№ 7010
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20231100106107 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от В. И. П. и И. Г. П. срещу
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД за заплащане на сумата
от по 26 000 лв. на всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
на ищците неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 15.06.2022 г., в
гр. София, на ул. „Пиротска“, по вина на Е. М. П. като водач на трамвайна мотриса марка
Т6А5 с инв. № 4180, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно с лихва за забава от
30.06.2022 г. до окончателното плащане.
С протоколно определение от 18.11.2024 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е
допуснато увеличаване на претенцията на ищеца И. Г. П. от 26 000 лв. на 100 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
образуване на щета - 30.06.2022 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило по вина на
водача на трамвайна мотриса, който неправомерно е застигнал и ударил в лявата му задна
част спрелия пред пешеходна пътека, с цел да пропусне преминаващите пешеходци, лек
автомобил „Мерцедес“, модел Е220 с рег. № *******, в който са пътували ищците. В
причинна връзка с ПТП В. И. П. е получил следните травматични увреждания:
Повърхностни травма на окосмената част на главата; Контузия на главата; Повърхностни
травми на предмишницата; Контузия на десен лакът; Контузия на гръден кош; Контузия и
навяхване на врата; Усложнение вследствие на претърпяната ЧМТ, изразяваща се в
световъртеж от централен произход, като след пътнотранспортното произшествие е загубил
1
съзнание за определен период от време.
Твърди се, че от същото ПТП на И. Г. П. е причинена повърхностна травма на
окосмената част на главата; Контузия на гръден кош и дясна гръдна половина; Контузия на
дясно рамо; Контузия на ляво коляно; Увреждания на шийните коренчета; Контузия на
главата; Черепно-мозъчна травма и усложнение от нея, изразяваща се в световъртеж от
централен произход с нарушение на вестибуларната функция.
И двамата ищци поддържат, че са търпели силни и интензивни болки по време на
лечебния период, като инцидентът е повлиял неблагоприятно и върху психическото
състояние на всеки от тях.
Поддържат, че към датата на инцидента трамвайната мотриса, причинила ПТП, е
имала валидно сключена застраховка с ответното дружество, като с молба от 30.06.2022 г. са
предявили извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
по която застрахователят не е определил обезщетение. Предвид изложеното считат, че за тях
е налице правен интерес от предявяване на настоящите претенции, като молят същите да
бъдат уважени в пълен размер.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД
признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и
собственика на трамвайната мотриса, но оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение на застрахования водач, механизма на ПТП и причинна връзка между инцидента
и твърдените травматични увреждания. Твърди, че лекият автомобил, управляван от В. И. П.
е станал причина за настъпване на удара, тъй като в противоречие с разпоредбата на чл. 8,
ал. 2 от ЗДвП, чл. 72 и чл. 95, ал. 2 от ППЗДвП е бил спрял върху трамвайните релси.
Водачът нарушил и нормата на чл. 196 ППЗДвП, тъй като е спрял преди пешеходната пътека
без да е налице необходимост от пропускане на пешеходците, тъй като последните по
твърдения в самата искова молба не били стъпили на пешеходната пътека, както изисквала
визираната разпоредба. Отделно от това, спирането на трамвайната линия влизало в
противоречие и с чл. 45, ал. 4 от Наредба за организацията на движението на територията на
Столична община.
При условията на евентуалност се релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на В. И. П., обоснован с нарушението на визираните по-горе
правила за движение по пътищата.
Ответникът оспорва вида на твърдените травматични увреждания и размера на
претендираното обезщетение, както и дължимостта на лихва за забава поради непредставяне
на банкова сметка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на всеки от
ищците са причинени травматични увреждания, от които е претърпял твърдените
2
неимуществени вреди.
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към
датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица №
BG/23/122000048128 от 21.10.2021 г., валидна до 20.10.2022 г.
Според приетия като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№294, изготвен от ТПТП-О„ПП“- СДВР, от 15.06.2022 г., на същата дата е настъпил удар
между трамвайна мотриса, лек автомобил, метална тръба с монтирана указателна табела,
метален стълб от уличното осветление и двама пешеходци. В графата обстоятелства и
причини за ПТП е отразено, че трамвайна мотриса марка Т6А5 с инв. № 4180, управлявана
от Е. М. П., ЕГН ********** се е движила по ул. „Пиротска“ с посока от ул. „Опълченска“
към бул. „Константин Величков“ и на пешеходната пътека сигнализирана с хоризонтална
пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д-17 от ЗДвП, в района на кръстовището с ул.
„Димитър Петков“, участва в ПТП последователно с л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е220“, с
рег. № *******, управляван от В. И. П., ЕГН ********** и пешеходците Георги Ганчев
Гочев, ********** и М. В. В., ЕГН **********. Вследствие на ПТП л.а. , марка „Мерцедес“,
модел „Е220“ се отклонява вдясно като се удря в метална тръба с монтирана указателна
табела и метален стълб от уличното осветление.
Съгласно Амбулаторни листове за извършени прегледи на 15.06.2022 г. във
„Военномедицинска академия“, В. И. П. е бил с повърхностна травма на окосмената част на
главата, контузия на гръден кош, с болка в лява гръдна половина, повърхностни травми на
предмишницата, контузия на лакътя. На 20.06.2022 г. след извършен преглед е издаден
Амбулаторен лист, в който е отбелязано, че пострадалият се оплаква от главоболие,
световъртеж и гадене.
Съгласно Амбулаторни листове за извършени прегледи на 15.06.2022 г. във
„Военномедицинска академия“, И. Г. П. е бил с повърхностна травма на окосмената част на
главата, главоболие, болка във врата, дясното рамо и лявото коляно, контузия на раменния
пояс, мишницата и коляното, контузия на гръден кош. Пострадалото лице е отказало
хоспитализация. На 20.06.2022 г. след извършен преглед е издаден Амбулаторен лист, в
който е отбелязано, че пострадалият има увреждания на шийните коренчета и се оплаква от
болкa във врата, ирадираща към дясната ръка и засилваща се при движения, световъртеж,
замаяност и нестабилна походка.
Ищецът И. П. е приет в „Медицински институт на МВР“на 13.09.2022 г. и е изписан
на 18.09.2022 г. В епикризата подробно са описани резултатите от направените изследвания,
като е изписан с леко подобрение. Предписана му е терапия за вкъщи и физиотерапия в
стационарни/санаториални условия. Пострадалото лице е прието за втори път в
„Медицински институт на МВР“ от 10.10.2022 г. до 17.10.2022 г., като в епикризата е
отразено, че му е назначена физикална терапия и е изписан с обективни данни за
възстановяване на функционалната и двигателната активност, без медицински риск от
приключване на болничното лечение, с препоръки да продължи рехабилитационния процес
с дадените му упражнения.
3
Като доказателства по делото са приети заверени преписи от медицинска
документация на ищецът И. П. – ИЗ № 7897/2022 г. и ИЗ № 8843/2022 г. от „Медицински
институт на МВР“, както и материали от образуваното досъдебно производство №
11168/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. 11322/2022 г. по описа на СГП.
Свидетелят М. В., пострадал пешеходец, участник в ПТП през 2022 г., сочи, че
инцидентът е настъпил, докато е пресичал пешеходната пътека на ъгъла на ул. „Пиротска“ и
ул. „Димитър Петков“. След като трамваят го е ударил, не си спомня нищо. Събудил се е във
„Военномедицинска академия“.
Свидетелката Е. П., водач на трамвайната мотриса, разказва, че се е движила по ул.
„Пиротска“, навлизайки към спирката на ул. „Димитър Петков“, по маршрут на трамвай №
22. Твърди, че започнала да спира с крана, който по принцип веднага намалява скоростта, но
в случая при задействането му вместо да се намали скоростта се увеличила. Тогава
свидетелката събрала крановете, за да може да задейства другите много по-бързи спирачки.
Споделя, че в мотрисата пътниците били станали, като се приготвили да слизат на спирката
и не е направила аварийно спиране, защото щели да паднат. Опитала се е бързо да задейства
дисковите спирачки и магнетите, но не успяла.
Сочи, че и преди се е случвало спирачките да откажат. Не било често, но когато
информирали техниците за повредата, те им казвали, че са я отстранили.
Сочи, че с издадената си част трамваят е ударил автомобила, който бил спрял по
средата на линията, въпреки че е имало място за спиране от дясната страна. Ватманката
споделя, че не си спомня дали е имало друг автомобил вдясно. Пешеходците били пресекли
вече пред автомобила и се изнасяли наляво и трамвая ги ударил със скосената част.
Свидетелката първо отишла да види как са пешеходците. Единият от тях лежал на
земята, а другият се е опитвал да стане. Събраните хората около него му казали да не става,
защото не знае какви наранявания има. После отишла и при мъжете в колата, за да провери
как са те. Първо говорила с по-младия от тях, който казал, че нищо му няма, но бил доста
уплашен. Другият мъж също казал, че е добре.
Твърди, че е управлявала трамвая с нормална скорост, но не си спомня точно колко е
била. Не може да каже на какво разстояние от спирката е предприела действие за спиране,
но е било вече при навлизане в спирката. Няма спомен дали е подавала звуков сигнал,
защото като разбрала, че спирачката не работи, се съсредоточила да спре.
Свидетелката И.на П.а, майка на В. П. и съпруга на И. П., твърди, че сина й се е
обадил между 12:00 ч. и 13:00 ч. на 15.06.2022 г., като бил много объркан и притеснен. Казал
й, че ги е ударил трамвай и се намирали на ул. „Пиротска“. Тя тръгнала натам, като
предположила, че са около пазара „Димитър Петков“, защото били тръгнали на пазар. Когато
стигнала, забелязала че движението е спряно и е пълно с полиция. В първия момент видяла
само съпруга си, който бил силно объркан и го попитала къде е синът им, а той отговорил,
че е в линейката. Когато отишла при сина си, той се оплакал от силно главоболие, болки в
гърдите и врата. После съпруга й се е оплакал от същите болки. Линейката ги откарала във
„Военномедицинска академия“, а тя трябвало да изчака да приключи огледа и вдигнат колата
с репатрак.
4
Сочи, че след това отишла в болницата. Когато приключили с прегледите и
рентгеновите снимки, съпругът й споделил, че искали да го приемат, но бил отказал, защото
не искал да прекара рождения си ден там. Въпреки несъгласието на свидетелката се
прибрали вкъщи.
Твърди, че двамата пострадали не се чувствали добре. Лежали, имали болки в главата,
врата и гърдите. Споделя, че И. П. не можел да стъпи на крака си, имал болки в лявото
коляно и дясното рамо, както и шум в ухото. Впоследствие установила, че не чува добре с
дясното ухо. В началото се е налагало свидетелката да се грижи за пострадалите, но като се
върнала на работа, започнали да се грижат сами за себе си. Останали си вкъщи, но
състоянието им не се подобрявало.
Наложило се съпругът й да потърси отново лекарска помощ, защото не можел да си
движи ръката и го болял кракът. Изписали му нови медикаменти, както и яка за врата и
шина за ръката. През месец септември го приели в болница, защото състоянието му не се
подобрявало. Назначили му физиотерапия, от която също нямало съществена промяна. Имал
изтръпване в ръката, болки във врата, не можел да ходи дълго време, защото му се подувало
коляното. След около 5 месеца се върнал на работа. При по-продължително возене в кола и
към настоящия момент усещал напрежение и трябвало да носи яка, което пречело на
работата му. Все още имал изтръпване на дясната ръката, долу към пръстите, сериозни
проблеми с врата, болки в лявото коляно, което се подувало при по-продължително ходене.
Твърди, че В. П. също не се чувствал добре. След инцидента отишъл на скенер на
главата, защото главоболието и гаденето продължавали. Оказало се, че имал сътресение. Не
можел да спи, будил се е през нощта, дразнел го шума, като цяло бил променен и изплашен.
Болките и гаденето продължили доста дълго време. Към настоящия момент имал болки в
главата и врата. Сочи, че миналото лято не е могъл да отиде да работи като спасител на
морето, защото състоянието му не го позволявало.
По делото е приета без възражения от страните комплексна съдебно-медицинска
експертиза, според която В. П. е получил вследствие на претърпяното ПТП на 15.06.2022 г.,
следните травматични увреждания: контузия на главата, лекостепенна черепно-мозъчна
травма, шийна травма – контузия и навяхване на врата, контузия на дясната лакътна област,
изявена със слаба палпаторна болезненост в проксимална (горна) трета на дясна
предмишница, контузия на гръдния кош, лява гръдна половина.
Според вещите лица за възстановяването на всяка от контузиите е бил необходим
период около 20-25 дни. През този период пострадалият е търпял болки и страдания, като
през първите 10 дни са били с по-голям интензитет. Въпреки спазването на указания режим,
главоболието и световъртежът продължили до есента. Към настоящия момент В. П. не се
чувствал напълно възстановен, имал „причерняване“ при резки движения, несистемен
световъртеж – при продължително шофиране и други психо-физически напрежения, както и
болки в дясната ръка при натоварване.
Експертите са приели, че няма невъзстановени увреди в резултат на претърпените
травми, а перспективата за в бъдеще е благоприятна.
Според експертизата И. П. е получил вследствие на претърпяното ПТП на 15.06.2022
5
г., следните травматични увреждания: контузия на главата, лекостепенна черепно-мозъчна
травма, шийна травма – контузия и навяхване на врата, контузия на дясното рамо и лявото
коляно, контузия на гръдния кош, дясна гръдна половина.
Според вещите лица претърпяната черепно-мозъчна травма и шийна травма,
наличната дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначния стълб от спондилозен и
остеохондрозен тип и артериалната хиперТ.я удължават в пъти периода на възстановяване на
увредите и закономерно свързаните с тях болки и страдания. Към настоящия момент И. П.
имал болезнени и ограничени движения в дясното рамо и във врата, с усещане на
„хрущене“, намален слух на дясното ухо, болки и затруднени движения в лявото коляно.
Експертите са приели, че голяма част от настоящите оплаквания са съпричинени от
съпътстващи заболявания – спондилоза, остеохондроза и многоетажна дискова болест, които
имат хронично дегенеративен характер, затова перспективата в бъдеще относно пълното
възстановяване е неблагоприятна.
Според вещите лица отказът от хоспитализация и на двамата ищци се е отразил
неблагоприятно и е усложнил и утежнил цялостния лечебно-възстановителен процес.
В съдебно заседание вещото лице Х. М. допълва, че В. П. се е занимавал много
активно със спорт, но след претърпения инцидент и вследствие на получените травми и
остатъчните налични оплаквания и проблеми не може да се занимава с какъвто и да било
спорт. По отношение на възстановителния процес на И. П., експертите са пояснили, че
предвид придружаващите заболявания, които има, оздравителният процес е много по-бавен
и ако ги е нямал е било възможно да не настъпят всички тези травми. Според експерта
увреждането на слуха на И. П. е настъпило във връзка с процесната злополука.
По делото първоначално е изготвена Комплексна видео и автотехническа експертиза
от 27.05.2024 г., която е оспорена от представителя на ищците, като съдът не я приел при
първото изслушване, тъй като е намерил за необходимо да бъде извършен оглед на
видеозаписа на процесното ПТП по искане на ищците. В открито съдебно заседание от
21.10.2024 г. е извършен оглед на видеозаписа, обективиран в съдебния протокол, като въз
основа на констатираното от съда при огледа на вещите лица е предоставена нова
възможност да коригират КВАТЕ, каквато те са представили на 11.11.2024 г. В съдебно
заседание от 18.11.2024 г. съдът е изслушал и приел: депозираната КВАТЕ от 27.05.2024 г. в
частта, в която с дадени отговори по задачи №3 и №9, както и изцяло в частта, в която е
изготвена видео-техническата експертиза; депозираната на 11.11.2024 г. КВАТЕ (л. 476-493);
депозираното на 11.10.2024 г. допълнение към видео и автотехническа експертиза (л. 446-
455 от делото), с което е определена скоростта на трамвайната мотриса; депозираната на
08.11.2024 г. допълнителна видео-техническа експертиза (л. 462-475) във връзка с
поставения от съда въпрос в съдебно заседание от 21.10.2024 г.
Според приетата Комплексна видео и автотехническа експертиза от 11.11.2024 г. се
установява следния механизъм на процесното ПТП.
На 15.06.2022 г., около 11:25 ч., в гр. София по ул. „Пиротска“ се е движила трамвайна
мотриса „Т6А5“ с инв. № 4180 в посока от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин
Величков“, управлявана от Е. М. П.. Едновременно с гореописаната трамвайна мотриса, но
6
преди нея, в същата пътна лента и в същата посока с много ниска скорост (от порядъка на
1,5 км/ч./0,42 м/сек.) се е придвижвал л.а. „Мерцедес Е220“ с peг. № ******* с водач В. И.
П.. Автомобилът се е придвижвал с по-горе определената скорост (въз основа анализ на
видео-файла) в зоната след спирката и преди пешеходната пътека, като на предна дясна
седалка е седял И. Г. П..
По време на придвижването си в зоната след спирката и преди пешеходната пътека,
лекият автомобил е бил с левите си колела върху релсовия път (вляво от дясна релса на
около 0,14 м.). Водачът на л.а. „Мерцедес Е220“ се е придвижвал с по-горе определената
съвсем ниска скорост, тъй като е възприел, че по пешеходната пътека (М8.1 - тип „Зебра“),
има движещи се пешеходци.
За част от секундата водачът спира преди пешеходна пътека, разположена
непосредствено преди кръстовището на ул. „Пиротска“ с ул. „Димитър Петков“ в района на
пазара и обозначена с п.з. „Д17“. В мястото, където спира за изчакване на преминаващи
пешеходци, лявата част на л.а. „Мерцедес Е220“ е била разположена върху трамвайното
трасе на мотрисата. Осъзнавайки, че се е озовал върху трамвайното трасе, водачът на л.а.
„Мерцедес Е220“ предприема завИ.е надясно и отново започва придвижване с много ниска
скорост (от порядъка на 1,5 км/ч./0,42 м/сек.), като след около 1,5 сек. е ударен от
трамвайната мотриса в задната си лява част, след което е отхвърлен в посока направо към
пешеходната пътека и на дясно към тротоара.
В момента на удара заден ляв ръб на л.а. „Мерцедес Е220“ е бил разположен на 4,27
м. вляво от ДКПП и на 11,78-11,80 м. преди ОР1, като взаимното застъпване/зацепване с
предна дясна част на трамвая в момента на удара е било около 0,27 м.
След удара автомобилът се установява върху тротоарната площ, докато трамвайната
мотриса продължава напред по релсовия път и се установява в покой преди началото на
кръстовището.
При движението си надясно автомобилът навлиза върху десен тротоар и се удря в
металния стълб от уличното осветление. В резултат на последователността от директния
удар на трамвая и впоследствие удара на автомобила в металния стълб, водачът В. И. П. и
пътникът И. Г. П. са получили травми в областта на шийните прешлени и горните крайници.
Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, на прав участък,
населено място, сух паваж, добра видимост, включително и през огледалата за обратно
виждане, като в този участък горната граница на скоростта е била 50 км/ч.
Вещите лица са стигнали до извод, че дясната част на дясна пътна лента на ул.
„Пиротска“ е била свободна и не е имало паркирани автомобили в участък с ширина около
2,50 м. вляво от ДКПП и с дължина не по-малко от 6,00-7,00 м. преди пешеходната пътека.
Като причини за настъпване на ПТП в експертизата се сочат липса на постоянен
визуален контрол на пътната обстановка от ватманката по посоката на движение, което е
довело до липса на достатъчно време за реакция и аварийно спиране при възникналата
опасност. Също така водачът на л.а. „Мерцедес Е220“ не е упражнявал постоянно визуален
контрол и не е имал адекватно поведение преди и при установяването си върху дясна пътна
лента на ул. „Пиротска“, изразяващо се в престрояване, движение, спиране и отново
7
движение в зоната след спирката и пешеходната пътека, и върху дясната част на релсовия
път, което е довело до удар от трамвайната мотриса.
В открито съдебно заседание при приемане на съдебната Комплексна видео и
автотехническа експертиза вещото лице Т. Т. уточнява, че в конкретния случай мястото на
удара е разположено след знака, който обозначава край на спирката и между началото на
пешеходната пътека, а автомобилът е бил в движение, в процес на потегляне с много ниска
скорост към момента на удара.
Според вещото лице О. К. има около 20 м., в които автомобилът би могъл да се изнесе
от трамвайното трасе до бордюра и да спре нормално, без да му пречат други автомобили,
като дори би успял да направи маневрата и за около 10 м., защото потегля с по-ниска
скорост.
При съвкупната преценка събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира за установено виновно и противоправно поведение на водача на трамвайна мотриса,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката П. в частта, че причина за настъпване на процесното ПТП са
отказалите спирачки на трамвая, тъй като противоречат на приетата по делото Комплексна
видео и автотехническа експертиза, съгласно която няма данни за наличието на технически
причини, довели до невъзможността трамвайната мотриса да спре преди да настъпи
процесното ПТП. Ватманката е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно
която водачът на пътно превозно средство е задължен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре при възникнала опасност за движението, а именно намиращ се
частично върху трамвайната линия лек автомобил. Според експертизата ватманката не е
осъществила постоянен визуален контрол на пътната обстановка и това е довело до липса на
достатъчно време за реакция и аварийно спиране при възникналата опасност. Дори и да е
имало технически проблем с електрическото спиране, което не е установено от
доказателствата по делото, същата е имала време да подаде звуков сигнал и да намали
скоростта, задействайки другите спирачни механизми, каквато реакция не е установена.
Основателни са възраженията в отговора на исковата молба за наличието на
съпричиняване на ПТП от страна на водача на лекия автомобил, като според Комплексната
видео и автотехническа експертиза, той не е осъществил постоянен визуален контрол на
пътната обстановка и не е имал адекватно поведение преди и при установяването си върху
дясната пътна лента, изразяващо се в престрояване, движение, спиране и отново движение в
зоната след спирката и пешеходната пътека и върху дясната част на релсовия път, което е
довело до удар от трамвайната мотриса. Водачът на л.а. „Мерцедес Е220“ е нарушил
разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ППЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство
е длъжен да се движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти
са очертани с пътна маркировка - да използва най-дясната свободна лента, като в
експертизата е прието, че дясната пътна лента на ул. „Пиротска“ е била свободна и не е
имало паркирани автомобили в участъка с ширина около 2,50 м.
На следващо място, съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 2 от ЗДвП, когато на пътя
има платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на релсови превозни
8
средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него, с
изключение на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници, а съгласно чл. 72 от ППЗДвП, движението на нерелсово пътно превозно средство
по трамвайно платно, ако няма други забрани, се разрешава само при изпреварване или
заобикаляне в посоката на движение на трамвая, но без да му се пречи.
В случая няма данни по делото водачът на л.а. „Мерцедес Е220“ да е изпреварвал или
заобикалял в посоката на движение на трамвая, с което извършвайки движение –
придвижване, спиране и отново придвижване върху дясната част на трамвайните линии с
левите колела на автомобила е нарушил посочените по-горе разпоредби и сам се е поставил
в ситуация на неправилно позициониране в зоната на спирката и преди пешеходната пътека.
В експертизата е уточнено, че в настоящия случай за 4,50 сек. при скорост 35 км/ч.
трамвайната мотриса би изминала около 45 м., което определя ударът като непредотвратим
от страна на водача на л.а. „Мерцедес Е220“ чрез спасителна маневра. Въпреки това от
събраните по делото доказателства се установява, че водачът на автомобила е имал
нормативно задължение и техническа възможност да се изнесе от трамвайните релси
превантивно и да спре извън коридора на движение на трамвая в момент, предхождащ
възникването на опасната ситуация. Твърденията на ищците, че пътното платно вдясно от
трамвайните релси е било заето с паркирани превозни средства, е недоказано, а и се
опровергава от допълнителната видео-техническа експертиза от 08.11.2024 г.
Действително, при огледа на видеозаписа може да се направи извод, че л.а.
„Мерцедес“ преди удара се е движил с много ниска скорост предвид приближаването към
пешеходна пътека и преминаващите по нея пешеходци, както и че преди удара водачът му се
опитва да отклони рязко автомобила надясно чрез свИ.е на предните колела надясно. Това
поведение на водача обаче не го оневинява и не може да се приеме, че той няма съществен
принос към възникване на ПТП, защото не се установяват технически причини или пътна
обстановка, които да са принудили лекият автомобил да се движи по трамвайните релси, или
да остане върху тях при приближаването на пешеходната пътека и кръстовището. Дори и да
се приеме тезата на ищците, че в един предходен удара момент в дясната част на пътното
платно е имало паркирани автомобили и това е наложило МПС-то им да се движи върху
релсите, то заключението по видео-техническата експертиза (л. 475 от делото), включително
и снимковия материал, че от последния паркиран автомобил до удара с л.а. „Мерцедес“ е
имало участък от пътното платно от около 20 метра, предназначен за движение на
автомобили, който е бил изцяло свободен от МПС, както и обясненията на вещите лица К. и
Т. в последното съдебно заседание, че дължината на автомобила от около 4,80 м. и ширината
на пътната лента от 4 м., са изисквали допълнително място от 1/3 до половин дължина от
тази на автомобила, за да може изцяло той да освободи трамвайната линия, еднозначно сочи,
че л.а. „Мерцедес“ е имал достатъчно място и време, за да се изнесе изцяло от релсите.
Ирелевантно е дали ударът е настъпил в зоната на самата трамвайна спирка или не, защото в
нито една от двете хипотези горепосочените норми на ЗДвП и Правилника за приложението
му не освобождават водача на лекия автомобил от задължението му да не се движи върху
трамвайните релси или незабавно да ги освободи, ако такава неотложна необходимост е била
9
възникнала.
Предвид гореизложеното и като се отчита, че В. П., нарушавайки задължението си
като водач на МПС своевременно да освободи релсовия път, сам се е поставил на пътя на
трамвая и по този начин е съпричинил за настъпването на удара, съдът намира, че този
принос е в размер на 50%. По отношение на пътуващия на дясната предна седалка И. Г. П.
не може да се приеме, че с поведението си е съпричинил за настъпване на ПТП, тъй като
управлението на лекия автомобил не е било под негов контрол.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Съдът отчита вече изяснения обем и характер на получените травматични увреждания
на В. П., които се изразяват в: контузия на главата, лекостепенна черепно-мозъчна травма,
шийна травма – контузия и навяхване на врата, контузия на дясната лакътна област, изявена
със слаба палпаторна болезненост в проксимална (горна) трета на дясна предмишница,
контузия на гръдния кош, лява гръдна половина. През лечебният и възстановителен период
от около 20-25 дни, В. П. е търпял болки и страдания, като през първите 10 дни са били с по-
голям интензитет. Следва да се отчитат и затрудненията, които е изпитвал впоследствие като
несистемно „причерняване“ при резки движения, световъртеж – при продължително
шофиране и други психо-физически напрежения, както и болки в дясната ръка при
натоварване. Също така, неудобството, че след претърпения инцидент, вследствие на
получените травми и остатъчните налични оплаквания и проблеми пострадалият не може да
се занимава с какъвто и да било спорт. Според показанията на свидетелката И.на П.а,
пострадалият не е успял да отиде да работи като спасител на морето, защото състоянието му
не го позволявало. От друга страна, е необходимо да се вземе предвид, че няма
невъзстановени увреди в резултат на претърпените травми, а перспективата за в бъдещето
му възстановяване е благоприятна. За определянето на размера на справедливото
обезщетение следва да се вземе предвид и че този ищец е отказал предложената в деня на
ПТП хоспитализация, която според неоспореното заключение на КСМАТЕ се е отразила
неблагоприятно на цялостния възстановителен процес, доколкото е била препятствана
възможността за допълнителни изследвания, по-адекватно лечение и активно наблюдение.
С оглед гореизложеното, характерът на уврежданията, активната възраст на ищеца В.
П. (22 г.), както и социално - икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че
сумата от 20 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП. Този размер следва
да бъде намален с приетия процент съпричиняване (50 %), поради което на В. П. следва да
се присъди обезщетение от 10 000 лв., като за разликата над този размер до претендираните
26 000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на ищеца И. П., получените травматични увреждания се изразяват в:
контузия на главата, лекостепенна черепно-мозъчна травма, шийна травма – контузия и
навяхване на врата, контузия на дясното рамо и лявото коляно, контузия на гръдния кош,
дясна гръдна половина. Лечебният и възстановителен период на пострадалия се е удължил в
пъти заради наличната дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначния стълб от
10
спондилозен и остеохондрозен тип, както и артериалната хиперТ.я. Също така са се
удължили и закономерно свързаните с тях болки и страдания. Следва да се отчетат и
затрудненията, които И. П. е изпитвал впоследствие като болезнени и ограничени движения
в дясното рамо и във врата, с усещане на „хрущене“, намален слух на дясното ухо, болки и
затруднени движения в лявото коляно. Според свидетелските показания на съпругата му
И.на П.а, пострадалият все още имал изтръпване на дясната ръката, долу към пръстите,
сериозни проблеми с врата, болки в лявото коляно, което се подувало при по-продължително
ходене. Според приетата експертиза перспективата в бъдеще относно пълното
възстановяване на ищеца е неблагоприятна. Съдът отчита и, че според КСМЕ в резултат на
ПТП е настъпила едностранно невросензорна загуба на слуха, което също ще причинява
неудобства на ищеца за в бъдеще. Следва обаче да се вземе предвид, че неблагоприятно
влияние върху възстановителния процес оказват не само дегенеративните процеси на
гръбнака, но и отказът на ищеца да бъде хоспитализиран веднага след ПТП, което според
вещите лица по КСМАТЕ би допринесло за едно по-адекватно наблюдение и лечение.
С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, трудоспособната възраст на И.
П. (52 г.), както и социално - икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че
сумата от 50 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП. За разликата над
този размер до претендираните 100 000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите, ограничавайки ги по
размер (само в рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция
от увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и непроизнасянето и
неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на застрахователното обезщетение,
застрахователят дължи лихва за собствената си забава, дори и при надхвърляне на
застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., І т. о. на ВКС и
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о. на ВКС).
Видно от приложената на л. 51-53 от делото извънсъдебно предявена претенция до
застрахователя от 30.06.2022 г. и с оглед горните съображения, законна лихва върху
присъдените обезщетения е дължима именно от 30.06.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. К. Н. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана на ищците безплатна правна помощ в настоящото производство.
Съдът намира, че претендираното със списъка по чл. 80 ГПК възнаграждение за защита на В.
П. – 2730 лв. не е прекомерно, а по отношение оказаната правна помощ на И. Г. П. съдът
определя възнаграждението в приблизително същия размер на 3042 лв., доколкото не е
налице съществена отлика в защитата на двамата ищци. Съдът намира, че не е обвързан от
посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения предвид постановеното
решение от 25.01.2024 г., по дело C-438/22, на Съда на ЕС, както и практиката, обективирана
11
в определение № 50015 от 16.02.2024 г., по т.д. № 1908/2022 г., I ТО на ВКС. Настоящият
съдебен състав счита, че нито чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, нито самата Наредба, съответстват
на правото на ЕС. За определянето на тези размери съдът отчита, че защитата и по двата
иска е много сходна, като разликата е в доказването на вида и характера на травматичните
увреждания. Съдът отчита, че самият адвокат оценява труда си по иска, предявен от В. П.,
на сумата от 2730 лв., поради което не намира основание да определи значително по-високо
възнаграждение за оказаната защита на И. П., тъй като единствено по-високият материален
интерес не обуславя и положен повече адвокатски труд и усИ., които да бъдат допълнително
овъзмездени. Същевременно, съдът съобразява, че така определените размери са в същия
размер на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от 5772 лв. общо по
двата иска, като отчита и, че представителят на ищците е релевирал възражение за
прекомерност на размера на тези разноски, което сочи, че самият ищцов адвокат не оценява
общо положения по делото адвокатски труд на по-висока стойност. Ето защо и няма
основание съдът да определи на процесуалния представител на ищците по-високо
възнаграждение от горепосоченото.
Съразмерно уважената част от иска на ищеца В. П., на адв. К. Н. следва да се заплати
адвокатско възнаграждение от ответника в размер на 1050 лв., а за уважената част от иска на
ищеца И. П. в размер на 1521 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
съразмерно уважената част от иска на ищеца В. П. общо сумата в размер на 659,61 лв., от
която: 144,23 лв. – възнаграждение за КВАТЕ; 96,15 лв. – възнаграждение за КСМЕ; 19,23
лв. – депозит за свидетел и 400 лв. – държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
съразмерно уважената част от иска на ищеца И. П. общо сумата в размер на 2342,50 лв., от
която: 187,50 лв. – възнаграждение за КВАТЕ; 125 лв. – възнаграждение за КСМЕ, 25 лв. –
депозит за свидетел; 5 лв. – такса за издаване на съдебни удостоверения; и 2000 лв. –
държавна такса.
Ответникът е претендирал общо разноски в размер на 7072 лв., от които 5772 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение; 50 лв. – депозит за свидетел; 1250 лв. –
възнаграждение за вещи лица. Съдът намира за неоснователно възражението на ищците, че
размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерно, както и че същото не било платено,
тъй като към списъка по чл. 80 ГПК е представено платежно нареждане. Доколкото ищците
са двама и не е уговорено друго, съдът намира, че сторените разноски следва да се разделят
поравно между двамата ответници, т.е. по 3536 лв., като съобразно правилото на чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищецът В. П. следва да бъде осъден да заплати съразмерно отхвърлената част от
иска общо сума в размер на 2176 лв., а ищецът И. П. - общо 1768 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
12
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД с ЕИК
*******, със съдебен адрес гр. София, бул. *******, чрез адв. И. Т., да заплати на В. И. П., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, ап. 9, чрез адв. К. Н., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 10 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 15.06.2022 г., в гр. София, на ул. „Пиротска“, по вина на Е. М. П. като водач
на трамвайна мотриса марка Т6А5 с инв. № 4180, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва за забава от 30.06.2022 г. до окончателното плащане на обезщетението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 10 000 лв. до 26 000 лв., поради
неговата неоснователност, както и ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сторени
разноски пред СГС в общ размер на 659,61 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД с ЕИК
*******, със съдебен адрес гр. София, бул. *******, чрез адв. И. Т., да заплати на И. Г. П., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, ап. 9, чрез адв. К. Н., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 15.06.2022 г., в гр. София, на ул. „Пиротска“, по вина на Е. М. П. като водач
на трамвайна мотриса марка Т6А5 с инв. № 4180, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва за забава от 30.06.2022 г. до окончателното плащане на обезщетението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв., поради
неговата неоснователност, както и ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сторените
разноски пред СГС в общ размер на 2342,50 лв..
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД с ЕИК
*******, със съдебен адрес гр. София, бул. *******, чрез адв. И. Т., да заплати на адв. К. Н.
от АК-Ямбол, с адрес на кантората: гр. София, ул. „*******, ап. 9, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., адвокатско възнаграждение за оказана на безплатна правна помощ в настоящото
производство на ищеца В. П. в размер на 1050 лв., и за оказана безплатна правна помощ на
ищеца И. П. – сумата от 1521 лв.
ОСЪЖДА В. И. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******,
ап. 9, чрез адв. К. Н., да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане““ АД с ЕИК *******, със съдебен адрес гр. София, бул. *******, чрез адв. И.
Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сторените пред СГС съдебни разноски в общ размер на
2176 лв.
ОСЪЖДА И. Г. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******,
ап. 9, чрез адв. К. Н., да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане““ АД с ЕИК *******, със съдебен адрес гр. София, бул. *******, чрез адв. И.
Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сторените пред СГС съдебни разноски в общ размер на
13
1768 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14