ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263
гр. Велико Търново , 13.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Христо Томов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно частно наказателно
дело № 20214100600431 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
С определение № 481 от 17.08.2021 г. постановено по ЧНД № 1135 по описа на
Великотърновския районен съд за 2021 година, XIV състав на съда отменил
постановлението за прекратяване на досъдебно производство от 06.07.2021 г. на
прокурор К Г при Районна прокуратура гр. Велико Търново, с което производството
под № ЗМ - 850/2020 г. по описа на РУ гр. Велико Търново /преписка № 3156/2020 г. на
прокуратурата/ било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от НПК, поради това, че деянието извършено от Ст. Н. В. не съставлява
престъпление.
Наред с това делото било върнато на прокурора за продължаване на
наказателното производство и изпълнение на дадените в обстоятелствената мотивна
част на съдебния акт задължителни указания.
Съдът се разпоредил съобщение за изготвения от него акт да се изпрати освен на
обвиняемото лице Ст. Н. В. и неговия защитник адвокат Л.И. Б., още и на РП гр.
Велико Търново, както и на възприетия от прокурора, а по-късно и от съда за пострадал
В. В. ИВ., по-точно, това значи посочените в постановлението и определението лица.
1
Тоест наказателното производство е прекратено поради това, че деянието
извършено от Ст. Н. В. не съставлява престъпление. Първоинстанционният съд
преценил и направил извод, и това е било изрично обективирано, че депозираната
жалба против постановлението за прекратяване на досъдебно производство под № ЗМ -
850/2020 г. по описа на РУ гр. Велико Търново /преписка № 3156/2020 г. на
прокуратурата/ е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има
активна легитимация и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, от
възприетата фактическа обстановка и събрани по делото доказателства, районният съд
намерил, че жалбата се явява основателна.
Срещу съдебния акт постъпил частен протест от Районна прокуратура гр.
Велико Търново, чрез процесуалния представител по закон и наблюдаващ делото
прокурор К Г, която съобразно приложената разписка за получено
обявление/съобщение го е получила /обявлението/ на 18.08.2021 г.. В протеста са
наведени основания за отмяна на съдебното определение под № 481 от 17.08.2021 г.
постановено по ЧНД № 1135 по описа на Великотърновския районен съд за 2021
година изцяло предвид неговата неправилност и незаконосъобразност, като според
прокурора то се явява също така и необосновано. В подкрепа на това обвинителят
твърди, че с акта на РС гр. Велико Търново е прието наличието на пропуск в
разследването и направен извод за наличие на противоречие между мотивите на
Постановлението за прекратяване и основанието посочено в него, въз основа на което
производството е било прекратено, а именно визираното в чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК – несъставомерност на деянието. Прокурорът изразява
несъгласие с извода на решилия делото съдия, че когато обвинителят приеме
невъзможността да се докаже телесното увреждане да е в следствие на някакво деяние,
то производството е трябвало да бъде прекратено на друго правно основание, това по
чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност. Поддържа се тезата, че след анализ на
двете противоречиви версии изградени от показанията на свидетелите и дадените
обясненията, следва да се приеме, че е налице извършено деяние, но същото е
осъществено при крайна необходимост - обстоятелство, изключващо обществената
опасност и поради това не съставлява престъпление, като алтернативно се сочи, че ако
този анализ не бъде възприет, то е налице невъзможност да бъде категорично доказано
наличието на престъпление.
Твърдят се допуснати неправилни от гледна точка на процесуалния и
материалния закон действия и направени изводи от съда, както и съществени
процесуални нарушения при анализа и оценка на обжалваното постановление за
прекратяване, поради което се е стигнало до неправилен извод за наличие на
противоречие между мотивите на прокурорския акт и посоченото в него основание за
прекратяване. По - нататък в протеста се излагат собствени аргументи и по съществото
2
на спора. Не се представят писмени доказателства към частния протест и не се прави
искане за събиране на допълнителни такива, а се иска само изцяло отмяна на
определението.
При това се моли съда да потвърди и постановлението за прекратяване на
досъдебното производство.
В този смисъл след като анализира от правна и фактическа страна
процесуалната допустимост на представеното възражение/частен протест по делото
настоящият съд преценява, че се прави искане обжалваното определение да бъде
отменено.
Настоящата съдебна инстанция като взе предвид законосъобразността на
администрирането на прокурорската преписка и делото, връчването на
постановлението и определението, представените писмени доказателства с тях и към
протеста, намира, че частният протест е процесуално допустим и подаден в срок, но
разгледан по същество се явява неоснователен, по отношение искането му за отмяна
Определение № 481 от 17.08.2021 г. на Районен съд гр. Велико Търново, постановено
по ЧНД № 1135/2021 година и потвърждаване прекратяването на наказателното
производство.
В тази връзка, и след като прецени събраните доказателства по време на
досъдебното производство намира за установено следното:
Досъдебното производство под № ЗМ - 850/2020 г. по описа на РУ гр. Велико
Търново /прокурорска преписка № 3156/2020 г./ е образувано на 24.10.2020 г. на
основание чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на протокола за първото действие по
разследването, когато се извършва разпит на свидетели, ако незабавното им
извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.
Разследването по него е образувано и водено за това, че на 24.10.2020 г. в гр. В.
Търново, на ул. „ММ“ № , ет. , ап., е причинена средна телесна повреда на В. В. ИВ., с
постоянен адрес в гр. В. Търново, ул. „ПЙ Т“ № , вх. , ет, ап. , изразяваща се в
диафизарна фрактура на лява улна /лакътна кост на ръката, една от двете кости на
предмишницата/, с дислокация, и с оглед на извършено престъпление по чл. 129, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК.
По делото е привлечен като обвиняем Ст. Н. В. с постановление от 30.03.2021 г.
когато му е предявено извършването на горепосоченото престъпление, но спрямо него
не е налагана/вземана мярка за процесуална принуда.
Разследването приключило на 22.06.2021 г. като материалите са изпратени на РП
гр. Велико Търново от разследващия орган К Т – старши разследващ полицай към РУ
3
Велико Търново с мнение за предаване на съд на обвиняемия Ст. Н. В. с ЕГН
********** заради извършеното от него престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК.
За да прекрати наказателното производство по горното дело с постановлението
си от 06.07.2021 г. наблюдаващият прокурор К Г приема, че от фактическа страна не са
налице всички изискуеми елементи изграждащи обективната и субективната страни на
деяние, наказуемо по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Счита от една страна, че се
касае за извършено и доказано престъпление от Ст. Н. В. по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК по отношение причиняването на В. В. ИВ. от гр. В. Търново на средна телесна
повреда, изразила се в закрито счупване на лява лакътна кост чрез нанасяне на удар с
цилиндричен дървен предмет по лявата ръката, довело до трайно затруднение в
движението на ляв горен крайник за срок над 30 дни, със срок на лечение и
възстановяване не по - малък от 6 месеца, но от друга, че за тази му дейност
наказателна отговорност не следва да бъде реализирана. Прокурорът приема, че
деянието е извършено при крайна необходимост и съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.
1 от НК, то няма/не притежава обществена опасност, поради което не съставлява
престъпление от общ характер. Развива се тезата в оспорвания съдебен акт, че е налице
хипотезата на крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК, като
обвинителят излага наведени от него доводи и аргументи в същия смисъл.
С процесното постановление от 06.07.2021 г., РП гр. Велико Търново прекратява
воденото наказателно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал.
1, т. 1, пр. 2 от НПК възприемайки, че деянието извършено от Ст. Н. В. не съставлява
престъпление.
Постановявайки атакуваното определение, решаващият първоинстанционен съд
не споделя аргументите и правните изводи на прокурора. Прието е в контролирания
съдебен акт /неговото определение/, че тези аргументи и правни изводи са
незаконосъобразни и необосновани.
Въззивният съд, в специалното производство по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК,
проверява единствено законосъобразността и обосноваността на постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство и изводите в тази насока на
първоинстанционния съд.
Частният въззивен протест на Великотърновската районна прокуратура е
неоснователен, а атакуваното определение се преценява като законосъобразно и
обосновано.
Споделят се аргументите на решаващия съд за произнасяне на прокурора след
4
като делото е попълнено с релевантните към главния предмет на доказване гласни,
писмени и веществени доказателства. Споделят се при това и изводите на
първостепенния съд, че в оспорвания прокурорски акт е направен подробен анализ на
доказателствената съвкупност. Според въззивната инстанция обаче, част от гласните
доказателствени източници неясно защо са пренебрегнати и недооценени, а остава
неясна и неаргументирана позицията на прокурора да не кредитира заключенията на
вещото лице д-р Н В. Г по назначените и изготвени съдебно медицински експертизи по
писмени данни под №№ 232/2020 г., касаещи телесните увреждания на В.В. Й, както и
другата такава под № 231/2020 г., за освидетелствуването на и за получените
увреждания от Г С Н, неясно защо не ги подлага на необходимия самостоятелен и
цялостен доказателствен анализ, съпоставим с анализа на останалите доказателства.
Доводът, че експертът и съдебен медик д-р Г извежда заключенията си, за
обстоятелството, че телесните увреждания на В.В. Й са закрито счупване на лява
лакътна кост; открито наместване и фиксиране с метал на счупената кост, травматични
увреждания получени в резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност,
определени като възможно да бъдат получени видно от материалите по делото по
начин, описан от пострадалия - удар с бухалка при опит да се предпази, и като защитна
травма, както и заключението му за това, че констатираните увреждания на Г С Н за
датата 24.10.2020 г. са единствено и само „..външно странично отзад на левия лакът
охлузна рана с размер 8/6 см. с жълтеникаво-кафеникава коричка….”, не е намерил
полагащото му се от доказателствена гледна точка внимание и е останал необсъден
неанализиран от обвинителя в неговия понастоящем атакуван акт, съответно не са
изложени в постановлението аргументи дали се оспорва достоверността,
компетентността или обективността на съдебно медицинските експертизи, или пък
тяхната правилност, още повече че самият прокурор им противопоставя гласни
доказателствени средства - свидетелските показания на М Т В.а и обясненията на Ст.
Н. В...
Според въззивната инстанция, в частта досежно извода, че следва да се даде
вяра на свидетелските показания на В.а и обясненията на обвиняемия, тъй като
показанията на пострадалия В.В. Й и неговата приятелка Д Д Й не се подкрепят от
останалите доказателства по делото, прокурорското постановление е необосновано, т.
к. не е налице задълбочен анализ на всички доказателствени източници. Наред с това,
такъв извод да не се даде вяра на посочените показания се явява и неправилен защото
противоречи на обективните находки отразени в освидетелствуването извършено от
доктор Г.
Некредитирането на заключенията на посочените съдебно медицински
експертизи, без да са изложени мотиви защо те не се анализират заедно с гласните
5
доказателства, от една страна, а от друга без да се направи в хода на досъдебното
производство опит чрез възможностите на допълнителната експертиза да се постигне
максимално изясняване на обстоятелството дали ГС Н е получил описаните му
увреждания - външно странично отзад на левия лакът охлузна рана с размер 8/6 см. с
жълтеникаво-кафеникава коричка, на тази именно дата 24.10.2020 г., като се съобрази
характера на увреждането с датата на извършения преглед на живо лице, посочена от
доктор Г -27.10.2020 г., както и без да се посочи механизмът на тяхното получаване, с
необходимата конкретика, не води до обективно изясняване на фактологията. „Тъпа
травма получена по начин описан от свидетел…”, без да се посочи кое е това лице,
чиито показания са послужили на вещото лице да приеме в случая – просто удар на
ръката в твърда повърхност, не е достатъчно за да изясни механизма на получаването
на увреждането, за да се отговори на основните въпроси по предмета на доказване.
Така че, изложените твърдения на прокурора се явяват неаргументирани.
В този смисъл наведените във възражението на пострадалия В.В. Й доводи пред
първоинстанционния съд за произнасяне на прокурора при липсата на всестранен и
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, се споделят и от въззивната
инстанция.
Не могат да бъдат споделени изводите на държавното обвинение, че е налице
хипотезата на "крайна необходимост" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК във връзка с
установеното от него и възприето поведение на пострадалия Й, както и разбирането, че
от правна страна деянието на В. не е общественоопасно защото е извършено при
условията на тази крайна необходимост.
С оглед на това прокуратурата формира своята теза за наличието на крайна
необходимост, при която е действал В.. Въззивната инстанция не възприема тази
позиция на прокурор К Г. Съгласно чл. 13, ал. 1 от НК, за да е осъществено при крайна
необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата
непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени
интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за
спасяване на застрашените интереси. За да е налице крайна необходимост, деецът
трябва да е извършил деянието, за да спаси свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност при условие тази опасност да не може да бъде
избягната по друг начин. Опасността при крайната необходимост трябва да е
непосредствена - да е налице вероятност от предстоящо засягане на правно защитени
интереси. Причините за тази опасност могат да бъдат различни: стихийни или
обществени бедствия /буря, наводнение, пожар, бомбардировка, транспортна
катастрофа/, действие на други сили /аварии в инсталации или съоръжения/, внезапни
остри болестни състояния или злополуки, нападения на животни и др. Тук няма
6
значение чии интереси са застрашени от това състояние на опасност, нито какъв е
техния характер /държавни или обществени интереси, свързани със собствеността на
гражданите, тяхната личност и пр./ Освен това положението на крайна необходимост
съществува, докато трае непосредствената опасност, но то се прекратява с
преминаването на тази опасност. Второ, действието при крайна необходимост е
насочено към спасяване на застрашените интереси. Но тук не се нанасят вреди на
нападател, а се засягат интереси на трети лица, които нямат отношение към
опасността. За да е налице крайна необходимост, трябва да са изпълнени още две
условия, посочени кумулативно - да не съществува друг начин за избягване на
опасността т. е. става дума за едно крайно, последно средство за избягване на
опасността и причинените от деянието при крайна необходимост вреди да са по-малко
значителни от предотвратените. При наличие на всички предпоставки, изброени по-
горе, деянието ще бъде извършено при крайна необходимост и за причинените вреди
няма да се носи наказателна отговорност. Така изложеното съпоставено със
свидетелските показания на М Т В.а и обясненията на Ст. Н. В., с показанията на
пострадалия В.В. Й и неговата приятелка Д Д Й, както и със заключенията на вещото
лице д-р Н В. Г по назначените и изготвени съдебно медицински експертизи по
писмени данни под №№ 232/2020 г., касаещи телесните увреждания на В.В. Й, както и
другата такава под № 231/2020 г., за освидетелствуването на и за получените
увреждания от Г С Н, води до извода, че не е налице нито едно от изискванията на чл.
13, ал. 1 от НК.
Окръжният съд изцяло споделя изводите на първостепенния съд, изложени в
контролирания съдебен акт касателно очевидно наличната причинно - следствена
връзка между действията на обвиняемия Ст. Н. В. на инкриминираната дата и
настъпилия вредоносен резултат – причиняването на средна телесна повреда на
пострадалия В.В. Й, изразяваща се в закрито счупване на лява лакътна кост, довело до
трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за над 30 дни, със срок на
лечение и възстановяване не по - малък от 6 месеца.
Гореизложеното сочи на законосъобразност и обоснованост на атакуваното
определение на Великотърновския районен съд, с което е отменено постановлението
на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство. Задължителните
указания, дадени в този съдебен акт се споделят от настоящата съдебна инстанция,
която на свой ред констатира и липсата на аргументи в посока защо прокурора приема,
че не е налице съставомерно престъпно деяние при наличие на гласни доказателства в
тази посока, подкрепени от заключенията на вещото лице по двете съдебно
медицински експертизи.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
7
Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 481 от 17.08.2021 г. постановено по ЧНД №
1135 по описа на Великотърновския районен съд за 2021 година, XIV състав, с което е
отменено Постановление от 06.07.2021 г. на прокурор КГ при Районна прокуратура гр.
Велико Търново за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство под № ЗМ - 850/2020 г. по описа на РУ гр. Велико Търново /преписка №
3156/2020 г. на прокуратурата/, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8