Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
гр. Перник, 12.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание
проведено на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветелина Гоцова
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 248 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121, ал.1, т.3, във вр.с
чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
искова молба на Г.Г.Р., ЕГН **********, чрез адв. И.В.,***, срещу Областна
дирекция „Земеделие“ – Перник, с която е предявен иск с правно основание чл.
104, ал. 1 от ЗДСл за заплащане на обезщетение в размер на 6 276 лева, за
времето, през което не е заемал държавна служба 6 месеца, ведно с мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 13.05.2022г. до датата на
подаване на исковата молба – 10.06.2022г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане и на деловодни разноски.
С определение от 15.11.2022 г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск, като същия се
счита предявен за сумата от 3348 лв., ведно със законната лихва до размера,
изплатен от Областна дирекция – Земеделие, а именно 80, 91 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. В., която излага съображения, че са заплатени сумите по
исковата претенция до размера, уточнен в съдебното заседание, но плащането е
след завеждане на делото, поради което моли за присъждане на разноските по
делото съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответната страна – Областна дирекция „Земеделие“ – Перник се
представлява от Л.Л. – директор дирекция „Административно-правна, финансово –
стопанска дейност и човешки ресурси“. В отговор на исковата молба и в съдебно
заседание оспорва иска със съображения, че е изплатено дължимото обезщетение на
жалбоподателя, поради което исковата претенция е недопустима, в условията на
евентуалност – неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.
Административен съд – Перник, в настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-42 от 05.04.2021г.
на директор на Областна дирекция „Земеделие“-Перник е прекратено служебното
правоотношение с ищеца на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ, поради
съкращаване на длъжността. Заповедта е отменена с решение № 200 от 22.10.2021г.
постановено по адм. д. № 207/2021 г. по описа на Административен съд – Перник. С
решение № 4266/05.05.2022г., постановено по адм.д. № 12221/2021г. на ВАС е
оставено в сила решение № 200 от 22.10.2021г. постановено по адм. д. № 207/2021
г. по описа на Административен съд – Перник.
След влизане в сила на съдебното решение,
със Заповед № РД-05-01-6/13.05.2022г., издадена от директора на ОД „Земеделие“
– Перник, ищецът Г.Р. е възстановен на длъжността „старши експерт“
в Областна дирекция „Земеделие“ – Перник, Общинска служба „Земеделие“ – Перник,
считано от датата на връчване на заповедта 13.05.2022г. В заповедта е посочена
основна месечна заплата в размер на 837 лв.
По делото е приета като доказателство
служебна бележка от Агенцията по заетостта, от която е видно, че Г.Р. е бил
безработен за периода 07.04.2021 – 12.05.2022г.
На 17.05.2022г. ищецът подава заявление
вх. № РД – 10-02-4604 до ОД „Земеделие“ Перник с искане за изплащане на
обезщетение. С доклад директор на
дирекция АПФСДЧР прави предложение до директора на ОД „Земеделие“ – Перник на Г.Р.
да му бъде изплатено обезщетение в размер на основната заплата, определена към
момента на признаване на уволнението за незаконно за период от 4 месеца,
считано от 07.06.2021г. до 07.10.2021г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата, съобразявайки обстоятелството, че на лицето
е изплатено обезщетение за два месеца за периода 07.04.2021г. до 07.06.2021г. на
основание чл. 106, ал.2 ЗДСл. Със Заповед № РД-04-94/19.05.2022г. директорът на
ОД „Земеделие“ – Перник нарежда на Г.Р. да се изплати обезщетение съгласно
предложението в доклада.
По делото, по искане на процесуалния
представител на жалбоподателя, е изслушано заключение на вещо лице по допусната
съдебно-икономическа експертиза, приобщена като доказателство в съдебно
заседание от 15.11.2022г. Вещото лице е посочило размера на дължимото
обезщетение по чл. 104, ал.1 ЗДСл, определено на база основна месечна заплата
към 13.05.2022г. в размер на 3 348 лв. за периода от 07.06.2021г. –
07.10.2021г. Размерът на обезщетението по чл.106, ал.2 ЗДСл за времето през
което служителят е останал без работа е в размер на 1674 лв. за периода
07.04.2021 – 07.06.2021г. На ищеца са начислени и изплатени обезщетения в
размер на горепосочените суми през м.юли 2022г. чрез банков превод по
разплащателна сметка на дебитна карта. Начислената и изплатена законна лихва по
фиша за м.07.2022г. е в размер на 80.91 лв. за периода 05.05.2022г. –
30.07.2022г.
С изрично направено изявление в съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е поискал намаляване на размера
на исковата претенция като с протоколно определение от 15.11.2022г. съдът е
допуснал изменение в размера на предявения иск, като същия се счита предявен за
сумата от 3348 лв., ведно със законната лихва до размера, изплатен от Областна
дирекция – Земеделие, а именно 80, 91 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Искът с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, във вр. с чл.
104, ал. 1 от ЗДСл, във вр. с чл. 203 от АПК е допустим, предявен от надлежна страна срещу Областна дирекция
„Земеделие“ – Перник, който ответник е пасивно
легитимиран като юридическо лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт (отменената заповед) са причинени вредите.
По силата на чл. 104, ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца.
Между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото
доказателства, че служебното правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Не се спори и
относно това, че въпросният административен акт е отменен
като незаконосъобразен с влязло в сила на 05.05.2022г. съдебно решение. Следователно с отмяната на заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение е възникнало правото на ищеца да получи обезщетение за времето, през което не е заемал държавна
служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение при условията на чл. 104, ал.1 от ЗДСл.
От представената по делото служебна бележка
от Агенция по заетостта е видно, че Г.Р. е бил безработен за периода 07.04.2021
– 12.05.2022г.
Възстановен
е на работа с размер на основна месечна заплата в размер на 837 лв.,
тъй като не е заемал държавна служба и не е бил атестиран. От обезщетението,
определено по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде приспадната сумата
на изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. в размер на 1674 лв (2 х 837лв.). Плащането и на двете обезщетения
се основава на един и същи юридически факт, а именно на прекратяване на
служебното правоотношение и оставане на лицето без работа. Припокриването на
обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и това, получено по чл. 106, ал. 2 от
ЗДСл, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една
и съща вреда два пъти, в какъвто смисъл е константната съдебна практика по
аналогични казуси. Поради тази причина следва да бъде намалено дължимото на ищеца
обезщетение като на ищеца се дължи обезщетение за още 4 месеца за периода
07.06.2021г. – 07.10.2021г. в размер на 3348 лв. Поради това претенцията в този
размер се явява доказана.
Тъй като обаче в хода на делото е извършено
плащане на дължими обезщетения, предмет на делото, този факт следва да бъде
взет предвид съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК.
Според заключението по приетата съдебно икономическа експертиза, неоспорена от
страните, ответникът е изплатил на ищеца сума от 3348 лв., което е основното обезщетение
и сумата от 80, 91 лв., представляваща лихвата за забава.
Тези доказателства установяват извършено
плащане в хода на съдебното производство на дължимите обезщетения от ОД
„Земеделие“ – Перник на Г.Г.Р. и налагат извод за неоснователност на предявения
иск. Претендираното обезщетение е заплатено на ищеца в размер какъвто той
заявява, че претендира. По посочена от него сметка са му преведени както
главницата, така и дължимата лихва за забава
за периода 05.05.2022г. – 30.07.2022г.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в размер на 400 лв. за платено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 300 лв, съгласно приложен списък на разноските, като те са сторени
действително, видно от приложения договор за правна помощ и платежния
документ за внесен депозит. Ответникът също
претендира разноски. В чл. 143 АПК –
"Отговорност за разноски" няма уредена конкретна подобна хипотеза за
отговорността за разноски, поради което субсидиарно по силата на чл. 144 АПК
следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 ГПК "Присъждане на
разноски". В тази връзка, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, само ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца, т. е. само в този случай
той има право на разноски, включително и при прекратяване на делото. По аргумент от противното в случаите когато ответникът е дал повод за
завеждане на делото, същият следва да понесе направените от ищеца разноски и
такива не му се следват. По общото правило на чл.
78, ал. 1 от ГПК те следва да се заплатят от ответника
и в конкретния случай, независимо от отхвърлянето на исковите претенции, защото
претендираните от ищеца суми за обезщетения по ЗДСл. са изплатени изцяло след образуване на настоящото производство. Исковата молба е
депозирана на 13.06.2022г., а изплащането на сумите е през м. 07.2022г. Относно тяхната дължимост определящо е обстоятелството, че ответникът е
станал причина за завеждане на производство, по което се претендират. След като
към момента на предявяване на иска той не е изпълнил задълженията си спрямо
ищеца, а е направил това в по-късен момент, следва да се приеме, че същият е
станал причина за образуване на настоящото дело и следва да понесе
отговорността за съдебните разноски в размер на 700 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.Р. иск с правно
основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.104, ал.1 от ЗДСл. срещу Областна дирекция „Земеделие“ – Перник за сумата
от 3348 лева, представляваща обезщетение по чл. 104,
ал.1 от ЗДСл., ведно със законната лихва върху тази сума, в размер на 80.91
лв. за периода 05.05.2022 г. до 30.07.2022г.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ –
Перник, адрес гр. Перник, пл. „Кракра Пернишки“, Синдикален дом, ет. 8 да
заплати на Г.Г.Р., ЕГН **********, адрес *** сумата от 700 лв., представляващи
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/