Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен,
06.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд V гр. състав в публично заседание проведено на 20.02.2018г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8336 по описа на съда за 2017г. въз основа на закона и данните по делото, за да се произнесе
взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл. 144 и 149 от СК.
Постъпила
е искова молба от Г.Н.Б. ***, срещу Н.Б. ***.М., в която се твърди, че
ответникът е баща на ищеца, че той е навършил пълнолетие, след което ответникът
прекратил заплащането на определената преди това издръжка от 90.00лв.
месечно. Твърди, че понастоящем учи във
висше учебно заведение – ВТУ, за което са му необходими много средства. Твърди,
че ответникът работи като електрокарист и има възможност да му заплаща месечна
издръжка от 200лв., като я претендира от 01.11.2016г.
Ответникът
не взема становище по предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното: От приложеното удостоверение за раждане на ищеца Г.Н.Б.
***, се установява, че той е роден на ***г., към датата на устните състезания -
на 19 навършени години, че ответника Н.Б.Б. е негов баща. От представеното
уверение от ***, изд. на 06.10.2017г., се установява, че ищецът е студент в това
уч.заведение, редовно обучение, първи курс за учебната 2017/2018г., специалност
Педагогика на обучението по физическо възпитание. Съобразно представената
диплома за средно образование изд. от МОН, ***, ищецът е придобил такова на
13.09.2017г.
Относно
доходите на ответника служебно беше изискана информация от ТП на НАП В.Търново,
от която се установява, че последната му месторабота е в „Б.330“, като там той
е работил от 24.08.2015г. до 22.06.2017г. Регистриран е осигурителен доход на
ответника за периода от м. 11. 2016г. до м. 06.2017г., като през тези месеци
той варира между 472.83лв. и 193.42лв., или изчислено средномесечно за една
година преди подаване на иска, за периода м. 11.2016г. – м. 10.2017г., дохода
на ответника е 237.40лв. месечно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Член
144 от СК, който е основание и на двата предявени иска, сочи, че родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си, и родителите могат да я дават
без особени затруднения. В случая за основателността на предявените искове – за
бъдеще и за минало време, следва да се докаже наличието на всички посочени в
чл. 144 от СК предпоставки. Не е спорно по делото, че ищецът е син на ответника
и в момента е на 19 навършени години. За претенцията за минало време – от 01.11.2016г.
до датата на предявяване на иска - 25.10.2017г. е имало период, в който ищецът
е учил и в средно учебно заведение, като предвидения срок на обучение е бил до
м. 06.2017г. – до края на учебната година, имало е и период в който е учил във
висше учебно заведение – от 01.10.2017г. –до 25.10.2017г., но е имало и период
между тези две образования, в който ищецът не е завършил средното си образование,
а го е завършил извън предвидения период на обучение, като е взел всичките си
изпити и реално е получил дипломата си едва през м. 09.2017г. Съдът намира за
доказано, че ищецът е учил в средно учебно заведение по смисъла на чл. 144 от СК до началото на м. 06.2017г., учи във висше учебно заведение от 01.10.2017г.,
към датата на завеждане на делото и понастоящем, като по този начин, само за
посочените периоди доказана се явява първата предпоставка по предявените искове
– възраст и обучение в съответните учебни заведения. За периода м. 06.2017г. –
30.09.2917г. тази предпоставка не е доказана. По делото също не се доказа, че
ищецът не може да се издържа самостоятелно от собствени доходи, наеми или по
друг начин, не се доказа и размера на нуждата му от издръжка – какви разходи
има, за да твърди, че от тях баща му следва да поеме 200лв. от тях. Поради
изложеното, втората предпоставка за уважаването на иска – невъзможност за
самостоятелна издръжка в рамките на доказана необходимост от такава, се явява
недоказана. По отношение на третата предпоставка - възможността ответника да
дава издръжката без особено затруднение, съдът намира следното - доказа се по
делото, че ответникът е имал доходи само за част от периода преди подаване на
исковата молба. Тези доходи обаче за исковия период за минало време са били в
размер над минималната за страната работна заплата /420лв. до 31.12.2016г./, само
за месеците 11. и 12. 2016г., като са я надвишавали незначително. За този
период също няма доказан размер на нужда от средства от страна на ищеца, още
повече, че към тези месеци той е учил в средно учебно заведение, в което
образованието е безплатно. За останалия период, в който ответникът е получавал
възнаграждение, то е било под минималния за страната размер, и този размер в
никакъв случай не предполага даване на
издръжка за пълнолетно лице без особени затруднения, т.к. задължението за
даване на претендираната по делото издръжка не е безусловно, както е за
непълнолетно такова. Не се доказа по делото, че ответника притежава недвижимо
имущество или други източници на средства. След м. 06.2017г. ответникът няма
регистрирани доходи и трудово правоотношение. Поради това, съдът намира, че не
е налице доказване на третата предпоставка – ответникът не би могъл без особени
затруднения да заплаща издръжка на ищеца дори и в минимален за страната размер,
както за минало, така и за бъдеще време. Доходите, които е получавал дори и в
моментите, в които е получавал трудово възнаграждение, разделени средногодишно,
са в размер на по 237.40лв. месечно. Настоящия състав намира, че тази сума е
под издръжката, необходима за минимално покриване на доходите на един
пълнолетен, и не обуславя в никакъв случай наличие на средства над собствената,
необходима за ответника издръжка, защото единствено наличието на такива
средства би обусловило уважаването на предявените искове /в този смисъл и Решение
№ 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК/. Понастоящем,
видно от събраните по делото доказателства, ответникът не разполага с доходи,
които да могат да осигурят както неговата, така и издръжката на ищеца. Нещо
повече - задължаването му за издръжка би поставило в опасност собственото му
съществуване. Поради всичко изложено, съдът намира, че и двата предявени иска –
за заплащане на издръжка за пълнолетен учащ за периода от 25.10.2017г. до
настъпване на причини за нейното прекратяване, както и за изплащането на
издръжка за пълнолетен учащ за минало
време – за периода 01.11.2016г. до датата на предявяване на иска - 25.10.2017г.,
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 144 от СК, от Г.Н.Б. с ЕГН ********** ***,
срещу Н.Б.Б. с ЕГН ********** ***.М., за заплащане на месечна издръжка в размер
на 200 лв., считано от 25.10.2017г., до настъпване на обстоятелства, които
налагат прекратяването или изменението й, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание и чл.149 вр. с чл. 144 от СК, от Г.Н.Б. с ЕГН
********** ***, срещу Н.Б.Б. с ЕГН ********** ***.М., за заплащане на месечна
издръжка за минало време в размер на 200 лв. за периода 01.11.2016г. до датата
на предявяване на иска - 25.10.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от 06.03.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: