№ 5299
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М.Г.К.
при участието на секретаря М.АТ.ДР.
като разгледа докладваното от М.Г.К. Гражданско дело № 20231110153210
по описа за 2023 година
Решение по реда на чл.237 ГПК – при признаване на иска.
Предявен е иск с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец М. ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К, ул.С № 10А, със
съдебен адрес гр.София, ул.О ***, ет.2, ап.4, чрез адвокат Т. С. Т., срещу ответник Н.К.Ф.
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район И, кв. НПЗ И, ул.
"*****" № 1, с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 13100,70 лева/лв./ с ДДС,
представляваща общ размер на задължения по сключени между страните неформални
договори за продажба на отпадъчна хартия, обективирани във фактури №
**********/7.11.2022г. на стойност 10 338,30 лв. с ДДС, с остатък за плащане в размер на
7338,30 лв. с ДДС, № *********/16.11.2022г. на стойност 4004,70 лв. с ДДС и №
********/21.11.2022г. на стойност 1757,70 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху
сумата от 13100,70лв. от подаване на ИМ в съда – 28.9.2023г., до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответното дружество са били в търговски
отношения за извършване на доставка на описаната стока –отпадъчна хартия, като
сключените между страните договори са обективирани в посочените три броя фактури - №
**********/7.11.2022г., № *********/16.11.2022г. и № ********/21.11.2022г., като само по
първата е имало частично плащане от 3000 лв. Ответникът е следвало да заплати дължимата
цена при получаване на стоката, но въпреки издадените фактури, плащане не е последвало.
След като сумата не е била платена в продължителен период ищецът предявил настоящата
искова претенция пред съда.
Поради изложеното се моли съдът да уважи изцяло предявените искове и да присъди в
полза на ищеца сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ не е подал в указания срок отговор на исковата молба/ОИМ/ по реда на
чл.131 ГПК, не е направил възражения, не е поискал събиране на доказателства, нито е
представил такива. Срокът за отговор е изтекъл на 9.12.2023г. Съобщението за отговор е
1
било връчено редовно на седалището на ответното дружество вписано в Търговския
регистър.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява от
юр.консулт или адвокат, не се явява представител за него. С молба вх.№ 77746/8.3.2024г.
постъпила след проведени последно открито съдебно заседание/о.с.з./ по делото се
представя списък с разноски и доказателства за извършени разходи по делото, но този
списък не може да се приеме от съда, доколкото другата страна не е имала възможност да го
оспори, но следва да се вземат от съда предвид доказателствата за извършени плащания от
ищеца за запл.по делото ДТ, адв.хонорар, както и платена ДТ, адв.хонорар и такси пред
ЧСИ, след обр.производство пред СРС по чл.390 ГПК по ЧГД№ 723/2023г. по опис на СРС.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от управителя си, който
признава иска за сумата 13100,70лв., като посочва, че ще заплати след постановяване на
решението. Прави възражение срещу адв.възнаграждение на ищеца и иска да се намали.
Спор между страните няма, тъй като претенциите са изцяло признати.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение
по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответника по делото е признал иска, а ищеца моли съдът да
постанови решение съобразно поведението на ответника и съдът да присъди разноските,
които ищеца е направил искане за неприсъствено решение. Спазени са и изискванията,
установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното, предявените искове от ищеца против ответника следва да бъдат
уважени изцяло, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага
мотиви за това.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора и съобразно направено искане от ищеца да се присъдят
разноските в негова полза съдът, счита че такива следва да се присъдят, защото ответника е
станал причина за подаване на ИМ в съда.
Следва да се присъдят разноски на ищеца по реда на чл.78, ал.1 ГПК, но адв.хонорар
по настоящото дело и по ЧГД№ 723/2023г. на СРС следва да се присъди в общ размер на
1500,00 лева с включен ДДС, като съдът намира, че тази сума напълно съответства на
свършената работа от адвоката на ищеца за подадена ИМ и подадена молба по чл.390 ГПК
по ЧГД№ 723/2023г. на СРС. Отделно от това адвоката на ищеца не се е явил в о.с.з. Следва
да се допълни, че съгласно Решение от 25.1.2024г. постановено по дело С-438/2022г. на СЕС
съдът не е обвързан от минималните размери определени в НМРАБ и не следва да ги
прилага, като нарушаващи конкурентното право на Европейския съюз. От друга страна
присъждане на адв.хонорар от по 1884лв. с ДДС за всяко от двете производства по
отделно/настоящо исково и по обезпечение на бъдещ иск по чл.390 ГПК по ЧГД№
723/2023г. на СРС/ накърнява правата на ответника, доколкото иска е признат, а самото дело
не се отличава с фактическа и правна сложност. Следва да се присъди в полза на ищеца
платената ДТ за настоящото производство от 524,03лв. и ДТ по ЧГД№ 723/2023г. на СРС от
40лв. Разноски сторени по изпълнително дело образувано пред ЧСИ не могат да се
присъждат в настоящото производство, защото не са част от делата разгледани пред СРС, а
2
същите се събират от ЧСИ в полза на кредитора от длъжника.
Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 2064,03лв. по
настоящото производство и по ЧГД№ 723/2023г. на СРС.
Ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК, а представения с молбата с вх.
№77746/8.3.2024г. не е могло да бъде възразен от ответника, доколкото е получен в съда
след последното проведено о.с.з. на 1.3.2024г. Затова съдът приема, че списък от ищеца за
сторените разноски не е представен в определените за това срокове от ГПК.
Самия ответник в о.с.з. е направил възражение срещу присъждане на адв.хонорар в
полза на ищеца, защото е признал иска.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.К.Ф. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, район И, кв. НПЗ И, ул. "*****" № 1, да заплати на М. ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.К, ул.С № 10А, със съдебен адрес гр.София, ул.О ***,
ет.2, ап.4, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 13100,70 лева/лв./ с ДДС, представляваща общ размер на
задължения по сключени между страните неформални договори за продажба на отпадъчна
хартия, обективирани във фактури № **********/7.11.2022г. на стойност 10 338,30 лв. с
ДДС, с остатък за плащане в размер на 7338,30 лв. с ДДС, № *********/16.11.2022г. на
стойност 4004,70 лв. с ДДС и № ********/21.11.2022г. на стойност 1757,70 лв. с ДДС, ведно
със законната лихва върху сумата от 13100,70лв. от подаване на ИМ в съда – 28.9.2023г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД, както и
2064,03 лева за сторени разноски от ищеца по настоящото делото на СРС и по ЧГД№
723/2023г. на СРС/по чл.390 ГПК/, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3