Разпореждане по дело №154/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 416/23.12.2009г., постановено по Г.д.№ 697/2008г. Смолянският районен съд е признал за установено на основание чл.108 от ЗСпо отношение на „Ц. Н. на Ц. „. Г., представлявано от свещеник Г. А., вписано в Регистъра на религиозните общности в Община С., с адрес Г., У.Х. П. № 3, че И. С. М., с ЕГН * с адрес Г.П., У.”. И. №.,Ш. С. О. с ЕГН *, Р. С. И. с ЕГН * и А. С. В. с ЕГН * и трите с адрес Г.,У. №. , като наследници на С. А. М. / С. И. М./, бивш жител на Г., починал на 07.06.1991г., са собственици на поземлен имот с идентификационен № ***** по кадастралната карта на Г., с площ по кад.карта от 740 кв.м. П. съседи: имот № **** и ****,който е идентичен с част от поземлен имот с площ от 940кв.м., съставляващ част от имот с пл.№ ***, находящ се в кв.184 по регулационния план на Г. С., която част от имота попада в парцел І- Параклис, П. граници на имота: улица, скат и имот на н-ци на З. М., възстановен с решение № 2472/27.08.1997г. на ПК-С. и е осъдил„Ц. Н. на Ц. „. Г., представлявано от свещеник Г. А. да предаде на И. С. М., Ш. С. О., Р. С. И. и А. С. В. владението върху гореописания имот. Със същото решение е осъдено „Ц. Н. на Ц. „. Г., представлявано от свещеник Г. А. да заплати на И. С. М., Ш. С. О., Р. С. И. и А. С. В. разноски по водене на делото в размер на 130,00 лв.

Решението е обжалвано в срок от Ц. Н. П. Х. „.Г. Г. и Х. „.Д. Г., с адрес Г., У."К. Ш." № 35, представлявано от председателя свещ.Г. А. с оплаквания за недопустимост на решението, тъй като е постановено по нередовна искова молба. Твърди се, че искът е предявен срещу несъществуващо Ц. Н. на Ц. „.Г. с адрес: Г., У."Х. П. № 3, а видно от представеното по делото удостоверение в Регистъра на религиозните общности в Община С. е вписано Ц. Н. П. Х. „.Г. Г. и Х. „.Д. Г., с адрес: Г., У. "К. Ш." № 35, представлявано от председателя свещ.Г. А., което не е редовно призовавано за делото на посочения адрес, а за решението е узнал от хигиенистката на Х. „.В. С.", която не е служител на настоятелството, което представлява. С оглед изложеното счита, че решението е недопустимо и моли да бъде обезсилено.

Алтернативно поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, тъй като ищците не са доказали по безспорен начин, че са били налице основанията за възстановяване на правото им на собственост по реда на ЗСПЗЗ.Твърди се още, че тъй като имотът е бил застроен, храмът е построен още през ХІХ век и най-малкото П. възстановяване е следвало да се приспадне нормативно определения прилежащ терен към сградата. Твърди се също, че районният съд не е взел предвид представения по делото нот.акт № 30,т.І, д.№ 45/1981г., с който Църковното Н. е признато за собственик и този акт нито е оспорван, нито пък е прието че въз основа на него Църковното Н. владее имота на правно основание и го е придобил по давност много преди имотът да бъде възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ през 1997г., поради което не са били налице основанията за възстановяване по този ред. Моли съда да отмени решението като неправилно и да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В отговора на въззивната жалба, подаден от И. С. М., Ш. С. О., Р. С. И. и А. С. В., се оспорва същата като неоснователна и молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Твърди се, че правилно съдът е извършил косвен съдебен контрол на законосъобразността на решението на ПК-С. за възстановяване на имота и е приел, че са били налице предпоставките за това, тъй като от представения препис-извлечение от емлячния регистър от 1949г., Опис-декларация за внесени в ТКЗС земи от 1959г. и показанията на св.Г. се установява, че наследодателят на ищците е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Твърди се още, че правилно първоинстанционният съд е приел, че нот.акт по обстоятелствена проверка не създава права, а само ги удостоверява и доказателствената му сила е оборима, а ответникът не ангажира доказателства, че в негова полза е изтекла придобивната давност.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Светла Николова поддържа жалбата си.

Въззиваемите чрез пълномощника си адв.З.Б. оспорват въззивната жалба и волят да бъде потвърдено обжалваното решение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, а разгледана по същество

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Не се оспорва, че въззиваемите са законни наследници на С. А. М. ,б.ж. на Г., починал на 07.06.1991г., видно от представеното удостоверение за наследници № 9208/26.05.2008г, а от удостоверение №143/26.06.2000г., се установява, че С. А. М. и С. И. М. са едно и също лице. Не се оспорва също, че наследодателят С. И. М., видно от препис- извлечение от декларация за притежавани непокрити имоти от 1949г. по партида № ***, том № 4 е декларирал в землището на Г. три ниви в м.”К.” по т.1,2 и 3 с площ съответно от 1,8 дка, 3,5 дка и 1,7 дка.Същите имоти наследодателят е внесъл в ТКЗС, видно от извлечение №00632 от опис -декларация за внесени земи в ТКЗС. Тези имоти са заявени за възстановяване със заявление вх.№ 247220.02.1992г. по т.1,2 и 3.

С решение № 2472/27.08.1997г. на ПК-С., влязло в сила на 02.09.1997г., в частта му по т.3 на наследниците на С. А. М. е възстановено правото на собственост върху нива от 2,505 дка, в м.”К.”, представляваща част от имот № *** П. граници: в парцел ІХ-озеленяване, кв.183- от две страни улица, държавен парцел, н-ци З. М., в парцел за детска площадка и жилищен блок-улица, парцел жилищен блок Н 91,н-ци З. М.. Със същото решение е отказано възстановяването на собствеността върху 0,745 дка. от имот **** с мотив,че не представлява земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, не представлява и имот, подлежащ на възстановяване по чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ. От представената към решението скица № ***/15.06.1994г., издадена от Община С. за имот № **** е видно, че същият е с площ от 3250 кв.м.,от които :940 кв.м. участват в парцел І-Параклис в кв.***, *** кв.м.-в улица между кв.*** и ***, *** кв.м.-в парцел ** в кв.***, *** кв.м.-в улица между кв.*** и ***, *** кв.м.-в парцел ”Д. п.” в кв.*** и с 355 кв.м.-в парцел ж.бл.Н-19 в кв.187. Представени са две удостоверения № 100/31.01.1995г. и № 284/01.03.1995г. и едно писмо изх.№ 01-ДЖ-Я-163/28.06.1996г., издадени от Община Г., с различно съдържание, като в удостоверение №100/31.01.1995г. е посочено, че имот №2284 участва в парцел І-Параклис, в кв.184, в парцел ХІ-озеленяване в кв.183, в парцел ”Д. п.”, в кв.187 и в парцел ж.бл.Н-19, в кв.187 по плана на Г., които парцели са незастроени по смисъла на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ.В удосторение № 284/01.03.1995г. е посочено, че имот № *** участва в парцел VІ в кв.183, предвиден за сключено жилищно строителство, като е застроена западната част от сградата до покрив,а източната част още не е застроена. В писмо изх.№ 01-ДЖ-Я-163/28.06.1996г., което е последно издадено по време, в частта му по т.2 е посочено, че незастроената площ от 940 кв.м., попадаща в парцел І-параклис в кв.184 /до параклис „.Спас"/ не е актувана за държавна и за нея Църковното Н. притежава н.а. № 30,т.І,н.д.№ 45/1981г. за площ от 1700 кв.м., поради което не може да бъде възстановена на наследниците на С. М..

Въз основа на решение № 2472/27.08.1997г. на ПК-С. въззиваемите са се снабдили с нот.акт № № **** т.VІІ, д.№3761/1997г./11.11.2005г. за собственост на възстановени по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници имоти,като по т.5 са признати за собственици на незастроено дворно място с площ от 940 кв.м.,съставляващо част от имот пл.№ ****, кв.184 по ЗРП на Г., която част попада изцяло в парцел І-П.,П. граници: улица, скат, н-ци З. М..

От представения по делото нотариален акт № **,т.І, н.д.№ 45/1981г. се установява, че Ц. настоятелствво-С. е признато за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: празно дворно място /неурегулирано/, цялото от 1700 кв.м., ведно със застроения в него параклис „.С.”, застроен на 28 кв.м., находящо се в м.”К.”, С. землище, П. граници на имота: от изток, юг и запад-път, от север-ливада на КОС-С..

