Решение по дело №129/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 22 септември 2021 г.)
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20212230100129
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

                                  Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е    260404

                                          12.07.2021г.

                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА             

 

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 28 юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  №129 по описа на съда за 2021 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2  от КТ във връзка с чл.242 и следващите от КТ за заплащане на трудово възнаграждение.  Производството се движи по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

В исковата молба на ищеца се твърди, че е работил  при ответника и не му е изплатено трудовото възнаграждение в общ размер на 4187 лева.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Ответната страна е представила отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск, като се твърди, че претендираната сума е заплатена.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и неговия пълномощник. Твърди се, че в хода на процеса е платена сумата 2500 лева и иска се намаля по размер до сумата 1687 лева. Оспорва се истинността на представения от ответната страна РКО. Претендират се адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Редовно призованото ответно дружество не се представлява в съдебно заседание.

С протоколно определение от 11.05.2021г. е допуснато изменение на предявения иск, който да се счита предявен в размер на 1687 лева за неплатеното трудово възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът К.К. е работил по трудово правоотношение в ответното „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ООД до 21.05.2019г.

На 04.12.2019г. между страните е сключено споразумение, по силата на което ответната страна следва да заплати на ищеца трудово възнаграждение в общ размер на 4187 лева.

Представеният по делото от ответната страна разходен касов ордер №33050/12.12.2020г. не е подписан от ищеца К.П.К.. Сумата в размер на 1687 лева, претендирана като неплатено трудово възнаграждение след намалението на иска, не се установява да е заплатена от ответното дружество на ищеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими и относими. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице С.В., в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковата претенция с правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в размера след допуснатото изменение по реда на чл.214 от ГПК. Безспорно се установи, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от КТ да заплати на ищеца в срок полагащото се трудово възнаграждение, което не е платено и до момента. Съгласно чл.270, ал.3 от КТ плащането на трудово възнаграждение се извършва  срещу подпис във ведомостта или разписка, а също така по искане на лицето е допустимо и превеждането на сумата по банков път, но във всички случаи е необходимо писмено документиране, каквото в случая не е налице, тъй като представения РКО е неистински, като неподписан от ищеца. Този ордер е надлежно оспорен относно подписа за получил сумата и от заключението на вещото лице по несъмнен начин и категорично се установи, че не е положен от ищеца К.. При това положение оспореният документ е неистински  и не доказва плащането на процесното трудово възнаграждение.Съдът следва да признае оспорването на ордера за доказано и да приложи чл.194, ал.3 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 1687 лева, представляваща част от неплатено трудово възнаграждение по споразумение  от 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба на 13.01.2021г. до окончателното изплащане.

По правилата на процеса ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на съдебната власт направените разноски за вещо лице в размер на 200 лева, както и държавна такса върху уважения иск в  размер на 67,48 лева.

На ищеца не следва да се присъждат разноски поради липса на доказателства за направени такива, както и поради липса на предпоставките за прилагане на чл.38 от Закона за адвокатурата. В договора за правна защита не е посочена конкретна хипотеза на чл.38 от ЗА, а по делото няма и доказана такава.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъденото на ищеца трудово възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                               Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА за доказано оспорването на истинността на разходен касов ордер №33050/12.12.2020г. относно подписа на ищеца К.К..

ОСЪЖДА  „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София, ул.““Хенрик“ Ибсен“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на К.П.К. с ЕГН-********** *** сумата 1687 /хиляда шестстотин осемдесет и седем/ лева, представляваща част от неплатено трудово възнаграждение по споразумение  от 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба на 13.01.2021г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА   „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София, ул.““Хенрик“ Ибсен“ №3 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен сумата 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за вещо лице и държавна такса в размер на 67,48 лева /шестдесет и седем лева и 48 стотинки/.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищцовата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъденото на ищеца трудово възнаграждение.

Препис от решението след влизането му в сила и оригинала на разходен касов ордер №33050/12.12.2020г.,  да се изпратят на основание чл.194, ал.3 от ГПК на Районна прокуратура –Сливен.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от днес - 12.07.2021г.

Препис от решението да се връчи на страните.

           

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: