Р Е Ш Е Н И Е
№
643 / 20.02.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7062 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявените от С.С.С.,
С.М.С. и Н. М* С. искове против „Обединена българска банка“ АД, за установяване
със сила на пресъдено нещо по отношение на ответната банка, че ищците не дължат
сумата от 18715.19 лв. - неплатена главница (остатъчна и просрочена) и
договорна лихва в размер на 13.41 лв. по договор за потребителски кредит без
обезпечение от *******2018 год., сключен между банката и наследодателя на
ищците.
Искове
са с правно основание в чл. 124, ал.1 от ГПК
и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими. Поддържат се
от пълномощника на ищците, който моли за уважаването им, ангажира доказателства.
Процесуалният
представител на ответника оспорва исковите претенции по изложените в отговора
на исковата молба съображения. Също ангажира доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и изявленията на страните, Бургаският
районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че ищците са наследници на М*С* С.,***, поч. на *****.2019 год., както и че на *****.2018 год.,
между него, като кредитополучател и ответната банка-кредитор, е сключен договор
за предоставяне потребителски кредит без обезпечение.
Не
са спорни също условията, при които е сключен договорът за кредит - за сумата
от 20000 лв., срок за издължаване от 72 месеца, считано от 08.10.2018 год., наличието
на неиздължен остатък по кредита, в т.ч. главница и договорна лихва, чийто
размери към момента възлизат на исковите суми, както и че кредитополучателят е
сключил застраховка „Живот“ с „ОББ Животозастраховане“ ЕАД, по която
бенефициент е ответната банка в случай на неговата смърт преди изтичане срока
на договора за кредит и за неиздължения остатък от кредита.
Впрочем,
горните факти се установяват безпротиворечиво и от приетите по делото писмени
доказателства - удостоверение за наследници, договор за потребителски кредит и застрахователно
удостоверение.
Освен
това, не е спорно между страните (а няма и твърдения в подобна насока), че
процесните задължения не са погасени.
Липсват
доказателства и застрахователят да е изплатил на бенефициента застрахователното
обезщетение, дължимо при настъпилия застрахователен/покрит риск, напротив - налице
е отговор от застрахователя/неговия правоприемник, че отказва изплащане на
застрахователно обезщетение.
Основният
спор е по правото и при така очерталата се фактическа
обстановка, съдът намира исковете за неоснователни.
Първо - не може да бъде споделен доводът за недължимост на исковите суми, предвид
съществуващия договор за застраховка в полза на кредитора. При такъв договор, съгласно
чл. 383, ал. 1 и ал.4 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, заедно
с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Т.е.
застраховката се явява правно средство, чрез което банката-кредитор обезпечава
удовлетворяване на вземането си, като в същото време за нея възниква
притезателно и акцесорно право да получи застрахователното обезщетение, тъй
като има качеството на ползващо се лице. Банката има право да търси
алтернативно изпълнение от длъжника, като кредитор или от застрахователя, като
застраховащ и трето ползващо се лице, защото правата й по застрахователното
правоотношение съществуват наред с тези в качеството й на кредитор.
Задължението се погасява при плащане, опрощаване, новация и пр., а съществуващият
договор и настъпилият застрахователен риск не освобождават длъжника от
изпълнение. Аргумент в подкрепа на този извод следва и от разпоредбата на чл. 456,
ал.1 от КЗ, предвиждаща иск на наследниците на длъжника срещу застрахователя, в
случай, че са удовлетворили вземането на банката. Допълнителен аргумент би могъл
да се изведе и от чл.383, ал.3, изр.II от КЗ,
съгласно която по повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение
първо наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по
кредита имат права на застрахован“, изключение на правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението, т.к. това право
принадлежи изключително на кредитора.
Или в
обобщение - при наличие на застраховка „Живот“ в полза на банката -
кредитор, наследниците не се
освобождават от задължението на наследодателя си, а напротив - дължат
изпълнение, но ако са платили, могат да търсят заплащане в тяхна полза на застрахователното
обезщетение от застрахователя, а ако не са - могат да претендират заплащането
му на кредитора.
На следващо
място, дори да се приеме, при приложението на чл.20 - 24 от ЗПК, че договорът
за потребителски кредит е недействителен, то потребителят-кредитополучател (а
след смъртта му - неговите наследници) дължи връщане на чистата стойност на
кредита, респ. непогасения остатък. Т.е. и в тази хипотеза освобождаванетото от
дълг е условно - само до размера на акцесорните вземания. Отделен е въпросът,
че кредитното правоотношение между наследодателя и банката (при наличните
доказателства) е в резултат на индивидуално договаряне, а в договора за
потребителски кредит не се констатираха пороците, изброени в чл.22 от ЗПК,
водещи до неговата недействителност. Нещо повече - ако и да са нищожни, неравноправните
клаузи по см. на чл.143-чл.148 от ЗП, в т.ч. цитираните в исковата молба, не
водят
a priori до недействителност на целия
договор за кредит, а оттам - до недължимост на полученото по него.
Това още веднъж
идва да покаже, че в настоящия казус ищците дължат връщане на отпуснатия на
наследодателя им кредит, поради което исковете следва да се отхвърлят.
Водим
от изложеното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.С.С., ЕГН - **********,
С.М.С., ЕГН - ********** и Н. М* С., ЕГН - **********, тримата с адрес: гр.Б*,
ж/к *******, предявени против „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр.С*, р – н ****, представлявана от С* Г* и П*
А*, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответната банка,
че ищците не дължат сумата от 18715.19 лв. - неплатена главница (остатъчна и
просрочена) и договорна лихва в размер на 13.41 лв. по договор за потребителски
кредит без обезпечение от ****.2018 год., сключен между банката и М*С* С.,***, поч. на ****.2019 год. -
наследодател на ищците.
Решението
е обжалваемо пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е