РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Ямбол, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101579 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от *** против Г. Т. Г. от гр.
Я.
Твърди се, че ответницата е потребител на услугите на ищеца в ползваният от нея
имот, находящ се в с. М., общ. Т., обл. Я. ул. „***“ № ***, с аб.№ ***. Твърди се, че на ***
г. при отчитане потреблението на вода в имота на ответника служители на ищеца са
констатирали незаконно присъединяване към водоснабдителна система чрез поставяне на
маркуч пред водомера. Сочи се, че съгласно изискванията на чл.37 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъдени на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи за установено нарушение е бил съставен
Констативен протокол № *** г. подписан от завареният в имота обитател. Твърди се, че на
осн. чл.37, ал.1 по реда на чл. 35 от Наредбата отчел разход в размер на 518 кум.м. за
сумата 969,80 лв. с ДДС за едномесечен период. Твърди се, че ответницата не е заплатила в
посоченият срок установената сума, поради което било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което било постъпило възражение от
страна на ответницата. С последното обстоятелство по същество ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на настоящия иск за неговото разглеждане в настоящото
производство.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че към датата на подаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение - *** г. същата дължи на ищеца сумата от 969,70 лв., представляваща главница
за изразходвани количества вода по чл.37 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
1
за предоставяне на потребителите и ползване на водоснабдителни и канализационни
системи за едномесечен период, както и законна лихва от 18.03.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който така предявеният
иск се оспорва по основание и по размер.
Твърди, че ответницата не дължи претендираните суми. Оспорват се констатациите в
Констативния протокол. Оспорва се по същество, че е имало незаконно присъединяване към
водоснабдителна система на обекта на ответницата. Алтернативно се иска от съда, ако
приеме, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата, съдът да приеме, че
претендираният размер е неправилно определен в противоречие с реда по чл.35, ал.6 от
Наредбата.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан по основание и размер.
Претендират се разноски.
В съдебно заседаниеза ищеца се явява в качеството на процесуален представител юрк.
Е. Д. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото
писмена защита и на подробно съображенията изложени в нея съображения се поддържа
исковата претенция.
В съдебно заседание за ответницата в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. М.Х. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се
оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***год. по описа на ЯРС, пред съда е
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в
настоящото производство срещу длъжника-ответник в настоящото производство, за сумата
от 969,70 лева – главница, дължима по констативен протокол № *** год. и на основание
чл.37, във вр. с чл.35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед №*** год., за
претендираната по заявлението сума, която е била връчена на длъжника лично и срещу
която в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение.
С оглед постъпилото възражение, ищцовото дружество в законово установения
месечен срок е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по
издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
2
По делото между страните не е спорно, че ответницата е потребител на „ВиК“ услуги
в имот с административен адрес: с.М., общ.Т., ул.“***“ № ***, с абонаментен № ***.
На *** год. от служители на ищцовото дружество бил съставен констативен протокол
№ ***, за извършена проверка на водопроводното отклонение на потребителя, в който като
констатация от проверката било отразено, че е поставен маркуч на мястото на спирателния
кран преди водомера, като при последваш оглед, 30 минути по-късно, маркуча бил изваден,
а спирателния кран повреден и подхвърлен в шахтата. На ответника потребител на
основание чл.37 от Наредба № 4/14.09.2004 год. служебно били начислени 518 куб.м. на
стойност 808,08 лева без ДДС, 969,70 лева с ДДС.
По делото по искане на страните бяха събрани гласни доказателства.
Видно от показанията на св.И.М. същата *** в ищцовото дружество на длъжност
„***. В с.М. били във връзка с извършване на рутинна проверка на потребители.
Свидетелката не се сеща точната дата, но направили проверка на адрес на ул.“***“ в с.М..
Влезли и отишли до шахтата, видели клина на крана демонтиран, имало монтиран маркуч.
След констатацията излезли от имота и продължи с други проверки. След малко се върнали,
била излязла жена, която се представила като Г. Т.. Повикала мъжа си. Протокола го
съставили по-късно в присъствието на ***, били тричленна комисия, протокола бил
подписан от потребителя. Извикали и ***.
Видно от показанията на св. К.С., същата *** в предприятието на ищеца. В с.М.
отишли на периодична проверка, като на ул.“***“ установили, че има незаконно
присъединяване на абонат, имало маркуч включен в системата, преди водомера и изведен в
градината. *** също присъствал на проверката.
Видно от показанията на св.С.К., същата *** в ищцовото дружество като ***.
Свидетелката посещавала имота на ответницата и нейния съпруг. Веднъж видяла чоп върху
спирателния кран, като и казали, че същият е развален. На следващия или по-следващия ден
свидетелката видяла *** и го уведомила. В имота потреблението било средно.
Видно от показанията на св.В.Д., същият имал наследствена къща в с.М.. Познавал
ответницата и нейния съпруг, както и имота на ул.“***“. Бил техен бивш имот. Имотът бил
занемарен. Имало инцидент, шахтата била заземена с чували с вълна. Когато прибирали
чувалите, съпругът на ответницата, дръпнал един от тях и закачил някакъв кран. Запушили
го с една дръжка от метла, тъй като имало теч. За това бил уведомен ***, който казал, че ще
оправи проблема.
Видно от показанията на св.С. С. /***/, на *** год. били извикани за съдействие от
*** за проверка извършвана от служители на дружеството в имот находящ се в с.М., общ.Т.,
ул.“***“ № ***, които предварително били видели и установили, че има някаква
интервенция в шахтата на водомера. Самият свидетел при влизането не видял маркуч, но си
личало, че има някаква интервенция по един от крановете. Главата на самия кран била
извадена и там било монтирано някакво устройство да може да се постави маркуч. Имотът
бил обитаван. В двора имало засято. Отстрани на шахтата имало маркуч. Свидетелят
3
присъствал при съставянето на протокол и доколкото си спомня същият бил подписан от
собственичката. Служителка на *** била направила предварително снимка с телефон, на
която се виждал и маркуч в шахтата. Собственичката и съпругът и не обяснили конкретно за
маркуча. Отричали да са ползвали вода от водомера. Спирателния кран по който имало
интервенция бил преди водомера.
Видно от показанията на св.Г. Д. /***/, същият също присъствал на проверката.
Същият не видял закачен маркуч. Липсвала горната част на крана, служителите на *** им
казали им че там бил закачен маркуча, но те лично като отишли нямало маркуч. Имало
маркуч на около 4-5 метра встрани от шахтата. От ***твърдели че са го видели там и имало
спор със собствениците за това.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-
техническа експертиза, теоретичния разход на вода, съгласно Наредбата е изчислен
правилно в констативен протокол № *** год., изготвен от *** и приложен по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Предявения иск е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Съдът намери за недоказано извършеното оспорване истинността на представения по
делото констативен протокол № *** год., досежно отразените в него обстоятелства,
доколкото същите се подкрепят от показанията на свидетелите И. М. и К.С., които макар и
***на ищцовото дружество съдът кредитира доколкото същите не се опровергават от други
доказателства и се подкрепят от показанията на свидетелите С. С. и Г. Д. включително макар
и косвено за това, че преди пристигането на последните двама, свидетелите-*** на ищеца са
констатирали прикачване на маркуч преди водомера, за което обстоятелство на св.С. на
място е била показана и направена снимка посредством мобилен телефон.
Съгласно чл.37 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните,
отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл.35, ал.6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
Съгласно ал.3 от посочената норма, незаконното присъединяване към
водоснабдителните и канализационни системи системи се установява и доказва с протокол,
съставен от длъжностно лице на оператора. Протоколът се подписва от длъжностното лице
и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора. В случая
представения по делото констативен протокол е съставен съгласно нормативните
изисквания.
Съгласно чл.35, ал.6 от Наредбата, при отказ на потребителя да осигури достъп на
4
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода
се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до
предишен отчет по алинея 1. В случая видно от заключението на вещото лице, теоретичния
разход на вода, съгласно Наредбата е изчислен правилно в констативен протокол № ***
год., изготвен от *** и приложен по делото.
Действително в съдебно заседание вещото лице пояснява, че не е ходил на място и че
не може да посочи конкретния размера на тръбата, но уточнява, че тя може да бъде ½ или ¾,
като в случая е била начислена вода за ½ цол, за по малкия диаметър, т.е. за по-малко
количество вода. Като следва да се посочи още, че в случая служебно начисленият разход на
вода, в рамките на исковата претенция, е за един месец.
Съгласно посочените по горе разпоредби при установяване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи изразходваните,
отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл.35, ал.6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък, тоест без значение с
постоянно или временно е обитаван имота, има ли и какъв е размера на реално
изразходваното от потребителя количество вода. Не могат да се релевират възраженията на
ответницата за наличие на повреден спирателен кран, за който знаел *** на селото, тъй като
това обстоятелство не изключва забрана, респ. отговорната на ответницата от
нерегламентирано присъединяване към водопроводната система посредством маркуч или
друго съоръжение, поставено преди водомера отчитащ съответния разход на вода.
Ето защо съдът намери така предявения иск за основателен и доказан по размер и
следва да се уважи.
Следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху главницата
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното и изплащане.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство на основание чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и фактическа такава,
като в заповедното производство съдът не определя такива доколкото заявлението по
5
чл.410 ГПК е било подадено лично от законния представител на дружеството-заявител и
липсват фактически данни да е представлявано в заповедното производство от юрисконсулт.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски в
размер на 25 лева – държавна такса, 25 лева държавна такса в исковото производство, 450
лева разноски за възнаграждение на вещо лице, или общо разноски в размер на 600 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК,
по отношение на Г. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к. ***, потребител на питейна вода и
отвеждане на отпадъчни води в ползвания имот, находящ се в с.М., общ.Т., ул.“***“ № ***,
с абонатен номер ***, че дължи на „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от *** – Ц.С., сумата от 969,70 лева, представляваща главница за
изразходвани количества вода, определени по реда на чл.37 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004
год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, за едномесечен период, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.03.2022
год. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч.гр. дело № *** год. по
описа на ***РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к. ***
ДА ЗАПЛАТИ на „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** – Ц.С. сумата от 600,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6