Решение по дело №559/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на „С.”О., ЕИК ., седалище и адрес на управление в С., бул.”Б.”№111, Б. .4, ап.12, против решение №2890/01.10.12г на РС-С. по гр.д.№759/12г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е отхвърлен като неоснователен иска по чл.422 ГПК, с който се цели признаване съществуване вземането на кредитора срещу длъжника в посочените размери.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това, иска неговата отмяна и уважаване на предявеният иск.

Ответната оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционният акт.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима.Въпреки оплакванията срещу „прекратяване” на първоинстанционното произвоство, анализа на обстоятелствената част и петитума на жалбатата, налага извода, че се атакува първонистанционният акт, разрешаващ спора по същество.Очевидно, въззивника настоява за неговата отмяна и уважаване на предявеният иск, който извод се обосновава подробно развитите доводи.

Разгледан по същество обаче жалбата се явява неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че между въззивемия и „К. Б. М.”ЕАД е сключен договор за мобилни услуги.Именно във връзка с последния, дружеството е издало фактурата от 18.02.10г с краен срок за плащане на 08.01.10г за отчетния период 18.01.10г – 17.02.10г за сумата от 64,65г от които:16,67лв задължения по предишни периоди с ДДС.Според представения фискален бон от 02.03.10г последната е пратена на ЕАД от въззиваемия.

Установи се сключването на 21.03.11г на договор за прехвърляне на вземания между мобилният оператор и ищцовото дружество, чрез който първия е цедирал на жалбоподателя вземанията си по договорите за мобилни услуги, сред които и процесното(вж.у-ние№64/24.04.12г). С част от документ, сочен за издаден от „Д. с.”О., до въззиваемия е изпратен договор №М01148393/26.05.11г, без данни за подателя и достигането му до адресата.

Видно от приложените по делото материалите по ч.гр.д.№317/12г по описа на РРС, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК жалбоподателя е поискал и респ. получил от РС заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 47,98лв за предоставени мобилни услуги към „КГМ”ЕАД оператора с търговска марка „Г.” сумата от 9,77лв начислени лихви за забава от 18.02.10г-06.02.12г, ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.12г до окончателното й изплащане, както и 145лв разноски по делото. В предвидения за това срок и ред ответника е възразил срещу дължимостта на горните суми в полза на въззивника.

При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките за признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на заявеното вземане, основано на представения договор за цесия.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав,вкл. и досежно съобщаването на цесията,тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика.Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на СРС.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че са изпълнени изискванията на чл.99, ал.4 ЗЗД за съобщаването на цесията на ответника. Приложеното на л.25 от делото писмено доказателство от „Д.с.”О., няма белезите на „писмо” до ответника и не е ясно дали е достигнало до адресата си.Дори да се приеме за такова и достигнало до въззиваемия, то съдържанието му отразява изпращането до последния на договор, чийто номер(1148393) и дата(26.05.11г), не съответстват на цесионния.И не на последно място – в същото липсват данни за подателя, за да се приеме въззивната теза, че е подадено от него в резултат на упълномощаването му от цедента.

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди изцяло.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на ответника направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които видно от представените договор за правна защита и съдействие, възлизат общо на 150лв, пратени за адвокат.Докато направените от въззивника остават за негова сметка.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №2890/01.10.12г на РС-С. по гр.д.№759/12г по описа на с.с.

ОСЪЖДА „С.”О., ЕИК ., седалище и адрес на управление в София, бул.”Б.”№111, Б. .4, ап.12, да запрати на К. А. Б. с ЕГН-* от Г., ул.”С. С.”, № 29, сумата от 150лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция за адвокат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: