Решение по дело №3712/2017 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………/13.11.2017г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3712 по описа за 2014г, за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).

С исковата молба ищецът К.Б.Д. твърди, че на 10.10.2015г. около 13,30 часа на ГП IV-53911 е настъпило ПТП между МПС, марка ВАЗ, модел 2017 с, рег. № *******, управлявано от К. И.Д. и МПС марка Рено, модел Канго с рег. № А ******, управлявано от водача З.Н.Б., като последният е навлязъл в лентата за насрещно движение, с което е предизвикал ПТП. От инцидента е пострадал ищеца К.Б.Д., който е получил: контузия в областта на 4-то, 5-то и 6-то ребро в дясно; счупване с разместване на дясната подбедрица в горния край; контузия на дясното коляно. Вследствие травмите, ищецът бил с гипсиран крак около месец, като лечебно-възстановителният период продължава и до настоящия момент. Претърпените травми са довели до болки и страдания у ищеца, в това число и силен стрес и негативни емоции. Към момента на настъпване на ПТП за л.а. марка Рено, модел Канго с рег. № А ****** има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ответника З. „А.“ АД по застрахователна полица № 11113002911937/28.11.2014 г., със срок на валидност от 15.12.2014г. до 14.12.2015г. По изложените съображения претендира заплащане на застрахователно обезщетение от ответника за: претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000,00 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на ПТП – 10.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът З. „А.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно  правоотношение между ответника и виновния водач. Оспорва наличието на застрахователно събитие, настъпило ПТП, както и наличието на противоправно и виновно поведение на водача на л.а. Оспорва механизма на ПТП, настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва наличието на причинна връзка. Прави възражение за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан от страна на ищеца. Прави възражение за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от двама съизвършители – двамата водачи, участвали в ПТП.

Конституираното на страната на ответника трето лице З.Н.Б. не взема становище по исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Ответникът З. „А.“ АД не е оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за т.а. марка Рено, модел Канго с рег. № А ******, съгласно застрахователна полица № 11113002911937/28.11.2014 г., със срок на валидност от 15.12.2014г. до 14.12.2015г.

За установяване на механизма на настъпване на ПТП по делото е приет като доказателство Протокол за оглед на местопроизшествие, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и материали от проведеното досъдебно производство по случая. Изслушано е и заключение на САТЕ, от която се установява, че ПТП е настъпило по причина на водача на т.а. Рено Канго, който е карал с висока скорост, употребил е рязко аварийно спирачките, загубил е контрол върху управлението на автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е реализирал ПТП. С оглед установените скорости, вещото лице посочва, че ударът е бил непредотвратим за двамата водачи.

От изслушаната по делото СМЕ се установява, че вследствие настъпилото ПТП ищецът е получил следните увреждания: остеоепифизиолиза тибие декстра ин партис дисталис (счупване в областта на ядрото за нарастване на дясната голямопищялна кост) – счупване в горния край на големия пищял на десния крак и контузия на дясното коляно, стресова левкоцитоза. Описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице посочва, че лечебният процес след закритото наместване и имобилизация е продължил за срок от 1-1,5 месеца, като възможността за физическо натоварване е изисквала щадене за около 4-5 месеца. Отокът и хематома на дясното коляно са отзвучали за около 20-25 дни. Посочено е, че болките вследствие травматичните увреждания са с висок интензитет и за продължителен период от време, като самообслужването и самостоятелното движение е затруднено за срок около 1-2 месеца.

По делото е приета и съдебно-психологическа експертиза. От същата се установява, че настъпилото ПТП е довело до състояние на Посттравматично стресово разстройство и тревожно депресивен синдром, което протича при хроничен ход поради тежката психотравма – тежко нараняване при катастрофа, съчетано със загубата на любим човек – водачът на МПС и дядо на ищеца – К.Д.. Интензитета на негативните преживявания се характеризира като висок, с голяма продължителност.Вещото лице посочва, че е възможно тази травма да се прояви за в бъдеще с други тревожни страдания, като фобии, панически атаки и др.

По делото е разпитана свидетелката С.Ф., съседка. Същата посочва, че след катастрофата ищецът е имал проблеми с крака, като лечението е продължило в домашни условия около 5-6 месеца, като доста време е накуцвал. Понастоящем ищецът не движи нормално увредения крак, като се оплаква, че го наболява и изтръпва. Вследствие на катастрофата, ищецът е преживял силен шок, като е бил стресиран както от самия инцидент, така и от загубата на дядо си.

По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):

Въз основа на доказателствата по делото безспорно се установи, че процесното ПТП настъпва като резултат от поведението на водач, застрахован по З.ължителната застраховка „ГО“ при ответника. То е противоправно, тъй като при управлението на т.а. марка Рено, модел Канго с рег. № А ******, З.Б., нарушава разпоредбите на чл. 15 и чл. 20 от ЗДвП, като управлявайки го напуска своята лента за движение и навлиза в насрещното платно, където реализира ПТП с автомобила, в който е пътувал ищецът. Щом поведението е противоправно, то и е виновно съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД. В резултат на произшествието ищецът получава травматични увреждания, които му причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието. След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди.

Следователно искът е доказан по основание.

Относно размера на обезщетението съдът обсъди представените медицински документи и заключението на СМЕ, от които се установява, че вследствие настъпилото ПТП ищецът е получил значителни увреждания: остеоепифизиолиза тибие декстра ин партис дисталис (счупване в областта на ядрото за нарастване на дясната голямопищялна кост) – счупване в горния край на големия пищял на десния крак и контузия на дясното коляно, стресова левкоцитоза. Описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Следва да се съобрази, че лечебният процес след закритото наместване и имобилизация е продължил за срок от 1-1,5 месеца, като възможността за физическо натоварване е изисквала около 4-5 месеца. Отокът и хематома на дясното коляно са отзвучали за около 20-25 дни. Касае се за болки с висок интензитет и за продължителен период от време, като самообслужването и самостоятелното движение е било затруднено за срок около 1-2 месеца.

При определяне на размера на обезщетението, следва да бъдат съобразени и изводите и съдебно-психологическа експертиза, от която се установява, че настъпилото ПТП е довело до състояние на Посттравматично стресово разстройство и тревожно депресивен синдром, което протича при хроничен ход поради тежката психотравма – тежко нараняване при катастрофа, съчетано със загубата на любим човек – водачът на МПС и дядо на ищеца – К.Д.. При определяне на неимуществените вреди, претърпени вследствие катастрофата и загубата на дядото на ищеца, следва да се съобрази и З.ължителната практика, обективирана в Тълкувателните постановления на ВС, която определя по З.ължителен за съдилищата начин кръга на легитимираните лица да искат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък техен човек. З.ължителната съдебна практика, определяща кръга на легитимирани лица, е формирана с ППВС № 4/1961 г.; ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. Според тази практика право на обезщетение имат съпругът, лицата, живеещи на съпружески начала с пострадалия, както и най-близките му роднини – низходящи и възходящи от първа степен и взетите за осиновяване, но неосиновени деца. Всички други лица извън този кръг, включително братята и сестрите, възходящите от втора и по-горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. С оглед горното, на ищеца не се следва обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на дядото Б. Д., като това обстоятелство съдът не взема предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението.

Всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищцата, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 15000.00 лева.

Възражението за съпричиняване, направено от ответника е неоснователно, като по делото не се събраха доказателства относно липсата на обезопасителен колан, носен от ищеца, както и обстоятелството, дали лекият автомобил е бил оборудван с такъв. При липсата на установяване на обстоятелствата, вменени в тежест на ответника, следва да се приеме, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Ответникът не твърди не доказва способ за погасяване на задълженията, поради което и съдът не може да приеме, че такива са осъществени.

При това положение иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) следва да се уважи до сумата от 15 000,00 лв., която следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от 10.10.2015 г до окончателното им изплащане. За разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

 

 

 

 

При този изход на спора и двете страни по спора имат право на разноски. Ищецът доказва направата на разноски за СМЕ, САТЕ, ПСЕ в общ размер на 800,00 лева. Ответното дружеството е доказало направата на разноски в размер на 500 лева, от които 200 лева за САТЕ и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 лева, а с оглед отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ответника сумата от 250,00 лева. Или по компенсация ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 150,00 лева – съдебно-деловодни разноски по делото.

А.Д.„Г.И П.“, Булстат *******има право на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за представителството на ищеца в размер на 1430,00 лева, от която сума ответникът дължи 715,00 лева съразмерно на уважената част от исковете.

За производството е дължима държавна такса в размер на сумата от 1200,00 лева, от която ищецът при първоначалното предявяване на иска е заплатил сумата от 50,00 лева. Съразмерно на уважената част от исковете о 

 

 

 

тветникът следва да заплати 575,00 лева

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.Б.Д., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща Б. К. Д. и съдебен адрес:***, както следва: на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 15 000.00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени болки, страдания и неудобства в ежедневието в следствие на ПТП настъпило на 10.10.2015 г. около 13,30 часа на ГП IV-53911, по причина на противоправното поведение на водача на т.а. марка Рено, модел Канго с рег. № А ******, застрахован при ответното дружество; ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.10.2015г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществените вреди за разликата над сумата от 15000.00 лева до сумата от 30 000,00 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******* да заплати на К.Б.Д., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 150,00 лева – разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и  компенсация.

ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******* да заплати на А.Д.„Г.И П.“, Булстат *******на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 715,00 лева – адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 575,00 лв. – държавна такса за производството съразмерно на уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на ответника – З.Н.Б..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: