№ 136
гр. Пазарджик, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500158 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 1279 по
описа на съда за 2021 година са отхвърлени предявените от Земеделска
кооперация “С.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село
Б., община Пазарджик, Стопански двор, представлявана от управителя АС. К.
СП. срещу ИЛ. Б. М. с ЕГН ********** от село З. , община Пазарджик,
ул.“Осемнадесета“№5, искове по чл.45 от ЗЗД и чл.84, ал.3 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на изложени от ответника срещу ищеца
неверни и позорящи обстоятелства, а именно - че през последните 3 години /
тоест най-малко три години преди последния пожар от 12.09.2018г. в
землището на село З. община Пазарджик включително и на 12.09.2018г.
ЗК“С.“ е извършвала редовно палене на стърнища на обработваните от нея
земеделски имоти и в резултат на това са възникнали пожари, от които са
горели овощните градини на ответника и за заплащане на сумата от 1 303
лв.,представляваща законна лихва за забава върху главницата от 5000лв.,
1
считано от 19.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
Осъдена е Земеделска кооперация “С.“ с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление село Б., община Пазарджик, Стопански двор,
представлявана от управителя АС. К. СП. да заплати на ИЛ. Б. М. с ЕГН
********** от село З. , община Пазарджик, ул.“Осемнадесета“№5 сумата от
850лв. разноски .
В срок така постановеното решение е обжалвано от ЗК „ С.“.
Обжалват решението изцяло и молят да бъде отменено като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон, на следните основания:
Първоинстанционният съд не изпълнил задължението си да прецени
всички доказателства по делото и точно да посочи върху кои основава
приетата по делото фактическа обстановка, а ако са събрани противоречиви
доказателства да изложи доводи кои кредитира и защо. Това било
самостоятелно основание за отмяна на решението.
Решението било необосновано. Съдът възприел фактическа обстановка ,
която не съответствала на изложеното от ищеца и дори е в пълно
противоречие с доказателствата по гр. д.№ 2889/19 г. /изявления на И.М.,
съдебни протоколи, молби по ч. гр. д. 3803/18 г. и по гр. д. 2889/19 г.,
свидетелски показания .../ досежно противоправните деяния осъществени от
И.М., вредата и причинната връзка между деянието и вината
Нито в отговора на исковата молба, нито най-късно в първото съдебно
заседание, ответникът не оспорил заявеното от ищеца в обстоятелствената
част на исковата му молба по повод действия ,извършени съзнателно от И.М.
по отношение на ЗК "С." и нейни длъжностни лица.
Оспорванията били единствено за недопустимост на иска , доколкото
се касаело за отношения , уреждани от наказателния закон.
Неоснователността на иска според ответника се дължала на невъзможността
на юридически лица да търпят неимуществени вреди.
Съдът не е обсъдил изложеното от ищеца в обстоятелствената част на
исковата му молба като основания, нито едно от многобройните обидни и
клеветнически твърдения на ответника по адрес на ищеца и неговите
длъжностни лица, както и неистински "доказателства", които ответникът е
създавал не само в хода на исковото производство, но и пред различни
държавни органи и институции, включително пред Пожарна служба, МВР,
Районна прокуратура, Окръжна прокуратура, ДФ "Земеделие" и други, като
по тези сигнали и жалби същите /и най-вече органите на МВР, Районна
прокуратура и Окръжна прокуратура Пазарджик/ освен че са извършвали
проверки срещу ЗК "С.", председателя - А.С. и организатор на производство -
Й.В., но и са образували досъдебни производства.
2
Първоинстанционният съд отклонил искането на ищеца да се приложи
цялото гр.д. 2889/19 г. по описа на ПзРС, като приел само част от
доказателствата съдържащи се в него. Дори и след приключването на това
дело прокуратурата продължила да изисква протоколи и други писмени
доказателства съдържащи се делото по повод многобройните тъжби и жалби
до тези органи подавани от И.М. срещу ЗК "С." и горепосочените длъжностни
лица в кооперацията.
В нарушение на диспозитивното и състезателното начало на ГПК,
първоинстанционният съд се произнесъл по незаявеното възражение или
оспорване от страна на ответника. Съдът приел, че ответникът е упражнил
конституционно свое право по чл. 45 от КРБ, според която основополагаща
правна норма гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до
държавни органи, включително и да предявяват искове, когато са нарушени
права и законни интереси.
Нямало доказателства , позволяващи на съда да приеме, че написаното
и казаното от г-н И.М. по адрес на ЗК "С.” и негови длъжностни лица, е
казано не само и единствено в рамките на търсената от него защита. Както и
липсват доказателства, че след като са събрани факти и доказателства по
делото /гр.д. 2889/19 г./ които да изключват каквато и да било намеса или
съпричастност на ЗК "С." и длъжностни лица към пожара в овощната градина
на И.М., той не само продължава да засипва МВР, РП, ОП Пазарджик и други
институции с нови порции тъжби, сигнали и жалби, но дори ги насочва и
срещу вещи лица по делото, набеждавайки и тях в съставомерни деяния, в
предварителен сговор с Председателя на кооперацията и т.н.
Налице било и противоречие в твърденията на ответника , излагани в
различните производства.
Счита , че М. не подбира и дори излага взаимоизключващи се факти,
твърди съзнателно неверни факти и обстоятелства, "ангажира" свидетели под
клетва, да излагат неверни обстоятелства
Представени били многобройни доказателства за противоправни
деяния ,които съдът не е подложил на правен анализ, осъществени от М.
съзнателно.
Между тези деяния и вредата причинена на ищеца била налице
причинна връзка.
Макар и най-общо съдът да говори, че всеки случай е конкретен и
преценката му следва да бъде именно при отчитане на баланса между личния
и обществения интерес, упражняването на права от едно лице да не засяга
чужди права и интереси, то абсолютно необосновано, неправилно и при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, съдът приемал,
че ответникът единствено е упражнявал правото на иск пред съда.
Дори след постановяване на обжалваното съдебно решение
кооперацията получавала призовки, за висящи наказателни производства
3
свързани с предходното, приключило с влязло в сила решение по гр.д.
№2889/19 г. по описа на ПзРС,
При внимателно запознаване в хронологичен порядък с всички молби,
искове, становища, жалби и други в съдебното производство /всички с
личното и непосредствено участие на г-н М., и на трите съдебни инстанции
по гр.д. 2889/19 г. по описа на ПзРС/ и като прибавим към тях и
"паралелните" тъжби и жалби отново от М. до МВР, РП Пазарджик, ОП
Пазарджик и други при и по повод отново неистовото желание на М. да се
навреди и осъди кооперацията на всяка цена, и без да се подбират средства и
начини, считат че е налице не само на осъзнатост на всички тези
противоправни деяния извършени от М. и тяхната тенденциозност, но и че те
дори градират и ескалират в своята агресия, като се включват дори от М. и
персонални атаки не само към длъжностните лица на кооперацията, но и към
вещи лица по делото, за които се твърди, че са осъществили съставомерни
деяния по смисъла на НК, при това в предварителен сговор и в съучастие с
Председателя на кооперацията,
Считат, че изложеното в исковата молба и приетите по делото
доказателства, обосновават основателността на претенцията им, тъй като са
засегнати публично значими ценности за обществото и конкретно за ищеца и
те са в пряка причинно-следствена връзка като увреждане /вреда/ от
поведението на ответника М., което далеч не се вмества в упражняване на
правото му на иск спрямо Кооперацията.
Молят решението да бъде отменено.
Направени са доказателствени искания за изискване и приемане на
писмени доказателства, на които съдът е отговорил с определение в открито
съдебно заседание.
В дадени от съда срок са постъпили писмени бележки от представителя
на ищцовата кооперация. В тях подробно са развити тезите , подържани във
въззивната жалба , а именно ,че не се касае за пражняване на права , а за
злоупотреба с право.
В срок е постъпил писмен отговор от И.М..
Намира жалбата за неоснователна и претендира разноски във
въззивното производство.
Възразяват по доказателствените искания , като считат всички
представени и искани доказателства за неотносими към спора.
В срок е постъпило писмено становище и от процесуалния представител
на ответника , в което доразвива доводите в писмения отговор.
Съдът е счел исканията за събиране на доказателства от въззивната
инстанция за неоснователни и е изложил мотиви в определението си.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:
4
Предявен е иск от Земеделска кооперация “С.“ със седалище и адрес на
управление село Б., срещу ИЛ. Б. М. от село З..
В исковата молба се твърди, че ищцовата кооперация упражнява
стопанска дейност в сферата на земеделието повече от 20 години.
Кооперацията била добре позната била изградила добро име в регионален и
национален мащаб.
По молба на ответника, който притежавал земеделски имоти в
съседното землище на село Б. - село З., било образувано на 19.09.2018г ч.гр.д.
№3803/2018г по описа на РС-Пазарджик, а впоследствие и гр.д.№2889/2019г
по описа на РС-Пазарджик и възз.гр.д.№50/2021г. по описа на ОС-Пазарджик
.
Ответникът предявил иск срещу кооперацията с твърдения , че пожарът
на 12.09.2018г , който е унищожил и голяма част от овощната градина на
И.М. бил предизвикан от лице , свързано с кооперацията. В проведените
съдебни производства М. твърдял, че е претърпял имуществени вреди над 15
000лв. вследствие разпореждане , което е била дала г-жа Василева, работеща
в ЗК“С.“, да се запалят съседните на овощната градина стърнища на ниви ,
които се обработвали от ЗК“С.“. По различен повод и пред различни органи-
съд, полиция, прокуратура- ответникът изказвал предположения ,като
директно набеждавал и клеветил ЗК“С.“ и нейни длъжностни лица.,
Излагал обстоятелства, че в непосредствена близост, от другата страна
на полския път, от източната страна в съседство на имота му , се намират
нивите на ЗК“С.“ село Б., в които ежегодно кооперацията отглежда пшеница и
други житни култури и по това време на годината палят стърнищата , за да
подготвят нивите за оран и есенна сеитба. През последните години на три
пъти огъня достигал до градината му.
Разбрал, че на 12.09.2018 г. от кооперацията е изпратен човек , на когото
е възложено да запали стърнищата по нивите .На 17.09.2018г подал сигнал за
палеж до РУ-Пазарджик.
Тези обстоятелства били изложени в искова молба против ЗК.
Клеветническите твърдения от страна на ответника И.М. по отношение
на ЗК“С.“ както по отношение на пожара от 12.09.2018г така и по отношение
на предходни пожари , предизвикани от същата ЗК, били обективирани в
съдебния протокол, от проведено на 29.11.2019 г по гр.д№2889/2019г по
описа на РС-Пазарджик открито съдебно заседание, ,като съдът ги
възпроизвел в доклада по делото.
В съдебното заседание , проведено на 24.01.2020 г по гр.д.№2889/2019 г
ищецът дал обяснения, че не твърди, че трите пожара са запалени от ниви на
ответника и че жалби в полицията срещу земеделската кооперация не е
подавал за тези пожари. Заявявал, че Й.В. - организатор производство в
кооперацията била организирала палежа на стърнищата на нивите и това му
било известно от самата нея.
5
Такива твърдения били изложени от И.М. и в молбата му от
19.09.2018г , по която е образувано ч.гр.д№3803/2018г на РС-Пазарджик.
Подържа се, че се касае за клеветнически твърдения , които са станали
публично достояние като изложени писмено и гласно в поредица молби ,
включително искови молби, възражения, жалби, изслушвания в съдебни
заседания и то от неограничен кръг лица от системата на РС-Пазарджик,
Окръжен съд-Пазарджик, РУ на МВР -Пазарджик, РП-Пазарджик, РСПЗН-
Пазарджик , вещи лица, експерти, ДФ“Земеделие“.
На кооперацията били причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в опозоряване на доброто име на Кооперацията. Тези твърдения могли да
доведат и до изключително тежки имуществени вреди за ЗК“С.“, тъй като
паленето на стърнища, дори и да няма от това други последици, не само се
санкционира тежко, но и освен административни, има и наказателно правни
последици , както и че други държавни органи като ДФ“Земеделие“,
Областна служба“Земеделие“, Общинска служба“Земеделие“, Министерство
на земеделието, Разплащателна агенция и др. могат да наложат допълнителни
тежки финансови санкции, които освен глоби се съпровождат и с отказ от
национално и европейско финансиране на ЗК“С.“.
