Р Е
Ш Е Н
И Е № 1708
гр. Пловдив, 25.04.2013г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV-ти брачен състав, в
открито съдебно заседание на
единадесети април две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТАДИНОВА
при участието на
секретаря Цветелина Бакалова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8964/2012г. по описа на ПРС, IV-ти бр. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 143, ал 1 и 2 от СК и по чл.
149 СК.
Производството е образувано по искова молба на И.Г.И., ЕГН:********** в качеството й на законен
представител на малолетните Д.Л.Е., ЕГН: ********** и Г.Л. Е., ЕГН:********** с
постоянен адрес в гр. Пловдив и съдебен адрес в гр. П., ул. „ Ж. К.” № **,
ЕТ.*, ОФИС * против: Л. В.Е., ЕГН: ********** с постоянен адрес в
гр. П., бул. „ Г. Т. „ №**, ет.*, ап.**.
Ищцата твърди, че с ответника Л.В.Е. живеели на
семейни начала до юни 2009год. в гр. Пловдив. От съвместното им съжителство се
родили децата Д.Л.Е., ЕГН: ********** и Г.Л. Е., ЕГН: ********** с постоянен
адрес в гр. ****
След явно неразбирателство и нежелание да се поеме
отговорност към семейството, последвала
и раздялата на майката и бащата на децата. Същия от юни 2009год.
-датата на раздялата не се интересувал от децата, не изплащал никакви суми за
тяхната издръжка, независимо от молбите на майка им за това .
Детето Г.Л. Е. бил ученик в 1 клас в уч- ще „ св.
К.О." в гр. П.. Разходите му били свързани със суми за закуска в размер на
2 лева дневно, отделно били нужни средства за помагала, помощни тетрадки,
извънкласни занимания свързани с театър, кино и екскурзии на детето. Детето
боледувало често и се налагало да се купуват лекарства. Страдало от чести
дихателни инфекции, които се овладявали със закупуване на антихистаминови,
кромогликанови и кортикостероидни медикаменти. Като общата сума за тези
лекарства по някога била над 80 лева месечно. Детето бързо
растяло и имало нуждата от нови дрехи, обувки и изобщо всички минимални
потребности нараствали постоянно.
Детето Д.Л.Е. била ученичка в 3 клас в уч- ще „св.
К.О." в гр. Пловдив. С оглед на възрастта й имала нужди от
закупуване на учебни пособия и материали, облекло и храна. Бързо растяла
и нуждата от нови дрехи, обувки и изобщо всички минимални потребности
нараствала бързо. В училището се
организирали различни мероприятия от задължителната учебна програма. Например
само дневните необходими средства били в размер около 4 лв. закуска и обяд.
Предстояло и посещение на т.нар. „Зелено училище" и др.
Макроикономическата обстановка в страната постепенно се усложнявала:
поскъпвали вода, електроенергия, парно
отопление, неизбежни инфлационни процеси. С това необходимите средства за
издръжка на децата месечно неизбежно се повишавали. Майката и
децата живеели под наем в общинско жилище в гр. П. за което плащали 21
лева наем и отделно ток, вода и отопление- различни за различните месеци :
вариращи от 60 лева до 120 лева. Майката
на децата работила и получавала
възнаграждение в размер на 90 лв., както и пенсия и компенсация общо в размер
на 170 лева месечно, с които не успявала да покрива всички нужди на децата си.
Майката страдала от ********** със степен на
инвалидизация 75% , обективирано в Експертно решение №0487 от 029 изд. на
09.02.2006год., което още повече затруднявало желанието й за работа
допълнително. Вземала заеми, близки и приятели
им помагали, за да се справят,
докато бащата нехаел за децата. При разговор
между майката и бащата на децата
през месец май 2012год. уточнили, че
майката ще подаде искова претенция за издръжка на децата си, при което
той ответникът я заплашил със
саморазправа.
Моли съда да осъди Л.В.Е. ЕГН: ********** с постоянен
адрес в гр. П., бул. „Ген. Топлебен „ № 33, ет.2, ап.12 да заплаща за
малолетното си дете Д.Л.Е., ЕГН: ********** чрез майката И.Г.И., ЕГН:
********** в качеството си на законен представител, издръжка в размер на 100
лева месечно за минал период считано от 06.06.2011г. до датата на подаването на
исковата претенция.
Да заплаща за малолетното си дете Д.Л.Е.. ЕГН:
**********, чрез майката_И.Г.И.. ЕГН: ********** в качеството си на законен
представител, издръжка в размер на 120 лева месечно от датата на подаването на
исковата претенция до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава при просрочие.
Да заплаща за малолетното си дете Г.Л. Е., ЕГН:
**********, чрез майката И.Г.И., ЕГН: ********** в качеството си на законен
представител, издръжка в размер на 80 лева месечно за минал период считано от
06.06.2011год до датата на подаването на исковата претенция.
Да заплаща за малолетното ни дете Г.Л. Е.. ЕГН:
**********. чрез майката_И.Г.И.. ЕГН: ********** в качеството си на законен представител,
издръжка в размер на 100 лева от датата на подаването на исковата претенция до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава при просрочие.
Претендират се разноски.
Субективно съединени
искове с правната квалификация чл.149 от СК,
и по чл.143, ал.1 и 2 СК.
Претендираното от ищеца
право произтича от следните обстоятелства: ищеца е майка и законен представител на ненавършилите
пълнолетие деца на страните, като последните са
деца на ответника; ответника има възможност да предоставя средства за
издръжка; доходите на майката са
недостатъчни за покриване нуждите на децата.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане,
тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и
приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в
месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.
В определения
срок е постъпил писмен отговор от адв. В.И.,***, със служебен адрес: гр.
Пловдив, ул.„**” № **, ет.*, оф. ** в качеството си на особен представител на
ответника Л.В.Е., ЕГН **********.
Счита подадените искове за допустими, но
неоснователни, поради следното: Доколкото размерът на издръжката, която всеки
родител дължи, се определя в зависимост от нуждите на детето и конкретните
възможности на родителя, счита, че в процесния случай, разполагайки единствено
с твърденията и документите, които е представил ищецът, без възможност за
контакт с ответника, е спорен въпросът за конкретните финансови възможности на
последния да заплаща претендираната издръжка
Счита, че следва да бъде установено, както какъв е
размерът на доходите на ответника, така и възможността му да заплаща
претендираната издръжка - без особено затруднение, доколкото претенция за
издръжка не може да се основава на предположението за възможност да се заплаща
издръжка, почиващо само на трудоспособната възраст на ответника.
Ето защо, въз основа на всичко гореизложено Моли Съдът
да постанови решение, с което отхвърли предявените искове, а в отношение на
евентуалност - при условие, че Съдът намери, че ответникът е в състояние да
заплаща издръжка без затруднение, Моли да намали претендирания размер.
Претендира направените по делото разноски.
На лице е
законна представителна власт на майката, с което искова молба се явява подадена
от лице с представителна власт, както и пасивна легитимация на ответника, като
попадащ в кръга на задължените за издръжка лица, съгласно чл.140, ал.1, т.2 от СК.
Признават се следните
обстоятелства:
Ищецът е майка на ненавършилите пълнолетие деца на страните. Ответникът е баща
на ненавършилите пълнолетие деца на страните.
Пловдивският районен съд, като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, а и от
представените по делото удостоверения за раждане /л.5 и 6 от делото/ се
установява, че Д.Л.Е., ЕГН:
********** и Г.Л. Е.,
ЕГН: ********** са деца на И.Г.И., ЕГН:********** и Л.В.Е., ЕГН **********.
Видно от Удостоверение изх. № 1288/18.02.2013г.,
издадено от СОУ „св. К.О.” - Пловдив /л. 59 от делото/ е, че
детето Г.Л. Е. е записан във втори клас на същото училище и посещава
дневна форма на обучение.
Видно от Удостоверение изх. № 1289/18.02.2013г.,
издадено от СОУ „св. К.О.” - Пловдив /л. 58 от делото/ е, че
детето Д.Л.Е. е записана в ** клас на същото училище и посещава дневна
форма на обучение.
Видно от Етапна епикриза № 3 от 20.04.2012г.,
издадена от Д-р Г. Д., детето Г.Л. Е. има диагноза: ********* и се налага
постоянен прием на медикаменти.
От приетия по делото социален доклад на
ДСП – Пловдив се установява, че децата
Г.. и д. били ученици в СОУ „св.
