М
О Т И
В И
към присъда
по НОХД № 4647/2015 г. по описа на СГС, НО, 1 състав
Софийска
градска прокуратура е повдигнала обвинение против К.Л. за извършено от него
престъпление по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал. 1 НК за това, че на 29.10.2012 г.,
около 09,50 часа на Околовръстен път С., между кръстовищата за с. Л. и с. С.,
дал – като поставил между предните две седалки до лоста за ръчна спирачка на
патрулен полицейски автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ****, подкуп-дар,
а именно 7 броя банкноти с номинал от 20 /двадесет/ евро със серийни номера H55473928407,
U63855203774, P17523962911, H55823267025,V22727834437, U65059348037,
U79852774658, 1 брой банкнота с номинал
10 /десет/ евро със сериен номер Y55967461103 и
3 броя банкноти с номинал 5 /пет/ евро със сериини номера V18833719297,
P21363008707, U59668228679, на полицейски
орган – Л.Х.Н. – старши полицай в сектор ПП-СДВР, и Т.Т.К. – старши полицай в
сектор ПП-СДВР, за да не извършат действия по служба – да не съставят акт за
установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
В съдебната
фаза на процеса наказателното производство срещу подсъдимия К.Л. е проведено в
негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 и т. 4, б. „в“ НПК.
В съдебно
заседание представителят на СГП поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателства се установяват фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно, че на 29.10.2012 г. подсъдимият Л. управлявал товарен
автомобил марка „ДАФ“ с румънска регистрация по Околовръстния път на гр. С..
Същият бил забелязан от свидетелите Т.К. и Л.Н., които в посочения ден били на
работа в качеството си на служители на ОПП – СДВР. На свидетелите им направило
впечатление, че водачът на товарния автомобил криволичи по пътя и по тази
причина го спрели за проверка, в резултат на която и след тестване с техническо
средство /дрегер/ извършено в служебния автомобил на свидетелите се установило
наличие на алкохол в кръвта от 0,57 промила. Така констатираният резултат бил
предявен на подсъдимия и видян от него, който, за да не бъде задържан, извадил
от намиращите се в джоба му парични средства общата сума от 165 евро в различни
копюри и ги оставил между двете седалки на автомобила, след което с жестове
посочил, че за него случаят е приключен и следва да бъде оставен да продължи по
пътя си. Прокурорът сочи, че по така описания начин К.Л. е осъществил състава
на престъплението, за което е внесен обвинителен акт. Представителят на СГП
намира наличните по делото доказателства за логични, непротиворечиви и не
поставящи под съмнение авторството на деянието, поради което моли подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършването на престъплението за което му е
повдигнато обвинение. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок около 2 години при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 НК,
предвид липсата на предходни осъждания и относително невисоката сума,
предложена като предмет на подкупа. Моли на основание чл. 307а НК предметът на
престъплението да бъде отнет в полза на държавата, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Процесуалният
представител на подсъдимия Л., служебно назначеният защитник адвокат М., моли
подзащитният ѝ да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Моли съда
да съобрази обстоятелството, че подсъдимият е бил сам на мястото на проверката,
а единствените други присъстващи там лица са били полицейските служители, на
които се твърди, че той е дал подкуп. Защитникът твърди, че са налице
съществени различия в показанията на свидетелите, както по отношение на
фактическата обстановка, така и относно тяхното и на подзащитния ѝ
поведение към момента на твърдяното даване на процесната парична сума. Според
защитата, не е възможно полицейските служители да усетят от разстояние чрез
обонянието си установеното съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия, чието
количество не се оспорва или така както твърди свидетелят К.. Това малко
количество алкохол в кръвта не би могло също така – според адвокат М., да
предизвика отклонение в движението на управляваното от Л. МПС. Защитата моли да
бъде взето предвид и обстоятелството, че е възможно полицейските служители сами
да са поискали подкупа, което не се изключва при така установената фактическа
обстановка, т.к. подсъдимия е бил сам в служебния полицейски автомобил на
двамата свидетели, а също така и предвид несъответствията в показанията на
същите, относно поведението на всички намиращи се автомобила лица. Не е без
значение според адвокат М. фактът, че досъдебното производство е проведено от
колеги на свидетелите, както и че подсъдимият не е участвал в съдебното разглеждане
на делото, поради което е бил лишен от възможността да се защити пълноценно. Въз
основа на така релевираните доводи и предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия, служебния защитик, моли за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.Л.
/C.L./, 38 г., е роден
на *** г. в Република Р., румънец, румънски гражданин, неосъждан към датата на
деянието, неженен, със средно образование, работещ като шофьор в „С.-Е. СРЛ” – Б.,
с постоянен адрес ***, *****************, с паспорт CNP *****. С оглед обстоятелството, че подсъдимият не
владее писмено и говоримо български език, на същия в хода на наказателното
производство /досъдебна и съдебна фаза/ е назначен преводач от български на
румънски език и от румънски на български език на основание чл. 142, ал. 1 НПК.
Подсъдимият
Л. е румънски гражданин, работещ като шофьор в румънската фирма „С.-Е. СРЛ” – Б..
Към дата 29.10.2012г. той управлявал товарен автомобил марка „ДАФ“, с румънски
регистрационен № ********, и с рег. № на ремаркето ********. На 29.10.2012 г. полицейските служители - свидетелите Т.К.,
на длъжност „командир на отделение“, и Л.Н., на длъжност „старши полицай“, били
назначени като Автопатрул 222 /АП 222/ при 02 група „Охрана на главни пътища и
магистрали“ в сектор „Престъпления по пътищата“ – СДВР. Задълженията на
свидетелите К. и Н., съгласно длъжностните им характеристики, се изразявали в
осъществяването на контрол по редовността на документите на МПС от водачи и
пътници, както и разкриване, прекратяване и предотвратяване на нарушения или
престъпления, без да се допускат прояви на корупция.
Около 09,50 часа на 29.10.2012г. в гр. С., двамата
свидетели К. и Н. се намирали на Околовръстен път С., между кръстовищата за с. Л.
и с. С., където забелязали, че движещият се пред тях товарен автомобил – ТИР,
марка „ДАФ“, рег. № ********, с рег. № на ремаркето ********, криволичи по пътното платно, поради което подали
звуков и светлинен сигнал с патрулния лек автомобил „Опел Астра”, ДК № ****. След
като двамата полицейски служители спрели товарния автомобил с румънска
регистрация за проверка, от полицейския автомобил слязъл свидетеля К. и се доближил
до шофьорската врата на водача на МПС. При отваряне на вратата на товарния
автомобил, свидетеля К. усетил, че подсъдимият К.Л. мирише на алкохол. Така
възприетото обстоятелство мотивирало свидетелят да покани подсъдимия в
полицейския автомобил, защото валял силен дъжд, с цел да бъде тества за наличие
на алкохол в кръвта. След като подсъдимия влязъл в служебния полицейки
автомобил, той седнал на задната му седалка и в него бил тестван с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510-№ RBB0002“, което
отчело 0,57 промила. Отчетеният резултат от пробата бил показан на водача,
седящ на задната седалка на автомобила от двамата полицейски служители К. и Н.,
които седели на двете предни седалки. В момента, в който подсъдимият възприел
показанията на техническото средство изписани на дисплея, той извадил от
предния джоб на панталона си 7 /седем/ броя банкноти с номинал от 20 /двадесет/
евро със серийни номера H55473928407, U63855203774, P17523962911,
H55823267025,V22727834437, U65059348037, U79852774658, 1 брой банкнота с номинал 10 /десет/ евро със сериен
номер
Y55967461103 и 3 броя банкноти с номинал
5 /пет/ евро със сериини номера V18833719297, P21363008707, U59668228679, които поставил между двете предни седалки в поставка
за кафе. След като подсъдимия поставил паричните средства между двете предни
седалки в поставката за кафе, той поискал свидетелите К. и Н. да му върнат
документите, използвайки жестове и чрез израза „Окей“ показал, че желае да
напусне полицейския автомобил и да продължи пътуването си с управлявания от
него товарен автомобил. Подсъдимият смятал, че двамата свидетели ще приемат
подкупа и срещу получената парична сума, няма да констатират извършеното от
него нарушение, съответно – няма да му съставят акт за установяване на
административно нарушение с оглед така установеното количество алкохол чрез
техническото средство, което било над допустимите граници от 0,5 на хиляда.
Свидетелите К. и Н. веднага докладвали
за случилото се на дежурния ОДЧ-СДВР, поставили белезници на подсъдимия и
запазили местопроизшествието до идването на дежурна група от 02 РУП-СДВР, без
да пипат оставените банкноти от подсъдимия в служебния полицейски автомобил. На
място била изпратена огледна група и бил извършен оглед на полицейския
автомобил „Опел-Астра” с ДК № ****, при който били иззети процесните банкноти.
За така извършените процесуално-следствени действия бил съставен протокол за
оглед на местопроизшествие и албум към него.
От заключението на допуснатата в хода на
досъдебното производство техническа експертиза се установява, че 7 броя
банкноти с номинал от 20 /двадесет/ евро със серийни номера H55473928407,
U63855203774, P17523962911, H55823267025,V22727834437, U65059348037,
U79852774658, 1 брой банкнота с номинал
10 /десет/ евро със сериен номер Y55967461103 и
3 броя банкноти с номинал 5 /пет/ евро със сериини номера V18833719297,
P21363008707, U59668228679, са истински и
представляват валидно платежно средство като редовна емисия на Европейската
централна банка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така установената фактическа обстановка, съдът прие въз
основа на събраните гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Т.К. и Л.Н., както и показанията на двамата свидетели дадени в хода
на досъдебното производство, които са прочетени в хода на съдебното следствие и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1,
т.1 и т.2 НПК; писмени доказателствени средства и писмени доказателства -
протокол за оглед на местопроизшествие /л.5-6 от досъдебното производство/ и
албум /л.73-76 от досъдебното производство/; заключението по изготвената съдебнотехническа
експертиза /л.61-62 от досъдебното производство/; справка за съдимост /л.30 от
досъдебното производство/; длъжностна характеристика за свидетелите К. и Н. и
ежедневна ведомост /л.45-51 от досъдебното производство/, както и всички
представени, приложени и приети в хода на съдебното производство писмени документи,
като доказателства по делото.
Възприетите от съда факти се установяват по несъмнен
начин от събраните по делото доказателствени материали. Обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, показанията на разпитаните свидетели, дадени в хода на съдебното
следствие, както и дадените в досъдебното производство, които са приобщени по
реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК, са логични и непротиворечащи
си, вътрешно непротиворечиви и последователно пресъздават установената и
възприета от съда фактическа обстановка по делото. Приетото от съда
кореспондира изцяло и на останалите писмени доказателства и писмени
доказателствени средства по делото, поради което не се наблюдава наличие на
вътрешно противоречие между събраната доказателствена съвкупност.
Основно доказателствено значение по настоящото дело
имат показанията на свидетелите К. и Н., които като очевидци, са възприели
лично и непосредствено действията на подсъдимия, изразяващи се в поставяне
между двете предни седалки на процесните банкноти. Това правно значимо и
релевантно за изхода на делото действие, подсъдимият е извършил, след като
свидетелите в качеството на полицейски служители са констатирали наличие на
алкохол в издишвания въздух у подсъдимия, а именно след тестването му с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510-№ RBB0002“, което
отчело 0,57 промила. Действията на подсъдимият Л. са били извършени от него в
резултат на желанието му, полицейските служители да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение. Не се констатират противоречия в
показанията на двамата свидетели, относно невъзможността на подсъдимия да не е
разбрал, какви ще бъдат последиците за него, при установяване на нарушението,
които последици са се изразявали в предстоящото съставяне на акт за
установяване на административно нарушение от страна на полицейските органи,
т.к. резултата от теста с техническото средство е бил показан на подсъдимия, а
този резултат е бил изписан на дисплея на същото. Действително двамата
свидетели К. и Н. са били единствените лица на мястото на установяване на
нарушението, респективно на извършеното противоправно деяние, но това
обстоятелство не може да обуслови извеждане на извод, относно заинтересоваността
им от изхода на делото. Това е така, защото двамата свидетели, в качеството си
на полицейски служители са длъжни при констатиране на нарушение на движението
по пътищата да санкционират съответния нарушител, както и да сигнализират
дежурния офицер при извършено противоправно деяние от страна на проверяваното
лице, което съставлява престъпление. В тази връзка следва да бъде оставено без
уважение възражението на защитата, че двамата свидетели, в качеството си на
полицейски служители може и да са си поискали паричната сума, която
представлява процесния подкуп, защото ако тази сума беше поискана, то житейски
нелогично е да бъде сезиран дежурния ОДЧ, вместо тази сума да бъде взета от
тези двама свидетели. От друга страна по делото липсват данни в тази посока,
които да бъдат обсъдени от настоящия съд, поради което същите остават
единствено хипотетични и не намират опора в доказателствения материал.
Действително, в показанията на свидетелите К. и Н.,
дадени пред настоящата инстанция, се констатират известни разминавания, както и
несъответствия между същите и тези, изнесени пред органите на досъдебното
производство, но това обстоятелство не води до извода за липса на достоверност
за същите, т.к. между показанията дадени в хода на досъдебното производство и
тези дадени в хода на съдебното следствие е налице изминал период от време,
който от своя страна е достатъчно дълъг, за да се отчете като логична причина,
свидетелите да са забравили някои детайли от обсъждания конкретен случай.
Липсата на точен спомен от кой джоб на дрехите си деецът е извадил паричната
сума, предложена като подкуп; веднага след това ли са му поставени белезниците
и къде точно е бил, когато му е показан резултатът от пробата за алкохол, не
могат да обосноват несигурност относно достоверността на останалата част от
показанията на К. и Н.. Тези противоречия в конкретния случай, бяха отстранени
от настоящия съд, чрез прочитане и приобщаване на дадените показания от
свидетелите К. и Н. в хода на досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4,
вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК. След прочитането им двамата свидетели ясно и
категорично заявяват, че ги поддържат, а несъответствията в техните показания
се дължат именно на изминалия период от време, което обстоятелство настоящия
съд намира за логично и разумно, поради което и в своята същност се довери
изцяло и на дадените в хода на досъдебното производство показания на
свидетелите К. и Н.. В заключение може да се каже, че приобщените показания от
досъдебното производство към доказателствения материал и тези дадени пред
настоящата инстанция, изцяло обосновават извода за извършване на твърдяното
престъпление и неговото авторство по отношение на подсъдимия Л..
Показанията на двамата свидетели К. и Н. не остават
изолирани, а напротив същите кореспондират и се подкрепят изцяло и от приобщените
към делото, писмени доказателства и доказателствени средства. В конкретния
случай не само чрез показанията на свидетелите К. и Н., но и чрез вписаните
данни в съставения акт за административно нарушение се установяват датата и
мястото на деянието, като и извършеното от подсъдимия нарушение, свързано с разпоредбата
на чл.174, ал.1 от Закона за движение по пътищата, изразяващо се в управление
на МПС след употреба на алкохол над допустимата норма. Същият е доказателство и
за мястото на извършване на процесното престъпно деяние, а именно в района на
отбивката за с.Л., както и за механизма и обективните признаци от състава на
посоченото нарушение. Акта за установяване на административно нарушение, макар
и съставен извън рамките на наказателното производство е редовно издаден писмен
документ от компетентния за това орган главен полицай в кръга на неговата
компетентност, в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите се
реквизити, включително подпис на нарушителя, поради което същия е годно писмено
доказателство, от което се извлича достоверна информация, свързана с предмета
на доказване по настоящото дело, както и косвено такава за авторството на
деянието.
Предвид факта, че подсъдимият е чужденец, невладеещ
български език, трябва да се посочи, че не са налице съмнения дали той е
разбрал в какво се изразява извършеното от него нарушение. Като професионален
шофьор същият несъмнено е запознат с техническите средства, чрез които се
осъществява проверка на водачите на МПС за наличие на алкохол в кръвта.
Резултатът, който процесното техническо средство отчита, се отразява на неговия
дисплей в цифри в който смисъл са и показанията на двамата свидетели, поради
което е без значение обстоятелството какъв език владее конкретният водач и
подсъдим по настоящото дело. Безспорно е също така обстоятелството, че Л. е
разбирал естеството на извършеното нарушение, както и че така отчетеният
резултат е над допустимите норми според българското законодателство, поради
което и е решил да предложи подкуп, за да не му бъде съставен акт. От една
страна именно поради професията си и факта, че превозва товар през територията
на Република България, е нелогично да се допуска, че той не е бил запознат с
основните правила по ЗДвП. От друга страна, показанията на двамата свидетели са
непротиворечиви в частта, в която заявяват, че подсъдимият е възприел какъв точно
е отчетеният от дрегера резултат и е съзнавал, видно от действията му, че
същият е над допустимите норми. Не се констатират противоречия и относно възможността
на подсъдимия да разбере, какви ще бъдат последиците за него, с оглед извършеното
нарушение, изразяващи се в предстоящото съставяне на акт за установяване на
административно нарушение от страна на полицейските органи. Предвид изложеното
се установява безспорно, че подсъдимият е предложил процесните банкноти на
полицейските служители – свидетелите К. и Н., с цел именно, те да не изпълнят
свое служебно задължение. Не намира опора в събрания по делото доказателствен
материал твърдението на защитата, че е възможно подкупът да е бил поискан. Подобно
становище не само не е подкрепено с доказателства, но е и нелогично, защото –
както беше посочено по-горе, ако двамата свидетели – К. и Н., в качеството си
на полицейски служители, бяха поискали парична сума, за да не съставят акт, то
те щяха да вземат дадената им сума и нямаше да съобщят на дежурния ОДЧ за този
подкуп. Напротив, в случая двамата свидетели са изпълнили задълженията си,
които са им вменени от Закона за МВР и длъжностната им характеристика и са
констатирали не само извършване на административно нарушение, но и са
предотвратили осъществяване на престъпно деяние, каквото би било приемането на
подкупа от тяхна страна. Показанията на свидетелите се подкрепят и от
заключението на съдебно техническата експертиза, от която се установява, че
дадените от подсъдимия Л. банкноти с различен номинал са истински, поради което
са годен предмет на престъпление и биха могли да доведат до настъпване на
общественоопасния резултат, ако бяха приети от длъжностните лица. Това е така,
защото свидетелите Н. и К. заемат отговорно служебно положение, в качеството си
на полицейски служители назначени като автопатрул 222, които пряко,
непосредствено и в реално време установяват нарушения и престъпления, извършени
в охранявания от тях район, което са и сторили в настоящия случай. От друга
страна, тяхното бездействието би довело до невъзможност извършените нарушения и
престъпления да се разкрият по друг начин, поради безвъзвратната загуба на
данни и доказателства, което всъщност те са предотвратили, чрез подадения
сигнал до дежурния ОДЧ на СДВР. Поради тази причина в случая няма съмнение, че предоставянето
на подкупа от подсъдимия Л. е било обусловено от желанието му двамата
полицейски служители, в качеството си на длъжностни лица, да не изпълнят своите
служебни задължения. Тук не може да бъде подминато и едно важно обстоятелство,
което е свързано с предоставената на подсъдимия Л. възможност да се възползва
да даде обяснения непосредствено след неговото задържане, защото още на мястото
на извършеното от него деяние му е бил осигурен преводач от румънски на
български език.
На последно място показанията на свидетелите К. и Н. са в унисон и с
отразеното в съставения протокол за оглед на местопроизшествие, в който
подробно са вписани и индивидуализирани процесните банкноти, представляващи
предмет на дадения подкуп от подсъдимия Л.. Извършените процесуално следствени
действия отразяват установената към момента на деянието фактическа обстановка,
която се свързва с намерените и иззети банкноти в различни копюри, в
присъствието на две поемни лица и технически помощник. Иззетите процесни
банкноти в чужда валута – евро са били впоследствие и предмет на назначената
съдебно техническа експертиза. От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно техническа експертиза, която съдът е приел в
хода на съдебното следствие, като пълно и обективно дадено и на което съдът
изцяло се довери, се установява, че представените банкноти са истински и
представляват редовна емисия на Европейската централна банка, което води до
извода, че те са годен предмет на престъпление и могат да постигнат желания от
дееца резултат.
В заключение следва да се посочи, че
събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателствени
източници и писмени доказателства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, са
последователни, логични, взаимодопълващи се и установяват обективно и в пълнота
фактите и обстоятелствата, свързани с времето, мястото, механизма и авторството
на деянието така както са възприети във фактическата обстановка от настоящия
съд.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените факти от правна
страна съдът приема, че подсъдимият К.Л. е осъществил състава на престъплението
по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал. 1 НК както от обективна, така и от субективна
страна.
В конкретният случай, от обективната
страна, за да бъде осъществено изпълнителното деяние на състава на
престъплението по чл.304а от НК, е необходимо на първо място да е осъществено
изпълнителното деяние на основния състав визиращ престъплението пасивен „подкуп”,
който се изразява в няколко изпълнителни форми, а именно предлагане, обещаване
и даване на подкуп на длъжностно лице. Необходимо е на следващо място да е
налице не само особеното качество на лицето, на което се предлага, обещава и
дава неследващия се дар и това лице да е длъжностно, но е необходимо още това
длъжностно лице да заема и отговорно служебно положение, т.е. неговите служебни
задължения да са свързани с ръководно решаващи действия. На следващо място, е
необходимо също така, да е налице и специалната цел, за която се предлага,
обещава и дава неследващия се дар на длъжностното лице, която се изразява в
желанието от страна на подсъдимия, това лице да извърши или да не извърши
действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие.
На следващо място доколкото субекта на престъплението може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, е необходимо това лице да има намерението да
предложи, да обещае или да даде неследващия се дар и то само и единствено на
длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, с който дар това
лице да може, реално да се облагодетелства от неговото получаване. Необходимо е
да се установи, че този дар е с паричен или непаричен еквивалент, както и да е
налице наличие на външно изразена воля за предлагането, обещаването и даването
на този неследващ се дар с паричен или непаричен еквивалент, с който
длъжностното лице, заемащо отговорно служебно положение, може да се
облагодетелства при положение, че не му се следва.
По делото се установи несъмнено, че
двамата свидетели – Т.К. и Л.Н., са полицейски служители, заемащи отговорно
служебно положение – първия е командир на отделение, а втория е – старши
полицай, изпълняващи своите задължение на дата 29.10.2012г. като Автопатрул 222
при 02 група „Охрана на главни пътища и магистрали“ в сектор „Престъпления по
пътищата“ – СДВР. Същите в кръга на своите правомощия, видно от приложените по
делото длъжностни характеристики, са длъжни да контролират движението на пътя и
да следят за спазване на правилата за движение на пътя от участниците в
движението, както и да санкционират нарушителите на тези правила, като съставят
акт за установяване на административно нарушение, както и да разкриват,
прекратяват и предотвратяват нарушения или престъпления, без да се допускат
прояви на корупция. Обществените отношения, които се защитават с материално
правната норма на чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК са свързани с онези отношения,
които осигуряват правилното функциониране на държавния и обществения апарат. Установено
безспорно е и обстоятелството, че те заемат
отговорно служебно положение. Обосноваването на това специално качество
винаги е въпрос на конкретна преценка, но в настоящия случай, това категорично е
налице предвид специфичните задължения, вменени на двамата свидетели К. и Н. по
силата на заеманата от тях дейност, отличаващи се и с ръководно-решаващи
функции. В случая няма съмнение, че свидетелите К. и Н. са длъжностни лица по
смисъла на чл.93, ал.1, б.”а” от НК, защото са длъжностни лица, заемащи
отговорно служебно положение, в който смисъл е и т. 8 от ППВС № 8/1981г. В
разпоредбата на чл.304а от НК (обн. Д.В., бр. 26/ 06.04.2010г.) сред лицата,
заемащи отговорно служебно положение изрично са изброени и полицейските органи.
Това е така, защото полицейските органи са с изключително значение и правомощия
свързани със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността
и опазване на обществения ред.
По делото се установи категорично, че на
29.10.2012 г. полицейските служители К. и Н. са изпълнявали задълженията си в
района на Околовръстния път на гр. С., между кръстовището за с. Л. и с. С.. В
изпълнение на възложените им по служба функции, те са спрели за проверка
товарен автомобил с румънска регистрация, управляван от подсъдимия Л., тъй като
са се усъмнили, че водачът е употребил алкохол, поради неправолинейното
движение на МПС по пътното платно. По делото се установи несъмнено, че в хода
на проверката свидетелите са тествали шофьора с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ за измерване на количеството алкохол, в резултат на което се е
установила положителен резултат, а именно над допустимия такъв – от 0,57
промила. След като подсъдимият е бил поканен в служебния полицейски автомобил
да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо средство, поради лошите
метеорологични условия и му е показан резултата, едва тогава той е предприе
противоправните действия, които от обективна страна съставляват предлагане на
процесната облага, с цел да не се извърши едно действие по служба, като не бъде
констатирано извършено нарушение. Подсъдимият е дал, като е поставил между
предните две седалки, до лоста за ръчна спирачка на патрулен полицейски
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ****, подкуп-дар, а именно 7 броя
банкноти с номинал от 20 /двадесет/ евро със серийни номера H55473928407,
U63855203774, P17523962911, H55823267025,V22727834437, U65059348037,
U79852774658, 1 брой банкнота с номинал
10 /десет/ евро със сериен номер Y55967461103 и
3 броя банкноти с номинал 5 /пет/ евро със сериини номера V18833719297,
P21363008707, U59668228679. Парите са
дадени от подсъдимия Л. на двамата свидетели К. и Н., поради обстоятелството,
че те към момента са изпълнявали полицейска длъжност с отговорно положение, с
цел да не извършат действие свързано с тяхната служба, а именно да не съставят
акт за установяване на административно нарушение. Действията на подсъдимият Л.
са били изцяло мотивирани от желанието му даде дар на полицейските служители и
неговата външна проявна форма се е изразила в поставяне на процесните банкноти
на място, което да е видимо и за двамата. С тези свои действия подсъдимият Л. е
отправил и своята оферта към полицейските служители, с цел да не осъществят
своите действия по служба, в качеството си на отговорни длъжностни лица. В
случая, подсъдимият Л. недвусмислено с жестове и думата „Окей“ е заявил, че
предлага процесната сума от общо 165 евро на двамата свидетели К. и Н., само и
единствено с оглед на обстоятелството, че са длъжностни лица, които са
изпълнявали свои отговорни служебни задължения. Предложената оферта от
подсъдимият Л. е била възприета от двамата свидетели, защото от една страна
нейното отправяне към тях е осъществено именно по време на изпълнение на
служебните им задължения, а от друга страна сумата е поставена вътре в
полицейския автомобил, с което несъмнено и категорично, подсъдимия е изявил
своето желание към тях двамата да я приемат и я е предложил за да не изпълнят
своите служебни задължения.
Ето защо в конкретният случай са налице
достатъчно категорични и несъмнени доказателства относими към изпълнителното
деяние на състава на престъплението по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК,
поради което от обективна страна се установява, че на 29.10.2012 г., около
09,50 часа на Околовръстен път С., между кръстовищата за с. Л. и с. С., подсъдимия
К.Л. дал, като поставил между предните две седалки, до лоста за ръчна спирачка
на патрулен полицейски автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № ****,
подкуп-дар, а именно 7 броя банкноти с номинал от 20 /двадесет/ евро със
серийни номера H55473928407, U63855203774, P17523962911, H55823267025,V22727834437,
U65059348037, U79852774658, 1 брой
банкнота с номинал 10 /десет/ евро със сериен номер Y55967461103 и 3 броя банкноти с номинал 5 /пет/ евро със сериини
номера
V18833719297, P21363008707, U59668228679,
на полицейски орган – Л.Х.Н. – старши полицай в сектор ПП-СДВР, и Т.Т.К. –
старши полицай в сектор ПП-СДВР, за да не извършат действия по служба – да не
съставят акт за установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вина, пряк умисъл от
подсъдимият. Подсъдимият Л. е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искала те
да настъпят. От установения по делото механизъм на деянието се извежда по
несъмнен начин мотивацията и пряката цел, преследвана от подсъдимия. В случая
подсъдимият Л. е осъществил престъпното деяние в строга логична
последователност изхождайки от обективно установените му действия, които
представляват външен израз на неговите представи и мисловна дейност. Безспорно
е в случая, че той е съзнавал факта на извършеното от него административно
нарушение и се е стремял да избегне установяването му по съответния ред
посредством съставяне на акт. Жестовете му след оставянето на банкнотите в
автомобила и израза „Окей“ сочат на намерението му именно чрез даването на
паричната сума да мотивира отказ от страна на полицейките служители да извършат
съответното за ситуацията свое служебно задължение. Наличието на съзнаване от
страна на Л., че представлява противоправно деяние предлагането на пари с цел
да не му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, се
извежда от доказания по делото и обсъждания вече по-горе факт за знанието му
относно забраната да се управлява МПС след употреба на алкохол. Съзнавайки, че
е нарушил правилата за движение по пътищата, както и че така извършеното от
него нарушение е констатирано от компетентни да го установят лица, той се е
опитал да предоврати законните последици от собствените си неправомерни
действия, възпирайки съответните длъжностни лица да извършат дължими действия
по служба. Така установената логическа връзка между действията на Л. не оставя
съмнение, че същият е съзнавал престъпния характер на деянието си.
За целта на умисъла може да се съди в случая и с оглед
на обстоятелството, че подсъдимия е бил спрян за проверка от униформени
служители на реда /свидетелите К. и Н./, бил е уведомен за причината за
проверката. Подсъдимият също така е бил наясно и с обстоятелството, че целения
от него резултат по отношение на двамата полицейски служители е свързан именно,
с желанието му да избегне наказателна санкция, чрез предлагане на парична сума,
което е правно запретено чрез криминализирането му не само от юрисдикцията на
Република България, но и в Република Р., чийто гражданин е той. Въпреки това,
подсъдимият е предложил дар на свидетелите К. и Н., докато двамата са
изпълнявали свое отговорно служебно положение в качеството си на полицейски
служители.
С оглед гореизложеното съдът приема по
несъмнен начин, че с действията си от обективна и субективна страна, действайки
с пряк умисъл, подсъдимият Л. е осъществил състава на престъплението по чл.304а,
вр. с чл.304, ал.1 от НК по начина и при условията така както се поддържа от
обвинението.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
от подсъдимия К.Л. престъпление по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал. 1 НК
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до десет години и „Глоба“
до петнадесет хиляди лева.
За да определи вида и размера на
наказанието на подсъдимия Л., настоящия съдебен състав взе предвид разпоредбите
на чл. 54 от НК, като отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. При
индивидуализацията наказанието на подсъдимия Л., настоящата съдебна инстанция
съобрази, като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
дееца към датата на деянието и неговата трудова ангажираност. В конкретния
случай не може да бъде прието като отегчаващо вината обстоятелство друго негово
осъждане на територията на Република България, защото деянието по него е
извършено след настоящото, а и настоящото не се явява извършено в изпитателния
срок на предходно осъждане. Наличието на друго осъждане за подсъдимия Л. и
съобразявайки престъплението за което е бил наказателно санкциониран, а именно
по чл.343б, ал.1 НК, свързано с употреба на алкохол, би могло в конкретния
случай да обоснове единствено наличие на лоши характеристични данни за
подсъдимия и същия определен, като лице с висока степен на обществена опасност,
което е склонно да извършва едно и също престъпление. В конкретния случай, като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца. При това положение, изхождайки от тежестта на
престъплението, съдът намери, че справедливо би било наказание „Лишаване от
свобода”, което да се определи в размер от 1 /една/ година. Така посоченият
размер, макар и определен към минимума, е от естество да осъществи предвидените
в чл. 36, ал. 1 НК цели на наказанието, както специалната, така и генералната,
като същият е съобразен и със степента на обществена опасност на дееца. Според
настоящият съдебен състав така наложеното наказание и размер се явява
справедливо, като отнесено към отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства
за подсъдимия Л., и същото изцяло е съответно на генералната превенция и
удовлетворява обществената нагласа по отношение на този вид престъпления, но и
съобразявайки се с границите на наказателната репресия установена от
законодателя към момента на осъществяване на престъпния състав.
Така определеното наказание „Лишаване от
свобода” в размер на една година, следва да бъде отложено за изпитателен срок
от три години на основание чл.66, ал.1 от НК, а не да бъде постановено неговото
ефективно изтърпяване. До този извод съда стигна отчитайки фактическите данни,
обуславящи степента на обществена опасност на дееца, който е неосъждан към
датата на инкриминираното деяние, поради което са налице всички предпоставки,
че спрямо дееца може да се постигне възпиращото, поправителното и
превъзпитателното въздействие на наказанието и без да бъде изолиран от
обществото, в рамките на определения изпитателен срок на отлагане изпълнението
на наказанието. По този начин ще бъде постигната и индивидуалната превенция на
наказанието по отношение на дееца, с оглед целите визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК.
Съдът намери за необходимо да наложи и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба” на подсъдимия Л. в размер на 1000,00
/хиляда/ лева, с оглед за засилване на превантивното въздействие на
наказанието. Този размер на кумулативно предвиденото наказание, съдът счете за
релевантен на настъпилия вредоносен резултат вследствие на поведението на
подсъдимия и по този начин ще се гарантира успешното реализиране на целите на
наказанието през периода на неговото изтърпяване.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С оглед обстоятелството, че престъплението е осъществено посредством 7
броя банкноти с номинал от 20 евро, 1 брой
банкнота с номинал 10 евро и 3 броя банкноти с номинал 5 евро, които се явяват
предмет на неговото извършване, съдът с оглед разпоредбата на чл. 307а НК и на
основание чл. 53, ал. 1, б. ”а” НК отнема
в полза на държавата иззетите по делото 7 броя банкноти с номинал от 20
/двадесет/ евро със серийни номера H55473928407, U63855203774, P17523962911,
H55823267025, V22727834437, U65059348037, U79852774658, 1 брой банкнота с номинал 10 /десет/ евро със сериен
номер
Y55967461103 и 3 броя банкноти с номинал
5 /пет/ евро със сериини номера V18833719297, P21363008707, U59668228679.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото подсъдимият Л. следва да
понесе и направените по делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3
от НПК съдът го осъжда да заплати разноски в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
Подсъдимият Л. следва да заплати и държавна такса за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на СГС, поради което
съдът го осъжда да заплати и 5,00 /пет/ на основание чл.190, ал.2 от НПК.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: