Р Е Ш Е Н И Е
№
03.01.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№5884/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл.242 от КТ, вр.чл. 12 от
НСОРЗ, по чл.224, ал.1 от КТ, по чл.245, ал.2 от КТ.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от М.И.Х.,***, против ОУ ”***”, с. ***,
представлявано от ***- директор, с която се твърди, че страните са се намирали
в трудовоправни отношения, въз основа на сключени два трудови договора, за
работа по проект „Нов шанс за успех”. Посочва се, че първият трудов договор с №175,
е бил сключен за периода 27.02.2017г.-28.06.2017г., а втория- с № 288, за
периода 28.06.2017-25.07.2017г. Посочва се, че въз основа на сключените
договори, ищцата е заемала длъжността „обучител в курс по ограмотяване”, с
възнаграждение в размер на 17лв/час., с допълнително определено възнаграждение
за трудов стаж – в размер на 0,6% от ТВ. Твърди се, че общо за периода
27.02.2017г.- 25.07.2017г., ищцата е отработила 205 часа, в размер на 3485лв, и
сумата от 1394лв.- допълнително ТВ за
стаж. Твърди се също, че не е използвала 8 дни от платения годишен
отпуск, в размер на сумата от 253,45лв. моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати сумата от 1394лв.- допълнително уговорено
трудово възнаграждение, за трудов стаж и професионална квалификация, ведно със
законната лихва считано от датата на исковата молба и сумата от 146,66лв.- лихва за забава, върху
главницата от 1394лв., за периода 25.07.2017-08.08.2018г.; сумата от 253,45лв.-
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 8 работни дни, ведно със
законната лихва считано от датата на исковата молба и сумата от 26,62лв.- лихва
за забава, върху главницата от 253лв., за периода 25.07.2017-08.08.2018г.
Претендират се разноски.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът ОУ ”***”, с. ***, представлявано от ***- директор,
изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди се,
че към датата на депозиране на отговора на ИМ, всички дължими суми на ищцата са
заплатени, като дължима е само лихвата за забава върху обезщетението по чл.
224, ал.1 от КТ, което обаче се оспорва по размер. Не се оспорва твърдението,
че в трудовите договори, е включена клаузата за допълнително ТВ за прослужено
време, в размер на 0,6%, за всяка прослужена година, върху уговореното ТВ. Не
се оспорва и факта, че ищцата е имала 40 години трудов стаж. Твърди се, че въз
основа на изготвени от ищцата месечни отчети, същата е отработила 203,5 часа, с
което, дължимото ТВ е в размер на 3459,50лв., и съответно- допълнителното ТВ- в
размер на 830,28лв.- за периода и на двата договора. Твърди се, че сумата от
830,28лв. е начислена и изплатена на ищцата, заедно с дължимите трудови
възнаграждения, но от сумите са приспаднати дължими вноски към ДОО и др. В тази
връзка се посочва, че не е налице забава в плащанията, и лихва не се дължи.
Твърди се, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е изцяло
заплатено на ищцата, на 27.03.2018г. в тази връзка се посочва, че претенцията за лихва за забава, се явява
частично основателна.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото, с определение № 3495/28.09.2018г,
съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните,
факта, че същите са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на два
сключени трудови договора- трудов договор №175/27.02.2017г., за периода
27.02.2017-28.06.2017г и по трудов
договор № 288/28.06.2017г., за периода 28.06.2017г.- 25.07.2017г. По делото, в
с.з. на 09.11.2018г., ищцата, чрез адв. Я.А., прави уточнение на исковете,
съобразно указанията на съда, следва: иск за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за прослужено време и клас, по трудов договор с
№175/27.02.2017г., за периода, 27.02.2017г- 28.06.2017г., за сумата от 1161лв.
и претенция за заплащане на лихва за забава, в размер на 60 лв., за периода
28.06.2017г.– 07.08.2018г.; претенция за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и клас по трудов
договор с №288/28.06.2017г., за периода, 28.06.2017г. до 25.07.2018г., за сумата от
232 лв. и претенция за лихва за
забава, в размер на 76 лв., за периода от 25.07.2017г.– 07.08.2018г. По отношение
на претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, по трудов Договор с №175/27.02.2017г.- се претендират седем работни дни
платен годишен отпуск, в размер на 200лв.; и лихва за забава, в размер на 20
лв., за периода 28.06.2017 г.
07.08.2018г.; по трудов договор №288/28.06.2017г. се претендира за един ден
платен годишен отпуск, главница в размер на 53лв. и лихва за забава в размер на 6.60 лв., за периода 25.07.2017г.
– 07.08.2018г.
В с.з. на 05.12.2018г, по реда на чл. 214 от ГПК, ищецът е направил изменение на размера на претенциите исковете, прието от
съда, с протоколно определение от същата дата както следва:
Иск с правно основание
чл.242 от КТ, вр.чл.12 от НСОРЗ, за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение, за прослужено време и клас, по трудов договор №175/27.02.2017
г., за периода 27.02.2017г. – 28.06.2017г., в размер на 665.04 лв.; Иск с правно
основание чл.245, ал.2 от КТ, за заплащане на лихва за забава, върху главницата
от 665.04 лв., за периода от 28.06.2017 г. – 07.08.2018 г., в размер на 70.33
лв.;
Иск с правно основание
чл.242 от КТ, във вр.чл. 12 НСОРЗ, за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение, за прослужено време и клас, по трудов договор №288/28.06.2017
г., за периода 28.06.2017г. – 25.07.2018г., в размер на 165.24 лв. Иск с правно
основание чл.245, ал.2 от КТ, за заплащане на лихва, върху главницата от
165.24лв., за периода 25.07.2017г. – 07.08.2018г., в размер на 17.48 лв.;
Иск с правно основание
чл.224, ал.1 КТ, за заплащане на обезщетение неизползван платен годишен отпуск
по трудов договор №175/27.02.2017 г., за
седем работни дни, в размер на 175.64лв.; Иск с правно основание чл.245, ал.2
от КТ, за заплащане на лихва, върху главницата от 175.64лв., за периода от
28.06.2017 г. – 07.08.2018г., в размер на 18.58 лв.;
Иск с правно основание
чл. 224, ал.1 КТ, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по трудов договор №288/28.06.2017 г., за един работен ден, в размер на
25.09 лв.; Иск с правно основание чл.245, ал.2 от КТ, за заплащане на лихва,
върху главницата от 25.09лв., за периода от 25.07.2018г. – 07.08.2018г., в
размер на 2,65 лв.
По иска с правно
основание чл.242 от КТ, във вр.чл. 12 НСОРЗ.
По делото, видно от
представените два трудови договора, се установява следното: договорите са с
идентично съдържание, сключени като срочни, до завършване на определена работа, и въз основа на тях,
ищцата М. Х., заема длъжността „обучител в курс за ограмотяване”, с място на работа ОУ ”***”, с.
***. В договора е посочено също, че е уговорено непълно работно време- 4 часа
дневно, при 5- дневна работна седмица, съгласно график, утвърден от
работодател, като работното време се определя в астрономически часове. В чл.5
от договорите е посочено, че се определя
основно възнаграждение от 17лв/час, което се изплаща всеки месец, въз основа на
реално отработени, отчетени и приети астрономически часове. В чл.6 е посочено,
че ТВ се изплаща в 15- дневен срок, след отчитане на отработените часове и
ежемесечни формуляри за отчет и след приемане на отчета. В чл. 7 е уговорен
допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит от 0,6% от ТВ по чл. 5. В чл.8 от договорите е
посочено, че ТВ на служителя, както и осигурителните вноски за сметка на
работодателя, се финансират изцяло от утвърден бюджет по оперативна програма „Наука
и образование за интелигентен растеж”. В чл. 9 от договорите е уговорено, че
служителя има право на 20 дни платен годишен отпуск.
По делото, от страна
на ответника, са представени отчети, приети по надлежния ред, за отработените
часове от страна на ищец Х., въз основа
на сключените договор, от които съдът констатира, че по първия трудов договор –
до 28.06.2017г, Х. е отработила 165,5 часа, а по втория- 38 часа- общо 203,5 часа.
По делото от страна
на ответника са представени вносни бележки, за
извършени плащания в полза на Х., през м. април. 2017г, м. ноември.2017
и едно плащане на 27.03.2018г.
По делото се
установява също, видно от представеният
с отговора на ИМ доклад от директора на ответното училище- л. 71, че в полза на
ищцата Х., за отработените от нея часове, е заплатена 17лв/час – чиста сума. В
доклада е посочено също, че личните осигуровки, данъци и задължения към НАП, в
общ размер от 976,25лв., са внесени не
от служителя, а са за сметка на Националната програма, по която са сключени договорите.
По делото са изслушани и приети две
заключения от ССЕ, от заключението по които се установява следното: ВЛ е
установило, че ищцата е отработила 203,5 часа, общо за периода
27.02.2017-25.07.2017г, които се равняват на 3459,50лв. Тази сума е начислена в
платежните ведомости като брутна сума, като ВЛ е констатирало, че във ведомостите не е начислен клас прослужено
време от 0,6%. ВЛ е дало в табличен вид помесечно начислената сума, отработените часове,
удръжките и чистата сума за получаване, като е посочено, че общо за периода
същата е 2698,29лв.- като чисто трудово възнаграждение, без начислен клас. Тъй
като в платежните ведомости, на ищцата не е начислен клас прослужено време, въз
основа на уговореното, ВЛ е изчислило съшия, като е установило, че върху сумата
от 3459,50лв- брутно ТВ, класът прослужено време, е в размер на 830,28лв. –общо.
Сумата от 830,28лв е дадена и помесечно, общо за периода м. 02.-м.07.2017г, в
таблица. ВЛ е дало в табличен вид и изплатените в полза на ищцата суми, от
които се установява, че същата е получила общо сумата от 3501,02лв.– общо
възнаграждение по двата трудови договора и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, от която сумата от 3459,63лв.- е полученото трудово възнаграждение.
ВЛ е установило, че към уговорената основна заплата – 3459,50лв. /общо/, следва
да се прибави сумата за клас прослужено време- 830,28лв /общо/, като двете суми
заедно, образуват брутното трудово възнаграждение, върху което следва да се
начислят съответните осигурителни
вноски. След начисляване на същите ВЛ е установило, че чистата сума за получаване
е 3346,17лв. /общо/, като ищцата е получила сумата от 3459,63лв- или със сумата
от 113,46лв.- в повече. ВЛ е констатирало, че в счетоводството на ответника,
има изготвени различни ведомости, поради това, че първоначално се е считало,
че Х. следва да получава чиста сума 17лв на час., като заедно с това, няма
начисляване на класа прослужено време. ВЛ е посочило, че в трудовия договор винаги се уговаря брутна
сума, която следва да бъде обложена със задължителните по КСО удръжки за
осигурителни вноски, както и ДДФЛ.
При изслушване на ВЛ в с.з. на
09.11.2018г, е посочило, че поради
неправилно изчисляване във ведомостите на уговорените 17лв/час като
чиста сума, на ищцата е заплащано по- високо ТВ, от това, което й се следва. ВЛ
посочва, че след съответни изчисления, на дължимият по ТД клас прослужено
време, като част от брутното трудово възнаграждение, и след приспадане на дължимите
удръжки /осигурителни вноски и данък/, се установява, че ищцата Х. е получила в
повече от дължимото, като заедно с това, дължимият клас прослужено време е
изцяло заплатен, ако работодателя правил но е бил изчислявал дължимото ТВ на
ищеца. ВЛ в с.з.- посочва, че е направило съответните правилни изчисления на
размера на БТВ, което се следва на ищцата Х., което включва уговореното основно
ТВ от 17лв./час и клас прослужено време, върху която обща сума се правят
съответните удръжки, но ответникът в платежните си ведомости не е правил
правилни изчисления и удръжки.
По делото в с.з., след приемане на
заключението по ССЕ, адв. В. Н.- като процесуален представител на ответника,
прави изявление за прихващане със
надплатената сума от 113,46лв.
