Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1948
гр.
Пловдив, 15.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 7.11.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6342/2018г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.К. против Наказателно постановление № 18-0432-000187,
издадено от Началник на 01 РУП към ОДМВР-Пловдив, с което на С.К. е наложена
глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 119 ЗДвП.
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Моли се за
неговата отмяна
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 29.05.2018г. около 13:45 часа в
гр. Пловдив, на ул. ***№ *** жалбоподателят като водач на товарен автомобил
Опел Комбо с рег. № ****** не пропуснал преминаващата пешеходка В.П. по
пешеходна пътека.
Според настоящия състав
посоченото в АУАН и НП изцяло съответства на осъществилото се в
действителността.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се
подкрепят от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя и
показания на свидетелите очевидци Д.Д. и В.П.. Показанията на тримата свидетели
са последователни, логични по един взаимодопълващ се и безпротиворечив начин
разкриват обстоятелствата от предмета на доказване, поради което и съдът изцяло
ги кредитира.
Показанията на
тримата кредитирани свидетели не се разколебават от показанията на доведения от
жалбоподателя св. Г.. От показанията на св. очевидци Д. и П. се установява, че
при завоя си от ул. ***към магазин ЛИДЛ жалбоподателят пресякъл две пешеходни
пътеки. По едната на пропуснал В.П., за което е наказан, а по другата не
пропуснал възрастна жена. Св. Г.в показанията си говори само за случая с
възрастната жена, като същият не съобщава нищо за случая с В.П.. Липсата на
показания на св. Г.за инцидента с П. не може да се приравни на отричане на
съществуването му. Поради това и съдът счита, че показанията на св. Г.по
никакъв начин не влизат в противоречие с тези на св. Д. и св. П.. Нещо повече с
показанията си св. Г.установява и допълнително нарушение, извършено от
жалбоподателя, за което той не е наказан, насочено срещу възрастната жена.
Не може да бъде възприет доводът наведен в
пренията, че в случая жалбоподателят се осъжда на един донос. Това би било
така, ако съдът бе постановил решението си само въз основа на подадения писмен
сигнал до полицията. В случая обаче не е така. Призовани са и са разпитани
непосредствено пред съдебния състав двамата свидетели очевидци, като техните
показания са дадени след разясняване на правата и задълженията им в процеса и под
страх от наказателна отговорност, което в максимална степен създава гаранции за
правдиво установяване на релевантните по делото факти.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложената
по делото Заповед № 317з-147/11.01. 2018г. и 8121з-515/14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 5.06.2018г., а НП - на 4.07.2018г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми.
Неоснователен
е доводът, че АУАН бил опорочен поради издаването му дълго време след деянието.
От текста на самия АУАН се вижда, че той е съставен само една седмица след
деянието, което не може да се приеме за продължителен период. На следващо място
следва да се посочи, че законът не въвежда специални изисквания за времето, за
което да се издаде АУАН освен давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, които както
се установи вече са спазени. Законът не въвежда изискване и актосъставителят да
е очевидец на нарушението, поради което и този довод е несъстоятелен.
Не може да
се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение от АНО с
неразпитването на посочения от жалбоподателя свидетел. В съдебна фаза, която е
централната фаза на процеса, на жалбоподателя са разяснени правата, дадена му е
възможност да сочи доказателства, допуснат е и е изслушан водения от него
свидетел, поради което и следва да се приеме, че правото му на защита е
реализирано в максимална степен.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 119 ЗДвП.
Действително чл. 113 ЗДвП вменява
известни задължения на пешеходците при пресичане. Дори и да не са спазили тези
си задължения обаче, водачът на МПС не се освобождава от задължението си да
бъде внимателен към по-уязвимите участници в движението и да ги пропусне веднъж
след като са стъпили на пешеходната пътека. В процесния случай се установи, че В.П.
е била стъпила на пешеходната пътека, жалбоподателят не я е пропуснал, поради
което и нарушението по чл. 119 се явява довършено.
Приложена
е и коректната санкционна норма- чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП
Санкционната норма предвижда глоба в абсолютно
установен размер размер-100 лв., какъвто е и наложеният от административно
наказващия орган.
Санкционираното
нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на
деяния от този вид, поради което приложение не може да се намери и разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Следва да се отбележи,
че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай с оглед установеното от
всички свидетели по делото, че със същото деяние водачът е допуснал и друго
самостоятелно нарушение на чл. 119 ЗДвП, за което не е наказан насочено срещу
възрастната пешеходка, следва да се приеме, че степента на обществена опасност
на деянието е завишена, което е самостоятелно
основание за изключване приложението на чл. 28 ЗАНН
Предвид
горното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0432-000187, издадено от Началник на 01 РУП
към ОДМВР-Пловдив, с което на С.К. е наложена глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 119 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.