№ 9969
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110125330 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданското дело е образувано по повод предявени осъдителни искове от „Тесдо“
ООД срещу „Сити Кеш“ ООД.
Производството по делото е приключило с решение № 21436 от 29.12.2023г., с
което предявените искове са частично уважени.
Постъпила е също молба по реда на чл. 248 ГПК от юрк. Анреева – представител
на „Тесдо“ ООД, с искане да се измени посоченото по-горе решение в частта на
разноските, присъдени нему. В молбата се твърди, че разноските за юрисконсултско
възнаграждение следва да се присъдят поотделно за всеки иск, както и че наредбата
предвижда по-високо възнаграждение.
Препис от молбата, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК, е изпратен на насрещната
страна. В указания срок е постъпило становище, в което се обосновава нейната
неоснователност.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане и
доводите в постъпилото становище, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да
иска изменение на определението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима. Списък по чл. 80 ГПК е необходим, тъй като ищецът иска изменение на
съдебния акт досежно присъдените нему разноски, какъвто списък се съдържа по делото
/л.417/.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в крайния
съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на
ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на част от предявените
иск.
1
Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение се дължат, като размерът им се определя по
чл. 25 НЗПП. Алинея едно от този текст е дал граници на дължимото възнаграждение, а
алинея две – възможност то да бъде увеличено с оглед цената на иска. Този съдебен състав
намира, че определяйки възнаграждението на юрисконсулта в минималния размер е
съобразил фактическата сложност на делото. Касае се за еднотипна защита по иск по чл. 55
ЗЗД. Изложените в исковата молба обстоятелства по действителност на договорите за
кредит са написани общо за всеки от тях, независимо от техния брой и заемополучатели.
Исковата молба съдържа, освен общите постановки за недействителност на договорите и
клаузи от тях, размера на вземанията и договорите, без изрично описание кога са
престирани сумите по тях и на какво основание, което обстоятелство е изследвано със
съдебното решение. Производството по делото е могло да приключи в едно съдебно
заседание, но поради процесуалното поведение на ищеца, делото е отложено и са проведени
още две съдебни заседания, без обаче да се събират доказателства.
По-високият материален интерес по делото обаче, според този състав, в тази хипотеза
обуславя по-високо възнаграждение, доколкото исковете са предявени като частични и
възнаграждение се дължи в това производство за целия размер на вземанията. Ето защо,
възнаграждението следва да се увеличи до 540.00 лева – максималния размер, предвиден в
чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 НЗПП, тоест възнаграждението се увеличава с още 440.00 лева.
Съобразявайки общия материален интерес по делото, размера на уважената част от иска
/20461.18 лева/, дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза на 380.82 лева.
Според този съдебен състав липсват основание за приложение на разпоредбата на чл.
26а от Наредба за заплащането на правната помощ в настоящото производство. Съгласно чл.
26а от Наредба за заплащането на правната помощ правна помощ при обективно
съединяване на искове се заплаща отделно за всеки иск съобразно предмета, правното
основание и материалния интерес. При тълкуване на посочената по-горе разпоредба се
налага извод, че законодателят действително е предвидил възможност при обективно
съединяване на искове възнаграждение да се заплаща отделно за всеки иск, но само когато
предмета и основанието на исковете са различни. Действително предмет на разглеждане в
настоящото производство са 42 броя обективно кумулативно съединени искове.
Същевременно, обаче, всички искове имат еднотипен предмет и почиват на едно и също
основание, респективно имат едни и същи фактически състави, подлежащи на установяване
в производство. Следователно не е налице възможност за прилагане на разпоредбата на чл.
26а от Наредба за заплащането на правната помощ, доколкото в настоящия случай предмета
и основанието, на което почиват разгледаните в производство искове са еднакви. Изводът се
подкрепя от характера на отговорността за разноски – да не служи и да не се използва за
неоснователно разместване на блага, което би се получило, ако се приложи Наредбата в
случая. Именно с цел да се избегне злоупотреба с права съдът може да откаже да приложи
дадена норма, в който смисъл е и решение на СЕС по дело С-438/22. Предявяването в един
процес на частични съединени обективно искове, вземанията по които произтичат от едни и
2
същи обстоятелства, ерго имат еднотипна защита, по които се дължи една държавна такса,
не позволява да се иска възнаграждение по всеки иск поотделно, в която хипотеза понякога
би се достигнало до възнаграждение по-голямо от цената на иска.
Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 21436 от 29.12.2023г., постановено по гр.д. № 25330/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 1 вр. 8 вр. чл. 25, ал. 2 вл. ал. 1
НЗПП, „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ ДОПЪЛНИТЕЛНО на „Тесдо“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Васил Левски № 70, ет. 2,
ап. 8, сумата от 380.82 лева – направени в настоящото производство разноски съобразно
размера на уважената част от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 31548/31.01.2024г., подадена от „Тесдо“
ЕООД, чрез юрисконсулт Стефани Андреева, с която се иска изменение на решение №
21436 от 29.12.2023г., постановено по гр.д. № 25330/2023г. по описа на СРС, 55 състав, в
частта за разноските, в останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3