По делото е изслушана и приета допълнителна
ССЕ, от заключението по която се установява, че
размерът на клас прослужено време, по първия договор от 27.02.2017г, е в
размер на 665,04лв., като лихвата за забава върху сумата, за периода 25.07.2017- до датата на ИМ- е
70,33лв. По втория трудов договор от 28.06.2017г, класът прослужено време се равнява
на 165,24лв., като лихвата за забава върху тази
сума, за периода 25.07.2017- до датата на ИМ , е в размер на 40,50лв.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.242 от КТ,
положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а заплащането на труда,
положен от страна на работника или
служителя, от неговият работодател, е едно от основните му задължения,
съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест между страните. Нормата
на чл.270, ал.3 от КТ, предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично
на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмени искане- по банков
път. Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която
работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за
заплати, трудовите възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от
тях труд. Тази норма въвежда задължение за работодателя да води такива
ведомости, като начисляването означава
вписване на размерът на дължимото индивидуално трудово възнаграждение на
работника, поименно, като с това, работодателят признава своето задължение към
работника, и то става ликвидно. В случая, както бе посочено по-горе,
отношенията между страните по настоящето дело, се уреждат като трудови, въз
основа на сключени трудови договори, поради което, са приложими нормите на КТ и на НСОРЗ. Нормата на чл. 3 от НСОРЗ, постановява, че брутната
работна заплата се състои от: 1. основна работна заплата, определена съгласно
действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2.
допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в Наредбата, в друг
нормативен акт или в колективен трудов договор; 3. други трудови
възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор
и невключени в т. 1 и 2. Нормата на чл. 12, ал.1 от Наредбата предвижда, че
допълнително ТВ, съставлява начисляването на процент върху основното ТВ, за
придобит трудов стаж и прослужено време. По делото е безспорно установено, че
страните са уговорили клас прослужено време в размер на 0,6% върху основното
ТВ, в сключените между тях трудови
договори.
По делото, от заключението по първоначалната
ССЕ, се установява, че от страна на
ответника- работодател, е допусната грешка при изчислението на трудово
възнаграждение на ищцата, като от една страна, в платежните ведомости няма
начисляване на дължимият клас прослужено време от 0,6%, а от друга- не са
начислявани и удържани съответните осигурителни вноски. Съобразно нормата
на чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните
вноски се дължат върху начисленото, вкл. и неполучено брутно ТВ, разпределени
между осигурители и осигурени в посоченото в нормата съотношение. Нормата
кореспондира с чл. 272, т.4 от КТ, съобразно която могат да се правят удръжки
от ТВ на работника/служителя, без неговото съгласие, за внасяне на
дължимите лични осигурителни вноски.
В случая, както бе посочено по- горе, е налице
изплащане на дължимото ТВ, в полза на
ищцата Х., в размер на 17лв /час – като чиста сума, или общо сумата от 3459,63лв. по двата договора. Фактът, че в
полза на ищцата е заплатена сумата от 17лв/час- като чиста сума, се установява
от обсъденият по– горе доклад, както и заключението по първоначалната ССЕ, което
е установило, че дължимото ТВ на ищцата е неправилно изчислявано и заплащано,
като от една страна не е спазен реда и структурната на работната заплата, като
изобщо не е начисляван клас прослужено време, уговорен в трудовия договор, и по
този начин няма формиране на брутно ТВ, а
от друга- не са правени съответните
удръжки- за осигурителни вноски и данък. По делото се установява също, че
осигурителните вноски, които са за сметка на работодателя, се поемат от
Националната програма, по която е сключен трудовия договор – чл. 8 от договора,
което не касае дължимите от страна на
служителя осигурителни вноски, които са за негова сметка. ВЛ в
изготвеното от него заключение, е изчислило правилно размерът на брутното ТВ,
включващо уговореното основно ТВ от 17лв/час и клас прослужено време, при
което е достигнало до извода, че в полза
на ищцата Х. е надплатена сумата от 113,46лв., имаща характер на трудово
възнаграждение. При така установеното, съдът намира, че ищцата добросъвестно е
получила сумата от 17 лв./час – като чисто трудово възнаграждение, посочено
като основно ТВ в сключените трудови договори. Понятието за добросъвестност е
дадено в ТР№79/1965г. на ВС, съобразно което добросъвестността на работника или
служителя се обосновава единствено от неговото субективно отношение, спрямо
основанието за получаване на сумите, като е без значение основанието за
възникване на добросъвестността- дали грешката се дължи на неправилна преценка
на факт или правна норма. В случая, е
налице грешка, допусната от страна на ответника- в качеството му на
работодател, при изчисляване на дължимото брутно ТВ, която не може да обоснове
недобросъвестност на служителя при получаване на възнаграждението. Както бе
посочено по- горе, в полза на ищцата, общо по двата трудови договора, е
изплатена сумата от 3459,63лв. – която сума съответства на уговорените
17лв/час, без приспадане на дължимите удръжки и без да е начислено допълнително
ТВ за клас прослужено време. По делото
не се установява, от ТВ на ищцата да са правени необходимите удръжки, а
даденото от ВЛ заключение, съобразно което в полза на ищцата Х. са изплатени
изцяло дължимите суми, съставляващи допълнително възнаграждение за клас
прослужено време, съдът приема като хипотетично, ако от страна на работодателя
са изпълнявани нормите на КСО и ЗДДФЛ и
уговореното в индивидуалния трудов договор. В тази връзка следва да бъде
разгледано направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от
113,43лв., което съдът намира за
неоснователно. Получените в повече суми, като трудово възнаграждение, в
частта им, която следва да бъде
удържана, се явяват като получени при изначална липса на основание.
Доколкото в случая, както бе посочено по- горе се установява добросъвестност
при тяхното получаване, то същите не подлежат на връщане /арг. Решение №547 от
1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2009 г., III г.о., ГК, постановено по реда
на чл.290 от ГПК /.
На основание гореизложеното, съдът приема,
че предявените искове за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение, съставляващо клас прослужено време, както следна : по
трудов договор №175/27.02.2017 г., за периода 27.02.2017г.– 28.06.2017г., в
размер на 665.04 лв. и по трудов договор №288/28.06.2017 г., за периода
28.06.2017г. – 25.07.2018г., в размер на 165.24лв., за общо 203,5 часа, са
основателни и следва да бъдат уважени. От една страна, по делото безспорно се
установи, че в платежните ведомости няма начислен клас прослужено време, а от
друга е налице приложение на нормата на
чл.- 271, ал.1 от КТ, визираща добросъвестността при получаване на трудовото
възнаграждение. Сумите следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ- 08.08.2018г, до окончателното им изплащане, като за
разликата до 205 часа- общо, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Като акцесорни и
зависещи от изхода на главния иск, следва да бъдат уважени и предявените искове
за лихва за забава върху главниците, както следва: върху главницата от 665.04
лв., по трудов договор №175/27.02.2017 за периода от 28.06.2017г. – 07.08.2018
г., сума в размер на 70.33 лв. и върху главницата от 165.24лв., по трудов договор
№288/28.06.2017г., за периода 25.07.2017г. – 07.08.2018г., сума в
размер на 17.48 лв.
По иска с правно основание чл.
224, ал.1 от КТ.
Както бе посочено по- горе, в
сключените с ищцата М. Х. трудови договори- в чл. 9,
е уговорено, че служителя има право на 20 дни платен годишен отпуск. В отговора
на исковата молба, от страна на ответника е направено признание дължимостта на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, което становище се поддържа
и в хода по същество на делото.
В заключението си по
изготвената ССЕ, ВЛ
е изчислило и размерът на обезщетението за неизползван пратен годишен отпуск,
което не е начислявано в платежната ведомост. ВЛ е установило, че същото е в общ размер от 8 дни –по двата договора,
като на база последното БТВ, включващо и клас прослужено време, ВЛ е изчислило
среднодневно БТВ от 33,63лв- или за 8 дни – сумата от 269,02лв. ВЛ е посочило,
че това обезщетение не подлежи на облагане с вноски по КСО, но подлежи на
облагане с 10% данък. ВЛ е изчислило, че
сумата, която следва да получи ищцата е 242,12лв., от която, на 27.03.2018г, ответникът е заплатил сумата от
41,39лв. В заключение ВЛ е посочило, че обезщетението, което се дължи на ищцата
за неизползван платен годишен отпуск е 200,73лв.. – общо. При изслушване на ВЛ
в с.з., същото посочва, че за седем работни дни- по трудов договор №175/27.02.2017г., съобразно направеното в с.з. уточнение, дължимата сума възлиза на 175,64лв.,
а лихвата за забава върху нея – 18,58лв.. по трудов договор
№288/28.06.2017г., претенцията касае един работен ден, като обезщетението за
него е в размер на 25,09лв., а лихвата за забава- за претендирания период- 2,65лв.
Следва исковете за присъждане на
обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, и претенциите за заплащане на
лихва за забава върху двете главници, да бъде уважена изцяло.
По делото, от страна на ищеца няма
искане за присъждане на разноски.
Следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
ответникът, да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 200лв.- държавна такса и сумата от 120лв.—деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.242
от КТ, вр.чл.12 от НСОРЗ, ОУ ”***”, с. ***,
ЕИК *********, представлявано от ***- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН
**********,***, сумата от 665.04лв.-главница,
съставляваща допълнително трудово възнаграждение, за прослужено време и
клас, по Трудов договор №175/27.02.2017 г., за периода 27.02.2017г. –
28.06.2017г., и сумата от 165.24лв.-
главница, съставляваща допълнително
трудово възнаграждение, за прослужено време и клас, по Трудов договор
№288/28.06.2017г., за периода 28.06.2017г.–25.07.2018г., за общо отработени
по двата трудови договора 203,5 часа, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на ИМ- 08.08.2018г, до окончателното й
изплащане, като ЗА РАЗРИКАТА до пълния претендиран размер от 205 работни часа, ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.245,
ал.2 от КТ, ОУ ”***”, с. ***, ЕИК
*********, представлявано от ***- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН
**********,***, сумата от 70.33 лв.- лихва
за забава, върху главницата от 665.04 лв., по Трудов договор №175/27.02.2017г.,
за периода от 28.06.2017г- 07.08.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл.245,
ал.2 от КТ, ОУ ”***”, с. ***, ЕИК
*********, представлявано от ***- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН
**********,***, сумата от 17.48 лв.- лихва за забава, върху главницата от 165.24лв.,
по Трудов договор №288/28.06.2017г., за периода 25.07.2017г.– 07.08.2018г..
ОСЪЖДА, на основание чл.224,
ал.1 от КТ, ОУ ”***”, с. ***, ЕИК
*********, представлявано от ***- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН
**********,***, сумата от
175.64лв., съставляваща обезщетение неизползван платен годишен
отпуск по трудов договор №175/27.02.2017 г., за седем работни дни, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на ИМ- 08.08.2018г,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.245,
ал.2 от КТ, ОУ ”***”, с. ***, ЕИК
*********, представлявано от ***- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН
**********,***, сумата от 18.58лв.-
лихва за забава, върху главницата от 175.64лв., за периода 28.06.2017 г. –
07.08.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл.224,
ал.1 от КТ, ОУ ”***”, с. ***, ЕИК
*********, представлявано от ***- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН
**********,***, сумата от 25.09лв., съставляваща
обезщетение неизползван платен годишен отпуск по трудов договор №288/28.06.2017
г., за един работни дни, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на ИМ- 08.08.2018г, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.245,
ал.2 от КТ, ОУ ”***”, с. ***, ЕИК
*********, представлявано от ***- Директор, ДА ЗАПЛАТИ НА М.И.Х., ЕГН
**********,***, сумата от 2,65 лв.-
лихва за забава, върху главницата от 25.09лв за
периода 25.07.2018г. – 07.08.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал6 от ГПК, ОУ ”***”,
с. ***, ЕИК *********, представлявано от ***- Директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 200лв.- държавна такса и сумата
от 120лв.—деловодни
разноски, както и сумата от 5лв.- в случай на служебно издаване на ИЛ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението, със въззивна жалба, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: