МОТИВИ към присъда от № 39 от
13.12.2018 година по н.ч.х. дело № 129 /
2018 година по описа на Тервелски
районен съд .
Производството пред Тервелски районен съд е
образувано по депозирана частна тъжба от Б.М.Н. с ЕГН-********** *** , срещу
подсъдимите С.А.З. с ЕГН **********, С.С.А. с ЕГН ********** и Е.С.А. с
ЕГН **********,*** за престъпление по чл. 130, ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 1 от НК .
В образуваното наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане
предявеният от тъжителитя Н.
граждански иск срещу тримата подсъдими, за заплащане
солидарно на сумата от
8000,00 лева ,представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
деянието неимуществени вреди от
тъжителя.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Т.Г. *** , тъжителя поддържа възведеното обвинение и предявения граждански
иск против подсъдимте и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като
претендира и направените по делото разноски.
Подсъдимите участват в съдебно
заседание лично и чрез надлежно упълномощен защитник адвока Коляан Т. ***. В хода на съдебното
следствие не дават обяснения по предявеното им обвинения. В последната си
дума молят да бъдат оправдани.
Защитникът на подсъдимите излага съображения за обективна и
субективна несъставомерност на предявеното обвинение, пледира за
постановяване на оправдателна присъда, за отхвърляне на предявеният граждански
иск и за присъждане на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приемаза установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите са съседи с тъжителя.
Подсъдимите и тъжителя живеят
в гр. Тервел по ул. „Суха Река“ .
Подсъдимия С.А. *** ,български гражданин , семеен , с основно
образцование, не осъждан .
Подсъдимият С.С.А. ***, с основно образование
,не семеен живущ на семейни начала , не осъждан .
Подсъдимият
Е.С.А. *** ,с основно образование
, непълнолетен към момента на
извършнването на дейнието , не осъждан .
На 20.09.2018 година тъжителя около 19,00 часа напуснал
работа в семейния автосервиз , находящ се в
гр. Тервел по главната улица -
ул. „ Хан Аспарух“ № 16, като се
е прибрал в дома си находящ се също в
гр. Тервел по ул. „ Суха Река“ № 6 .
На същия адрес в който
живее тъжителя имало построен семеен магазин , в който труд полагали членове на семейството на тъжителя-
в частност неговата майка – свидетелката
Г.А.М..
След вечеря същата вечер – на 20.09.2018 година тъжителя
седнал на пейката
пред оградата на имота си,като с
него бил негов приятел -свидетеля М.К.С./ С. И./ . Тъжителя и свидетеля
Стоянов си приказвали , като в
това време майката на
тъжителя заключила семейния магазин и се
прибрала в дома си . Тъжителя Н. и
свидетеля Стоянов стояли на пейката ,при
което и си били отворили и пиели по една бира. Разговора между двамата продължил до около 23,00 часа .
В това време към тъжителя пристъпил съседа му подсъдимия
С.А.З. – познат на свидителя
Стоянов и на тъжителя с прякора
С. Д..
Подсъдимия З.,явно употребил
алкохол помолил тъжителя да му отвори магазина за да си
закупи бира и цигари, при което тъжителя му е заявил , че магазина е вече
затворен . Този отказ ядосал подсъдимия. За да успокои
сътуацията тъжителя дал на подсъдимия З. една цигара , но и това не успокоило
подсъдимия . Той се приближил
при което и хванал за
тениската тъжителя Н. . Тъжитела
направил опит да се освободи от захвата на подсъдимия З. . В това време
от дома си излезли и другите двама
подсъдими – синовете на
подсъдимия З. – С. и Е. .
Подсъдимия З. замахнал ,
като ударил с
юмрук тъжителя. В този и момент
е последвала намесата и на
двамата подсъдими . Подсъдимия С. извадил
нож с който нанесъл няколко удара
по тялото на тъжителя, като от
своя страна подсъдимия Е. , който държал
в ръката си сопа нанесъл няколко удара на тъжителя. Тъжителя Н. паднал
на земята , като и при падането му
тримата подсъдими продължили да му
нанасят удари . Това е траяло около минута , след което и тримата
подсъдими побягнали и се скрили .Момента на инцидента бил пряко възприет от свидетеля М.К.С./ С. И. / и
от свидетеля В.В.К.– също съсед на страните ,
който по това време бил излязал на двора за да си налее вода от чешмата .
След като тримата
подсъдими избягали от
местопроизшествието то свидетеля
Стоянов помогнал на тъжителя да
се изправи на крака
и подкрепяки го му помогнал да
влезе в дома си . В дома на тъжителя
близките му и свидетелите К. и С.установили , че тялото му силно кърви . Свидетеля Колев , позвънил от
телефона на тъжителя на
бърза помощ и на полицията в гр.
Тервел . При вида на окървавенияния си син
свидетелката Г.А.М.казала на
децата в дома да не се приближават- не искала да ги стресира. При пристигането на ленейка тъжителя е била оказана първа и неотложна
медицинска помощ от екипа – за да се спре
кървенето , след което със
специализиран транспорт тъжителя е бил
отказан до гр. Добрич , за последващо лечение , което и се е състояло в зашиване на порезните му рани . С
линейката до гр. Добрич , с тъжителя като придружител пътувала и неговата
майка свидетелката М. .
След като линейката е
тръгнала с тъжитела за гр. Добрич , местопороизшествието е било посетено от
полицейски служители при РУ
Полиция гр. Тервел , като тяхната
дейност около инцидента се е
свела до там ,че са съставили три броя продупредителни протокола - срещу С.А.З., срещу съпругата му - А.С.З. и срещу сина му Е.С.А. .
По делот осъдът изиска за послужване от РП гр. Тервел
преписката по заявителски
мателиал № 173 / 2018 година по която е
и била образуната Прокурорска
преписка № 546 / 2018 година .
По делото съдът допусна и
назначи съдебно медецинска експертиза в съдебно заседание, която е
изготвена от вещото лице Д-р Д.Д.
– н-к отд. „ Съдебна медицина“ гр. Добрич.Съгласно неоспореното от страните заключение на
вещото лице по така назначената
експертиза при инцидента станал на 20.09.2018 година тъжителя Н.
е получил следните
травматични увреждания : шест прободни
порезни рани на ляв долен крайник, две
прободно порезни рани на двете
предмишници, ожулване на десен лакет ,
кръвонасядане в ляво поясно .
Според експерта установените прободно порезни
рани са резултат от действието на
предмет с остър връх и режещ ръб / ръбове/ какъвто би могъл да
бъде нож.
Кръвонасядането в ляво поясно
е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет с цилиндрична
форма и би молго да се получи при нанесен удар с пръчка . Ожулването на десния лакет
е резултат от тангециялното
действие на твърд тъп предмет .
Според експерта
прободно порезните наранявания
в съвкупност и всяка една от тях
сама по себе си обуславят ВРЕМЕНО РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО З АЖИВОТА , обичайно преминават за около 15-20 дни
, ако не настъпят усложнения.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се изяснява от гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите- М.К.С./ С. И./,В.В.К.- без
родствена връзка със страните по делото и свидетелката Г.А.М.- майка н атъжителя.Що се
касае до показанията на последната
свидетелка то съдът независимо, че
свидетелката е в родствена връзка с тъжителя
, приема и кредитира показанията и
изцяло като логични и
дадени последователни съпоставени във връзка с
показанията на горните двама свидетели .Гореизложената фактическа
обстановка се изяснява от
писмените доказателства - тези
съдържащи се по изисканата от
съда преписка № 546 / 2018 година по
описа на Районна прокуратура гр. Тервел ,
образувана по заявителски материал № 173
/ 2018 година по описа на РУ
Полиция гр. Тервел,свидетелства за съдимост на подсъдимите, характеристики на подсъдимите , лист за преглед на пациент издаден от МБАЛ Добрич
АД гр. Добрич и допълнителен лист за преглед
на пациент в спешно отделение издаден от
същото лечебно заведение, както и от
назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Д.Д. .
За обосноваване изводите
си относно осъществените факти съдът кредитира частично обясненията на
подсъдимите, но само в частта, в която
се съдържа информация за срещата им с частния тъжител, като в останалата част , съдът не приема за достоверни обясненията на
подсъдимите, сочещи на това , че са били нападнати от частния тъжител в дома си ,докато са се приготвяли за сън,както и че вероятно нараняванията на тъжителя
е било възможно да бъдат получени
от тъжителя при многократно падане в двора им , където според подсъдимите и защитата им имало разхвърляни арматурни железа . Съдът отхвърли обясненията на подсъдимите като нелогични
и несъстоятелни в останалата им
част . Този правен извод съдът изведе , след като съобрази
от една страна обяснянията
на подсъмимите и заявената
от тях защитна версия за инцидента , които изцало се опровергават от изготвеното
съдебно мадиценско заключение
по назначената съдебно-медицинска експертиза , приложено по
делото съдебно медицинско удостоверение, прокурорската преписка , както
и показанията на свидетелите- М.К.С./ С. И./,В.В.К. и
свидетелката Г.А.М..
Съдът не
кредитира и не цени
показанията на разпитания по делото
свидетел воден от подсъдимите – Л.В.Х. , както и не
цени показанията на разпитания по делото свидетелГ.М.И.. Свидетеля Х. *** , не е пряк свидетел на
индицента . Същия твърди , че е пристигнал в
гр. Тервл в дома на подсъдимите
,за да върши една
търговска сделка – закупуване или
продажба на животно, при което и
установил ,че приятеля му С. Д.
не е в дома си , за който научил че е
извикан за изясняване на
инцидента в Полицията в гр. Тервел .
Свидетелката Илиева - живуща на семейни начала
с подсъдимия С. не е пряк
очевидец на инцидента . Показанията и се
явяват явно дадени при опит да защити
мъжа с който съжителства на
семейни начала , както и останалите
родственици на мъжа си и поради което и съдът не ги цени по делото като обективно дадени .
От съдебномедицинската
експертиза съдът установява характера и степента на засягане на здравето на
частния тъжител и възможния начин на причиняване на уврежданията.
Останалите събрани писмени
доказателства, , настоящият съдебен състав приема за достоверни изцяло, като
намира, че същите са единни и непротиворечиви, при съпоставянето им с
показанията на свидетелите водени
от тъжителя.
От правна страна:
Встъпвайки на общата доказателствена
плоскост на изложената по- горе
фактическа обстановка, съдът приема , че
подсъдимите С.А.З. с
ЕГН ********** и Е.С.А. с ЕГН ********** с деяниета си на
посочената по тъжбата дата , време и място
са причинили на тъжителя телесна
повреда – лека
телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, като с деянието си двамата подсъдими/ подсъдимия З. с умруци
а подсъдимия А. със сопа / са причинили на тъжителя лека
телесна повреда, изразяваща се в ожулване на десни лакет и
кръвонасадане в ляво поясно , с
което на тъжителя е причинено болка и страдание.
Съдът приема , че с деятелността си
двамата подсъдими са осъществили
състава на чл. 130 ал. 2 от НК .В
този и смисъл съдът приема , че
следва да оправдае подсъдимите по предявеното им с тъжбата обвинение по чл. 130 ал. 1 от Нк във вр. С чл. 20 ал. 1 от НК ,
като ги приднае за виновни за
извъшено от тях престъпление именно по
чл. 130 ал. 2 от НК.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи, а именно че деянието по чл. 130, ал.1 от НК , е осъществено от обективна и от
субективна страна подсъдимия С. С.А.,като с деянието си подсъдимия причинил на тъжителя лека телесна повреда изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като с деянието
си с удари с нож
подсъдимия С.С.А. причинил на тъжителя следните травматични увреждания :
шест прободно порезни рани на ляв
долен крайник , две прободно порезни
рани на двете предмишници, които
и наранявания в съвкупност и всяка една
сама по себе си обуславят времено
разстройство на здравето не опасно
за живота на тъжителя и обечайно преминават за около 15-20 дни .
Двата състава на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК се
намират в състояние на поглъщане като по-тежко наказуемият законов състав от
Особената част на Наказателния кодекс поглъща по-лекия, както е в настоящия
случай, тъй като съдът прие заключението на вещото лице д-р Д.Д. , според което е причинено едновременно и
болка и страдание на тъжителя Б.М.Н. и временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Следователно в случая съставът на чл. 130, ал. 1 от НК
поглъща състава на ал. 2, и деянието следва да се квалифицира по ал.
1.
Съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1 и ал.2 от НК наказателната отговорност е
лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона
престъпление. В настоящият казус, от всички писмени и гласни доказателства, по
безспорен и категоричен начин се установи, че
подсъдимите С.А.З.
с ЕГН ********** и Е.С.А. с ЕГН **********
са нанесли
леки телесни повреди на тъжителя Н.,извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК ,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК .
По безспорен и категоричен
начин се установи по делото че с
дятелността си подсъдимия С.С. А. е
нанасъл леки телесни подреди на тъжителя
Н., извън случаите
на чл.128 и чл. 129 от НК , изразяващи се в посочените
травматични увреждания ,които и наранявания в съвкупност и всяка една сама по себе си обуславят времено разстройство на здравето не опасно за живота на тъжителя – престъпление по чл.
130 ал. 1 от НК .
В обективно отношение с деятелността си тримата
подсъдими са засегнали обществените
отношения гарантиращи телесната неприкосновеност и
запазването на човешкото здраве на околните .
Подсъдимите са осъществили
деянията при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2
, предл. 1-во от НК, като са съзнавали, че с
неправомерното си поведение умишлено причиняват телесно увреждане на
пострадалия- тъжителя Н. , съзнавали са общественоопасния хакартер на
деянието , придвиждали са настъплането на общественоопасните последици от своето неправомерно
поведение и са искали пряко тяхното настъпване . Подсъдимите са желаели настъпването на
общественоопасните последици –
увреждане здравето на друг
човек, тъй като
е логично, че с нанесените от
страна на подсъдимия
З. умрючни удари и от страна на подсъдимия Е.А. удари с пръчка , а от страна на подсъдимия С.С.А. удари с нож
в обстта на тялото на пострадалия
и последствие на падналия на
земята тъжител,че това неминуемо ще доведе до астъпването на телесни
увреждания на тъжителя Н. .
По делото се събраха убедителни
писмени доказатестава за това , че подсъдимите са с чисто съдено минало, по
отношение на тях липсват данни да има образувани и водени наказателни производства,като от това следва ,че
деятелността на подсъдимите може да се
приема за инцидентна.Въпреки това , съобразявайки събраните по делото доказателства, дават на съда основание
да приеме , че
деяниета са извършени от подсъдимите С.А.З. с ЕГН **********, С.С.А. с ЕГН ********** и Е.С.А. с ЕГН ********** при превес на отегчаващи вината
обстоятелства – липса на критичност , най- вече и
бруталност при извършените от тях деяния.
Към момента на извършаването на описаното в тъжбата деяние подсъдимия
С.А.З. с ЕГН ********** е бил наказатеноотговорен субект – пълнолетен,
разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките
си . Същия извод се отнася и до подсъдимия С.С.А. с ЕГН **********.
Към момент
ана извършването деянието
подсъдимия Е.С.А. с ЕГН **********
не е навърлишил пълналетие, но
в хода на съдебното производство не се
събраха доказателства от които да се
приеме, че са налице обстоятелства които
да изключват наказателната му отговорност, както и за това , че дееца е действал в състояние на силно раздразнение „ афект“ предидзикано от пострадалия
с насилие / последното кса е и останалите двама подсъдими С.А.З. с ЕГН ********** и Саердар С.А. с ЕГН **********/.
По отношение
на индивидуализацията на наказанията :
По отношение
на подсъдимия С.А.З. с ЕГН **********:
Същия е не осъждан , не е освобождаван от наказателна
отговорност . Съобразявайки представените и приети по делото доказателства, както по- горе
съдът заключи деянието е
извършено от подсъдимия при
превес на отегчаващи вината
обстоятелства – най- вече пълна липса на липса на критичност
към извършеното .
Съдът след
като съобрази , че следва да оправдае
подсъдимия за виновен по
повдигнатото му с тъжбата обнение за
престъление по чл. 13 ал. 1 от НК и чл. 20 ал. 1 от НК , намира подсъдимия за виновен за извършено от него престъпление по чл. 130
ал. 2 от НК. Съдът
като взе в предвид , че за това престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода до шест
месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, като взе предвид , че подсъдимия е неосъждан , не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК, предвид това , че с
престъплението не са причинени
имуществени вреди, намери ,че са налице предпоставките на чл. 78А от НК по отношение на подсъдимия
С.А.З., като същия
бъде освободен от наказателна отговорност , като съсъдът му наложи адм. Наказание глоба . Предвид сравнително скромните
възможности на частното обвинение, по
делот не се събража доказателства за
имотното състояние на подсъдимия З. ,
но съдът приема , незивисимо от
обстоятелството ,че не
установи никакви смекчаващи вината обстоятелство ,то за постигане целите на наказанието по
отношение на подсъдимия, в настоящия
случай, следва да му наложи
наказание „Глоба” , към минимално предвидения от закона
размер -в размер на 1000,00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.
По отношение
на подсъдимия С.С.А.
с ЕГН *********** :
Съдът
определяйки наказанията на подсъдимия С.С.А., приема ,че следва да му
наложи наказание на основание чл.
130 ал. 1 от НК във вр-. С чл. 54 от НК
6 / шест / месеца лишаване от свобода, което да изтъпри при първончален общ режим.
За да определи посоченото наказание , съдът
съобрази всички обстоятелства, характеризиращи отговорността на подсъдимия. На първо място , като прецени
интензитета и продължителността на засягането на телесната неприкосновеност на тъжителя , съдът приема че за това престъпление следва в по
– голяма степен да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, което от своя
страна води до
изключване на преложението на чл.
78 А от НК ппо отношение на подсъдимя .
Съдът не откри никакви смекчаващи вината
обстоятелства, напротив съдът
при подсъдимия А. отчита не само
пълно безкритичност към извършеното
но и изключителна жестокост при извършването на деянието от него .Подсъдимият към
настоящия момент е с чисто съдебно минало, но предвид
на извършеното от него съдът приема , че дееца представлява личност със
завишена обществена опаност . Съдът
констатира , че и самото деяние е с висока степен на обществена опасност и отчита
категоричната обществена
чувствителност към такива деяния, както и завишените обществени
очаквания към възпирането на
дейците извършили телесна увреда по
такъв опасен начин . Съдът с оглед на
изложеното намира че за поправянето на подсъдимия , независимо от чистото му съдебно минало, е наложително изолирането му от обществото, за определен период
от време. Имайки предвид обществената опасност на деянието и на подсъдимия, съдът счита, че само по този начин
ще бъдат изпълнени целите на наказанието както да бъде превъзпитан
подсъдимия, така и да се подейства възпиращо спрямо него и
възпитателно спрямо останалите неустойчиви членове на обществото.
По отношение на подсъдимия Е.С.А. :
Същие е не осъждан , не е освобождаван от наказателна
отговорност . Деянието е извършил като непълнолетен
.
Съдът след
като съобрази , че следва да оправдае
подсъдимия за виновен по
повдигнатото му с тъжбата обнение за
престъление по чл. 130 ал. 1 от НК и чл. 20 ал.
1 от НК , намери подсъдимия за виновен за извършено от него деяние
-престъпление по чл.
130 ал. 2 от НК.
Като , и че за това престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода до шест
месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, като взе предвид , че подсъдимия е неосъждан , не е осбобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК, предвид това , че с престъплението не са причинени имуществени вреди, намери ,че са
налице предпоставките предпоставките на
чл. 78А
ал. 6 от НК
по отношение на дееца, като същия бъде освободен от наказателна отговорност , като съдът му наложи адм. Наказание обществено
порицание, което да бъде разгласено чрез местния общински вестник .
Престъпното деяние е осъществено от всеки един от подсъдимите
поради ниската им правна култура, примитивен начин на мислене , незачитане
правата на личността и не на последно място
,съдът отчита употребата на алкохолал, който е снижил
допълнително задръжките им.
По
предявения граждански иск:
Относно предявения граждански иск за неимуществени вреди, представляващ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесената лека телесна
повреда от подсъдимите С.А.З. с ЕГН **********, С.С.А. с ЕГН ********** и Е.С.А. с ЕГН ********** - същият се явява частично основателен и доказан по своето основание,поради следното :
Безспорно се установи, че подсъдимите С.А.З. с ЕГН ********** и Е.С.А. с ЕГН ********** са нанесли леки
телесни повреди по чл. 130, ал. 2 от
НК на тъжителя при описаните обстоятелства.
Безспорно се установи , че подсъдимия С.С.А. с ЕГН ********** е нанесъл леки телесни повреди по чл.
130, ал.1 от НК на тъжителя при
описаните обстоятелства.
От извършените деяния са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от пострадалия стрес , болка и страдание, неприятни
психически преживявания и морална угнетеност, както и възникналата необходимост
от лечение. Налице е пряка и непосредствена причинно следствена връзка между
извършените деяния от подсъдимите
и нанесените неимуществени вреди на
подстрадалия. Съдъ като
взе в предвид,че двата състава на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК се намират в състояние на поглъщане като по-тежко наказуемият законов състав
от Особената част на Наказателния кодекс поглъща по-лекия,като взе в
предвид формолировката на предявения иск – предявен срещу подсъдимите в режим на солидарност , намери , че гражданският иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нанесените леки телесни повреди от подсъдимия С.С.А. с ЕГН ********** ,се явява основателен , като иска срещу останалите двама
подсъдими бъде отхвърлен .
Налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД за реализиране гражданската отговорност на подс. С.С.А. с ЕГН ********** , тъй като деянето му
състоящо се в нанасяне
по тялото на тъжителя на рани вследствие нанесени му удари с нож
- общо осем наранявания е противоправно, виновно и пряко и непосредствено е причинило неимуществени
вреди на увреденото лице – пострадалия
тъжител и граждански ищец .
При определяне размер на справедливото
обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД съдът отчете степента и механизма на
увреждането – същото е предизвикало стрес ,болка и ужас у
пострадалия на инкриминираната дата
- 20.09.2018 година.Нараняванията с нож са предизвикали значителна
кръвозагуба, като нараняванията са предполагали спешна медицинска намеса и
време за преминаване на телесните
увреждания – така както е
посочено от вещото лице по
изготвената СМЕ. По делото в обясненията си пред съда тъжителя заяви , че близо двадесет дена не е могъл да работи и да
получава приходи , в следствие на
направените шевове на раните .Съдът прие,че по справедливост на основание
чл. 52 от ЗДД следва да присъди сумата от
3000,00 / три хиляди / лева
срещу подсъдимия С.С.А. с ЕГН ********** , като обезщетение
за причинените на тъжителя –
граждански ищец неимуществени вреди, като съдът отхвърля, така предявения граждански иск срещу същия подсъдим – С.С.А. и останалите двама подсъдими- С.А.З. с ЕГН ********** в
останалат част за горницата от 3000,00 лева до 8000,00 лева като неоснователен и недоказан .
По разноските:
С Оглед изхода на делото и на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият С.А.З. с ЕГН ********** е осъден да заплати сумата
от 120,00 лева
по сметка на РС Тервел
представляващи държавна такса
върху уважения размер на гражданскиа иск
, като и тримата подсъдими са осъдени да
заплатят на тъжителя сумата от
750,00 лева- представляващи
направените съдебно деловодни
разноски от тъжителя по упълномощен повереник и разноски за вещо лице .
В този смисъл е произнесена присъдата.
Районен съдия :