Молят ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
5000лв., представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди,
вследствие изложените от ответника неверни и позорящи ищеца факти и
обстоятелства , а именно - че през последните 3 години / тоест най-малко три
години преди последния пожар от 12.09.2018г. в землището на село З. община
Пазарджик включително и на 12.09.2018г. ЗК“С.“ е извършвала редовно
палене на стърнища на обработваните от нея земеделски имоти и в резултат
на това са възникнали пожари, от които са горели овощните градини на
ответника, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и законова
лихва за забава в размер на 1 303лв. върху главницата от 5000лв., считано от
19.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът е оспорил исковете , като твърди ,че е недопустимо по този
ред да се реализира отговорността на ответника. Приложим бил наказателно-
правен ред.
Освен това счита , че юридически лице не търпят неимуществени вреди.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
На първо място следва да се обсъди въпроса търпят ли неимуществени
вреди юридическите лица.
Възможността юридическите лица успешно да претендират
обезщетение за неимуществени вреди по българския Закон за задълженията и
договорите дълги години е разрешаван непротиворечиво от правната
доктрина и съдебната практика .
6
Тъй като се приемаше, че неимуществените вреди представляват
телесни и психически болки и страдания, то и те са присъщи единствено за
физическите лица.
ЗЗД не поставя ограничения относно субекта – физическо или
юридическо лице, но с оглед характера на неимуществените вреди, от
съдилищата се приемаше, че в правната сфера на юридическото лице, и
особено в тази на юридическо лице – търговец, се включват изключително
имуществени права, каквито са включително и правата, свързани с
търговската репутация .Следователно действия , квалифицирани като такива ,
представляващи непозволено увреждане биха могли да намерят отражение
единствено и само в имуществената сфера на юридическото лице.
Съдебната практика обаче по този въпрос претърпя развитие в
съответствие със съвременните условия и синхронизирането й с практиката
на Европейския съд по правата на човека.
В редица свои решения ВКС прие, че и юридически лица търпят
морални вреди от изнасянето на клеветнически и обидни твърдения.
Така бе прието в решение № 274 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г., ІV
Г. О. на ВКС ;решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г., ІІІ Г.
О. на ВКС /последното подписано при особено мнение ,мотивирано доста
сериозно/.Подробни са и мотивите на ВКС в решението , постановено по
гр.д.№ 1690/2019 година .
Следователно претърпялата развитие съдебна практика към момента е
непротворечива и приема ,че иск за неимуществени вреди от юридическо
лице е допустим. Задължителна за съдилищата практика по този въпрос няма ,
но поради липсата на противоречие в приеманото от касационната инстанция
и за да се осигури предвидимост и прилагане на закона еднакво спрямо
всички , въззивният съд възприема и следва непротиворечивата съдебна
практика.
Правилно е възприет за неоснователен и довода на първоинстанционния
съд ,че наличието на евентуален наказателно – правен ред ,изключва
възможността за приложение нормите на гражданския закон- ЗЗД.
За да се произнесе по съществото на спора , съдът приема следната
фактическа обстановка:
Видно от изложените в исковата молба обстоятелства , ищцовата
кооперация основава претенцията си основно на действията на ответника в
рамките на двете посочени граждански производства , както конкретни
обстоятелства , касаещи други действия на ответника не са изложени.
Ищцовата кооперация се е задоволила общо да посочи:“… че се касае
за клеветнически твърдения , които са станали публично достояние като
изложени писмено и гласно в поредица молби , включително искови молби,
възражения, жалби, изслушвания в съдебни заседания и то от неограничен
кръг лица от системата на РС-Пазарджик, Окръжен съд-Пазарджик, РУ на
7
МВР -Пазарджик, РП-Пазарджик, РСПЗН- Пазарджик , вещи лица, експерти,
ДФ“Земеделие“.“
От друга страна в исковата молба всъщност липсват обстоятелства за
търпените неимуществени вреди. Неимуществените (морални) вреди
представляват засягане на честта, достойнството, доброто име на лицето в
обществото. Неимуществени вреди са болките и страданията, които то е
изживяло. Неимуществени вреди са и всички други негативни преживявания
в резултат на увреждането. Утвърдена е съдебната практика по
установяването им , що се касае до неимуществени вреди , търпени от
физическо лице.
При реализиране на такива вреди от юридическо лице има съществена
отлика и специфика.
В едно от ключовите решения , приело възможността и юридическите
лица да претендират неимуществени вреди – по гр.д.№ 1690/2019 година на
ВКС е прието ,че са направени неверни, като недоказани изявление по повод
на едно вероизповедание, които са с клеветническо съдържание, целящо
изграждане на превратни, негативни представи .
Изнасянето на всички тези твърдения с негативно съдържание засегнало
публичния образ и уронило престижа на ищеца. Излъченото чрез средство за
масова информация, надхвърля, според ВКС правото на свободно
изразяване-съставлява противоправно поведение.
По делото са представени доказателства , от които съдът може да
направи извод за поведението и действията на ответника , които са изложени
като обстоятелства в исковата молба.
Представени са относимите към спора доказателства , съдържащи с в
цитираните граждански дела. Тези писмени доказателства са представени в
заверени от ищцовата кооперация копия в последното съдебно заседание.
Това е сторено , поради движението на гр. д. № 28889/2019 годна за
осъществяване на инстанционен контрол .
Представителят на ответника се е противопоставил , но те са били
приети и ценени от съда.
Именно поради това и съобразявайки разпоредбата на чл.266 от ГПК ,
както и отчитайки отношението на доказателствените искания ,направени в
исковата молба към спора – съдът ги е отклонил.
Установено е по делото , че по реда на чл.207 от ГПК пред съда е
инициирано от ответника и проведено производство по ч.гр.д.№ 3803 по
описа за 2018 година.
Молбата е отправена до съда и в нея са изложени обстоятелства , че
ответникът по настоящия иск е собственик на недвижим имот в землището на
с. З.. Твърди се , че на 12.09.2018 година в този му имот , представляващ
овощна градина е избухнал пожар, при който въпреки сигнализирането на
пожарната , почти целия имот бил опожарен.
8
Твърди още в тази молба , че в непосредствена близост се намират
имоти на ищцовата кооперация , в които тя отглеждала житни култури и през
есента палела стърнища.
През последните години три пъти били предизвиквани такива пожари,
поради това М. предупреждавал ръководството на кооперацията да
предприемат предпазни мерки.
М. твърди, че на място е видял ,че огъня идва от съседния имот – нива
на кооперацията, като по-късно разбрал , че там е бил изпратен човек , на
който е възложено да пали стърнищата.
Необходимостта от обезпечение на доказателства е продиктувана от
намерението на ответника да реализира претенцията си за вреди срещу ЗК.
Проведено е това производство , изготвени са експертизи и е
приключило.
В приетата в това производство експертиза се съдържа и заключението
,че източник- първоначално огнище на пожара, е съседна нива ,източно от
овощната градина.
М. е предявил иска, за доказването на който е обезпечил доказателства.
В исковата си молба срещу ЗК той е изложил обстоятелства , идентични
с тези в молбата по чл.207 от ГПК и направил искане за присъждане на
имуществени вреди.
Ищецът е представил доказателства , изхождащи от МВР с дата
13.09.2018 година ,чрез което се установява ,че РС ПБЗН е участвала в гасене
на пожар на посочената от М. дата.
След изложените в исковата молба събития – на 17.09.2018 година М. е
подал сигнал до РУ на МВР с искане да бъдат предприети действия за
установяване извършителите на пожара.
От представените писмени доказателства е видно , че е образувано ДП ,
което е спряно, поради неразкриване субекта на престъплението.
В проведеното исково производство по предвидения в закона
процесуален ред са събирани доказателства.
По реда на чл.176 от ГПК е дал обяснения и ищеца в това производство
М..В обясненията си той говори за възникнали значително преди 2018 година
пожари, като не твърди, че тези пожари са възникнали от ниви на
кооперацията.
Изложил е твърденията си ,че е разговарял с длъжностно лица на ЗК
,виждайки в близост до имота си човек, като от това лице получил отговор ,че
от нея е разпоредено разчистването на стърнищата. Този му разговор бил чут
и от други лица.
Съдът е отхвърлил исковете ,като е приел, че не е установено виновно и
противоправно поведение на длъжностни лица от ответната кооперация,
поради което и не може да се ангажира отговорността и по реда на чл.49 от
9
ЗЗД / като вярната квалификация е дадена от въззивната инстанция/.Освен
това за да отхвърли иска , съдът се е основал и на заключението на
експертите, които са посочили друг възможен източник на пожара , стигнал
до градината на М..
Това решение е влязло в сила.
Тук следва да се отбележи , че в исковата си молба ищцовата коопрация
твърди,че именно в рамките на това производство са изложени обидните и
клеветнически твърдения на ответника – в молбите му до съда , чрез
възпроизвеждането в доклада на съда ,пред експерти и други лица по повод
производството.
Най – общо е изложено ,че тези твърдения са разпространени, поради
водените процеси чрез молбите до РП,РУ на МВР,ДФ „Земеделие“.В тази си
част исковата молба в известна степен е лишена от конкретизация , но не по
начин , че да е нередовна.
Съдът е обсъдил всички доказателства по делото , като се е водил от
основанията на иска – обстоятелствата , изложени в исковата молба.
Неоснователен е довода, че съдът се занимал с доводи ,
непротивпоставени от ответника в писмения отговор.
Съдът е извършил преценка на действията и поведенията на ответника
,за да направи извод дали поведението му може да бъде квалифицирано като
виновно и противоправно, като последното е следвало да бъде доказано от
ищеца.
Твърди се, че ответникът е имал обидни , клеветнически твърдения и
такива , набедяващи в престъпление.
Тук следва да се има предвид ,че по смисъла на наказателния закон
юридическите лица не са наказателно отговорни, тоест набедяване може да
има само отнесено към конкретни длъжностни лица.
Ако се разглежда обидата в наказателно- правен аспект , то отново
такава не може да бъде нанесена на юридическо лице.
Следоватено – твърдяното и написано от ответника следва да се
преценява в смисъла, който е вложил в „обидни“ и „клеветнически“
твърдения ВКС в цитираното по-горе принципно решение ,тоест в житейския
смисъл на тези понятия.
Всъщност тезата на ищеца е ,че поведението на ответника , който е
сигнализирал надлежните органи за причината на пожара , според него ,
както и предявил правата си пред съда е причинило неимуществени вреди на
ЗК.
За преценка основателността на иска следва да се изследва въпроса дали
е налице поведение на ответника , излизащо извън рамките на признатата му
и гарантирана със закон възможност да защитава правата си.
Във въззивната жалба се подържа ,че е налице “…… неистовото
10
желание на М. да се навреди и осъди кооперацията на всяка цена, и без да се
подбират средства и начини, считат че е налице не само на осъзнатост на
всички тези противоправни деяния извършени от М. и тяхната
тенденциозност, но и че те дори градират и ескалират в своята агресия, като
се включват дори от М. и персонални атаки не само към длъжностните лица
на кооперацията, но и към вещи лица по делото, за които се твърди, че са
осъществили съставомерни деяния по смисъла на НК, при това в
предварителен сговор и в съучастие с Председателя на кооперацията“.
Последните обстоятелства , са извън тези , изложени в исковата молба.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога
да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това, разбира се не
изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е
противоправна; тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно -
за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57 ал.2 от
Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8
ал.2 ЗЗД). Подаването на жалба до съответния компетентен орган съставлява
упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се
обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им
известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно
поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да
бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди
другиму или за да накърни друг обществен интерес. В този смисъл е налице и
практика на ВКС /реш.№.758/11.02.11 по г.д.№.1243/09, IV ГО, реш.
№.245/05.11.14 по г.д.№.1734/14, ІІІ ГО/, която настоящият състав напълно
споделя.
Въпреки ,че има твърдения ,всъщност няма никакви доказателства, че
единствената цел на действията на ответника е била да навреди на ищцовата
кооперация. Само от интензитета на действията му такива изводи не могат да
се направят.
Нещо повече , видно е от заключението на експерта в производството
по обезпечение на доказателства , че ответникът е имал всички основания да
насочи иска си за вреди срещу ищцовата ЗК.
От приложените пък писмени доказателства е видно че останалите
органи , имащи отношение към установяване обстоятелства по възникнали
пожари, са сигнализирани от ответника с цел да се установи причината за
възникналия пожар , от който безспорно са му нанесени вреди.
Не е установено по делото ответникът да е разпространявал
клеветнически твърдения сред други среди/това и не се твърди/.Твърденията
му са ставали достояние само на съответните органи при и по повод
упражняване на правата му.
11
В хода на производството са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Й.В. е служителка в ищцовата кооперация. Известно и е
за възникналия пожар през 2018 година ,както от ответника, който и се
обадил по телефона, така и от други лица. Когато свидетелката посетила
мястото пожарът бил потушен. Тази свидетелка установява ,че сред
съконтрхентите на кооперацията било известно за пожара и докато траело
делото се проявявал интерес. Тази свидетелка счита , че имало известен отлив
на клиенти , но той бил малък. Проверките на кооперацията през този период
били свързани основно със субсидирането.
От показанията на св. И.В., също служител на кооперацията ,се
установява че докато се провеждало производството по гражданското дело
се коментирало ,че от имота на кооперацията се е запалил имота на ответника.
Разпитани са и двама свидетели , посочени от ответника ,които са били
разпитани и в проведеното предходно гражданско производство и
показанията им не са кредитирани, дори има и твърдения , че се касае за
престъпления и са предприети действия по отношение на тях.
При тази фактическа обстановка , съдът намира ,че исковете са
недоказани.
От събраните по делото доказателства е установено поведение на
ответника , което не може да бъде квалифицирано като злоупотреба с права.
Чрез предвидените в закона възможности ответникът е предприел
действия да реализира правата си , с убедеността в правотата си.Както вече
беше посочено дори първоначалната експертиза ,изготвена в производството
по обезпечение на доказателства е била в съответствие с неговата теза.
Излагането на обстоятелствата , на които ответникът е основал претенцията
си както в исковата молба ,така в хода на производството , пред експерти и
длъжностни лица и съответни служби на МВР не може да бъде
квалифицирано в никакъв случай като самоцелно злонамерено по отношение
на кооперацията и като клеветнически и обидни твърдения ,засягащи
кооперацията.
Поведението на ответника не е противоправно. Предприемайки
действия по реализиране на свои права , които той смята ,че притежава по
отношение реализиране отговорността на ищцовата кооперация, той не е
надхвърлил рамките на упражняване на права , както се подържа от
процесуалния представител на ищцовата кооперация. Твърди се ,че дори и
след приключване на производството по гр.д. ,водено от него той продължил
да „засипва“ с молби съответните компетентни органи. На такива
обстоятелства ищецът не се е позовал , а дори и да беше, подържаното от
ответника убеждение ,че именно кооперацията отговаря за причинените му
вреди не е противоправно.
Отделно от това – от събраните по делото доказателства не е установено
ищцовата кооперация да е претърпяла неимуществени вреди. Само факта ,че
се е обсъждало сред определени хора ,че има гражданско производство срещу
12
кооперацията не означава ,че е накърнено доброто и име и ,че е злепоставена
в обществото. Устновено е ,че дейността и има същия обем ,относно
сключваните с нея договори, не е установено да се е променило отношението
на имащите контакти с кооперацията лица ,да има значителен отлив на
желаещи да сключат с нея договори / което би имало имуществено
изражение/.
По изложените съображения , въззивната инстанция намира ,че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е
постановил едно правилно решение , което следва да бъде потвърдено при
условията на чл.272 от ГПК , като изцяло се присъединява към мотивите на
първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото
разноски в размер на 850 лева.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр. д. № 1279 по описа на съда за 2021 година, с което са отхвърлени
предявените от Земеделска кооперация “С.“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление село Б., община Пазарджик, Стопански двор,
представлявана от управителя АС. К. СП. срещу ИЛ. Б. М. с ЕГН **********
от село З. , община Пазарджик, ул.“Осемнадесета“№5, искове по чл.45 от ЗЗД
и чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на изложени от
ответника срещу ищеца неверни и позорящи обстоятелства, а именно - че
през последните 3 години / тоест най-малко три години преди последния
пожар от 12.09.2018г. в землището на село З. община Пазарджик
включително и на 12.09.2018г. ЗК“С.“ е извършвала редовно палене на
стърнища на обработваните от нея земеделски имоти и в резултат на това са
възникнали пожари, от които са горели овощните градини на ответника и за
заплащане на сумата от 1 303 лв.,представляваща законна лихва за забава
върху главницата от 5000лв., считано от 19.09.2018г. до датата на подаване на
исковата молба и присъдени разноски.
Осъжда Земеделска кооперация “С.“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление село Б., община Пазарджик, Стопански двор,
представлявана от управителя АС. К. СП. да заплати на ИЛ. Б. М. с ЕГН
13
********** от село З. , община Пазарджик, ул.“Осемнадесета“№5 сумата
850/осемстотин и петдесет/ лева – разноски пред въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.2 от ГПК решението на въззивната инстанция е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14