РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20212100100659 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „СИТИ МАРК” ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Овча
купел“, ул. „Костур“ № 4, представлявано от управителя Христо Георгиев
Киров, чрез адвокат Георги Коев със съдебен адрес гр. София, ул. „Триадица“
№ 5А, ет.4, офис 416, против В. И. П. с ЕГН ********** и П. Д. П. с ЕГН
**********, двамата от ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Христо Фотев“
№ 22, ет.1, офис 1 – адвокат Николай Кожухаров. Предявен е осъдителен иск
за солидарно заплащане от ответниците на сумата от 30 000 лв. – частичен
иск от вземане в размер на 131 135,26 лв. за дължимо обезщетение от
неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху исковата сума от
предявяването на иска на 01.10.2020г. до окончателното й изплащане.
Твърдения, на които ищецът основава предявения иск :
Ищцовото дружество е бивш собственик на правото на строеж върху
обекти от строящата се сграда в поземлен имот на ответниците с
идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Ямбол, с адрес на ***
/апартамент № 12, на ет.4, с прилежащото му мазе № 6; апартамент № 13, на
ет.4; апартамент № 15, на ет.5 с прилежащото му мазе № 3; и апартамент №
17, на ет.5/. Правото на строеж е придобито възмездно от трето лице по
силата на нотариален акт № ***г. по описа на Димитър Лахтев - нотариус с
район на действие Ямболски районен съд. С договор от 10.10.2008г. ищецът е
възложил на „Кумазит строй“ АД да извърши строително-монтажните работи
за изграждане на тези шест самостоятелни обособени обекта в строящата се
1
жилищна сграда, като постигнали съгласие за степента на завършеност на
обектите, за сроковете за изпълнение на работата и за възнаграждението за
изпълнителя. В изпълнение на договорения ред за заплащане на
извършваното строителство за срока на действие на договора ищецът
подписал четири протокола и заплатил стойността на актуваното
строителство в размер на общо 131 135,26 лв., както следва : 1. протокол за
извършените към 30.09.2008г. строително монтажни работи - със заплатена
стойност 71 503, 60 лева; 2. протокол от 21.10.2008г. със заплатена стойност -
13 333,33 лева; 3. протокол от 12.11.2008г. със заплатена стойност - 16 298,33
лева; 4. протокол от 17.12.2008г. със заплатена стойност 30 000 лева.
В последствие дружеството - строител изпаднало в
неплатежоспособност, открита е процедура за обявяването му в
несъстоятелност, а строежът на сградата е спрян. Поради невъзможността да
бъде изградена сградата в предвидения от закона срок, първоначалният
договор за учредяване на право на строеж върху чужд недвижим имот е
съдебно развален. С влязло в сила съдебно решение бил уважен и
установителен иск на настоящите ответници, че правото на строеж на ищеца е
погасено по давност поради неизвършване на строителството в предвидения
от закона 5-годишен срок.
При тези факти ищецът твърди, че със свои средства е направил
подобрения в имота на ответниците на обща стойност 131 135,26 лв. съгласно
протоколите за СМР, със стойността на които подобрения ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца. Твърди връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответниците. Сочи също, че е
добросъвестен подобрител и са приложими правилата на чл.72 ЗС -
доколкото извършените подобренията увеличават стойността на имота,
собственикът дължи да възмезди стойностно подобрителя. Счита, че е налице
подобрение в чуждия имот, тъй като вложените материали, средства и труд са
довели до увеличаване на стойността на имота на ответниците, поради което
за подобрителя е възникнало вземане за неоснователно обогатяване срещу
собственика. Претендирана солидарна отговорност на ответниците, които
като съпрузи отговарят солидарно за общото им неоснователно обогатяване.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците представят
писмен отговор, с който оспорват иска.
Твърдят, че се касае за договорни отношения между две търговски
дружества - „Сити марк” ООД и „Кумазит строй” АД с предмет възлагане на
строителство, като неизпъленнието на договорните задължения на „Кумазит
строй” АД влече договорна отговорност на изпълнителя, но не ангажира
отговорността на ответниците. Считат, че ищцовото дружество не е било нито
владелец, нито държател на поземления имот, върху който претендира
извършването на подобрения. Оспорва подобренията да са били извършени от
ищеца. Твърдят, че ищецът вече е упражнил договорните си права спрямо
„Кумазит строй” АД, като вземането му е предявено в производството по
2
несъстоятелност на това дружество / т.д. № 32/ 2011 г. по описа на Окръжен
съд – Ямбол/ и е включено под № 22 в одобрения от съда списък на приетите
вземания. Впоследствие производството по несъстоятелност е прекратено,
като е постановено заличаване на длъжника от търговския регистър, като на
основание чл.739 от ТЗ непредявените и неудовлетворените вземания в
производството по несъстоятелност са погасени, в това число и вземането на
ищеца по приложените договори за СМР по силата на закона. Поради така
упражненото право на ищеца да ангажира договорната отговорност на
„Кумазит строй” АД, предявяването на настоящия субсидиарен иск по чл.59,
ал. 1 от ЗЗД е недопустимо.
Ответниците считат, че липсва изискуемата от закона конекситетна
връзка между обогатяването и обедняването, тъй като липсват общи факти, от
които да произтичат. Ищецът черпи вземането си от договор за СМР,
сключен с „Кумазит строй” АД, като ответниците нямат общо с тези
търговски отношения. До постановяването на решение № 30/ 12.06.2012г. по
т.д. № 1/ 2012 г. по описа на ЯОС, с което е развален договорът за учредяване
на право на строеж, сключен между ответниците и „Кумазит строй” АД /по
нотариален акт № ***г./, строителството се е извършвало само със средства
на „Кумазит строй” АД.
При условията на евентуалност ответниците правят възражение за
погасяване на претенцията по давност. Позовават се на т.7 от ППВС № 1/
28.05.1979г., като твърдят, че погасителната давност започва да тече от деня
на получаването на престацията, което в случая е моментът на извършване на
СМР - през 2008г. Дори и да се приеме, че началният момент, от който
започва да тече давностният срок, е изгубването на правото на ищцовото
дружество да придобие правото на собственост върху обектите - предмет на
суперфицията, петгодишният давностен срок отново е изтекъл. Ищецът е
придобил правото на строеж от предходен суперфициар - „Кумазит строй”
АД, а съгласно тълкувателно решение № 1/ 04.05.2012г. по тълк.д. № 1/ 2011
г. на ВКС, ОСГК последващото прехвърляне не обвързва собственика на
земята и правото на строеж трябва да се реализира в рамките на петгодишния
срок от учредяването на суперфицията /чл.67 от ЗС/, като за преобретателя не
започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж. Поради това
правото на строеж на ищцовото дружество е погасено по давност на
19.06.2013г. и давността за облигационни вземания, в това число и за
неоснователно обогатяване, започва да тече най-късно от тази дата, като към
предявяването на иска на 01.10.2020г. е изтекла.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното :
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.59 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Не е спорно по делото, че на 18.10.2007г. с нотариален акт № ***г. на
3
нотариус с рег. № 322 в по регистъра на НК ответниците Василка и П.П.и
/съпрузи/ са учредили възмездно в полза на „Кумазит Строй“ АД право на
строеж върху собствения си недвижим имот в режим на СИО /поземлен имот
с идентификатор № *** по КККР на гр.Ямбол, с адрес на ***/ за построяване
на жилищна сграда с офиси. Преобретателят „Кумазит Строй“ АД е поел
насрещното задължение да построи цялата жилищна сграда, от която
определени изброени в акта самостоятелни обекти остават в собственост на
учредителите. С нотариален акт № ***г. преобретателят „Кумазит Строй“
АД с договор за покупко-продажба е прехвърлил на ищеца „Сити Марк“ ООД
част от придобитото право на строеж – върху апартаменти № 12, 13, 15 и 17, с
мазета № 3 и 6 в строящата се жилищна сграда в описания поземлен имот.
С договор от 10.10.2008г. ищецът „Сити Марк“ ООД е възложил на
„Кумазит Строй“ АД да извърши строително-монтажните работи за
изграждане на описаните шест обекта в жилищната сграда /апартаменти на
четвърти и пети етаж с две прилежащи мазета/. Договорена е степен за
завършеност „до ключ“ – да са годни за обитаване съобразно утвърдения
архитектурен проект. Договорено е общо възнаграждение в размер на
133 949,72 евро. Договорът е със срок до 30.06.2009г., като съгласно т.5.1. от
договора приемането и отчитането на действително извършените СМР се
удостоверява чрез двустранни приемо-предавателни протоколи. Такива
протоколи /акт образец 19/ са подписани на 20.10.2008г., на 21.10.2008г., на
12.11.2008г. и на 17.12.2008г., като с тях са удостоверени извършени СМР на
обща стойност 131 135,26 лв., която е заплатена от ищеца „Сити Марк“ ООД
на изпълнителя по договора „Кумазит“ АД до края на 2008г. Съдът не
обсъжда въведените при устните състезания възражения на ответната страна
против извършените плащания, тъй като фактът на плащането е приет за
безспорен с доклада по делото, приет без възражения на страните. Договорът
не е изпълнен от изпълнителя, като строителството на сградата е
преустановено, без да са изградени обектите на възложителя.
Сключеният между ответниците П. и „Кумазит строй“ АД договор за
учредяване право на строеж от 18.10.2007г. /с НА № ***г./ е развален поради
неизпълнение на задължението да се построи жилищната сграда - с влязло в
сила съдебно решение № 44/ 12.06.2012г. по т. д. № 1/ 2012г. по описа на ОС –
Ямбол. Със сила на пресъдено нещо /съдебно решение № 143/ 12.07.2019г. по
гр.д. № 3448/ 2018г. по описа на РС – Ямбол/ по иск на настоящите ответници
В. и П.П. е прието за установено по отношение на настоящия ищец „Сити
Марк“ ООД, че правото на строеж, учредено му от „Кумазит строй“ АД с
нотариален акт № ***г., е погасено по давност, тъй като не е реализирано в
рамките на петгодишщния давностен срок от първоначалното учредяване на
суперфицията. Този срок, установен в чл.67 от ЗС е изтекъл на 18.10.2012г. И
двете съдебни решения мотивно установяват, че сградата не е завършена, като
е изградена част само от конструкцията на сградата в обхвата сутерен –
четвърти етаж, отделни елементи в обхвата на пети етаж, като по етажи шести
и седми работи не са изпълнявани, не са изградени всички ограждащи стени
4
на сградата и липсва покрив.
С решение № 87/ 14.12.2011г. по т.д. № 32/ 2011г. по описа на ОС –
Ямбол е обявена неплатежоспособността на „Кумазит строй“ АД с начална
дата 30.09.2009г. и по отношение на това дружество е открито производство
по несъстоятелност. С влязлото в сила определение на съда по чл.692, ал.4 от
ТЗ от 09.08.2012г. е одобрен списък на приетите вземания, в който е
включено и вземане на „Сити Марк“ ООД в размер на 227 126,99 лв.,
произтичащо от неизпълнен договор. С решение № 221/ 24.09.2012г. на
основание чл.710 от ТЗ „Кумазит строй“ АД е обявен в несъстоятелност, а с
решение № 151/ 23.04.2019г. по т.д. № 32/ 2011г. на ОС – Ямбол
производството по несъстоятелност е прекратено и търговецът е заличен от
Търговския регистър. На основание чл.739, ал.2 от ТЗ погасени са всички
неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания на
кредиторите, сред които е и ищцовото дружество „Сити Марк“ ООД.
От приетото в настоящото производство заключение на вещото лице
по извършената съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните, се
установява, че към април 2021г. строежът е във степента на завършеност,
описана в цитираните съдебните решения от 2012г. и от 2019г., като на
20.04.2021г. строителството е възобновено по възлагане на ищците и на
18.09.2021г. е направен кофраж на последна плоча. Няма данни при новото
строителство да е премахнато нещо от вече построеното.
Показанията на разпитания по делото свидетел Д. П. /син на
ответниците/ установяват също, че строежът е извършван „Кумазит строй“,
като е бил преустановен 2009-2010г. Изпълнителният директор на
изпълнителя „Кумазит строй“ Ангел Спасов, разпитан като свидетел по
настоящото дело, установява, че заплатената от ищеца „Сити Марк“ ООД
сума е включена в строителството на целия обект, не само в самостоятелните
обекти, за които е било учредено право на строеж на „Сити марк“ ООД.
При така събраните по делото доказателства и установените въз основа
на тях факти съдът прави следните изводи :
На основание чл.67 от ЗС правата на строеж, учредени с нотариални
актове № ***г. и № ***г. на нотариус с рег. № 322 в регистъра на НК, са
погасени по давност поради неупражняването им в 5-годишен срок. На
основание чл.92 от ЗС ответниците В. и П.П.и като собственици на
поземления имот с идентификатор № *** по КК на гр.Ямбол, с адрес на ***,
са придобили по приращение правото на собственост върху изградената в
имота незавършена постройка.
Ищецът твърди, че вследствие на приращението ответниците са се
обогатили за негова сметка и на основание чл.59 от ЗЗД дължат да му върнат
това, с което са се обогатили – увеличената стойност на имота, до размера на
обедняването му – стойността на разходите за СМР по договора за
строителство с „Кумазит строй“ АД. Действително искът по чл.59 от ЗЗД е
субсидиарен /т.8 и 9 от Постановление № 1/ 28.05.1979г. на Пленума на ВС/ -
5
допустим е, само когато правоимащият няма на разположение друг,
предвиден от закона иск, с който да защити правата си. Има се предвид
правото на страната, засегната от неоснователното обогатяване на
конституираните ответници. Поради това неоснователни са възраженията на
ответниците, основани на правото на ищеца да получи от строителя „Кумазит
строй“ АД даденото по разваления неизпълнен договор за СМР. Налице са
различни правоотношения – договорно и извъндоговорно, по всяко от които
ищецът има право да търси защита на накърнените си материални права. Не
се установява друг, предвиден от закона иск за защита на правата на ищеца от
твърдяното неоснователно разместване на блага в полза на ответниците,
поради което искът е допустим.
По делото се установи, че в имота на ищците е изградена недовършена
сграда, като част от строителните дейности са заплатени със средства на
ищеца. В настоящото производство ищецът претендира от ответниците
стойността на така направените разходи, с която той е обеднял, като по-
малката стойност в сравнение с обогатяването на ищците с увеличената
стойност на имота им вследствие на извършените в него подобрения.
Подобрение е налице, когато вложените материали, средства и труд са довели
до увеличаване на стойността на чуждия имот, като за подобрителя възниква
вземане от неоснователно обогатяване срещу собственика /чл.59 от ЗЗД/.
Неприложима е нормата на чл.72 от ЗС, тъй като при извършването на
процесните разходи за СМР в имота на ищците ищецът няма качеството на
добросъвестен владелец на този имот по смисъла на чл.68 от ЗС.
Въпреки дадените указания, в настоящото производство носещият
доказателствената тежест ответник не проведе необходимото пълно главно
доказване да е налице увеличение в стойността на имота на ответниците в
резултат на извършените строителни дейности, за които той платил на
третото лице – изпълнител. Поради това не може да бъде направен извод, че е
налице обогатяване на ответниците, респективно че е налице неоснователно
разместване на блага, което да е за сметка на обедняването на ищеца с
разходите за строителството. Ето защо искът за връщане на стойността на
обедняването е недоказан по основание.
Следва да се отбележи, че е основателно и възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност за предявената претенция.
Вземането от неоснователно обогатяване съгласно чл.110 от ЗЗД се погасява
с изтичането на петгодишна давност. Съгласно приложимата задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от цитираното ППВС № 1/ 1979г. при
вземане по чл.59, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от получаването на
престацията, тъй като меродавен е именно моментът на преминаване на
благата от имущество на едно лице в имуществото на друго лице. При
въведените факти, на които се основава искът, разместване на благата би
настъпило към момента на приращението в полза на ответниците -
18.10.2012г., на която дата е погасено правото на строеж на ищеца и на
праводателя му. Така погасителната давност за вземане от това
6
неоснователно обогатяване е изтекла на 18.10.2017г. - преди предявяването на
иска на 01.10.2020г.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и ще
бъде отхвърлен.
Съдът не е сезиран с искане за присъждане на разноски на
правоимащата страна по чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „СИТИ МАРК” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на съдебен адрес гр. София, район „Овча купел“, ул.
„Костур“ № 4, представлявано от управителя Христо Георгиев Киров, чрез
адвокат Георги Коев със съдебен адрес гр. София, ул. „Триадица“ № 5А, ет.4,
офис 416, за осъждане на В. И. П. с ЕГН ********** и П. Д. П. с ЕГН
**********, двамата от ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Христо Фотев“
№ 22, ет.1, офис 1 – адвокат Николай Кожухаров., солидарно да му заплатят
сумата от 30 000 лв. – частичен иск от вземане в размер на 131 135,26 лв. за
дължимо обезщетение от неоснователно обогатяване – заплатени СМР за
изградена сграда в собствения на ответниците поземлен имот с
идентификатор № *** по КККР на гр.Ямбол, с адрес на ***, ведно със
законната лихва върху исковата сума от предявяването на иска на 01.10.2020г.
до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7