РЕШЕНИЕ
№ 1413
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300501740 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№17480/30.06.2022г.
депозирана от „Изи финанс“ ЕООД, чрез пълномощника му юрк. А. Г.,
против Решение №1549 от 10.05.2022г., постановено по гр.д. №12095/2021г.
по описа на Районен съд- Пловдив, двадесет и втори гр.с., с което са
отхвърлени предявените от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“
№ 17, ап.1 срещу Д. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *** положителни
установителни искове за признаване за установено, че Д. М. Т., ЕГН
********** дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК сума в размер на 700 лева
– главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** г.,
115.50 лева – възнаградителна лихва за периода 28.02.2020 г. до 24.11.2020
г., 5.44 лева – лихва за забава за периода 24.11.2020 г. до 21.12.2020 г., ведно
със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда –
12.02.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 2617/2021 г. по описа на
1
ПРС.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като се
иска отмяната му, като вместо това въззивният съд уважи предявените
искове. Претендират се разноски, включително и юрисконсулско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Д. М. Т., ЕГН **********, чрез особения
представител адв. Д. К. оспорва жалбата като неоснователна по съображения
подробно изложени в отговора. Моли да потвърждаване на
първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск предявен от „Изи Финанс“
ЕООД срещу Д. М. Т., за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 700 лева – главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № *** г., 115.50 лева – възнаградителна лихва за
периода 28.02.2020 г. до 24.11.2020 г., 5.44 лева – лихва за забава за периода
24.11.2020 г. до 21.12.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.02.2021 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
2617/2021 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № *** г. по реда на ЗПФУР, с който
2
ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 700 лева, преведена на
ответника по посочен от каса на „Изи пей“. Срокът за връщането й изтекъл
на 24.11.2020 г. Договорът е сключен онлайн, чрез средствата за комуникация
от разстояние. Кредитополучателят кандидатствал, чрез интернет страницата
www.minizaem.bg, на която създал потребителски профил. Кредиторът
изпратил електронно съобщение, с което запознал кредитополучателя с
общите условия по договора и му представил преддоговорна информация.
След като кандидатът бил одобрен, той получил на личната си електронна
поща договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно
подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. Договорът бил
сключен чрез електронно подписване на посочената електронна платформа.
Била уговорена и договорна надбавка в размер на 40.15 % фиксирана лихва в
общ размер от 115.50 лева . Твърди се, че по договора не са заплащани суми
от ответника. Доколкото ответникът не е изплатил задълженията си по
договора за потребителски кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК
срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 2617/2021 г. на ПРС.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 ГПК, като в
законоустановения срок е предявен искът за установяване на вземанията въз
основа на заповедта.
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва наличие на облигационна връзка между
страните, както и получаване на заемната сума от кредитополучателя.
Отделно от това навежда доводи за недействителност на договора, поради
противоречие с разпоредбите на чл.11 ЗПФУР, доколкото не му била
предоставена преддоговорна информация за параметрите на договора, както и
съгласие за сключване на такъв. Прави възражение за недействителност на
клаузата за възнаградителна лихва.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на
събрания доказателствен материал пред първата инстанция.
По делото е представено копие от Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № ***., сключен между „Изи финанс“ ЕООД, като кредитор, и Д.
Т., като потребител, с който е уговорено предоставянето в заем на сумата от
700 лв.. От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна
3
експертиза се установява, че е отправено електронно изявление от
ответника в насока сключване на процесния договор за кредит. В
заключението се посочва, че в базата данни на дружеството, фигурира
потребител на има Д. Т., като предвид спецификата на въвеждане на данни в
сайта на ищцовата дружество, вещото лице е направило заключение, че
потребителя е въвел тези данни и е натиснал бутон за продължаване.
Изпратени са множество SMS да ответника, като в един от тях е изпратен
код за потвърждаване сключването на договора.
При така събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че по делото не
е установено валидно изразено съгласие на ответника за сключването на
договор за кредит от разстояние № ***.. Видно от процесния договор, в него
е посочено, че е за предоставяне на кредит от разстояние, поради което и по
отношение на него намират приложение разпоредбите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗПФУР за доказване на изявления, отправени
съгласно закона се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления-
Законът за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/ /с ново
наименование Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ//. Съгласно чл.9 от ЗЕДЕП електронното
изявление е изпратено с постъпването му в информационната система. Ето
защо и доколкото се установи, че от ответника е отправено електронно
изявление в насока сключване на процесния договор за кредит, то
настоящият съдебен състав приема, че е налице валидно изразено съгласие на
ответника за сключването на договор за кредит от разстояние № ***., между
„Изи финанс“ ЕООД.
От друга страна договорът за заем е реален, поради което елемент от
фактическия състав на неговото сключване, е действителното предаване на
сумата, а съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Недоказано обаче остана твърдението на кредитора, че е налице реалното
получаване на заемната сума. В системата на “Изипей“ са намерени данни,
че „Изи финанс“ ЕООД е наредил от своя микросметка паричен превод в
размер на 700лв в полза на Д. П., но “Изипей“ не разполага с разписка,
подписана от ответника, че сумата от 700лв е получена от последния. Ето
4
защо при прилагане на правилото на чл.154, ал.1 ГПК относно задължението
на всяка от страните в гражданския процес да установи фактите, от които
черпи благоприятни правни последици, в настоящия случай с оглед характера
на заявения договор за потребителски кредит като вид договор за заем и
реален договор, съществен елемент от фактическия му състав е
действителното предаване на сумата, каквото в настоящия казус не се
установи.
Доколкото по делото не се установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 700 лева, то за
ответникът не е възникнало задължение за връщането му, ведно с
обезщетение за забава и възнаградителна лихва.
Предвид гореизложеното предявените искове се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени. Първоинстанционият съд е
достигнал до правилен и законосъобразен извод, поради което обжалвания
акт следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1549 от 10.05.2022г., постановено по
гр.д. №12095/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, двадесет и втори гр.с.,
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5