РЕШЕНИЕ
№ 923
гр. Пловдив, 07.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 1475 по описа за 2020 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба и уточняваща молба от „Унилик“ ЕООД
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с. Маноле, общ. Марица, обл.
Пловдив, Свинекомплекс ***, представлявано от управителя – Д. И. Д.
, чрез адвокат Д.З., срещу мълчалив отказ на Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите /ТД на
НАП/ – гр. Велико Търново за възстановяване или прихващане по заявление № 20090/23.07.2019
г., подадено от „Унилик“ ЕООД,
потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 37/20.03.2020 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Велико
Търново при Централно управление на НАП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на оспорения отказ и се иска отмяната му от съда, както и връщане на преписката
на административния орган с указания за удовлетворяване на искането за
възстановяване на заявените суми. Искането от „Унилик“ ЕООД било подадено в качеството на цесионер по договор от 28.04.2016 г., сключен със „Спринк“ ЕООД, за възстановяване от НАП на
недължими суми, платени от „Спринк“
ЕООД, произтичащи от обявявани за нищожни Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и РАПРА № П-04000416076795-003-001/
28.04.2016 г. Излагат се съображения за правния характер на извършената цесия,
редовността на облигационното отношение между страните по сделката и
материалноправните й последици, даващи основание за отправената до органите по
приходите претенция. Иска се присъждане на сторените в хода на съдебното
производство разноски.
3. Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Велко Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите,
чрез процесуалния си представител - юрисконсулт У., е на становище, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответно
юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По допустимостта на
жалбата:
5. Мълчаливият отказ е обжалван в предвидения за това срок пред
контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си
го е потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” - гр. Велико Търнов резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения преклузивен процесуален срок налагат
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІII. Фактите по делото:
6. В ревизионно производство,
проведено спрямо „Спринк“ ЕООД,
са издадени Ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и РАПРА №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., потвърдени с Решение № 202/04.07.2016
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. По жалба на ревизираното
лице с решение № 574/04.01.2019г. по адм. дело № 791/2018г. по описа на
Административен съд – Велико Търново е обявена нищожност на ревизионните актове
в оспорваната част, с която по ЗДДС е начислен ДДС в размер на 234861,34 лева и
е отказан данъчен кредит в размер на 84615,39 лева, в резултат на което са
определени лихви в размер на 214017,54 лева, а по ЗКПО е установено
допълнително задължение за корпоративен данък общо в размер на 536098,78 лева и
лихви – 347310,93 лева, в т. ч. лихви за авансови вноски в размер на 38585
лева, а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на 43204,51лв.
Решението на административния съд е влязло в сила, след като е било потвърдено
с решение № 8036/29.05.2019г. по адм. дело № 1439/2019г. по описа на Върховния
административен съд.
7. „Унилик” ЕООД е подало в ТД на НАП - Велико Търново съобщение и
заявление от дата 23.07.2019г., с които органите по приходите били уведомени,
че задължението на приходната агенция, възникнало след обявяването на
нищожността на ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г., издаден срещу
„Спринк” ЕООД, е прехвърлено
изцяло в пълен размер въз основа на договор за цесия от 28.04.2016г. на цесионера
и на основание чл.99, ал.4 от Закона за задълженията и договорите, считано от
датата на получаване на съобщението задължението следва да бъде погасено към „Унилик” ЕООД.
Представено било и пълномощно без дата и без
нотариална заверка, с което М. М. като управител на „СПРИНК” ЕООД упълномощава
„УНИЛИК” ЕООД на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „СПРИНК” ЕООД - цедент по Договор за цесия от 28.04.2016 г. да уведоми НАП,
че вземането му, възникнало след отмяна или обявяване за нищожен на РА №
P-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., ведно с дължимите лихви е прехвърлено
изцяло и в пълен обем в полза на цесионера „УНИЛИК” ЕООД.
Със заявление вх. № 20090/23.07.2019г. „Унилик” ЕООД отправило покана за
заплащане на задълженията на Националната агенция по приходите от обявения за
нищожен ревизионен акт по посочена банкова сметка.
*** – Велико Търново отправил писмо изх. №
20090#1/30.08.2019г., с което уведомил заявителя, че липсва приложен договор за
цесия, поради което съобщението е от нелегитимно лице, а дори и наличен
договорът за цесия е нищожен, като противоречащ на чл.190 от ДОПК, поради което
не поражда правно действие. Допълнително е отбелязано и обявяването в
несъстоятелност на „Спринк” ЕООД, поради което според
чл.636, ал.1 от Търговския закон изпълнение на парично задължение може да бъде
прието само от синдика. В писмото не е взето отношение по искането за заплащане
на дължима сума.
8. По жалба на „Унилик”
ЕООД срещу писмо изх. № 20090#1/30.08.2019г. било образувано адм. дело №
540/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, който с решение
№ 419/08.11.2019 г. обявил за нищожно оспореното писмо. Съдът
установил, че след като се иска възстановяване на суми в резултат от обявен за
нищожен ревизионен акт, то характера на искането е за възстановяване на
недължимо платени задължения за данъци по чл.128 от ДОПК, като компетентния да
го разгледа орган по приходите се явява този по местоседалицето
на задълженото лице. В случая директорът на ТД на НАП - Велико Търново не бил
компетентен да се произнесе по искането, поради което следвало да го препрати
на компетентния орган. Съдът върнал преписката на ТД на НАП - Велико Търново за произнасяне по
искането за възстановяване на недължимо платени задължения за данъци. Постановеното съдебно
решение не е обжалвано и е влязло в сила на 19.12.2019 г.
След постановяване на решението, ТД на НАП -
Велико Търново два пъти изпращало преписката на ТД на НАП - Пловдив, тъй като
било прието, че това е компетентната териториална дирекция, по смисъла на чл. 7
във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, тъй като седалището и адрес на
управление на заявителя е в обл. Пловдив. ТД на НАП – Пловдив върнала
преписката на ТД на НАП - Велико Търново, тъй като в решението на съда изрично било
е посочено, че преписката се връща на орган по приходите в ТД на НАП - Велико
Търново за произнасяне.
В срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК не бил издаден акт
за прихващане или възстановяване нито от ТД на НАП - Велико Търново, нито от ТД
на НАП – Пловдив, с което се формирал мълчалив отказа по заявление №
20090/23.07.2019 г.
Отказът бил обжалван по административен ред пред
директора на дирекция ОДОП – Велико Търново, който с решение № 37/20.03.2020г.
го потвърдил като приел, че в случая не
се установява основната предпоставка за извършване на прихващане/възстановяване
- да са налице недължимо платени или събрани суми за някое от публичните
вземания, изброени в чл. 128, ал. 1 от ДОПК, с носител на такова вземане
„УНИЛИК” ЕООД.
Контролният орган посочил, че процесното вземане е
частно, но тъй като е пряко свързано с публичноправни
/данъчни/ отношения, то се регулира от ДОПК и се изпълнява по предвидения в
кодекса ред. В този смисъл заявената от оспорващия цесия е приета за нищожна по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите като
противоречаща на забраната по чл. 190, ал. 2 от ДОПК, поради което „УНИЛК” ЕООД
не било носител на вземането, във връзка с което претендира прихващане или
възстановяване.
9. В хода на съдебното производство се представиха Договор
за прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.04.2016 г., сключен между „СПРИНК” ЕООД
/цедент/ и „УНИЛИК” ЕООД /цесионер/ и Анекс № 1 и Анекс № 2 от 09.05.2016 г.
Според т. 1.1 на договора и съдържанието на анексите, цедентът
прехвърля на цесионера всички вземания, които ще
възникнат за „СПРИНК” ЕООД срещу НАП, в случай на отмяна на РА №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и РАПРА № П-04000416076795-003-001/
28.04.2016 г., издадени от ТД на НАП - Велико Търново като незаконосъобразен
или обявяването на същия като нищожен от директора на Дирекция ОДОП - Велико
Търново или от компетентния съд, в това число такива събрани от органите по приходите
чрез прихващане или на основание предварително изпълнение на РА на основание
чл. 127 от ДОПК, в общ размер 4 092 599,69 лв., ведно с дължимата законна лихва
за забава върху вземането.
10. По възражение на
ответника бе открито производство по оспорване истинността на представените от
оспорващия договор за цесия и анекси. От страна на жалбоподателя бе оспорена
истинността на ангажирано от административния орган известие за доставяне db********** от 27.08.2020 г. на уведомление от
синдика на „СПРИНК” ЕООД до „УНИЛИК”
ЕООД за прекратяване на договора за цесия. След изготвяне на съдебна - графична
експертиза, приета от страните без заявени резерви и кредитирана с доверие от
съда, се установи, че подписите, положени „за цедент“ от страна на „СПРИНК”
ЕООД в договора за цесия и съпътстващите
анекси са изпълнени от управителя – М. К. М. , а подписите положени „за цесионер“ от страна на
„УНИЛИК” ЕООД в договора за цесия и съпътстващите анекси са изпълнени от
управителя – Д. И. Д. . Подписът, положен върху товарителница
DB0001563643 от 27.08.2020 г. за „УНИЛИК” ЕООД не е изпълнен от управителя
– Д. И. Д. .
При тези данни, в производството по чл.193 от ГПК, съдът приема, че направеното от ответника
оспорване истинността на процесния договор за цесия и анексите към него е неоснователно,
поради което същите са годни да бъдат ценени съвкупно с останалия
доказателствен материал.
От друга страна
представената товарителница DB0001563643 от 27.08.2020 г. не е годна да
удостовери факта на получаване от „УНИЛИК” ЕООД на заявеното уведомление от
синдика на „СПРИНК” ЕООД по прекратяване
на договора за цесия, поради което съдът не следва да я цени като доказателство
по делото.
V. От правна страна:
11. Според чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни
вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и
суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното
законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите
по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от
Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по
давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди
задължението му да бъде погасено по давност.
Нормата на чл. 129 от ДОПК допуска, освен служебно
по инициатива на органа по приходите, прихващането или възстановяването да бъде
инициирано и по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или
възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано
от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за
възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Актът за прихващане или възстановяване се издава
в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е
възложена ревизия.
Актовете за прихващане или възстановяване могат
да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, компетентна
териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно
производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната
дирекция по седалището на местните юридически лица.
Правилото на чл. 130 от ДОПК въвежда фикцията, че
непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и
възстановяване се смята за мълчалив отказ.
Според разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК,
актове или действия на административния орган, извършени в противоречие с
влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да
се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
По силата на § 2 от ДР на ДОПК за неуредените с
този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния
кодекс и Гражданския процесуален кодекс. Следователно разпоредбата на чл. 177,
ал. 2 АПК, предвид препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК, намира приложение и
в производствата по чл. 128 и сл. от ДОПК.
При тази фактическа и правна обстановка съдът
намира, че оспореният мълчалив отказ представлява отказ за произнасяне от
органите по приходите по съществото на подаденото заявлението, което същите са
били длъжни да направят в изпълнение на влезлия в сила съдебен акт. След като административният
орган не е изпълнил указанията, дадени във влязлото в законна сила решение №
419/08.11.2019 г., постановено по адм. дело № 540/2019 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, се установява нищожност на формирания
мълчалив отказ в хипотезата на чл. 177,
ал. 2 от АПК (в този смисъл: Решение № 1287 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 12093/2018 г., I о.; Решение № 6981 от 10.06.2016 г. по адм. д. № 14290/2015
на Върховния административен съд; Решение № 14160 от 21.12.2016 г. по адм. д. №
2707/2016 г. на Върховен административен съд; Решение № 8392 от 05.06.2019 г.
по адм. д. № 8188/2018 на Върховния административен съд; Решение № 7915 от
5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 224/2012 г., IV о.).
Действията на приходната администрация в производството по чл. 128 от ДОПК са в
пряко противоречие със съдебния акт и порокът на формирания мълчалив отказа не
може да бъде преодолян чрез излагане на мотиви по съществото на спора от страна
на контролния административен орган, който без съмнение не е сред органите по
чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, компетентни да разгледат искането по чл. 129 от ДОПК.
Както вече е било указано и в неизпълненото
съдебно решение, въпросите по допустимостта и основателността на искането за
възстановяване на недължимо внесени задължения за данъци следва да бъдат
разгледани от компетентния орган, като произнасянето по тях за пръв път в хода
на административния или съдебен контрол е недопустимо, тъй като би довело до
изземване на материална компетентност.
Препращането на преписката между различните
териториални дирекции на НАП също не оправдава неизпълнението на влезлия в сила
съдебен акт. Преценката за териториалната компетентност се следва по адреса на
заявителя към момента на образуване на производството. По аргумент от чл. 58,
ал. 2 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК,
когато производството е образувано в един орган и той следва да направи
предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква
независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК,
когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът
го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
По силата на чл. 173, ал. 2 АПК извън случаите по
ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му
не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на
съответния компетентен административен орган със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
В случая преписката следва да бъде изпратена на
ТД на НАП – Пловдив за разглеждане и изрично произнасяне по заявление №
20090/23.07.2019 г. на „Унилик“
ЕООД, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
IV. По съдебните разноски:
12. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява
основателна. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК ответникът дължи заплащане на съдебни разноски, които се
констатираха в общ размер на 33486 лева, от които 33036 лева за адвокатско
възнаграждение, 50 лева заплатена държавна такса и 400 лева за възнаграждение
на вещо лице. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските
следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожност на мълчалив отказ на органите
по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – гр. Велико Търново за възстановяване
или прихващане по заявление № 20090/23.07.2019 г., подадено от „Унилик“ ЕООД, потвърден с Решение №
37/20.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция
по приходите.
ИЗПРАЩА преписката по заявление № 20090/23.07.2019 г.,
подадено от „Унилик“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив, Свинекомплекс ***, на Териториална дирекция на Националната
агенция по приходите – гр. Пловдив, за
разглеждане и изрично произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Унилик“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив, Свинекомплекс
***, представлявано от управителя – Д. И. Д. , сумата от 33486 /тридесет и
три хиляди четиристотин осемдесет и шест/ лева, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: