РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Л. П. Л. против Решение № 2635/23.12.2021г.,
пост. по гр.д.№ 8118/2021, ПдРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
против Д. Л. Л. и М. Й. Т. иск с пр. осн. чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД, за прогласяване
за нищожен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 05.06.2015 г. с НА №
***, нот. дело №*** г., с който Л. П. Л. е прехвърлил на Д. Л. Л. следния недвижим
имот: ПИ с идентификатор 62858.501.751 по КККР одобрени със заповед РД - 18-
34/06.03.2008г. на изп. директор на АГКК с последно изменение от 1 8.09.2015 г. с
адрес: обл. П.,общ. М., с. Р., *** с площ от 926 кв.м. трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници
ПИ с идентификатори: 62858.501.1751, 62858.501.1750, 2858.501.1752 и
62858.501.1078, заедно е намиращите се в него: сграда с идентификатор
62858.501.751.1 със застроена площ от 63 кв.м. на два етажа с предназначение
жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор 62858.501.751.2 със застроена
площ от 21 кв.м. на един етаж с предназначение хангар, депо и сграда с идентификатор
62858.501.751.3 със застроена площ от 21 кв.м. на един етаж с предназначение
селскостопанска сграда, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Л. П. Л. е обжалвал изцяло решението като неправилно. Счита,
1
че съдът е кредитирал единствено свидетелските показания на свидетеля на ответника
М.Т. и е направил погрешни правни изводи. Поддържа, че от доказателствения
материал по делото се установява, че действителната воля на страните по сделката е
била да сключат договор за дарение, който да прикрият с договор за продажба. Моли за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна М. Й. Т. е подала отговор на въззивната жалба, в който
поддържа нейната неоснователност. Счита за правилни изводите на съда, че от
събраните по делото доказателства се установява категорично, че купувачите по
договора за покупко-продажба са платили продажната цена, като от друга страна по
делото остава недоказано твърдението за сключване на прикрита сделка. Поддържа,
че представеното обратно писмо й е непротивопоставимо, доколкото няма дата , която
да я обвърже. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. Л. Л. не взема становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Производството е образувано по иск за прогласяване на нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в НА № ***, на
СлВп, АВп-Пловдив, подробно индивидуализиран, между ищецът Л.Л. и Д.Л. и за
обявяване за валидна прикритата сделка -договор за дарение на същия имот. Иск с пр.
осн. чл.17 от ЗЗД. Като ответник, необходим другар, е конституирана и съпругата /към
момента бивша съпруга/, на купувача по договора – М.Т..
По делото безспорно се установява активната и пасивната материално-правна
легитимация на страните по иска, като във въззивната жалба не са наведени
оплаквания в тази насока.
В НА № *** на АВп, СлВп-Пловдив, е материализиран процесният договор за
2
покупко-продажба на недвижим имот, с който Л. Л. продава на Д.Л. процесния
недвижим имот, подробно индивиуализиран.
Приложено е и копие на „обратен документ“, подписан от продавача и купувача
– Л. и Д.Л.и, в който са декларирали, че действителната им воля при сключване на
процесния договор за продажба е била сключване на договор за дарение на същия
поземлен имот, а не за продажбата му. Документът носи подписите на страните и е без
отбелязване на датата на издаване. При граматическото тълкуване на документа се
установява от използвания глагол „беше“, че документът е съставен след сключване на
сделката, за която се претендира да е симулативна.
По делото са събирани гласни доказателства за установяване на волята на
страните при сключване на сделката, както и на факта на плащане на цената.
Свидетелят П. Л. е син на ищеца и брат на ответника Д.Л.. Той твърди, че през
лятото на 2015г. брат му и баща му трябвало да сключат сделка за дарение на къщата в
с. Р., а те сключили договор за покупко-продажба. Целта била да не се развали
договора, т.к. с брат му били в недобри отношения. Брат му нямал пари към този
момент, дори бил теглил кредит и свидетелят бил поръчител по него. Свидетелят
разбрал за сделката около месец, два след сключването й, т.к. поставил на баща си
въпроса за разпределение на имуществото и искал да се направи оценка кое колко
струва. Тогава ме казали, че имотът е прехвърлен. Този имот бил на неговия баща, но
не знае на какво основание той е станал собственик.
Свидетелката Г. Я. е сестра на М.Т.. Тя твърди, че сестра й и съпругът й
живеели в с. Р. в дома на дядото на съпруга – П. Л.. Там живеели дядо П. и жена му Ж..
След раждането на детето семейството на сестра й направило голям ремонт на къщата.
Притеснявали се от факта, че къщата не е тяхна и водили преговори да я придобият.
Имало много спорове и уговорки, че младите трябва да гледат дядо П. и баба Ж.. Л.Л.
не живеел в този имот. После къщата му била прехвърлена от дядо П.. М. и съпругът й
се притеснявали, т.к. Д. имал брат, а семейството им инвестирало много пари в ремонт
на имота. Разговорите за прехвърляне на имота продължили повече от година и най-
накрая Л.Л. се съгласил да продаде имота на семейството на сина си. Той казвал, че е
много доволен от М., че добре се е грижила за родителите му и че те с Д. само градят.
М. и Д. решили да дадат 6000лв. за имота, защото бащата на Д. бил в затруднено
положение. Освен заплащането на тази цена, уговорката била и за грижи по
възрастните П. и Ж.. Свидетелката твърди, че сумата от 6000лв. действително е
платена, т.к. сестра й е искала пари на заем именно за тази цел. Платили сумата преди
сключване на договора , а след това черпили, че всичко е минало. Свидетелката твърди
, че има лични впечатления от предварителните уговорки и от разказаните от нея
събития, т.к. често гостувала на семейството на сестра си – по 3,4 пъти седмично.
Самата тя е дала на сестра си 2 000лв. , за да се плати имота.
3
При така установената фактическа обстановка се правят следните правни
изводи: За да се докаже основателност на предявен иск за разкриване на симулативен
договор е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по този договор
не са имали воля за сключването му, т.е. не са желали придобиването и поемането на
посочените в договора права и задължения. Трябва да докажат, че със сключването на
договора са целели създаването на привидни правни последици. Симулативният
договор е нищожен, като тази нищожност може да е абсолютна / когато не се
прикриват други отношения между страните/ и относителна / когато зад симулативния
договор страните прикриват действителните отношения помежду си/. Разкриването на
симулацията не може да става със свидетелски показания с оглед запрета на чл.165,
ал.1, т.5 от ГПК, която норма повелява недопустимост на свидетелски показания за
установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите е
участвала. Следователно за третите на симулативния договор лица тази забрана не
съществува. Изключение е и хипотезата, при която страната, участвала в сделката,
разполага с писмени изявления на другата страна, които правят вероятно твърдението,
че даденото съгласие е привидно. Това е т.нар. „начало на писмено доказателство“ -
документ, изходящ от другата страна по сделката, който материализира или
удостоверява изявлението й пред държавен орган и който документ прави вероятно
твърдението за симулативност. В този случай е допустимо събирането на гласни
доказателства, при което, обаче, доказването следва да е пълно. Когато страните по
сделката са съставили нарочен документ, материализиращ действителната им воля за
сключване на сделката, съдържащ всички необходими реквизити по нея и който е
подписан и от двете страни, то това е т.нар. „обратното писмо“ (пълният обратен
документ). Това е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката документ,
съдържащ писмените изявления на страните, с които се разкрива симулативността на
сделката и действителната им воля, като е без значение датата на съставянето му –
преди, по време или след симулативния договор. Когато спорът е само между страните
по сделката, наличието на обратно писмо е достатъчно за разкриване на симулацията.
В случай, обаче, че купувачът на имота по договора за покупко-продажба е семеен, то
по силата на СК, неучаствалия в сделката съпруг също придобива права, които следват
и са идентични с правата на съпругът –купувач. В този случай, при твърдения за
симулативна сделка, се засягат правата и на този неучаствал съпруг. Той е необходим
другар на приобретателя по сделката и има неговото процесуално положение. В
случай, че „обратното писмо“ не е подписано от него и съдържа изявления, които
водят до намаляване на имуществото му / чрез признаване на симулацията/ , то това
„обратно писмо“ му е непротивопоставимо ако няма достоверна дата към датата на
сключване на сделката. Това разрешение се възприема оглед избягване на
възможността от злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не го е
подписал и не е страна по сделката, т.к. е възможно „обратното писмо“ да е създадено
4
в последствие именно с цел увреждане на съпруга. Неучаствалия съпруг ще има
правното положение на трето лице и за него няма да важат ограниченията за събиране
на всякакви доказателства. Казано в обобщение, правното значение на наличието или
липсата на достоверна дата в „обратното писмо“ се изразява във възможността същото
да се цени като разкриващо действителната воля на страните по сделката / при наличие
на достоверна дата към момента на сключването й/ или като начало на писмено
доказателство / при липса на достоверна дата/, при което са допустими всички
доказателствени средства. В посочения смисъл е и трайната практика на ВКС /виж Р №
120/11.12.2018г.,гр.д.№4813/2017г.; О№ 203/11.03.2019г.,гр. д. № 4643/2018г., IVг. о.;
Р по гр. д. № 4188/2014 г., ІVг.о.; Р № 299/ 22.10.2014, 4г.о. гр. д.№ 7298/2013г.; О №
48/06.02.2020 г.,гр.д. № 3330/2019г., I г.о. и др./.
При тези теоретични постановки, в случая, следва да се приеме, че подписаният
между страните по сделката „обратен документ“, съставлява начало на писмено
доказателство, доколкото е непротивопоставим на неучаствалия в сделката съпруг –
М.Т., т.к. няма достоверна дата. Той следва да се цени в съвкупност с всички
доказателства по делото. Доказателствената тежест за установяване на твърдението за
относителна симулация на процесната сделка е върху ищеца Л. П., при което той
следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си, а ответницата Т. е
достатъчно да проведе насрещно и непълно доказване.
И двамата свидетели, разпитани по делото са близки родственици и са
евентуално заинтересовани от изхода на делото, като за свидетеля П. Л. съществува и
възможността, при евентуално доказване на симулацията, да претендира
възстановяване на запазена част при откриване на наследство от баща си. В същото
време показанията на този свидетел са по-неконкретни, самият той твърди, че е
разбрал за сделката по-късно, след няколко месеца. Той твърди, че е поставял въпроса
за разпределение на имуществото на баща си и тогава е разбрал за процесната сделка.
Твърди и че към този момент брат му нямал пари, теглил кредит, на който самият
свидетел бил поръчител. С оглед на тези обяснения, съдът намира, че не може да
кредитира показанията на този свидетел, т.к. се касае за едни сложни роднински
отношения, свързани както и с поръчителство пред финансови институции, така и със
спорове за разпределение на имоти. Още повече, че този свидетел няма преки
впечатления от развилите се отношения между брат му и баща му по повод сделката.
Свидетелят на ответницата Т. пък – Г. Я., може да бъде заинтересована само
доколкото се опитва да помогне на сестра си, без да има пряк материален интерес. В
същото време тя е пряк свидетел – очевидец на разговорите по уговаряне на сделката.
Тя често е гостувала на семейството на сестра си, присъствала е на разговори за
прехвърляне на имота и е виждала притесненията на младото семейство, относно
извършения голям ремонт на същия имот, без да са станали негови собственици.
5
Макар и да не е присъствала лично на предаване на парите за продажната цена,
свидетелката знае, че М. и Д. са събирали тази сума - искали са заеми от близки,
включително и от нея. Ето защо тези показания се явяват по-достоверни , дадени в
резултат на лични впечатления и са с по-ниска степен на вероятна заинтересованост.
Нарочният документ пък, както вече бе отбелязано, е подписан от страните след
изповядване на сделката и няма сигурност дали не е съставен за целите на настоящето
производство.
При тези доказателства по делото, съдът намира, че не се провежда пълно и
главно доказване на твърдението за симулация, т.к. началото на писмено доказателство
– „обратното писмо“ действително съдържа съвпадащи се насрещни волеизявления на
страните по продажния договор за сключване на договор за дарение, но по делото не се
доказва това да е била уговорката им към момента на изповядване на сделката.
Показанията на свидетеля П. Л. не удостоверяват каква е била волята на страните към
този момент. В същото време, показанията на свидетелката Я. разколебават извода, че
към момента на сключване на договора страните са имали намерение да прикрият чрез
симулативния договор действителния такъв – за дарение. Свидетелката твърди
категорично за събирани и заплатени пари за продажна цена по договора, с което не
само внася съмнение в твърдението за уговорки за дарение, а и го опровергава. При
това положение, съдът намира, че по делото не се доказва наличието на симулация при
сключване на процесния договор за покупко.- продажба и наличието на действителен
договор – за дарение. Предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Постановеното от първата инстанция решение съдържа същите фактически и
правни изводи, поради което като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
1000лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА Решение № 2635/23.12.2021г., пост. по гр.д.№ 8118/2021, ПдРС.
Осъжда Л. П. Л., ЕГН **********, да заплати на М. Й. Т., ЕГН **********,
сумата от 1000лв. разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7