№ 612
гр. Враца, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420104122 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ф. И., срещу В. В. В., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ответницата в качеството си на собственик на
процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия и е длъжна да заплаща
цена за топлоснабдяването и за услугата дялово разпределение. Твърди, че Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД за потребители за битови нужди в гр. София са публикувани във в. „Монитор“ и
са в сила от 10.07.2016 г. Заявява, че сградата – етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД, като сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от това дружество
отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Заявява, че за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. ответницата е
потребявала доставена от ищеца топлинна енергия и му дължи сумата от 4 498,46 лева,
представляваща незаплатени суми за консумирана топлинна енергия за имот -
апартамент с адрес: ****************. Сочи, че до подаване на исковата молба от
ответницата не са постъпвали плащания за погасяване на задълженията й. Претендира
и лихва за забава върху главницата в размер на 764,34 лева за периода от 16.07.2021 г.
1
до 11.01.2024 г.
Твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в РС – гр. Враца било образувано ч. гр. д. № 1042/2024 г. и издадена заповед
за изпълнение за горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.01.2024 г. до окончателното
изплащане. Тъй като ответницата депозирала възражение срещу издадената заповед, за
ищеца бил налице правен интерес от водене на настоящото производство.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът В. В. В., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми: сумата от 4 498,46 – главница, представляваща незаплатени суми за консумирана
топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. за имот - апартамент с
адрес: ****************, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението – 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 764,34 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2021 г. до
11.01.2024 г., за които суми е издадена заповед № 644/10.04.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1042/2024 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото
производство разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор на
исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД заявява в
писмено становище, че дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в
съответствие с всички действащи нормативни актове. Извършвано е месечно дялово
разпределение с месечно отразяване на стойностите в издаваните фактури. Счита, че
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове са доказани по основание и
размер.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1042/2024 по описа
на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление против ответницата, е издадена Заповед № 644/10.04.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
да заплати на кредитора следните суми: сумата от 4 498,46 лева – незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, инсталация
№ *******/аб. № *******, дължима за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., сумата
от 764,34 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 11.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 22.01.2024
2
г. до изплащане на вземането, сумата от 105,26 лева, представляваща разноски в
производството за държавна такса, както и сумата от 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 24.10.2024 г. и в срока по
чл. 414 ГПК е депозирано възражение вх. № 15924/22.11.2024 г., поради което с
Разпореждане № 5178/02.12.2024 г. по ч. гр. д. № 1042/2024 г. по описа на РС – гр.
Враца, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на указанията е депозирана искова
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Видно от копие от Договор за замяна от 18.12.1987 г., Л. В. В. и В. С. В. са
придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот имот – апартамент ***,
находящ се на адрес: гр. *********
Видно от удостоверение за наследници изх. № РСП17-УГ01-5291/29.05.2017 г.
и удостоверение за наследници изх. № 222222/07.07.2017 г., Л. В. В. и В. С. В. са
починали, а техен единствен наследник по закон е ответницата В. В. В..
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, от чиито
заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от
ответника, в която е отразено, че към 11.01.2024 г. дължи главница в размер на 4 498,46
лева за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. и лихва за забава в размер на 764,34
лева.
Видно е от протокол от 18.09.2012 г. от проведено общо събрание на етажните
собственици в процесния вход, че съсобствениците са упълномощили трима съседи да
сключат от името на етажните собственици договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, както и да
представлява етажната собственост по време на изпълнение на договора. Видно е от
приложения към делото списък на собствениците/възложители към протокола от
общото събрание, че наследодателят на ответницита Веселин Василев е присъствал,
като е положил подпис за ап. *** от списъка.
Приети са по делото Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД с предмет извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради –
етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София.
С молба вх. № 8778/16.06.2025 г. „Топлофикация София” ЕАД заявява, че на
13.05.2025 г. ответницата е заплатила сумата от 2 500 лева. В молбата е приложена
справка, от която е видно, че с платената сума са погасени 812,66 лева – натрупана
3
законна лихва, 764,34 лева – мораторна лихва и 923 лева – главница, като дължимият
остатък е 3 575,46 лева главница, както и 229,94 лева – разноски, които заявява, че
претендира.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В исковата молба е заявено искане за постановяване на неприсъствено решение
по делото, ако са налице предпоставките за това съгласно чл. 239 ГПК. Съдът намира,
че извършеното в хода на процеса плащане, което следва да бъде взето предвид на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което и предявените искове няма как да бъдат
уважени така, както са предявени, т. е. няма как да се постанови неприсъствено
решение.
С постъпилото плащане в хода на производството следва да се приеме, че на
практика ответницата признава основателността на исковете.
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че общите условия
за влезли в сила; 4. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна
енергия до процесния недвижим имот; 5. начинът на извършване на дялово
разпределение и делът на ответника за отопление на процесния имот, за битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; 6.
количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия
период.
С оглед събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск
е основателен.
На първо място за основателността на иска се изисква лицето да е собственик
на имота или да е носител на ограничено вещно право на ползване върху същия.
4
Ответницата е собственик на топлоснабдения имот и съответно е имала качеството
потребител, респ. клиент на топлинна енергия.
Потребител на топлинна енергия до отмяната на §1, т. 42, ДР на ЗЕ /юли 2012
г./ е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /§1, т. 42 от ЗЕ към редакцията
съгласно ДВ бр. 18/2005 г./ или по силата и на облигационно основание /§1, т. 42 от ЗЕ,
действаща до отмяната на разпоредбата/. През останалата част от процесния период
приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти в гр. София, от чиито заключителни разпоредби е видно, че
същите са действали в процесния период. Същите влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са наведени
твърдения, нито са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за
енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена
топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с
качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното
ТР окончателно се очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за
5
битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
С оглед гореизложеното, в качеството си на собственик на топлоснабдения
имот за процесния период ответницата е клиент на топлинна енергия и дължи
заплащането на нейната стойност за посочения период.
Останалите предпоставки за основателност на предявения иск са доказани в
производството, като от писмените доказателства е установено, че процесният се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа.
В хода на образуваното производство, след получаване на преписа от исковата
молба, на 13.05.2025 г. ответницата е извършила плащане на сумата 2 500 лева.
С т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че в производството по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взима предвид всички факти,
които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след
предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Следователно извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде взето
предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и да бъде съобразена платената сума. Ищецът
сочи, че със същата са погасени натрупаните лихви /законна и за забава/ и 923 лева от
дължимата главница, от която претендира остатък в размер на 3 575,46 лева.
С оглед изложеното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ следва да бъде уважен до размера от 3 575,46 лева и за
периода от м. 12.2021 г. до м. 04.2023 г. /съобразно справката, находяща се на л. 36 от
делото/, а за разликата до пълния предявен размер от 4 498,46 лева и за периода от м.
05.2021 г. до м. 11.2021 г. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода
на процеса.
Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършеното плащане в хода на процеса – 13.05.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
6
Този иск следва да бъде изцяло отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в
исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство съобразно изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени разноски общо 155,26 лева, от които
105,26 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, които
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
сторените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 104/, както следва: 124,68 лева –
платена държавна такса и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лева.
Разноските на ищеца за исковото производство са в общ размер на 224,68 лева, като
ответницата следва да бъде осъдена да ги заплати на ищеца.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка на ищеца с IBAN: *************; BIC:
SOMBBGSF, „Общинска банка“ АД.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. В., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от 3 575,46 лева /три хиляди петстотин
седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ – главница, представляваща
незаплатени суми за консумирана топлинна енергия за периода от м. 12.2021 г. до м.
04.2023 г. за имот - апартамент с адрес: ****************, ведно със законната лихва
от датата на извършеното плащане в хода на процеса – 13.05.2025 г. до изплащане
на вземането, за която е издадена Заповед № 644/10.04.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1042/2024 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума от
3 575,46 лева до пълния предявен размер от 4 498,46 лева и за периода от м. 05.2021 г.
7
до м. 11.2021 г. като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. В. В., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 764,34 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 16.07.2021 г. до 11.01.2024 г. като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК В. В. В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 224,68 лева /двеста двадесет и
четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - разноски в настоящото производство,
както и сумата от 155,26 лева /сто петдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ -
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1042/2024 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: *************; BIC:
SOMBBGSF, „Общинска банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8