Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1149
гр.Бургас,24.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 2598 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по повод жалба на С.И.К. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 19-0769-002034/04.06.2019г., издадено от началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, на
основание чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че при съставянето на АУАН са
допуснати нарушения, изразяващи се в неспазване на указания от актосъставителя
час за изземване на кръвна проба. Пледира се за отмяна на НП.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, и се представлява от адв. Дойнов – БАК, който
преповтаря изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност, пледирайки за
отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, надлежно
призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Същата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 12.05.2019г.,
около 16,44 часа актосъставителят П.М. – мл. автоконтрольор при Сектор
„ПП”-Бургас изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас, ***. Той спрял за
проверка товарен автомобил *** с рег. № ***, движещ се по ул. „Т.Александров” с
посока към ул. „Индустриална”. Полицейският служител тествал водача за употреба
на алкохол с техническо средство – „Дрегер” с фабр. № ***, което отчело
концентрация на алкохол от 0,55 промила в издишания въздух. На водача бил
издаден талон за медицинско изследване в който К. собственоръчно посочил, че неприема показанието на техническото
средство, за което положил собственоръчен подпис. С оглед изявлението на лицето
св. М. връчил на същия препис от медицинския талон, в който отразил, че до 30
мин. Следва да се яви за даване на кръв за медицинско изследване считано от
17,00 часа на 12.05.2019г. Свидетеля М. придружил жалбоподателя до болничното
заведение, но поради наличие на спешни случаи в шокова зала кръвната проба била
взета с 5 мин. закъснение – в 17,35 часа на същия ден. От заключението на
вещото лице Б. е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя
била 0,5 промила. В хода на административното производство била изготвена и СМЕ
по писмени данни от вещото лице П. Изследвайки писмените доказателства по
преписката по формулата на Видмарк, той приема, че към момента на проверката
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя била 0,62 промила. При тези
данни наказващия орган приел заключението на д-р П. В последствие въз основа на
акта на 4.6.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в него. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП
наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева
и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, че му е била извършена проверка с техническо средство, отчело концентрация на алкохол 0,55 на хиляда, както и че му е било предложено да даде кръвна проба, и същият е дал такава.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник група към
Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 30.11.2018г. е бил оправомощена
да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Съдът счита, че
деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно
както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати съществени нарушения
в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано съобразно санкционната норма. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в редакцията, релевантна към датата на извършване на нарушението, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна норма на чл. 174, ал.1, т.1 от същия закон наказва се с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух - над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. В конкретния случай, както вече стана дума – безспорно се установява, че на процесната дата К. е управлявал МПС, както и че техническото средство е отчело концентрация на алкохол 0,55 на хиляда, а медицинското изследване на кръвта е показало 0,5 на хиляда пр. в издишания въздух.
В конкретния случай процесната концентрация на
алкохол, установена с техническо средство (което е било годно и калибрирано,
видно от приложения протокол) е 0,55 промила, и същата е била надлежно оспорена
от жалбоподателя. В талона за медицинско изследване, актосъставителят е
посочил, че до 30 мин, К. следва да се яви в лечебното заведение за вземане на
кръвна проба. Въпреки това кръвната проба е взета с 5 мин. закъснение – в 17,35
часа, поради заетост на медицинското лице. Това обаче не е нарушение, тъй като
в Наредбата изрично се посочва, че срока е от 45 мин – чл.6 ал.6 т.1. С оглед
горното съдът счита, че кръвта е взета по предвидения в Наредбата ред и следва
да се зачетат показанията на кръвното изследване, съгласно което концентрацията
на алкохол е 0,5 промила. Относно заключението по писмени данни на д-р П. по
метода на Видмарк, съдът намира, че не следва да се цени, тъй като Наредбата
изрично посочва какви са способите за доказване на това нарушение, а именно –
чрез показанията на дрегера или при оспорване на показанията, чрез извършване
на медицинско изследване на кръвта.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че соченото в АУАН и НП деяние се явява несъставомерно, тъй като не покрива
обективните признаци на състава на нарушението, а именно да управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 пр. В случая чрез медицинското изследване на кръвта се доказа, че
концентрацията е точно 0,5 пр., поради което не е налице соченото нарушение –
управление с повече от 0,5 пр. алкохол в издишания въздух.
Съдът счита, че незаконосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради
което НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
19-0769-002034/04.06.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание
чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП на С.И.К. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.