К.О.” – Пловдив, съответно съответно във
втори и ** клас. Живеели заедно с майка си И.И. в общинско жилище за което
заплащали наем. Към настоящия момент децата се отглеждали от майката.
Децата имали личен лекар. д. нямала установени хронични заболявания, но Г.. имал астма и
често боледувал от вирусни инфекции. Майката била с ЕР ТЕЛК – 75% намалена
работоспособност, срок- пожизнен. Към момента работела по шестмесечна програма
от Бюрото по труда с месечно заплащане от 200 лева.За отглеждането на децата
помагали майката и сестрата на И.И.. В отношенията между майката и децата се
наблюдавала привързаност и топлота. Децата заявили, че не поддържали връзка с
баща си и разширеното семейство по бащина линия, не ги търсел и по телефона.
Майката заявила, че от раздялата, бащата не е плащал издръжка за децата си.
Направено е
заключение, че базовите и здравни
потребности на децата са посрещнати от майката при която те живеят.
Касателно доходите на ищцата, видно от
приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД
НАП – Пловдив И.И. няма регистрирано ЕТ, няма участие в търговски дружества,
няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
отчетната 2012година, лицето няма
регистрирани недвижими имоти. Има декларирани МПС. Видно от
издаденото удостоверение с изх. № 027/15.02.2013г. от ЕТ „Н. – Х. Г.” на
ищцата и майка на децата
Г.. и д. за периода от месец октомври
2012 до месец март 2013 година е изплащано трудово възнаграждение в размер на
около 200 лева месечно.
По делото не са ангажирани доказателства
за конкретните доходи на ответника. Видно от приложеното и прието по делото
като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП – Пловди, ответника Л.Е. е
собственик на ЕТ „Д.-Ж.-Л.Е.” и „Ф. – 2011” ЕООД. Лицето няма подадена ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2012година. Същият има придобит по наследство
недвижим имот в с. Н., община Н..
От събраните по делото гласни доказателства,
посредством разпитания в съдебно
заседание свидетел на ищцовата страна: Е.К.С. - леля на майката на
ищците, става ясно, че децата в момента ги гледала В.. Те живеели на ул. „И.В.”
№ ** в квартира под наем. Ищцата ги гледала от както са се родили. Бащата не
помагал по никакъв начин – напуснал ги от 2 години и половина, близо 3 и не бил
полагал никакви грижи. За вода и наем ищцата плащала около 60 лева, като
разходите за ток се плащали отделно и били в размер на 100-120 лева на месец
през зимата. Децата имали разноски във връзка с обучението и знаела това, тъй
като била всеки ден при тях. Те трябвало да имат на ден минимум по 2 лева за
закуска, освен това били и на задължителна занималня. Ставали и отивали сутрин
в 7,30 часа и майката трябвало да им приготви и закуска. На обяд трябвало да
обядват в стола, или евентуално да си купят някакъв сандвич. Между 2 и 3 лева
бил разходът за едно дете на ден. Едното от децата било във 2 клас, а другото
било в 4 клас. Децата всяка година имали и зелено училище. До сега голямата д.
не била ходила на зелено училище, поради липса на средства. Г.. тъй като бил
малък, не е имал досега зелено училище. Това училище било всяка година и
струвало между 200-250 лева, която сума била непосилна за майката.
Г.. имал здравословен
проблем – имал хроничен бронхит и особено през зимата често получавал кризи и
лекарствата му били доста скъпи.
Имало случаи, когато стигали до
80 лева на месец в зависимост от това дали и кога ще се овладее кризата, която
бил получил. Задължително по предписание на лекарските комисии детето приемало
медикаменти. Когато майката била ангажирана, свидетелката ходила с детето и
лекаря бил казал всяка година детето да
ходи или в Сандански, или във Велинград. За море не можело и дума да става в
последно време, до сега ги били водили само 2 пъти, защото нямало възможност. А
заболяването на Г.. било такова, което здравната каса не поемала.
Имало разходи по децата и за
учебни помагала, които се изискват и се налагат да бъдат купувани постоянно, и
освен това и допълнително се налагало да
се закупуват. На месец по около 50 лева били разходите за помагала. Освен това
за дрехи и обувки също вървяли много
пари, защото децата растат постоянно. Доста били средствата, които отивали за
тях. В. непрекъснато търсела работа. Помощи от бащата и подаръци от бащата
никога не били получавани, той дори по един шоколад не бил купил за децата.
Даже обратното - имали проблеми. Л. бил пребил и посинил В., /за което тя с
неудобство казала на свидетелката, че е паднала/, за да купи една кола на нейно
име и после я накарал да подпише пълномощно, с което да даде колата на брат му.
Накарал я да тегли заем от банка, от който той купил телевизор, микровълнова,
кафе-машина, скара и резачка за дърва. След по-малко от два месеца той извикал
брат си, който дошъл с микробус,
натоварил всичко купено и го взел
в П.ско. Сега И. била с един телевизор от 70-те години. По същия начин
ответника бил злоупотребил и с телефона от „Вива ком” на името на И., ответника
натрупал сметка, която не била плащана. С течение на времето тази сметка
станала 300 лева, а сега била много повече, тъй като минало доста време. Оня
ден получили писмо, че била станала 4200 лева, а И. никога не била ползвала
мобилен телефон.
Децата на страните като
всички деца искали да празнуват, да ползват интернет, да посещават различни
кръжоци, театри и т.н., но нямало възможност за това. Като имали рожден ден
отивали на училище с по една кутия шоколадови бонбони да почерпят съучениците
си. От занимания като театър и т.н. били винаги лишавани. 4-5 лева било едно
посещение на театър. Майката на ищцата била пенсионер по болест и пенсиятана
свидетелката също била малка, не можели
да помагат много. В. и децата живеели много трудно, просто на ръба на
мизерията и просията.
В. била включена в програма
за инвалиди от ДБТ, но е само за 9 месеца. Иначе непрекъснато търсела начини –
била се хванала да разнася брошури, но това искало ходене, а тя била с парализа
на дясната страна. Започнала и да
продава вестници, за което получавала едва 35-45-50 лева на месец и тези
пари не стигали за нищо. Непрекъснато
жената търсела работа и като я видели, че е със заболяване, не можела да си
намери, отказвали й.
Свидетелката знаела, че след
като си тръгнал, Л. работел в П.ска кооперация, от която получавал доходи.
Обаждала се в кооперацията да попита на какъв договор работи и от там й казали,
че със редовна заповед е назначен на трудов договор. Звъняла там, за да го
потърси да прати някой лев. Сега към момента нямала информация на какъв договор
работи. Той въобще не се обаждал да пита за децата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Е.С. при условията на чл.172 ГПК, тъй като същата споделя
непосредствените си възприятия досежно отношенията между страните, показанията
й са обективни и допринасят за изясняване на релевантните за делото
обстоятелства.
При така установените факти от значение
за спора, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка на двете си малолетни понастоящем
деца в определен размер следва да се
установи, че ответника е баща на децата, като следва да бъде установен размерът
на доходите на всеки от родителите на децата с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка на децата си.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те
дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка
от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
С оглед на
изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
липсата на доказателства за задължение на бащата към друго непълнолетно дете,
възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че детето Г.. има нужда да получава, а
двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер
на 180,00 лева - за храна, дрехи, учебни пособия, и задоволяване на други
текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното му интелектуално и
физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните му проблеми и
необходимите за това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се
има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за
него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 100,00
лева месечна издръжка за детето си Г.., а останалите 80,00 лева следва да се поемат от майката,
която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Съдът приема,
че детето д. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му
осигуряват обща месечна издръжка в размер на 200,00 лева - за храна, дрехи,
учебни пособия, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива,
необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за
задоволяване на здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства.
При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при
майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав
намира, че бащата следва да осигурява по 120,00 лева месечна издръжка за детето
си Г.., а останалите 80,00 лева следва
да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на
детето.
Съдът приема,
че ответника е млад, здрав и в трудоспособна възраст, няма задължения към други непълнолетни деца,
както и към родителите си и е в състояние да реализира месечен доход поне в
размер на средния за страната такъв. Освен това същият не участва по никакъв
друг начин в отглеждането и възпитанието на децата.
Ето защо искът
за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на
100 лева месечно за детето Г.. и 120 лв
месечно за детето д., считано от датата на подаване на исковата молба –
06.06.2012г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане.
Относно
искането за издръжка за периода за една година преди завеждането на исковата
молба съдът намира, че същото е основателно и следва да се уважи.
Установи се в
хода на производството, че ответника не е живял с децата си и не се е грижил за
тях в процесния период. Не е давал пари
на децата по никакъв повод, не им е давал
издръжка и не им е правил подаръци, не е купил нищо на
децата. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена.
Следва да се има предвид, че за период
от една година преди подаване на исковата молба социално-икономическите
условия в страната не са се променили
значително, което обуславя извода, че
децата Г.. и д. са имали нужда от
издръжка и в този период от около 200
лева месечно за всяко едно от тях.
По горните съображения съдът счита, че
издръжката за минал период от време, дължима от ответника следва да се определи
в размер на 80лв на месец за детето Г.. и 100 лева на месец за детето д..
Издръжка в посочените размери за периода една година назад от подаване на
исковата молба, макар да би представлявала известно затруднение за ответника,
предвид неговите доходи, то водещи при определяне на размера на издръжката са
преди всичко нуждите на децата, които
определено са били в затруднено положение предвид факта, че бащата не им е давал никаква издръжка в този
период. Поради гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане
на издръжка за период от 1 година
преди завеждането на исковата молба, считано
от считано от 06.06.2011г до датата на подаване на исковата молба –
06.06.2012г следва да се уважи за сумата в размер на 80 лв за детето Г.. /общо
960 лв/ и 100 лв за детето д. /общо 1200 лв/.
Обезщетение за
забавено плащане върху издръжката за минало време, в размер на законната лихва
от датата на влизане на съдебното решение в сила до окончателното изплащане на
сумата не се претендира, поради което и не следва да бъде присъдено.
С оглед изхода
на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част
от исковете, а ответника – съразмерно с отхвърлената им част, но исковете са
уважени изцяло, поради което разноски на ответника не следва да се присъждат,
въпреки, че се претендират от назначения му
особен представител. С оглед пълното уважаване на предявените искове
ответника ще бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 100 лева. С оглед пълното уважаване на предявените искове ответника
ще бъде осъден да заплати
по сметка на ВСС сумата от 100.00 /сто/ лева – платена от бюджета на Пловдивски Районен съд възнаграждение за назначения
му особен представител в производството - адв. В. И..
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответника дължи държавна такса съразмерно с
уважения размер от исковете. Същата възлиза на 403.20лева, от които 86.40 лева-
държавна такса по иска за присъждане на издръжка за минало време и 316.80
лева - държавна такса по иска за
присъждане на издръжка занапред.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото
съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.В.Е., ЕГН: ********** да заплаща издръжка на
ненавършилото си пълнолетие дете Д.Л.Е., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен
представител И.Г.И., ЕГН:**********, в размер на 120 (сто и двадесет) лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.06.2012г. до настъпване на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от падежа й до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Л.В.Е., ЕГН: ********** да заплати издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете
Д.Л.Е., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител И.Г.И.,
ЕГН:********** за периода от
06.06.2011г. до 06.06.2012г., в общ
размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева), считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Л.В.Е., ЕГН: ********** да заплаща издръжка на
ненавършилото си пълнолетие дете Г.Л. Е., ЕГН:**********, чрез неговата майка и
законен представител И.Г.И., ЕГН:**********, в размер на 100 (сто) лева месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба – 06.06.2012г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от падежа й до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Л.В.Е., ЕГН: ********** да заплати издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете
Г.Л. Е., ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител И.Г.И.,
ЕГН:********** за периода от
06.06.2011г. до 06.06.2012г., в общ
размер на 960 лева (деветстотин и шестдесет лева), считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Л.В.Е.,
ЕГН: ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 403.20лева/ четиристотин
и три лева и двадесет стотинки/, от които 86.40 лева/ осемдесет и шест лева и
четиридесет стотинки/ - държавна такса по иска за присъждане на издръжка за
минало време и 316.80 лева /триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/ -
държавна такса по иска за присъждане на издръжка занапред.
ОСЪЖДА Л.В.Е.,
ЕГН: ********** да заплати на И.Г.И., ЕГН:********** сумата от 100 /сто/ лева,
направени разноски по производството.
ОСЪЖДА Л.В.Е.,
ЕГН: ********** да заплати по сметка на
ВСС сумата от 100 /сто/ лева, платено
от бюджета на ПРС възнаграждение за назначения
му особен представител в производството.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ Д. Костадинова
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
КГ