Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на глава ХХІ-ва НПК. С Присъда № 33/13.01.2012 г. по НОХД № 1301/2011 г. на ГОРС подсъдимият И. Д. И., роден на ... г. в Г. Т., български гражданин, с постоянен адрес с.К., община П., ул.”С.” № 2 и настоящ такъв в Г.В., район О., ул.”Д. № 26, .2, ап.4, осъждан, със средно образование, с ЕГН * е бил признат за виновен в това, че на 20.09.2011 година в град Г.О., на улица „П.Е.” № 2а, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на стъклото на входната врата на хранителен магазин „Н.М. - 07”, направил опит да отнеме с намерение противозаконно да ги присвои от владението на собственика „Н.М. - 07” ЕООД без съгласието на представител на дружеството следните вещи: 3 броя шоколади „М.”, от по 100 грама всеки, разновидност „М.”, всички на стойност 4,29 лв.; 4 броя шоколади „М.”, млечен, от по 100 грама всеки, всички на стойност 5,40 лв.; паста за зъби „В.” в тубичка от по 75 мл „ White Fresh” – 6 броя, всички на стойност 17,40 лв.; паста за зъби „В.” тубичка от по 75 мл. „ Menthol Fresh” – 6 броя, всички на стойност 11,94 лв.; паста за зъби „Вадемекум” тубичка от по 75 мл. „ Junior” – 3 броя, всички на стойност 7,35 лв.; 1 брой зелена пластмасова запалка с фенерче на стойност 0,84 лв.; 1 кутия цигари „King” 100 мм. на стойност 4,30 Ùв.; 4 кутии цигари „King” с по 10 броя къса в кутия, всички на стойност 9,20 лв.; 4 кутии цигари „Victory Gold”, всички на стойност 18,80 лв.; 9 кутии цигари „Eva Slims”, всички на стойност 38,70 лв.; 5 кутии цигари „Karelia Slims ”, всички на обща стойност 23,50 лв.; 6 кутии цигари „Eva Slims”, всички на стойност 28,50 лв.; 8 кутии цигари „Merylin Slims”, всички на стойност 20,80 лв.; 6 кутии цигари „GD Blue” с по 10 къса в кутия, всички на стойност 13,80 лв.; 18 кутии цигари „GD Blue” , всички на стойност 77,40 лв.; 5 кутии цигари „Davidoff Gold”, всички на стойност 26,50 лв., или всичко на обща стойност 306,02 лв. (триста и шест лева и две стотинки), като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини, а именно задържането му на място от автопатрул при сектор СОД, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.18 във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” във вр. с чл.58, б.”а” във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът го осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. И. БИЛ ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен Съд Г.О. и сумата от 30 лв. (тридесет лева), представляваща направените по делото разноски. Подадена е въззивна жалба от адв. К. М., като защитник на подсъдимия И. Д. И. против присъдата, посочена по-горе. В жалбата адв. М. макар и най-общо навежда доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Моли за извършване на въззивна проверка, като бъде изменена присъдата и се намали размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода”, като се съобрази то с причините които са накарали И. да извърши престъпното деяние. В съдебното заседание пред настоящия състав на ВТОС, проведено на 10.05.2012г., служебният защитник, А. М. от ВТАК, поддържа подадената жалба по изложените от нея съображения. Излага обаче и нови доводи, свързани с това, че присъдата се явява освен несправедлива още и незаконосъобразно постановена защото производството пред първоинстанционния съд преминало в отсъствието на подсъдимия, който не бил търсен. Същият не е бил издирван, а се е намирал по същото време в следствения арест в Г. Т.. Иска се отмяна на постановената присъда и връщане на делото в РС за разглеждане от друг съдебен състав. По въззивното производство е било огласено и приобщено като писмено доказателство съответно писмо рег.№ 1715 от 25.04.2012г. на началник ОС „ИН” Т.. Жалбоподателят лично поддържа жалбата и моли съда да отмени присъдата на ГОРС. Представителят на В. заема становище с оглед представеното писмено доказателство, че жалбата е основателна, тъй като първоинстанционния съд е произнесъл присъда в нарушение правото на защита на подсъдимия, който се е намирал и в обективна невъзможност да се яви. В правото си на последна дума явилият се подсъдим моли за отмяна на осъдителната присъда. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 ал. 1 НПК прие за установено следното: Подадената въззивна жалба е основателна макар и на друго основание несъдържащо се в нея но изтъкнато по-късно от защитата в съдебното заседание проведено на 10.05.2012г. . Преди да пристъпи към обсъждане на фактологията по делото и правните изводи, които следват, настоящият въззивен състав, счита, че е необходимо да се произнесе по оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основното оплакване на служебният защитник А. М. от ВТАК и на подсъдимия, съдът определя като такова за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 269 ал.1 и ал.3 т.1 от НПК в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд и разглеждане, респективно решаване делото в отсъствието на И., което е довело до ограничаване процесуалните му права на защита. Съдът приема съображенията на защитата изложени макар и не във въззивната жалба, като констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото различно като основание за обжалване от първоначално посоченото. Налице е такова нарушение на процесуалните правила, визирано в чл. 348 ал. 3 т.1 от НПК, което е съществено, тъй като то е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, свързани с провеждането на съдебното производство. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение не може да бъде отстранено от Окръжния съд. Отстраняването на това нарушение може да стане от ГОРС, поради което и присъдата следва да се отмени на осн. чл. 335 ал. 2 НПК , а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.269 ал.3 т.1 НПК, давайки ход на делото в отсъствието на И. Д. И.. В първото по делото заседание, проведено на 20.12.2011 г., подсъдимият не се явил, а съдът е определил с оглед това, че присъствието на И. поради повдигнатото му обвинение за тежко умишлено престъпление и заявеното от него на досъдебното производство желание за решаване делото със споразумение, е задължително и отложил заседанието. Не дал ход на делото като констатирал същевременно, че лицето не било призовано на посочения в обвинителния акт адрес в с.К., а също така и отбелязал факта на невръщане призовката от последният регистриран на подсъдимия адрес, този в Г.В.. Въпреки разпореждането на съдията от 24.11.2011г. на И. да се връчи препис от обвинителния акт и укаже, че делото може да се разгледа и реши в негово отсъствие това не е било сторено. Защитникът на подсъдимия, адв. М. е заявила отново желанието на последния делото да се реши чрез споразумение поради възстановяване на причинените щети. Видно от писмото рег. № 1715 от 25.04.2012г. на началник ОС „ИН” Т., междувременно И. Д. И. е бил задържан в ареста в Г.Т. на 03.01.2012г. по ДП № 1046/2011г. и приведен в З. Г.П. на 19.01.2012г. Първоинстанционният съд от своя страна в съдебното заседание на 13.01.2012г. е констатирал неявяването на И. и въпреки заявеното становище от неговия служебен защитник за нужда от издирване на подсъдимия, без да са връчени книжата по реда на чл.254 и сл. от НПК преценил, че трябва да се приложи разпоредбата на чл.269 ал.3, т.1 НПК. Поради това съдът дал и ход на делото, а по-късно в същото заседание и го решил по същество със своя съдебен акт – присъдата. Следва да се отбележи, че до тази дата въпросният подсъдим се е явявал редовно по делото на досъдебното производство. На него му е било повдигнато обвинение първоначално с Постановлението от 20.90.2011г. и с Обвинителния акт все за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.18 във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. Взета му е и мярка за неотклонение – „Подписка” , като същият се е задължил да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган /в съдебното производство това се явява съдът/. За това престъпление законодателят е предвидил възможно наказание – лишаване от свобода от три до петнадесет години, тоест същото се явява тежко по смисъла на НК. Това предпоставя и приложението на чл.269 ал.1 от НПК, че присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително. В случая с непризоваването и неявяването на И. Д. И., което е станало по уважителни и обективни за него причини – задържането в ареста, съдът е трябвало да извърши проверка на няколко групи обстоятелства и с оглед заявеното в съдебната зала от прокурора становище съответстващо на закона. Съдебната практика е последователна, че би било налице съществено процесуално нарушение , ако съдът разгледа и реши делото в отсъствието на подсъдимия, когато неговото явяване е задължително, без да е направил всичко необходимо за неговото издирване, призоваване и изясняване по един категоричен начин, че подсъдимият е скъсал процесуалните си връзки с органите на наказателния процес. Това/категоричността/, би се установила както чрез повтаряне процедурата за призоваването, така и чрез събиране на допълнителна информация и данни от органите на МВР и живущите на същия адрес, че подсъдимият се е преместил или от продължителен период от време фактически не живее там и новото му местонахождение е неизвестно. Не така е станало в конкретния случай, още в повече И. и защитникът му са заявили на предишен етап, че желаят друг процесуален ход за разглеждане и решаване на съдебното производство. При всички положения , за да даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия И. Д. И., съдът е трябвало в определението си да посочи конкретните доказателства а не констатации, въз основа на които установява определен фактически състав за задочното проиþводство. Правото на всеки гражданин на справедлив процес е установено с чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), гарантиращ правото на гражданите на справедлив съдебен процес. Решаващо значение за гарантиране на това право има изискването обвиняемият или подсъдимият да бъде уведомяван за извършването на действията по разследването, а в съдебната фаза - за датата на заседанието, за да може лично да упражни правото си на защита със съдържанието, което му предоставя чл. 55 НПК. С разпоредбата на чл. 254, ал. 4 НПК нормативно бе уредено задължението на съда, освен връчване на обвинителните книжа, да връчва на подсъдимия и съобщение, с което да бъде уведомяван за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, когато неявяването му в съдебно заседание се дължи на причини, изчерпателно посочени в чл. 269, ал. 3 НПК. Неизпълнението от страна на съда на задължението за информираност на подсъдимия за последиците от неявяването му в съдебно заседание, води поначало до отмяна на постановената в задочното производство присъда. Съдът тук не е положил достатъчно усилия, неизвършвайки действия по издирване на подсъдимия, за да му връчи книжата по чл. 254, ал. 4 НПК, като това е било възможно по причина, че той не се е укривал. Съдът в настоящия си състав счита, че са били нарушени съществено правата на подсъдимия, като е било допуснато задочно производство и разглеждане на делото в негово отсъствие, противно на закона, визираното в чл.269 ал.3 т.1 НПК поради изложените по-горе съображения. Описаната фактология мотивира категорични изводи за незачитане от решаващия съд на процесуалните норми на предвидената, като изключение при разглеждане на делото по общия ред, задочна процедура и не сочи на демонстриран от подсъдимото лице отказ за участие в съдебната фаза на наказателното производство и на негово недобросъвестно процесуално поведение. Липсата на проявена активност от осъществяващия процесуално ръководство орган, при реализираната процедура по издирването на И. Д. И., е създала обективни пречки подсъдимият да узнае за насроченото открито заседание на 13.01.2012г и предпоставила разглеждане на наказателното дело в негово отсъствие. Уведомяването на дадено лице за започналото срещу него разследване в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство съставлява юридически факт с голяма важност и поради това трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да обезпечат ефективното упражняване на правата на обвиняемия и подсъдимия. Посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено по своя характер. Същите са довели до ограничаване правото на подсъдимия за непосредствено участие в процеса, като е налице в случая разпоредбата на чл.348 ал.3 НПК за наличие на нарушения по реализиране правото на защита на страните. Това е довело до ограничаване правата на подсъдимия и то не може да бъде отстранено от въззивната инстанция.Налага се отмяна на присъдата, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При констатираните нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, настоящият състав на въззивния съд счита, че не следва да обсъжда останалите оплаквания, направени с жалбата. Те трябва да се имат предвид и обсъдят от решаващия съд, при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 пр. 2, във вр. с чл. 335 ал. 2, във вр. с чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК Великотърновски окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Присъда № 33/13.01.2012 г. по НОХД № 1301/2011 г. по описа на Районен съд Г.Г.О.. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 346 т. 1 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |