№ 1269
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.а
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502125 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Мария Крайнова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство „Бул инс“ АД ЕИК ********* срещу решение 261160 от 01.04.2022 г. на
СГС, Първо ГО, 21 състав по гр.д. 4070/2021 г., с което са уважени осъдителни искове на Ж.,
И. и В. Б. на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумите от по 117 000
(сто и седемнадесет хиляди) лева на всеки ищец, обезщетения за неимуществени вреди,
настъпили вследствие смъртта на М. Н. Б. при ПТП на 18.04.2016 г. в гр. София, виновно
причинено от И. А. Ч. при управление на л.а. „Ауди А8“, ведно със законната лихва върху
тези суми от 11.12.2018 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени предявените
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта им над тези суми до пълните
предявени размери от по 130 000 лева за всеки ищец.
Със същото решение И. А. Ч. е осъден да заплати на „Бул инс“ АД сумата от 90 000
(деветдесет хиляди) лева по предявен частичен обратен иск с правно основание чл. 500 ал. 1
т. 1 от КЗ като част от регресно вземане от общо 351 000 лева, за които ищецът по обратния
иск е осъден по главни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със законната
лихва от датата, на която „Бул инс“ АД“ изплати застрахователните обезщетения, до
окончателното изплащане на сумата.
Решението е обжалвано от ответника „Бул инс“ АД“ в осъдителната му част за разликата
над дължимите според ответника 40000 (четиридесет хиляди) лева за всеки от ищците до
присъдените от СГС по 117000 (сто и седемнадесет хиляди) лева. Във въззивната жалба са
изложени оплаквания за неправилност и протИ.речие със събраните доказателства.
Обезщетението било прекомерно за събитие през 2016 г., както и предвид показанията на
изслушаните свидетели, а приносът на пострадалия поради непоставен обезопасителен
колан на ремонтна подвижна вишка следвало да е в по-голяма от определената от СГС
степен.
Подаден е отговор на жалбата от страна на ищците Ж., И. и В. Б. чрез адв. Ц., в който се
поддържа неоснователност на оплакванията за занижен принос и завишен размер на
1
обезщетението.
Подаден е отговор от името на третото лице- помагач на страната на ответника ЗД „Бул инс“
АД и ответник по обратен иск чрез адв. Д. Й., осъществяваща правна помощ, в който са
изложени оплаквания срещу решението, сходни на изложените във въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: протИ.правно поведение, вина, причинени травми, причинната
връзка между деянието на делинквента и травмите на починалия, както и между травмите и
настъпилата смърт поради необжалваната част от решението до размер от 40 000 лева за
всеки ищец, както и поради наличието на присъда № 114 от 07.05.2019 г. по НОХД №
5782/2018 г. на СГС, влязла в сила на 29.01.2021 г. Не е спорно, че ищците са съпруга и
деца на починалия и имат право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт.
Не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и осъдения водач на МПС.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедлИ.то обезщетение за неимуществени
вреди на съпругата и децата на починалия при инцидента, както и налице ли е по-голям
принос от определения от СГС за настъпване на смъртта поради непоставянето на
обезопасителен колан на ремонтна подвижна вишка.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедлИ.ст от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за
присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
морални болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе предвид
свидетелските показания на св. Г. В. и св. Р. А. в с.з. на 17.02.2022 г. пред СГС, от които
може да се заключи, че между ищците и пострадалия имало изключителни близки
отношения на обич, доверие и взаимна помощ. Ж. и И. живеели заедно с починалия, а В.
преди смъртта на пострадалия живеела в Лондон. Независимо от това, между нея и
пострадалия също съществувала дълбока емоционална връзка – според показанията на
свидетеля А., приживе пострадалият е имал престой в Лондон, за да помага на ищцата за
отглеждане на малкото й дете, а нейното отношение към него било на много силна обич.
Смъртта на пострадалия предизвикала силен шок и дълбоко емоционално разстройство на
ищците, което и до момента не било преодоляно. Установява се още, че никой от тримата
ищци не работел към момента на смъртта на М., а всички разчитали на неговата финансова
подкрепа.
Основателни са оплакванията за завишен размер, тъй като децата вече са пораснали – синът
2
е бил на 28 г., а дъщерята на 30 г., като последната е имала дъщеря и е живеела в Лондон.
Не става ясно защо съпругата на 49 г. и синът на 28 г. не са работели, не се установява да са
били в трайна невъзможност за това, като съдът намира, че те са претърпели имуществени
вреди, за които обаче не търсят обезщетение. Като не подценява страданията на ищците и
кредитира свидетелите за близките отношения преди смъртта на М., съдът намира, че
обезщетение от 130 000 лева е завишено и същото следва да бъде намалено на 120 000 лева
за всеки от ищците. При определянето му съдът съобразява възрастта на децата, както и
годината на събитието – 2016 г., към която следва да се отнесе съдебната практика по
сходни случаи.
Основателни са и оплакванията за занижен принос на пострадалия предвид категоричния
извод на вещите лица, че ако беше с колан, загиналият щеше да има повърхности травми
или кръвонасядания, но със сигурност нямаше да загине. Според вещите лица д-р А. М. и
инж. Т. П. Т. по КСМАТЕ, изслушана в с.з. от 17.02.2022 г., поставянето на предпазния
колан от пострадалия и закрепването му за скобата на работната площадка е могло да
предпази работещия от падане при произлезлия удар. Като не се е обезопасил с предпазен
колан, пострадалият безспорно е допринесъл в значителна степен за вредоносния резултат и
според настоящия състав приносът е 30 %.
Ето защо, обезщетението от 120 000 лева следва да бъде намалено с 30 % и дължимото
обезщетение за всеки от ищците е 84 000 лева със законната лихва от деня, определен от
СГС, срещу който няма въззивни доводи – 11.12.2018 г. Решението следва да бъде отменено
за разликата от дължимите 84 000 (осемдесет и четири хиляди) лева за всеки от ищците до
присъдените от СГС 117 000 (сто и седемнадесет хиляди) лева със законната лихва от
11.12.2018 г. до деня на плащането.
Разноските за първата инстанция следва да бъдат променени, като адвокатският хонорар по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв бъде намален на 2668 лева и решението следва да бъде отменено за
разликата от 2668 лева до присъдените 3717 лева за всеки от ищците. Дължимата от
ответното дружество държавна такса е 10 080 лева, като решението следва да бъде отменено
в частта от 10 080 лева до 14040 лева.
За въззивната инстанция „Бул инс“ АД претендира адвокатски хонорар от 10 000 лева с
включен ДДС, като доказва извършването на разходи от 9375 лева, платени по банков път.
Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като видно и от списъка с разноски на
адв. Ц., адвокатският хонорар за всеки от ищците е 2840 лева, като общата сума от 8520 лева
с 20 % ДДС е 10224 лева и е по-малка от претендираната сума. Предвид частичното
уважаване на въззивната жалба в полза на застрахователното дружество се дължат разноски
в размер на 4107 лева (99000/231000х9375). Предвид частичното отхвърляне на жалбата в
полза на адв. Ц. се дължи адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на
4868 лева за тримата ищци (3х44000/77000х2840).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 261160 от 01.04.2022 г. на СГС, Първо ГО, 21 състав по гр.д. 4070/2021
г., в частта, в която „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Ж. К. Б., И. М. Б. и В. М. Б. на
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ за разликата от по 84 000 (осемдесет и
четири хиляди) лева до сумите от по 117 000 (сто и седемнадесет хиляди) лева на всеки
ищец, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта
на М. Н. Б. при ПТП на 18.04.2016 г. в гр. София, виновно причинено от И. А. Ч. при
управление на л.а. „Ауди А8“, ведно със законната лихва върху тези суми от 11.12.2018 г. до
окончателното изплащане, в частта в която „Бул инс“ АД е осъдено да заплати в полза на
бюджета на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса за разликата над 10 080
лева до 14 040 лева и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар в полза на адв. Н.
П. Ц. за разликата от 2668 лева до присъдените 3717 лева за всеки от ищците, като ВМЕСТО
3
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. К. Б., ЕГН ********** срещу ЗД „Бул инс“ АД с ЕИК ********* за
33 000 (тридесет и три хиляди) лева за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
М. Н. Б. при ПТП на 18.04.2016 г. в гр. София, виновно причинено от И. А. Ч. при
управление на л.а. „Ауди А8“, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.12.2018 г. до
окончателното изплащане, представляваща разликата между дължимото обезщетение от
84 000 (осемдесет и четири хиляди) лв. и присъденото от първата инстанция обезщетение от
117 000 (сто и седемнадесет хиляди) лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. М. Б., ЕГН ********** срещу ЗД „Бул инс“ АД с ЕИК ********* за
33 000 (тридесет и три хиляди) лева за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
М. Н. Б. при ПТП на 18.04.2016 г. в гр. София, виновно причинено от И. А. Ч. при
управление на л.а. „Ауди А8“, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.12.2018 г. до
окончателното изплащане, представляваща разликата между дължимото обезщетение от
84 000 (осемдесет и четири хиляди) лв. и присъденото от първата инстанция обезщетение от
117 000 (сто и седемнадесет хиляди) лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. М. Б., ЕГН ********** за 33 000 (тридесет и три хиляди) лева 33 000
(тридесет и три хиляди) лева за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Н. Б.
при ПТП на 18.04.2016 г. в гр. София, виновно причинено от И. А. Ч. при управление на л.а.
„Ауди А8“, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.12.2018 г. до окончателното
изплащане, представляваща разликата между дължимото обезщетение от 84 000 (осемдесет
и четири хиляди) лв. и присъденото от първата инстанция обезщетение от 117 000 (сто и
седемнадесет хиляди) лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД да заплати на адв. Н. П. Ц. адвокатски хонорар на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв в размер на 4868 лева за представителство пред въззивната инстанция общо за
тримата ищци.
ОСЪЖДА Ж. К. Б., И. М. Б. и В. М. Б. да заплатят на „Бул инс“ АД разноски в размер на
4107 лева за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4