
на март. След последните снимки, лекарят я изправил с негова помощ от
инвалидната количка и тя направила две крачки напред и две крачки назад.
Казал да започне рехабилитация и да се опитва малко по малко да ходи. После
купил проходилка. Проходилка ползвала дълго време – един-два месеца.
Провела рехабилитация в център за физиотерапия. Твърди, че поведението й
се променило след катастрофата. Изпаднала в депресия, уплашена била като
пресича улица. След катастрофата имала проблеми със съня - не можеше да
спи, стряскала се на сън, имала кошмари. Още се оплаква от болки. Най-
интензивни били болките в началото – първите три месеца. Накуцва след като
започнала да ходи и все още накуцва. Освен очупванията имала и охлузвания
малко над левия глезен, около прасеца, имала дори следи от черна боя. Преди
ПТП работила в предприятие, където повечето време е права. След
катастрофата се върнала на по-ниска длъжност, защото се отказала да бъде
отговорник, било свързано с много ходене. Всеки ден се оплаква, че краката и
оттичат след работа. Сега куца, изпитва болка в двата крака, но повече в
левия и при по-продължително натоварване и се подуват краката, при
промяна във времето изпитва силни болки. Левият и глезен е малко
деформиран, движенията и са ограничени. Твърди, че след изтичане на
болничните започнала работа. Сега глезените за заздравели, придвижва се.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
25
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
07.12.2021 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Видно от
приложеното Споразумение по НОХД № 867/2022 г. на КРС е призната П. П.
М. за виновна в това, че на 07.12.2021г. в гр. К., при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил, л.а. „БМВ“ с рег. номер ***, е нарушила
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинила на
ищцата многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение в движението на левия долен крайник, за срок по – дълъг от 30
дни, и изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен
крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
26
неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.
От изслушаната по делото съдебно – медицинската експертиза се
установява, че ищцата е получила: двустранно счупване на глезените на левия
долен крайник и счупване на външния глезен на десния долен крайник.
За да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен
състав съобрази, че на ищцата е причинена многостепенна средна телесна
повреда. Вещото лице по СМЕ сочи, че оздравителния период е бил в
рамките на 4 - 5 месеца. За периода на обездвижване за извършване дори и на
елементарни хигиенни нужди, освен всичко останало е била необходима
чужда помощ. Към настоящия момент съгласно показанията на свидетеля,
ищцата все още изпитва болки и страда от ограничения от физиологично
естество и в личния и социалния си живот, като тези обстоятелства се
потвърждават и от СМЕ.
Претърпяла е оперативна интервенция, рехабилитационни и
медикаментозни процедури. Имала е нужда от чужда помощ за извършване
на ежедневните си дейности 4 – 5 месеца. Следва да се отбележи освен това,
че към настоящия момент намаления дефицит в обема на движение, води до
затруднение при движение с наличие на болка и дискомфорт.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищцата остра стресова реакция,
която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното й състояние.
От свидетелските показания се установява, че ищцата след ПТП изпаднала в
депресия, уплашена била като пресича улица.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалата, намира, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 60 000 лв.. В останалия претендиран
размер от 120 000 лв., частичен от 150 000 лв.., искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
27
По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за основателен и
доказан, тъй като съгласно направените разходи за които са представени
съответните документи, са именно във връзка с лечението на ищцата
вследствие претръпнете от нея вреди от процесното ПТП. Ето защо следва да
се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 219,25 лева,
представляваща обезщетение на имуществени вреди.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното
възражение от проц. представител на ответника, че ищеца с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. За да бъде намалено
обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е
допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на
увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице
винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв
начин върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай от приета САТЕ се установи, че в случай че
ищцата се беше съобразила с приближаващия го автомобил и с неговата
скорост, то ПТП изобщо не би настъпило. Пешеходката е тичала, тъй като
уврежданията при този удар в автомобила могат да се получат само при
тичане. Пешеходката е имала възможност да предотврати удара. Било е
достатъчно да спре и да погледне в ляво от нея. Дори при обилен дъжд е
можела да възприеме наличието на приближаващ автомобил. Дистанцията е
била малка и това би трябвало да накара пешеходката да не навлиза на
пътеката. Причината за настъпване на процесното ПТП е предприетото от
пострадалата, навлизане на пешеходната пътека на разстояние по-малко от
опасната зона за спиране на автомобила.
С оглед тези ангажирани доказателства, настоящият съдебен състав
28
възприема като основателно наведеното възражение и намира, че с
поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
като определя процент на съпричиняване от 10%.
Предвид горното с приетите 10 % съпричиняване следва да бъдат
редуцирани определените обезщетения, т.е. на ищеца се следва сумата от
54 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 197,32 лв.
обезщетение за имуществени вреди.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от 14.12.2021 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ,
врс.чл.430, ал.1 от КЗ, алтернативно от 04.01.2022 г... Съгласно КЗ
отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на
увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на
която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това
разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
конкретния случай на 04.01.2022 год. ищеца е депозирал застрахователна
претенция до ответника, поради което следва да се приеме, че
застрахователят е уведомен за процесното ПТП именно на тази дата и от тази
дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Поради това лихва за забава върху горепосоченото
обезщетение се дължи както е поискано в ИМ от 04.01.2022 год., до датата на
окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СтОС държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 2168 лева, както и сумата
191,25 лв., възнаграждение за вещи лица.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
адв. П. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената
29
част от исковете в размер на 5108 лв. с ДДС. На ответника също се дължат
разноски, като съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на
1240 лв. От тази разноски обаче следва да се извади сумата 540 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответника е представляван от
адвокат. Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се дължат
разноски в размер на 385 лв.. Предвид горното, направеното възражение на
проц. представител на ищеца за прекомерност на адв. възнаграждение на
ответника е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: С. (столица), Община: С., населено място: гр. С., ***, да заплати
на С. П. З., ЕГН **********, гр. К., ***, чрез адв. П. К., сумата от 54 000 лв.
(петдесет и четири хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 07.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.01.2022 год.,
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск за
останалия претендиран размер от 120 000 лв., частичен от 150 000 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: С. (столица), Община: С., населено място: гр. С., ***, да заплати
на С. П. З., ЕГН **********, гр. К., ***, чрез адв. П. К., сумата от 197,32 лв.
(сто деветдесет и седем лева и 32 ст.), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищцата разходи за
лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от нея
травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 07.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.01.2022 год.,
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск за
останалия претендиран размер до 219,25 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
30
управление: С. (столица), Община: С., населено място: гр. С., ***, да заплати
на адв. П. К., сумата 5108 лв. /пет хиляда сто и осем лева/, адв.
възнаграждение по чл. 38 от ЗА с ДДС.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: С. (столица), Община: С., населено място: гр. С., ***, да заплати
сумата от 2168, представляваща държавна такса и сумата 191,25 лв.,
възнаграждение за вещи лица по сметка на ОС С.З..
ОСЪЖДА С. П. З., ЕГН **********, гр. К., ***, чрез адв. П. К., да
заплати на „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: С.
(столица), Община: С., населено място: гр. С., ***, сумата от 385 лв.,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
31