РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Перник, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Гражданско дело № 20211700100508 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена
ОТ: Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***
ЧРЕЗ: адв. М.Н.-Т. – ***
със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения: ***
ПРОТИВ : ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Джеймс Баучер", №87.
С ИСКАНЕ:
ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Джеймс Баучер", №87, да му заплати:
- сумата от 26 000лв. /двадесет и шест хиляди лева/ с оглед направеното с подадена
молба вх. № 5258/16.11.2022г. уточнение на исковата претенция преди изпращане препис от
исковата молба на насрещната страна по смисъла на чл. 131 от ГПК, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на брат
му И.Г. С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.02.2021г. до датата на окончателното плащане направените по делото разноски.
Предявения осъдителен иск, съдът намира за допустим, подаден от материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
неговия брат, лице съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по
Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС.
Съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на застрахователно обезщетение с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на ***, около 21,15 в гр. ***, Д. И. Д., ЕГН **********, при
управление на л.а. „БМВ Х5“, per. № *** с 2.33 промила концентрация на алкохол в кръвта,
по ул. „***“ с посока от бул. „***“ към ул. „***“, срещу №***, е навлязъл в крайната
дясна лента, в която се извършвало натоварване на аварирал л.а. „Фолксваген Венто“ с
1
per. №*** на специален товарен автомобил „Фиат Дукато“ с per. № ***. И двата
автомобила са били сигнализирани с включени аварийни светлини, а на разстояние е бил
поставен обезопасителен триъгълник. Движейки се безконтролно и с несъобразена
скорост, водачът на л.а. „БМВ Х5“, per. №*** е причинил ПТП с намиращите се в
непосредствена близост до спрелите автомобили и извършващи дейност по натоварване
на авариралия автомобил И.Г. С. и С.С.К.. Вследствие на удара пешеходеца И. С. отскочил
и се ударил последователно в качения на специален автомобил л.а. „Фолксваген Венто“ с
per. №*** и в кабината на престояващия специален автомобил „Фиат Дукато“ с per.
№***. Лекия автомобил „БМВ Х5“ се отклонил вляво и се ударил в предпазна ограда, след
което се преобърнал на платното за движение. Вследствие на удара И.Г. С., ЕГН
********** /** годишен към датата на ПТП/, е получил телесни наранявания,
несъвместими с живота и е починал на мястото на инцидента. Ищецът твърди, че вина за
настъпилото произшествие има водачът на л.а. „БМВ Х5“, per. № *** Д. И. Д., който не е
съобразил поведението си с правилата за движението по пътищата, а именно: да не поставя
в опасност живота и здравето на хората; да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците; да управлява МПС със скорост,
съобразена с конкретната пътна обстановка, да не управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози и виновно е реализирал ПТП, с което е причинил смъртта на
пешеходеца И.Г. С..
Твърди се, че настъпилата внезапна смърт на И.Г. С. е приета изключително
болезнено от ищеца, който е негов по-голям брат. Загубата на един от най-близките му
хора- неговият брат, е причинила на ищеца душевни болки и страдания, каквито
единствено загубата на близък човек може да причини. Твърди се, че починалият е
напуснал този свят по изключително трагичен начин, като е оставил без подкрепа брат
си, с когото са имали изключително силна връзка. Сочи се, че Е.С. е изгубил брат си във
възраст, когато връзката помежду им, основана на взаимна обич и уважение, е била по-
силна от всякога. До момента на трагичния инцидент двамата с починалия са били
изключително близки. Били са неразделни още от малки деца. Като деца, двамата са били
неразделни в игрите и поради малката си възрастова разлика са имали много общи
интереси, което ги е направило изключително сплотени. Тази сплотеност се е запазила
през годините и се е надграждала с времето. Двамата заедно са израствали, учели са се
един от друг и са се изграждали като личности. Били са най-добри приятели, които винаги
са си споделяли всичко и са били един зад друг в трудните моменти в живота си. До
трагичния инцидент, те не са пропускали удобен момент да се видят и да прекарат време
заедно. Организирали са си семейни вечери и били неразделни на всички празници. Заедно са
отгледали децата си и често са ходели заедно на почивки. Помагали са си не само
финансово, но и са били опора един на друг във всичко. Братята непрекъснато са се чували
и са поддържали връзка. Когато се е налагало да вземат важно решение задължително са
се допитвали един до друг. За ищеца починалият е бил идеален пример за достоен мъж,
добър човек, приятел и брат. Бил е негова стабилна и неизменна опора, на която се е
осланял през трудните моменти в живота си и привързаността между двамата е растяла
с течение на годините. Двамата братя не са можели един без друг. Ищецът е посветил
живота си на брат си И.. Помагал му и в грижите по детето. С научаване на новината за
трагичния инцидент, обаче, животът на ищеца коренно се е променил. Разбирайки за
смъртта на брат си, Е.С. е изпаднал в шок. Първоначално е отказал да повярва, че е
истина. На погребението на И. бил в несвяст. В първите дни след инцидента не е бил на
себе си. В резултат от тежката трагедия се е затворил в себе и отказвал да общува с
когото и да е. Ищецът и понастоящем не можел да превъзмогне загубата, като не
осъзнавал, че брат му няма да се върне. Загубата на човека, с когото е прекарал едни от
най-хубавите си моменти в живота, който е бил негова неизменна опора, го е разтърсила
из основи. Тя е непреодолима и безвъзвратна. Въпреки, че е минала повече от година от
смъртта на брат му, болката която ищецът изпитвал, е все същата.. Когато се сещал за
починалия, Е.С. започвал да плаче. Ищецът не спирал да се пита защо това е трябвало да
2
се случи точно с малкия му брат и защо животът е толкова несправедлив. Измъчвал се от
това, че са имали още толкова много неща, които да си кажат и да постигнат заедно.
Всичко това е довело до честото му изпадане в депресивни състояния. Налице е изострена
чувствителност, тягостност и емоционална лабилност. Сочи се, че психологическите
последици от претърпяната загуба - изживян шок, душевни болки и страдания, ще
съпътстват ищеца до края на живота му.
В исковата молба се сочи още, че лек автомобил „БМВ Х5“, per. № *** е
застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите ” при ЗД „БУЛ ИНС“, със застрахователна полица № ***, валидна към
датата на събитието. По силата на Кодекса за застраховане при наличие на застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за
причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая функционално
отговорно за вредите причинени от водача на лек автомобил „БМВ Х5“, per. № *** е ЗД
„Бул Инс“ АД. С претенция с вх. №*** , на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за
застраховане е депозирано искане за обезвреда на Е. Г. С., като до настоящия момент
застрахователното дружество в законоустановения срок не се е произнесъл.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който се оспорва
изцяло предявения осъдителен иск. Не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между ответното дружество и водача на лекия автомобил „БМВ Х5“ с
рег. № ***, както и настъпилото ПТП, при което е починал И.Г. С. – брат на ищеца.
Оспорва се легитимацията на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласява се, че с ТР № 1 по т.д. № 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК се разширява кръга на
лицата, имащи право на обезщетение, като към лицата от кръга, посочен в ППВС №
4/61г. и ППВС № 5/69г. е включено и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Акцентира се на необходимостта
от доказване на налична особено силна трайна и емоционална връзка между лицето,
претендиращо обезщетение и починалото лице, доколкото разширяването на кръга от
лица, имащи възможност да получат обезщетение следва да се приема като изключение, а
не като общо правило в подобни хипотези. Обръща се внимание на обстоятелството, че с
Решение № 365/12.04.2021г. на Софийски апелативен съд, на сестрата на починалия И. С. е
присъдено обезщетение в размер на 120 000 лева, като съдът е приел, че между нея и
починалия й брат е била изградена трайна и дълбоко емоционална връзка. Поради
последното, ответника счита, че няма как такава трайна и дълбоко емоционална връзка
да е изградена и с ищеца, който е негов брат. Обръща се внимание и на обстоятелството,
че всички доводи, наведени за изключителна близост на сестрата с починалия И. С. се
преповторени и от ищеца Е.С..
Ответникът оспорва иска и по размер, като се позовава на изричната разпоредба
на §96, ал. 1 от ПЗР към ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018г., съгласно който обезщетението за
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя до 5 000 лева.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, подържа
депозираната искова претенция, като моли да бъде постановено решение, с което да бъде
уважен предявеният иск като основателен и доказан. По делото се установили
предпоставките легитимиращи ищеца по силата на ТР за изключителност на отношенията.
Претендира възнаграждение за безплатно процесуално представителство, представя
списък по чл. 80 от ГПК
В съдебно заседание ответникът ЗК “Бул инс” АД, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, по
делото останал недоказан механизма на ПТП, назначената АТЕ била некомпетентна да
отговори на въпроси от медицински характер. Оспорва експертизата, като необоснована
непълна и не отговаря на въпросите на ПТП, Оспорва, че са налице предпоставките на ТР №
1/2018г., по делото не доказала изключителната връзка
3
Претендира сторените разноски, за което представя списък с молба по делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност наведените в
исковата молба и в отговора твърдения и събраните по делото доказателства, по реда на
чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото са приобщени Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица К-253; Съобщение за смърт № ***; Препис-извлечение от акт за смърт
издаден на 10.05.2019г. от длъжностното лице по гражданско състояние М.Н.; Протокол за
оглед на местопроизшествие от ***, скица и албум, изготвени от разследващ полицаи И.Д.
при СРТП–ОР–СДВР, съобщеното от дежурния инспектор на ОДЧ – О“ПП“; Съдебно
медицинска експертиза на труп № *** подписана от Б.М. – съдебен лекар, *** . Тези
документи имат характер на официални свидетелстващи документи с обвързваща съда
материална доказателствена сила съгласно чл. 179 ГПК – издадени са от длъжностни лица в
кръга на службата им, по установените форма и ред и съставляват доказателство за
удостоверените в тях обстоятелства и са годно доказателство в гражданското производство
относно гражданските последици от автопроизшествието /чл. 124, ал. 5 ГПК/. В случая
материалната доказателствена сила на тези документи не е оспорена и не са опровергани
констатациите им. Въз основа на същите, съдът приема за установено, че на ***, около 21,15
в гр. ***, Д. И. Д., ЕГН **********, при управление на л.а. „БМВ Х5“, peг. № *** с 2.33
промила концентрация на алкохол в кръвта, по ул. „***“ с посока от бул. „***“ към ул.
„***“, срещу №***, е навлязъл в крайната дясна лента, в която се извършвало натоварване
на аварирал л.а. „Фолксваген Венто“ с peг. №*** на специален товарен автомобил „Фиат
Дукато“ с peг. № ***. И двата автомобила са били сигнализирани с включени аварийни
светлини, а на разстояние е бил поставен обезопасителен триъгълник. Движейки се
безконтролно и с несъобразена скорост, водачът на л.а. „БМВ Х5“, peг. №*** е причинил
ПТП с намиращите се в непосредствена близост до спрелите автомобили и извършващи
дейност по натоварване на авариралия автомобил И.Г. С. и С.С.К.. Вследствие на удара
пешеходеца И. С. отскочил и се ударил последователно в качения на специален автомобил
л.а. „Фолксваген Венто“ с peг. №*** и в кабината на престояващия специален автомобил
„Фиат Дукато“ с peг. №***. Лекия автомобил „БМВ Х5“ се отклонил вляво и се ударил в
предпазна ограда, след което се преобърнал на платното за движение. Вследствие на удара
И.Г. С., ЕГН ********** /** годишен към датата на ПТП/, е получил телесни наранявания,
несъвместими с живота и е починал на мястото на инцидента.
Видно от приетото заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно–
автотехническа експертиза, механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: На
*** около 21.15 часа минути в гр.*** на ул. “***“ в района на № ***, е настъпило ПТП, с
лек автомобил м арка „БМВ”, модел „X 5”, с рег.№ ***, управляван от Д. И. Д. който се е
движил по ул.“***“ с посока от бул.“***“, към ул.“***“. В ПТП участват още л.а. марка
„ФОЛКСВАГЕН“, модел „ВЕНТО“, с рег.№ ***, качен върху специален автомобил марка
„ФИАТ“, модел „ДУКАТО“, с рег.№ ***, както и пешеходците И.Г. С. (починал на място) и
С.С.К.. Посочено е, че водачът Д.Д. е тестван с алкотест „Дрегер 7410 ARSM“ № 0093, проба
№ *** положителна -2.33 промила. Платно в посока гр.*** към гр.*** е съставено от три
пътни ленти разделени една от друга с пътна маркировка М 3 (единична прекъсната линия).
Платното за движение е разделено от разделителния остров с пътна маркировка М 1
(единична непрекъсната линия). В десния край на платното за движение се намира затревена
площ с ширина 2.м. и разделена от платното с пътна маркировка М 1 (единична
непрекъсната линия). Най-крайна дясна пътна лента е с ширина 3.50м., средната пътна лента
е с ширина 4.0м., най-крайната лява пътна лента е с ширина 4.0м. В тази част от пътя няма
изградени тротоари. Метеорологични условия: в тъмната част на денонощието, изкуствено
осветление, ясно, с нормална прозрачност на атмосферния въздух, т.е. без ограничение на
видимостта по отношение на обзорното виждане във всички посоки към мястото на ПТП.
Водачът е имал техническа възможност добре да наблюдава пътното платно пред себе си и
своевременно да реагира на настъпило препятствие на пътното платно. В крайната дясна
4
пътна лента се намирал специален автомобил марка „ФИАТ“, мо дел „ДУКАТО“, с рег.№
***, и качен на платформата му аварирал автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел
„ВЕНТО“, с рег.№ ***. Непосредствено до автомобил „ФИАТ ДУКАТО“ (пътна помощ), се
намирали в близост пешеходците И. С. и С.К., които извършвали дейност по натоварване и
закрепване на авариралия л.а.“ФОЛКСВАГЕН“. Свидетелят С.К. поставил сигнализиращ
триъгълник на около 100м. зад аварирали я л.а.марка „ФОЛКСВАГЕН“, с включени
аварийни светлини. При идването на „пътна помощ“ (с включена сигнализация-буркан) е
извършено товарене на л.а.марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ВЕНТО“. Действията по
натоварването на аварира ли я автомобил („Фолксваген“), все още не са били завършени, от
ляво на „пътната помощ“, са работили И. С. и С.К. отностно обезопасяването му с ремъци и
вериги. Към момента на удара И. С. се е намирал в задна лява част на „ФИАТ ДУКАТО“
(пътна помощ), а пешеходецът С.К. се е намирал се е намирал около предната част на
платформата.
Вещото лице сочи, че в дясната пътна лента се е движил л.а. марка „БМВ”, модел „X
5”, с рег.№ ***, управляван от Д.Д. в посока от гр.*** към гр.***. Водачът на л.а. „БМВ“ не
е възприел своевременно автомобил „ФИАТ ДУКАТО“, като опасност и реагирал в
последния момент да отклони в ляво, като е успял само да заобиколи задния край на
рампата, която е била частично вдигната. В района на задната лява част на платформата се е
намирал пешеходецът И.С.. Конфликтът между л.а. марка „БМВ”, модел „X 5” и
пешеходецът И.С. е настъпил с предна дясната ъглова част (в областта на преден десен фар).
След контакта с пешеходецът, л.а. се отклонил в ляво и се е ударил в предпазната ограда,
след което се преобърнал на платното за движение и се установил върху лявата си част. От
силният удар тялото на И.С. било отхвърлено напред и надясно. Вследствие на удара и
възникналата кинетична енергия, тялото на пешеходеца И.С. отскача и се удря
последователно в предна лява врата и ляво външно огледало на качения л.а.„ФОЛКСВАГЕН
ВЕНТО“, след което последвал удар в задна лява част на кабината на автомобил „ФИАТ
ДУКАТО“, с рег.№ ***. ПТП настъпва изцяло в най-дясната пътна лента, която е с ширина
3.5метра. Вещото лице установява, че в конкретния случай водачът на л.а.„БМВ“ е имал
възможност да предотврати настъпването на произшествието при правилно избрана скорост
на движение, повишено внимание и концентрация. В конкретния случай водачът е
управлявал със скорост на движение, която не му е позволявала да овладее л.а. и да не
допусне настъпване на ПТП. В пряка причинна връзка за настъпване на ПТП, е употребата
на алкохол при управление на лекия автомобил.
Експертът сочи, че на *** в гр.*** на ул.“***“ в района на№ ***, е настъпило ПТП,
между лек автомобил марка „БМВ”, модел „X 5”, с рег.№ ***, управляван от Д. И. Д. който
се е движил по ул.“***“ с посока от бул.“***“, към ул.“***“ и пешеходецът И. С.. Между
л.а.марка „БМВ”, модел „X 5” и пешеходецът е настъпил конфликт при който телесни
увреждания несъвместими с живота е получил И. С.. Смъртта на И. С. се дължи на
съчетаната черепно-мозъчна, шийна, гръдна, коремна и тазова травма, с увреждания на
анатомични структури и вътрешни органи („Съдебно медицинска експертиза № ***).
Налице е пряка непрекъсваща се причинна връзка между настъпилото на *** ПТП и
уврежданията, довели до настъпване на смъртта на И. С.. Установените травматични
увреждания са в резултат на ударно въздействие на твърди тъпи предмети, с значителна
кинетична енергия и отговарят на подробно описания механизъм на ПТП настъпило на ***,
в гр.***., в отговор на задача.
В съдебно заседание, на поставени въпроси от страните, вещото лице е допълнило,
че по отношение на скоростта на л.а. „БМВ“ не е определил скоростта, тъй като не съм имал
поставена задача за това. Заключението му е, че л.а. „БМВ“ е бил с несъобразена скорост е
въз основа на настъпилото ПТП. Ако се е съобразил спрямо пътната обстановка, е щял да
избегне ПТП-то. Има видимост около 100-200 метра, три платна за движение. Ако
пешеходецът е бил на 2-3 метра зад автомобила до мантинелата /еластичната ограда/, тогава
е нямало да настъпи ПТП, тъй като в последния момент водачът на „БМВ“ е възприел
препятствието и с ляв волан е минал в лявата еластична ограда, като е пресякъл двете
5
платна. От протокола за оглед и констативния протокол категорично е посочено, че
автомобилът „Фиат Дукато“ и върху него е бил натоварен л.а. са били в дясна пътна лента в
посока на движение.
По отношение възражението на ответника, че вещото лице се е запознало с
материали извън събраните в настоящото производство, и за това заключението е
необосновано следва да се има предвид, че при действието на новия ГПК не всяко оспорване
на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно
заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се
възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота,
неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Касателно
настоящия случай вещото лице е отговорило пълно, подробно и всестранно на всички
поставени въпроси, запознало се е и с материали по дело за което има данни в настоящото
производството, за да даде обективно и непредубедено заключение, поради което според
настоящия състав, по делото не се е налагало извършването на допълнително или повторно
заключение. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице изготвило съдебно –
автотехническата експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено от
лице, притежаващо специални знания в съответната област и въз основа на него формира
фактическите си изводи за механизма на настъпилото произшествие
От приетата по делото Съдебно медицинска експертиза на труп № *** подписана от
Б.М. – съдебен лекар, *** ценена като официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 176 от ГПК се установява, че причината за смъртта на И.Г. С. е съчетаната черепно-
мозъчна, шийна, гръдна, коремна и тазова травма с увреждания на анатомични структури и
вътрешни органи несъвместими с живота, Установените травматични увреждания са
получени в резултат от ударното въздействие на твърди тъпи предмети със значителна
кинетична енергия, като по своята морфология, локализация и тежест, отговарят да са
получени при пътно транспортно произшествие. Резултатите от извършения токсикологичен
анализ дават основание за извода, че непосредствено преди смъртта И.Г. С. не е бил под
влияние на Алкохол и други летливи редуциращи вещества, Алкалоиди, Барбитурати, Бета-
блокери, Фенотиазинови, Бензодиазепинови, Имипраминови лекарствени средства, морфин,
кокаин, амфетамин, метамфетамин, тетрахидроканабиноли или метадон. Трупните
изменения, към момента на аутопсията отговарят на смърт от първото денонощие.
Съдът кредитира изцяло Съдебно медицинска експертиза на труп № *** подписана
от Б.М. – съдебен лекар, *** и въз основа на нея формира фактическите си изводи за
причината за получените от пострадалия увреждания.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането,
във връзка с чл. 86 ЗЗД. Съгласно законовата разпоредба, за да се ангажира отговорността на
ответника при условията на пълно и главно доказване, ищеца следва да докаже, че е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди в следствие настъпило пътно-транспортно
произшествие на територията на Република България причинено от противоправното
поведение на делинквент – водач на моторно превозно средство, застраховано с валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, неговия
механизъм, вида, тежестта, продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки, както и отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, фактите на които основава
своите възражения, като установи обстоятелствата, които изключват или намаляват
отговорността на делинквента - водач на МПС по чл.45 ЗЗД за настъпване на вредоносния
резултат, включително и възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, т.е. наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което той обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т. е. когато поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
6
Между страните не спори, че по силата на застрахователна полица № ***, лек
автомобил марка „БМВ Х5“, с peг. № *** е бил застрахован при ответното дружество към
датата на настъпване на ПТП – ***
Преценявайки събраните по делото доказателства - протокол за ПТП № ***, акт за
установяване на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица К-253; Съобщение за
смърт № ***; Препис-извлечение от акт за смърт издаден на 10.05.2019г. от длъжностното
лице по гражданско състояние М.Н.; Протокол за оглед на местопроизшествие от ***, скица
и албум, изготвени от разследващ полицаи И.Д. при СРТП–ОР–СДВР, съобщеното от
дежурния инспектор на ОДЧ – О“ПП“; Съдебно медицинска експертиза на труп № ***
подписана от Б.М. – съдебен лекар, *** делото противоправното поведение на деликвента –
водач на моторното превозно средство лек автомобил марка „БМВ Х5“, с peг. № ***, а
именно: управление със скорост на движение, която не му е позволявала да овладее л.а. и да
не допусне настъпване на ПТП. В пряка причинна връзка за настъпване на ПТП, е
употребата на алкохол при управление на лекия автомобил.
От събираните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност, следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от
КЗ, обосноваващи отговорността на ответника ЗК „Бул инс“ АД, като спорен остава
въпросът за изградените отношения между ищеца Е. Г. С. и брат му И.Г. С. приживе и дали
същият е претърпял вреди с достатъчен интензитет, за да обосноват изключителност на
отношенията, и съответно какъв би бил паричният им еквивалент.
След преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност съдът намери че:
Във връзка с доказване твърденията в исковата молба за действително претърпени
от ищеца неимуществени вреди вследствие загубата на брат му И.Г. С., както и в подкрепа
на релевираните възражение в отговора на исковата молба, по делото са събрани гласни
доказателства.
От свидетелските показания на св. Л. И. – се установява, че е познавал братята И. и
Е. от 1993 от когато е станал зет в тяхното семейство. Отношенията между тях били повече
от братски. „Всяка събота си бяха заедно. На събори, когато съм присъствал, цялото
семейство беше сплотено. Ходеха си на гости, много си помагаха. И. дойде при мен в ***.
Изпращаше пари на Е., помагаше му. Имаха много добри отношения“.
От свидетелските показания на св. Р.К. съседка на И. се установява, че е от както се
помни винаги е била съседка на И. и знае за отношенията между И. и Е., които били братя
но от различни майки. Е. се прибирал петък вечер и заедно излизали „ на всякъде ходили
заедно“, на море заедно с И. и техните родители, в *** и *** са се срещали и И. и Е.
непрекъснато били заедно и си помагали. Когато И. започнал да учи в ***, Е. като по–голям
го наблюдавал и му помагал докато свикне с града. Когато И. заминал за ***, той помагал
на Е.. Е. не е преодолял загубата на брат си, защото били много свързани. Те били като
родители, не точно като братя. Майката на И. – С., която познавала лично, полагала грижа за
сина си, не го била изоставяла в нито един момент, те били в прекрасни отношения.
От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства се установява, че между
ищеца Е.Г. и брат му И.Г. са съществували обичайни родствени връзки, характеризиращи се
с взаимна обич, уважение, разбирателство, любов и грижа към другия. Тези
взаимоотношения обаче се считат за традиционни от гледна точка на утвърдените в
българското общество отношения между членовете на едно семейство в широк кръг,
включващо братята и сестрите. Нито един от свидетелите не установява конкретни
житейски обстоятелства или ситуации, които да са обусловили по-голяма и по-силна от
обичайната привързаност между брат и сестра. Неимуществените вреди, които ищеца е
понесла вследствие смъртта на брат си, несъмнено са високи като интензитет и ще имат
продължително проявление във времето. Въпреки това, доказаните в хода на делото факти
не позволяват да се направи обоснован извод, че в конкретния случай по отношение на
ищеца е изпълнено изискването на Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г.
7
на ОСНГТК на ВКС за изключителност на връзката й с починалия и на понесените
неимуществени вреди, а именно, че: „Материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение в
този случай се присъжда само при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди“.
Съобразявайки се с посочената практика на ВКС и събраните в хода на
производството доказателства, съдът счита, че така предявеният иск е неоснователен и не
следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Е. Г. С., тъй като не се
установи съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
надвишаваща обичайната такава при загуба на близък роднина и настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Не се установи изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия й брат,
надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за такава родствена връзка (в т. см.
Решение № 45/10.05.2021г. по дело № 370/2020г. на ВКС, ТК, ІІ ТО). Не се доказаха вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост. Недоказването на
критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на
обезщетение за неимуществени вреди от други лица, извън най- близкия родствен и семеен
кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5
от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, изключва ищеца Е. Г. С. като активно материалноправно
легитимирано лице, което има право да получи обезщетение, поради което предявения от
нея иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. В този смисъл е Решение №
17/16.03.2021 г., т. д. № 291/2020 г., II т. о. на ВКС.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищеца следва да заплати
сторените от ответното дружество разноски в настоящото производство, с оглед изходът на
спора. Видно от представените по делото доказателства, сторените от него разноски по
настоящото дело възлизат на сумата от 2020 лв., от които 1920.00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 100.00 лв. внесен депозит за вещо лице. На основание чл. 83 ал.2 ГПК
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, но не и от заплащането на разноски
на ответната страна. Ищцата е направила възражение за прекомерност на хонорара,
претендиран от ответника, което възражение съдът счита за основателно. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. на Висшия адвокатски съвет е в размер на 1 310.00 лв. Макар цената на иска да е
висока, то производството по настоящото дело не се отличава с нетипична правна и/или
фактическа сложност, предявен е само един иск, проведено е само едно съдебно заседание,
като не са извършвани активни процесуални действия по събиране на доказателства извън
разпитаните свидетели. Поради това, съдът счита, че възнаграждението, претендирано от
ответника, макар вече платено, се явява прекомерно такова и следва размерът му да бъде
редуциран до минимално дължимия се, а именно – 1 310.00 лв.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Джеймс
Баучер", №87 иск за заплащане на сумата от 26 000лв. /двадесет и шест хиляди лева/
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от
загубата на брат му И.Г. С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата,
8
считано от 14.02.2021г. / датата на изтичане на 3–месечния срок за произнасяне от страна на
застрахователя/ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес: *** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Джеймс Баучер", №87
сумата от 1410.10 лв. /хиляда четиристотин и десет лева/, представляваща съдебно
деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО се постанови при участието на Д. И. Д., с адрес: ***, като трето
лице помагач на страна на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Джеймс Баучер".
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9