От заключението на назначената и изслушана СТЕ се установява, че имот № ******* по кадастралната карта на Г. с площ от 740 кв.м. е идентичен с част от имота, възстановен с Решение на ПК-С. №2472/ 27.08.1997г. по т.3 и описан в нот.акт № ***,т.VІІ, д.№ 3761/30.12.1997г. по т.5, участващ в парцел І-Параклис в кв.184. Имот пл.№ **** с площ от 3250кв.м. участва в парцел І-П. с 940 кв.м. Със Заповед №2151/16.12.2002г. на кмета на Община С. е отчуждена част от имота с площ от 178 кв.м. за улица. Разликата в площта на тази част от 940 кв.м. с площта на имот № ***** по кад.карта на Г. с площ от 740 к.м. идва от отнетата за улица част от имота от юг и по-точното заснемане и измерване по кадастралната карта. П. огледа на място се установява,че в заграденото място има построена дървена остъклена барака върху бетонова основа и поставен фургон с метални решетки.От южната страна е поставена метална ограда, а от страна на параклиса дървена.От южната страна на параклиса има тротоар, а от западната–площадка от тротоарни плочки.Останалата част е затревена.Имотът е включен в границите на регулацията с плана, одобрен със Заповед №РД-1425/21.11.1983г., като не е имал самостоятелен планоснимачен номер.Със Заповед №79/26.08.1992г. е одобрено попълване на кадастралната основа с нанасяне на границите и поставяне на планоснимачни номера №№ ****,****,****,****,****,**** и **** на новозаснети имоти в кв.***,***,***,***а и **** по плана на Г. от 1983г.На скицата към заключението вещото лице е повдигнало в червен контур имотът по нот.акт № **,т.І,д.№ 45/24.02.1981г., като южната граница е променена, поради прокарана улица, от където идва и разликата в площта.П. е построен в началото на ХІХ в. и е пристроен и обновен след 2000г.

От показанията на свидетелката Р. Г. се установява, че М. са имали имот в м."К." и им е възстановена ливада от около 1 дка в района на параклиса. Твърди още, че имотът е видоизменен, преди е бил много стръмен, а след построяването на шкарпа към пътя е поизравнен, заграден е и попада в двора на параклиса и не се ползва от въззиваемите. В мястото има сложен фургон в момента целият район около параклиса е заграден.

По делото са представени и три покани до Ц. Н., получени съответно на 29.03.2001г., на 06.08.2003г. и на 29.04.2008г., от които е видно, че въззиваемите са поканили Ц. Н. да освободи възстановени им имот, попадащ в дора на параклиса.

П. така установената фактическа обстановка въззивният съднамира, че правилно предявеният иск е квалифициран по чл. 108 ЗС и правилно е прието, че за да бъде уважен следва да са налице кумулативно три предпоставки, а именно: ищецът да докаже, че е собственик на имота, че имотът се владее или държи от ответника, и че ответникът го владее или държи без правно основание. Неправилно обаче от събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил извода, че ищците са установили безспорно правото си на собственост върху спорния имот с представеното Решение № №2472/27.08.1997г на ПК -С. и издадения въз основа на него нот.акт № №2206 т.VІІ, д.№3761/1997г./11.11.2005г. Неправилно П. извършения косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административния акт-решението на ПК-С. е прието, че възстановяването на собствеността на процесния имот с горепосоченото решение е законосъобразно, тъй като са налице доказателства, които установяват правото на собственост на наследодателя на ищците върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. Само представянето на такива доказателства е необходимо , но недостатъчно условие за възстановяване. Следва имотът, който се претендира за възстановяване, да е е земеделски по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, а такива са земите, които са предназначени за земеделско производство и не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради, съгласно т.3. В случая с решение №2472/27.08.1997г на ПК -С. е възстановено право на собственост на наследниците на С. А. М. в частта му по т.3 върху нива от 2,505 дка, в м.”К.”, представляваща част от имот № *** П. граници: в парцел ІХ-озеленяване, кв.183- от две страни улица, държавен парцел, н-ци З. М., в парцел за детска площадка и жилищен блок-улица, парцел жилищен блок Н 91,н-ци З. М.. В това решение не е описано, че се възстановява част от имот № 2284, попадаща в парцел І-П. в кв.184 по плана на Г..В представената към решението скица № ***/15.06.1994г.е посочено, че част от имот № *** с площ от 940 кв.м. попада в парцел І-П. в кв.184. Отсъствието на конкретни граници в решението за възстановяване правото на собственост, и само посочването на претендирания имот в скицата, без да има също граници, води до извода, че въззиваемите не се легитимират като собственици на конкретния претендиран обект, който да може да бъде предмет на ревандикационен иск по чл.108 от ЗС. От друга страна, П. косвения съдебен контрол на решението за възстановяване правото на собственост се установява, че частта от имот № 2284 с площ от 940 кв.м., за който са претендирали ищците, попадаща в двора на параклис „.С.", е променила предназначението си и е изгубила качеството си на земеделска земя по смисъла на чл.2,т.3 от ЗСПЗЗ, какъвто довод прави жалбоподателя. Независимо, че в случая липсват данни за отреждане на терена, разпоредбата на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ не въвежда изискване за законност на строителството. Достатъчен е обективния факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл е и представеното от Община С. писмо изх.№ 01-ДЖ-Я-163/28.06.1996г., в което в частта му по т.2 е посочено, че незастроената площ от 940 кв.м., попадаща в парцел І-п. в кв.184 /до параклис „.С."/ не е актувана за държавна и за нея Църковното Н. притежава н.а. № **,т.І,н.д.№ 45/1981г. за площ от 1700 кв.м., поради което не може да бъде възстановена на наследниците на С. М.. Действително, възстановяването на собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ не е обусловено от промените във функционалното предназначение на земята след внасянето й в ТКЗС, както и от сегашния й статут. Този извод следва от разпоредбите на чл.10,ал.7 и чл.10б от ЗСПЗЗ. Установява се, че спорният имот е загубил първоначалния си земеделски характер на нива, като попада в парцел І-П., ползващ се за други нужди. Следователно предпоставките за реституция следва да се преценяват въз основа на разпоредбите на ЗСПЗЗ, уреждащи възстановяването в строителните граници, тъй като спорната част е включена в образувания парцел І-П. в кв.184.Поради това процесният имот е загубил предназначението си и е загубил качеството си на земеделска земя по смисъла на чл.2,т.3 от ЗСПЗЗ и на основание чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ наследниците на собственика не могат да възстановят собствеността си върху имота в реални граници, а могат да претендират за обезщетение по реда на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ.

От представения нот.акт № **,т.І,н.д.№ 45/1981г. се установява, че още към 1981г. е била настъпила правната последица на придобивната давност за Църковното Н. и снабдяването с нот.акт само формално легитимира собственика като такъв пред трети лица, като го снабдява с "документ" за правото му, а не е елемент от фактическия състав на чл.79,ал.1 от ЗС. Още от 1981г., а и до момента още 29 години след това Църковното Н. владее спорния имот и го владее на правно основание, поради което не е налице и третата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС.

След като не са били налице предпоставките за възстановяване на спорния имот въззивният съд по реда на косвения съдебен контрол не зачита влезлия в сила административен акт-реституционното решение на ПК и приема, че ищците не са установили по безспорен начин правото си на собственост върху процесния имот, поради което искът им е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, противоречащо на материалния закон, което следва да бъде отменено.

Основателно е и оплакването в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки представеното по делото удостоверение № 2/20.01.2009г., от което е видно, че в Регистъра на религиозните общности в Община С. е вписано "Ц. Н. П. Х. „.Георги-С. и Х. „.Д.-С., Българската православна Ц. с адрес Г., У."К. Ш." № 35, ответникът не е призоваван на посочения адрес, а на адрес Г., У."Хан П. № 23, с оглед на което е бил лишен от право да се защити. Обжалваното решение обаче не е недопустимо, както се твърди в жалбата, тъй като е постановено по предявения иск по чл.108 от ЗС и правата на ответника могат да бъдат защитени с ангажиране на доказателства с въззивната жалба, за които, с оглед нередовното призоваване, поетапната преклузия няма да бъде настъпила, но такива не са ангажирани с въззивната жалба.

По изложените съображения Смолянския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 416/23.12.2009г., постановено по Г.д.№ 697/2008г. по описа на Смолянския районен съд като НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. М., с ЕГН *, с адрес Г.П., У.”. И. №., Ш. С. О. с ЕГН *, Р. С. И. с ЕГН * и А. С. В. с ЕГН * и трите с адрес Г., У. „. №., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на Ц. Н. П. Х. „.Г. Г. и Х. „.Д. Г., с адрес Г., У."К. Ш." № 35, представлявано от председателя свещ.Г. А., че са собственици на поземлен имот с идентификационен № ******* по кадастралната карта на Г., с площ по кад.карта от 740 кв.м. П. съседи: имот № **** и *****, който е идентичен с част от поземлен имот с площ от 940кв.м., съставляващ част от имот с пл.№ ****, находящ се в кв.184 по регулационния план на Г. С., която част от имота попада в парцел І- П., П. граници на имота: улица, скат и имот на н-ци на З. М., възстановен с решение №2472/27.08.1997г. на ПК-С. и за предаване на владението на същия имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: