МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 181,
постановена на 20.10.2017 год. по НОХД № 967/2017 год. по описа на
Старозагорски районен съд
Предявено е обвинение против подсъдимата Я.Н.Я., родена на *** ***, с постоянен адрес:*** и
живуща ***, българка, с българско гражданство, разведена, с основно
образование, безработна, неосъждана, с ЕГН **********, за
това, че в периода 01.11.2013 до месец февруари 2017 год.,
включително в град Стара Загора, след като е осъдена с Решение №
1080/24.10.2012 год. по гр.дело № 4795/2012 год. по описа на Районен съд Стара
Загора, в сила от 16.04.2013 год. да издържа свои низходящи – децата си Ивайло
Дианов И., роден на *** год. и Николета Дианова Иванова, родена на *** година,
чрез техния баща и законен представител Д.И.В., съзнателно не е изпълнила това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – в частност 40
месечни вноски по 145,00 лева всяка за двете деца, в общ размер на 5800.00 лева
– престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В пледоарията си представителят на РП Стара Загора поддържа повдигнатото против
подсъдимата обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са
събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка
такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
Предлага на подсъдимата Я.Н.Я. да бъде наложено наказание
”лишаване от свобода”, коета на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Подсъдимата Я.Н.Я. в хода на съдебното
следствие не оспорва обвинението. Въпреки дадената й възможност да заплати
дължимата издръжка поради неявяване на същата в проведените съдебни заседания
не се явява, поради което за да не бъде нарушено правото й на зашита делото бе
приключена в нейно отсъствие.
Адв.в.А. *** назначена в качеството на
служебен зщитник на подсъдимята Я.Я. по ЗПП не оспорва обвинението против
пдзащитната й Я. като взема становище да й бъде наложено наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Подсъдимата Я.Н.Я. и св.Д.И.В. сключили граждански брак
на 08.10.2006 год. По време на брака им на 03.03.2007 год. се родил синът им
Ивайло Дианов И., с ЕГН **********, а на 24.11.2009 год. дъщеря им Николета
Дианова Иванова, с ЕГН **********.
През 2008 год. отношенията между свидетелят В. и подс.Я. се
влошили. След раждането на дъщеря им, подс.Я. почти се дезинтересирала от грижите
за децата. Скандалите станали ежедневие в семейния им живот. След пореден
скандал през месец май 2012 год. подсъдимата напуснала св.В. и се прибрала при
родителите си в село Главан. Двете деца останали при баща си – св.Д.В., който
на 31.08.2012 год. подал искова молба в Районен съд за прекратяване на
гражданския брак, упражняване на
родителските права, режим на лични контакти и издръжка.
С Решение № 1080/24.10.2012 год. по гражданско дело №
4795/2012 год. по описа на Районен съд Стара Загора гражданския брак между подс.Я.
и св.В. бил прекратен. Упражняването на родителските права върху малолетните
деца Ивайло Дианов И., с ЕГН ********** и Николета Дианова Иванова, с ЕГН **********
били предоставени на бащата – св.В.. С цитираното Решение състава на съда
осъдил подс.Я.Н.Я. да заплаща месечна издръжка на детето си Ивайло в размер на
72,50 лева месечно и за детето си Николета в размер на 72,50 лева месечно,
считано от 31.08.2012 год. Решението влязло в сила на 16.04.2013 год., след
като било потвърдено с Решение № 113/06.032013 год. по въззивно гражданско дело
№ 524/2012 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
След развода подсъдимата и свид.В. не поддържали близки
контакти. Първоначално подс.Я. заплащала дължимата издръжка, но след това
заживяла с друг мъж в село Сушица, общ.Стражица, а в последствие в град Горна
Оряховица и от 01.11.2013 год. спряла плащането на издръжката.
В проведеното
съдебно заседание на 28.04.2017 год. след приемане на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза въз основа на представени
вносни бележки за внесена сума се установява че през периода, предмет на
обвинението е налице заплащане на сумата в размер на общо 595 лева,
представляваща част от неизплатена издръжка и покриваща периода от м.ноември
2013 год. до м.февруари 2014 година включително.
Горната фактическа обстановка се доказва от: обясненията
на подс.Я.Н.Я., показанията на св.Д.И.В., Заверен препис от Решение
№ 1080 от 24.10.2012 год. по гр.дело № 4795/2012 год. по описа на PC Стара Загора, Заверен препис от Решение № 113 от 06.03.2013
год. по възз.гр.дело № 524/2012 год. по описа на PC Стара Загора, Справка за
дължими и неизплатени суми по и.д. № 20135530404182 н съдия изпълнител при РС
Стара Загора, приетите като писмени доказателства в хода на съдебното следствие справка
за съдимост на подсъдимата, както и приложените към досъдебното
производство протоколи и документи от значение за изясняване на обстоятелствата
по делото, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК,
като следва изрично да се отбележи, че всички събрани доказателства са
непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са
налице съществени противоречия между тях, поради което и не се налага
поотделното им обсъждане.
Съдът
прие, че подсъдимата е извършила деянието си виновно - при пряк умисъл, тъй
като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На този извод
навежда обстоятелството, че подсъдимата е знаела за съдебно установеното й
задължение да плаща ежемесечна издръжка на двете си деца – Ивайло и Николета,
но въпреки това, през инкриминирания период не го е изпълнявала. Без правно
значение е в случая дали доходите на подсъдимата са позволявали да изпълнява
задължението си за издръжка на двете си деца през инкриминирания период, тъй
като съдебно установеното й задължение за издръжка е обективно и независимо от
имущественото й състояние, още повече, че ако последното не й е позволявало да
изпълнява това си задължение, тя е могла да поиска по граждански ред намаляване
на размера на издръжката, но липсват данни да го е направила.
При
тези данни съдът призна подсъдимата Я.Н.Я., с ЕГН ********** за
виновно в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че през периода от 01.03.2014 год. до м.февруари 2017 год. включително в град Стара Загора, след като е осъдена с Решение № 1080/24.10.2012 год. по
гр.дело № 4795/2012 год. по описа на Районен съд Стара Загора, в сила от
16.04.2013 год. да издържа свои низходящи – децата си Ивайло Дианов И., роден
на *** год. и Николета Дианова Иванова, родена на *** година, чрез техния баща
и законен представител Д.И.В., съзнателно не е изпълнила това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски – в частност 36 месечни вноски по 145,00
лева всяка за двете деца, в общ размер на 5205.00 лева.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на същото, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвидените в закона наказания за извършеното престъпление (до една година
лишаване от свобода или пробация) и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства, както и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенции. В тази насока съдът отчете
направените от подсъдимата самопризнания в хода на досъдебното производство и
частично в хода на проведеното съдебно следствие, изразеното от нея критично
отношение към извършеното като смекчаващи отговорността й обстоятелства, а като
отегчаващо отговорността й обстоятелство съдът отчете продължителния период на
неизпълнение на задължението за издръжка и трайно пренебрегване на интересите
на двете си деца. В случая съдът намери, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на подсъдимата на последната следва да бъде
определено наказание по първата алтернатива, предвидена в чл.183, ал.1 от НК –
а именно ”лишаване от свобода”.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимата Я.Н.Я. не се налага тя ефективно да
търпи наложеното й с настоящата присъда наказание, поради което на основание
чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на последното за срок от три години,
считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Предвид
извършеното частично погасяване на дължимата издръжка за инкриминирания период
(според представените в хода на съдебното следствие вносни бележки в общ размер
от 595 лева, т.е. четири месечни вноски), съдът призна за невиновна и оправда подс.Я.Н.Я. по
обвинението по чл.183, ал.1 от НК за периода от 01.11.2013 год. до м.02.2014
год., включително.
Съдът счете, че на основание чл.189 от НПК в тежест на
подсъдимата Я.Н.Я. следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни и
деловодни разноски, които да се заплатят по бюджетната сметка на ОД на МВР
Стара Загора в размер на 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща направени в
хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на съдебно-оценителна
експертиза и в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата в размер
на по 30.00 (тридесет лева), представляваща направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: