№ /14.03.2022 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет
и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2319 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.143 ал.13 от ЗДвП и е образувано по жалба от „Темпо 2“ ООД – с.
Орешак, обл. Варна, представлявано от управителя Д.В., против отказ,
обективиран в писмено уведомление изх.№11/29.09.2021 г. на ст. инспектор Ал.
Петракиев към ОД на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, по тяхно заявление за
промяна на регистрацията на полуремарке „Шмитц Ски 24“ с рег. № ***, рама № ***.
Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на оспорения отказ на две основания – липса на
мотиви като съществено процесуално нарушение, и липса на законни пречки да бъде
извършена заявената регистрация като неправилно приложение на материалния закон
при постановяване на оспорения отказ. По отношение на второто сочи, че
наложените върху МПС запори представляват
пречка за пререгистрацията му само при договорна промяна на собствеността, не и
в случаите, когато тя е резултат от влязло в сила постановление за възлагане на
публичен изпълнител. Поддържа също, че при подадено заявление за пререгистрация
компетентният административен орган действа в условията на обвързана
компетентност и дължи произнасяне, поради което постановеният отказ е и
недопустим. С тези съображения се претендира отмяна на отказа, след което
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна да бъде задължен да
извърши регистрация на МПС. В съдебно заседание по същество адв.З. –
пълномощник на Д.В., поддържа изцяло жалбата, като доразвива доводите си в нея,
и настоява за уважаването й, както и за присъждане на разноски по списък.
Ответникът ст.инспектор към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“, чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Г.Г.,
оспорва жалбата и аргументите на дружеството-жалбоподател, като сочи, че след
постановлението за възлагане новият собственик е следвало да поиска вдигане на
наложените запори, едва след което компетентният административен орган може да
извърши пререгистрация на МПС. Настоява за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност – за редуциране
размера на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение до
законоустановения минимум.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
От
приобщените като доказателства по делото уведомления от ЧСИ с район на действие
ОС – Добрич и съобщение до сектор „ПП-КАТ“ при ОДМВР-Добрич (л.44 по делото) се
установява, че в периода 2016г – 2018г на ППС – полуремарке „Шмитц Ски 24“
с рег. № ***, рама № ***, собственост на „РОС ЕКСПОРТ“ ЕООД – с.Паскалево,
обл.Добрич, са наложени общо пет запора, както следва: по и.д. №20168100400394
с взискател „Кава Петрол“ ООД; по и.д. №20167390400251 с взискател „АТП
Екзодус“ ООД; по и.д. №.20163230402047 с взискател Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество; по и.д. №20189010400289 с взискатели ТД на
НАП-Варна и Кава Петрол“ ООД; и и.д. №20188100400039 с взискател „Шварцмюлер
България“ ООД. С постановление №260000/31.03.2021г по т.д.№309/2018г по описа
на ОС – Добрич, търговска колегия, на осн.чл.717з ал.1 от ТЗ на Д.В.Д. в
качеството й на управител на „Темпо 2“ ООД е възложена собствеността върху полуремаркето „Шмитц Ски 24“
с рег. № ***, собственост на длъжника „РОС ЕКСПОРТ“ ЕООД – в
несъстоятелност. Видно от отразяванията в справката от АИС „КАТ“ (л.34 по
делото) на 02.09.2021г е снет запор за продажба на същото ППС по предходно и.д.№20147370401881/25.11.2014г
на ЧСИ с район на действие ОС – Добрич.
Началото
на настоящото административно производство е поставено със заявление
№210819033350/14.07.2021г, с което „Темпо 2“ ООД чрез пълномощник е поискало от
сектор „ПП“ при ОДМВР- Варна промяна на регистрацията на придобитото от тях ППС
с рег.№ ***, състояща се в зачисляване в региона, промяна на номер и промяна на
собствеността му. Към заявлението са приложени свидетелство за регистрация на
ППС, регистрационни табели, пълномощно и договор за застраховка. При извършена
справка в АИС „КАТ“ от служител в сектор „ПП“ при ОДМВР- Варна било установено,
че на посоченото ППС са наложени 5 бр. запори от държавни и съдебни органи. При
така установеното с оспореното понастоящем писмено уведомление
изх.№11/29.09.2021г ст. инспектор Ал. Петракиев към ОД на МВР - Варна, сектор „Пътна
полиция“, уведомил дружеството-заявител, че поисканата промяна на регистрацията
не може да бъде извършена поради наличието на 5-те броя наложени на ППС запори
от държавни и служебни органи; както и че услугата ще бъде продължена след
отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпеченията, или на друг
компетентен орган съгл.чл.143 ал.13 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за
установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка,
въз основа на които е издаден оспореният ИАА, и тези, приобщени в хода на
съдебното следствие, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Оспореното писмено уведомление е
връчено на дружеството-жалбоподател чрез пълномощник на 29.09.2021г според
саморъчното отбелязване на гърба му. Доколкото в писмото не се съдържа указание
пред кой орган и в какъв срок същото подлежи на обжалване, депозираната на
15.10.2021г чрез издателя на ИАА жалба е в срока по чл.140 ал.1 от АПК, от
легитимиран субект – собственик на МПС и адресат на отказа, и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя
е неоснователна.
Съгл.чл.3 ал.1 от Наредба
№І-45/2000г (изм. ДВ, бр.57 от 2007г., бр. 20 от 2018г.) моторните превозни средства и ремаркетата се
регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето
на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган, като според ал.2 (изм. ДВ, бр.
20 от 2018г.) разпоредбата на ал.1 се прилага и
при придобиване на собствеността на превозно средство чрез публична продажба. Съгл.ал.43 (изм. ДВ, бр.20 от 2018г.) всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство
и собственика се заявява за регистрация пред съответните звена „Пътна полиция“
в месечен срок от настъпването й. Съобразно императивното предвиждане на чл.8
ал.3 от Наредбата промяна в
регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово
ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа,
постановил обезпечението или друг компетентен орган. В идентичен смисъл са и съответните текстове на
чл.145 от ЗДвП.
В случая между страните е
безспорно, че дружеството-жалбоподател е придобило собствеността върху полуремарке
„Шмитц Ски 24“ с рег. № ***, рама № *** на 31.03.2021г в резултат на
извършена публична продан на осн.чл.717з от ТЗ в хода на производство по
несъстоятелност по т.д.№309/2018г по описа на ОС – Добрич, както и че преди
образуване на същото на МПС са наложени общо четири запора в периода
2014-2016г, и още два такива през 2018г. Спорният въпрос в това производство е
дали постановлението на съда по несъстоятелността за възлагане на собствеността
на полуремаркето има характер на писмено разрешение от друг компетентен орган
по см.горецитирания чл.8 ал.3 от Наредба № І-45/2000г, както поддържат жалбоподателите чрез адв.З..
Съдът намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съдът споделя становището на жалбоподателите, че след
осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността по надлежния ред –
както е в настоящия случай след публичната продан на МПС, наложените върху това
имущество обезпечителни мерки преустановяват правното си действие. В случая четири
от запорите са били наложени преди образуване на производството по
несъстоятелност през 2018г, с оглед обезпечаване на вземанията по индивидуални
изпълнителни производства. С оглед на универсалния характер на производството
по несъстоятелност тяхното самостоятелно значение е отпаднало още с неговото
откриване (определение № 281/17.04.2015г по ч.т.д. №219/2015 г. на Апелативен съд - Варна). Същевременно запорите,
наложени след образуването на производството по несъстоятелност през 2018г, са
вписани в нарушение на забраната на чл.638 ал.4 изр.3 от ТЗ, поради което са
недопустими (освен ако са вписани преди образуване на т.д. №309/2018г на ОС –
Добрич, каквито данни по делото липсват).
Осребряването на имуществото, представляващо
част от масата на несъстоятелността, върху което са наложени конкретните пет запори,
вече е приключило по реда на чл.718 ТЗ с продажба, който способ на осребряване
има значението и последиците на публична продан, извършена по реда на ГПК съгл.чл.717л
ал.4 от ТЗ. След като върху това имущество се провежда универсално принудително
изпълнение по реда на ТЗ със санкцията на съда, компетентността да се произнесе
относно заличаването на вписаните запори и възбрани е на съда по
несъстоятелността, а не на органите, които са ги наложили (определение № 281/17.04.2015г. по ч.т.д. №219/2015г. на Апелативен съд –
Варна, определение от 10.10.2017г. по ч.т.д. №522/2017г. на Апелативен съд –
Варна, определение от 3.5.2017г. по ч.т.д. №76/2017 г. на Апелативен съд -
Варна).
В този смисъл в настоящия казус съдът несъмнено е друг компетентен орган по
см.чл.8 ал.3 от Наредбата, който да отмени наложения запор след възлагането на
МПС на новия му собственик, за да бъде извършена претендираната от дружеството
промяна в регистрацията му.
Такава отмяна на наложените запори на полуремаркето
обаче не се твърди и не се доказва да е извършена в конкретния случай – служебно
било от съда по несъстоятелността или от съдебния изпълнител (както това е сторено
на 02.09.2021г, след разпореждането за
възлагане от 31.03.2021г, по едно от шестте изпълнителни дела – по
и.д.№20147370401881/25.11.2014г на ЧСИ с район на действие ОС – Добрич). Запорите
по останалите пет изпълнителни дела не са снети по надлежния ред при
приключване на съдебното дирене пред настоящия съдебен състав, а той не споделя
твърдението на жалбоподателите, че органите на ОДМВР – Варна са длъжни да
съобразят и да преценят сами снемането на запорите. От една страна те не
разполагат с компетентност да извършват такъв вид преценка – тя е предоставена
изрично само на органите по чл.8 ал.3 от Наредбата, които при това следва да се
произнесат с нарочни актове за снемането на запора, и те да бъдат надлежно
отразени в информационната система на Сектор „ПП“ при ОДМВР, или поне да бъдат
представени на компетентните служители по искането за промяна на регистрацията,
за да бъдат съобразявани от тях. От друга страна – освен че не представлява
снемане на запора поради липса на изрично произнасяне, разпореждането на съда
по несъстоятелността от 31.03.2021г не е представено от жалбоподателите ведно
със заявлението за пререгистрация пред ОДМВР- Варна – видно от съдържанието му,
това разпореждане не фигурира като приложение към заявлението, което и
обективно е лишило органа по регистрацията от възможността да го съобразява при
произнасянето си, в смисъл – да изиска допълнителни доказателства за евентуално
произнасяне на съда и за снемане на запора, в каквато насока е следващото
възражение на жалбоподателите.
Поради
изложеното съдът в настоящия си състав намира, че за ответната администрация не
е било налице основание да извърши поисканата от дружеството-жалбоподател
пререгистрация на придобитото от тях чрез възлагане от съда по
несъстоятелността МПС при наличието на пет неснети запора върху същото по
различни изпълнителни дела. В този смисъл обжалваният отказ е постановен при
правилно приложение на материалния закон – чл.143 ал.13 от ЗДвП, от компетентен
орган – ст.инспектор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна, и при липса на допуснати в
производството по издаването му съществени нарушения на процесуалните правила.
Изложеното мотивира извода на съда за неоснователност на жалбата против него,
респективно – за отхвърлянето й като неоснователна. За жалбоподателите
съществува възможност да инициират снемане на запорите от съда по
несъстоятелността, и въз основа на неговото произнасяне отново да сезират
компетентните органи с искане за пререгистрация на придобитото МПС.
При
този изход на делото претенцията на дружеството-жалбоподател за присъждане на
разноски е неоснователна. Тази на ответната администрация следва да бъде
уважена чрез присъждане в тяхна полза на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК,
вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Така
мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Темпо 2“ ООД – с. Орешак, обл. Варна, Булстат *********, представлявано
от управителя Д.В.Д., ЕГН **********, против отказ, обективиран
в писмено уведомление изх.№11/29.09.2021 г. на ст. инспектор Ал. Петракиев към
ОД на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, по тяхно заявление за промяна на
регистрацията на полуремарке „Шмитц Ски 24“ с рег. № ***, рама № ***.
ОСЪЖДА Темпо 2“
ООД – с. Орешак, обл. Варна, Булстат
*********, представлявано от управителя Д.В.Д., ЕГН **********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: