Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 03.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в
публичното заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8270 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
56475/02.03.2020г. по гр.д. № 17988 по описа за 2016г. на Софийски районен
съд, 73-ти състав са отхвърлени исковете
на Р.Ф.А.-К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: адв. З.,***, Търговски дом, ет. 3, кантора 369 срещу П.на Р.Б.(правоприемник на Учебен
център „Т.”)с адрес: гр. София, бул. „***” № 2 , както следва: иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед №
ЛС-5/31.01.2013г. на Ръководителя на УЦ”Т.”, с която на основание на чл.
325, ал.1, т. 9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение ; иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ
за възстановяване на Р.Ф.А.-К., ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност „помощник
готвач“; иск с правно основание чл.
334, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за заплащане на сумата от 4662лв. , ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 28.02.2013г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за период от 6 месеца, считано от
04.02.2013г., като Р.Ф.А.-К., ЕГН **********
е осъдена да заплати на П.на Р.Б.на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски от 100лв.
Срещу така постановено решение е депозирана
въззивна жалба вх.№ 5045615/13.03.2020г. по регистъра на СРС, изпратена
по пощата на 12.03.2020г. от ищеца Р.Ф.А.-К.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете й са отхвърлени. Изложила е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е,
че уволнителната заповед била от
31.01.2013г., решението на ТЕЛК било от 30.01.2013г. и не било влязло в сила към момента на
уволнението. Така към момента на уволнението не било установена невъзможността
й да изпълнява трудовите функции, други доказателства за същото по делото не
били ангажирани. Неправилно било прието от районния съд, че при ответника
нямало свободна щатна бройка за длъжност, която е подходяща за нея. В
уволнителната заповед било посочено, че няма свободни бройки на щат, но
доказателства че няма такава, която е подходяща за здравословното й състояние
не били ангажирани по делото. Дали определена длъжност е подходяща се определя
от ТЕЛК, не й било предложено каквато и да е била друга работа. След
уволнението останала без работа и основателен бил иска й за обезщетение по чл.
225 от КТ. Претендирал е разноски.
Въззиваемият
- ответник по
исковете П.на Р.Б.е оспорило
жалбата. Изложил е съображения, че решението е правилно. Посочил е, че С ЕР на
ТЕЛК на ищеца била призната ТНР от 50% без чужда помощ поради заболяване,
същото довело до невъзможност ищеца да изпълнява трудовите си функции за
длъжността „помощник-готвач”, обективното съществуване на тази невъзможност
нямало нужда да е установена с влязло в сила Решение на ТЕЛК, достатъчно е да
се установи, че е съществувала. Представените от ищеца болнични листове
установявали, че за периода от 07.11.2011г. до 30.01.2013г. тя е била
нетрудоспособна. В Решението на ТЕЛК се сочели принципните противопоказания за
работа поради заболяването. Представеното щатно разписание установявало, че не
е имало длъжност, която да е подходяща за здравословното състояние на ищеца. Не
било установено, че са налице предпоставки на чл. 315, ал.1 от КТ. По щат в
учебния център работели по-малко от 50 работници и служители, работодателят не
бил длъжен да предвиди щатове за трудоустрояване. Посочените в Решението на
ТЕЛК противопоказания за полагане на труд от ищеца – „статично и динамично
напрежение на долните крайници, вдигане и пренасяне на тежест над 5 кг.” били силно ограничителни за работа в учебната
база. Липсата на подходяща за ищеца работа го освобождавало от задължението да
предложи на ищеца друга работа, както и да го трудоустроява. Уволнителната
заповед била мотивирана.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
4298/28.02.2013г. на Р.Ф.А.-К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. З.,***, Търговски дом, ет. 3, кантора 369 срещу П.на Р.Б.с адрес: гр. София, бул. „***”
№ 2 , с която е поискала от съда на
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
да признае за незаконно и да отмени
уволнението й, извършено със Заповед № ЛС-5/31.01.2013г. на Ръководителя
на УЦ”Т.”, с която на основание на чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение ; на
основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ
да я възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „помощник готвач“
в УЦ „Т.“; на основание чл. 334, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ да
осъди ответника да й заплащане на сумата от 4662лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
28.02.2013г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за период от 6 месеца, считано от 04.02.2013г. Посочила е, че
работела при ответника по безсрочен трудов договор като помощник –готвач при
брутно трудово възнаграждение от 700лв., през 2011г. била хоспитализирана и
извършена операция „смяна на колянна става”, през 2012г. й била извършена
коремна операция на жлъчен мехур, с ЕР на ТЕЛК № 0195-015/30.01.2013г. й била
определена 50% трайна нетрудоспособност поради общи заболявания с указание, че
не може да изпълнява длъжността „готвач” и препоръка при възможност за трудоустрояване
на друга подходяща работа. Това решение обжалвала пред НЕЛК, но въпреки това на
04.02.2013г. представила решението на ТЕЛК на ответника и същият ден й била
връчена Заповед № ЛС-5/31.01.2013г , с което трудовия й договор бил прекратен
на основание на чл. 325, ал.1,т.9 от КТ. Това уволнение било незаконно, защото
не й била предложена друга подходяща работа, нито обезщетение по чл. 217 от КТ,
ответникът не си бил изпълнил задължението по чл. 315 от КТ да определи работни
места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност, нямало
комисия по трудоустрояване. Уволнителната заповед не сочела в какво се изразява
невъзможността и какво се изразява липсата на свободни щатни бройки, не
съдържал необходими реквизити и не била мотивирана. Заповедта била издадена
преди да влезе в сила решението на ТЕЛК. Останала без работа след уволнението й
се дължало обезщетение за същото. Претендирала е разноски.
Ответникът П.на Р.Б.в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че уволнението било законно, нямало подходяща за
ищеца длъжност при него. Ищцата последователно в периода от 07.11.2011г. до
30.01.2013г. представяла болнични листове установяващи временната й
нетрудоспособност поради различни заболявания, с писмо от 01.02.2013г. на ТЕЛК
било представено ЕР на ТЕЛК от 30.01.2013г., с което се сочело заболяване,
кореспондиращо с това по болничните листове – алопластика на лява колянна става
във връзка с артроза, сочели се противопоказания за полагане на труд от ищеца –
„статично и динамично напрежение на долните крайници, вдигане и пренасяне на
тежест над 5 кг.” , като така установената ТНР била пожизнена. В учебната база
нямало свободни подходящи длъжности за ищеца. Посочил е, че учебният център
имал 18 служители, поради което и нямал задължение да определя длъжности за
заемането им от трудоустроени. Уволнителната заповед била мотивирана. Не било
установено ищцата да е останала без работа и размер на иска по чл. 225 от КТ.
Претендирал е разноски.
По така предявените искове първоначално е било образувано дело № 9225/2013г. на СРС и по
него с Решение № ІІ-74-268/10.01.2015г.
СРС е отхвърлил исковете срещу УЦ „Т.”
при Главна Прокуратура на Република България. Така постановеното Решение е обезсилено с Решение № 804/26.01.2016г. по
въззивно гр.д. № 2721/2015г. на СГС, ІV-Г състав поради постановяване на
решение срещу ненадлежен ответник – такъв по делото бил посочен от ищеца като П.на
РБ, а разгледаният по същество иск бил срещу УЦ „Т.”, като делото е върнато на
СРС за разглеждане на исковете срещу посочения ответник П.на Република
България.
По делото е приета неоспорена от страните трудова
книжка на ищеца, съгласно която ищцата е работила по трудов договор в Учебен
център „Т.” от 31.03.2004г. първоначално като камериер, а считано от
01.04.2010г. като „помощник готвач”, правоотношението е прекратено със Заповед
от 31.01.2013г. на основание на чл. 325, ал.1т.9 от КТ, след прекратяване на
правоотношението в трудовата книжка няма записвания да е работила по трудово
правоотношение в следващите 6 месеца.
Приет е неоспорен от страните Протокол от заседание на
ВСС от 15.05.2014г. съгласно който е дадено съгласие за закриване на УЦ”Т.”
като третостепенен разпоредител с бюджетни средства в структурата на П.на РБ и
заличаването му като такъв от списъка по Протокола на ВСС от заседание от
10.09.2010г. както и за закриване на кода му по Булстат.
Приета е Заповед № ЛС-5:31.01.2013г. на Ръководителя
на УЦ”Т.” при П.на Република България, съгласно която на основание на чл. 325,
ал.1,т. 9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Р.Ф.А. за длъжността
„помощник-готвач” с място на работа Прокуратура на РБ- УЦ”Т.” поради
невъзможност на лицето да изпълнява заеманата длъжност съобразно ЕР № 0195-015/30.01.2013г. на ТЕЛК,
с което на лицето е определена 50% трайно намалена работоспособност пожизнено и
не може да изпълнява заеманата длъжност, невъзможност за трудоустрояване на
работно място съгласно т.14 от решението, липса на свободни щатни бройки по
щат, които да могат да бъдат изпълнявани от служителя с оглед на здравословното
й състояние. На стр.2 от заповедта е изписан текст „Заповедта е връчена на
служителя на 04.02.2013г.”, за което е положен подпис за ищеца.
Прието е неоспорено от страните Решение №
0195-015/30.01.2013г. на ТЕЛК, съгласно
което Р.Ф.А. е с 50% трайна
нетрудоспособност пожизнено поради общо заболяване „алопластика на лява колянна
става от 11.06.2012г. по повод на гонарторза”, противопоказанията за полагане
на труд са „статично и динамично пренапрежение на долни крайници , вдигане и
пренасяне на тежест над 5кг.”, като е неработоспособна за заеманата длъжност
„помощник готвач” и при възможност следва да бъде трудоустроена на работа
съобразно посочените противопоказания. На стр. 2 от заповедта е изписан текст
„получих решението 30.01.2013г.” и е положен подпис за ищеца.
Прието е неоспорено от страните ЕР на НЕЛК №
0611-107/10.09.2013г. съгласно което жалбата на Р.А. срещу ЕР на ТЕЛК
0195/30.01.2013г. е отхвърлена и решението на ТЕЛК е изцяло потвърдено.
Приети са неоспорени от страните болнични листове,
епикризи от 2011г., 2012г., съгласно които ищцата е била в отпуск поради
временна нетрудоспособност за периода от 07.11.2011г. до 21.12.2011г.; от
11.01.2012г. до30.102.13г. до поради заболявания, както следва: „изкълчване,
навяхване, разтягане на стави и ставни връзки на коляно”; гонгартроза,
луксация, изкълчване на пателата.
Прието е писмо от Столична регионална здравна
инспекция от 01.02.2013г. съгласно което
на П.на РБ е изпратено ЕР на ТЕЛК и производствена характеристика.
Съгласно приетата по делото производствена
характеристика за длъжността „помощник готвач” на ищеца при ответника в
работния процес са ангажирани основно горни крайници и гръбначен стълб в шиен
отдел и в поясно-кръстцов отдел , съвместно с други лица вдига единичен товар
от 8кг., а за цяла смяна – 100кг. с време между две операции над 15 минути.
Прието е длъжностно разписание на служители на УЦ „Т.”
в сила от 01.01.2013г., съгласно което в базата
има 12 длъжности 18 щатни бройки – един ръководител , един главен
счетоводител, един специалист – счетоводител; един главен специалист СМЦ, един
младши специалист - касиер, двама главни
готвачи, двама помощник-готвачи, двама бармани, двама сервитьори, двама
камериери, двама работник-поддръжка сгради и един шофьор. В длъжностното
разписание се сочат изисквания за заемане на длъжността и минималната работна
заплата за всяка от тях, като изискванията за заемане на длъжностите камериер и
помощник-готвач са едни и същи, такива са и тези за барман и за сервитьор, но
за тях е посочено, че освен основно образование, работникът следва да има и „..квал...”
Разпитан по делото св.
Д.А.Х.е заявила, че е дъщеря на ищцата, която била уволнена от УЦ”Т.” на
31.01.2013г. без да й предложат да остане на работа там, това се случило докато
ищцата чакала решение на ТЕЛК. Посочила е, че ищцата дълго си търсела работа
след това, но не си намерила такава.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ответника е посочило, че ищцата е била в отпуск поради
болест в периода от 07.11.2011г. до 30.01.2013г., начисленото й брутно трудово
възнаграждение за октомври 2011г. било 777лв., това било последният пълен
отработен месец на ищеца и така за 6 месеца обезщетението е 4662лв.
С оглед на
така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната му част:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
В конкретния случай по делото се установи от приетите
по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира като
неопровергано от останалите събрани доказателства, че между страните е
възникнало валидно трудовото правоотношение за неопределен срок, съгласно което
ищецът е работела в УЦ „Т.” към П.на Р.Б.първоначално
като „камериер“, а в последствие на длъжност „помощник - готвач”, последният
пълен отработен месец на ищеца по този договор е бил октомври 2011г. при брутно
трудово възнаграждение на ищеца от 777лв., правоотношението е прекратено на
04.02.2013г. едностранно на основание на чл. 329, ал.1, т. 9 от КТ , след прекратяване на същото ищцата не е
работила по трудов договор в продължение на 6 месеца.
По делото се установи от прието Решение на ВСС от
15.05.2014г., че от 2010г. до
15.05.2014г. УЦ Т.” е бил третостепенен разпоредител с бюджетни средства в
структурата на П.на Република България, а след това е закрит като такъв
разпоредител с бюджетни средства и е останал в структурата на П.на Република
България. При така установеното и като съобрази, че уволнителната заповед е от
31.01.2013г. и е подписана от
ръководителя на УЦ „Т.”, то съдът приема, че процесната уволнителна
заповед е издадена от лице със съответна работодателска компетентност.
Съдът приема, че уволнителната заповед е мотивирана и
отговаря на изискванията на КТ – сочи с цифрово обозначение разпоредбата,
послужила като основание за уволнението, както и фактите подведени под нея и те
й съответстват - решение на ТЕЛК от 30.01.2013г., сочещо трайна
нетрудоспособност на ищеца от 50% и невъзможност да изпълнява длъжността
„помощник-готвач” пожизнено, невъзможност да бъде трудоустроена на работно
място по изискванията по т.14 от решението на ЕР на ТЕЛК и липса на свободни
щатни бройки за длъжност, която може да се изпълнява от ищеца.
Спорен въпрос по делото е съществуването на
уволнителното основание към момента на прекратяване на правоотношението между
страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1,т. 9 от КТ трудовият
договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на
трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се
допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното
състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме.
Съгласно разпоредбата на чл. 315 от КТ работодателят е
длъжен да определи ежегодно места, подходящи за трудоустрояване от 4% до 10% от
общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност,
ако има повече от 50 работници и служители. В останалите случаи работодателят
не е длъжен да определя такива работни места, но има право да определи такива, като ирелевантни са
причините, поради които се взема това решение.
Уволнителното основание по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ е
безвиновно. То е осъществено тогава,
когато работодателят по обективни причини не може да изпълни изискванията на
чл. 314 от КТ. Работодателят с повече от 50
работници и служители е длъжен ежегодно да определя работни места,
подходящи за трудоустрояване поне 4% от общия брой на работниците и
служителите. Тези работни места може да са за различни длъжности и да
позволяват наемане на работници и служители с различни по вид и степен на
засягане увреждания. Ако естеството на дейността и организация позволяват, то
работодателят може да промени трудови функции на отделен работник/служител
така, че от нея да отпаднат занапред противопоказанията за него. Работодателят
обаче не е длъжен да организира
дейността си така, че работа да съответства на нуждите на трудоустроения извън
задълженията му по чл. 315 от КТ (В този смисъл Решение № 144/22.07.2014г. по
гр.д. № 4053/2013г. на ВКС, І.-то Г.О.; Решение № 137/13.05.2014г. по гр.д. №
4811/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 192:22.05.2015г. по гр.д. №
6866/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
Трудоустроен е работник/служител с намалена
трудоспособност поради заболяване, който по предписание на здравните органи
може да изпълнява възложената му работа, но при облекчени условия на труд или
може да изпълнява друга подходяща за него работа без вреда за здравето му.
Предписанието за трудоустрояване се издава от здравния орган по Наредбата за
трудоустрояване, като този органи се произнася и по въпросите за определяне на подходяща работа или условия
на труд, както и за срока на трудоустрояването. Това предписание е задължително
за работника и за работодателя, независимо от това дали работодателят е
участвал в производството по издаването му. При невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
нетрудоспособност съобразно предписание на здравния орган, работодателят е
длъжен да му предложи длъжностите, определени за заемане за лица с намалена
трудоспособност и след като работникът избере някоя от тях, то работодателят е длъжен за изиска от компетентния здравен
орган удостоверяване, че така избраната от работника длъжност е подходяща за
здравословното му състояние. Дали конкретна работа е подходяща за
трудоустроения е медицински въпрос от компетентността на компетентния здравен орган по Наредбата на
трудоустрояване (НТ). Този въпрос не
може да се изследва от съда с помощта на вещи лица, нито може да се реши от
службата по трудова медицина или дружества, ангажирани от работодателя за
такива функции. Тази преценка е изцяло в правомощията на ТЕЛК, НЕЛК и не
подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд, независимо
дали страните по трудовия спор са участвали в производството по НТ. Този извод
съответства и на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, съгласно който решенията
на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е
изчерпан , са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.
На изследване
при иск по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ подлежи само дали определена длъжност, посочената от компетентния от здравен орган като
подходяща за конкретния работник, е била свободна и дали е била предложена на
работника, имащ предписание за заемането й и той да е отказал да я заеме.
Непълноти в решението на ТЕЛК/НЕЛК се коригират с ново решение на тези органи. Така, ако с решението не е посочено
съобразно чл. 3 от НТ коя е подходящата длъжност за конкретния работни/служител
или ако възникне спор между работник и работодател дали конкретна работа е
подходяща за него, то този спор се решава от здравния орган по НТ. Подходящите
работни места за трудоустроени се определят по реда на чл. 315 от КТ и НТ.
ТЕЛК/НЕЛК дължи посочване подходяща за работника/служителя длъжност той може да
изпълнява. Работодателят е длъжен да премести трудоустроения работник/служител
на подходяща за него работа съобразно предписанията на здравния орган, а спор
дали тази работа е подходяща не може да се повдига и разрешава в производството
по иск, оспорващ законността на уволнение по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ. (В този
смисъл Решение № 252/21.01.2020г. по дело № 566/2019г. на ВКС, ІV-то Г.О;
Решение № 65/03.07.2019г. по дело №
1666/2018г. на ВКС, ІІІ-то г.О.; Решение № 188/23.01.2018г. по дело №
793/2017г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение
№ 174/19.07.2017г. по дело № 4316/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
279/27.10.2015г. по дело № 327/2015г. на ВКС, ІV-то г.О.; Решение №
266/24.03.2010г. по дело № 814/2009г. на ВКс, ІІІ-то Г.О.; Решение № 275/28.10.2014г. по дело №
3049/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; ).
В конкретния
случая по делото е установено , че с Решения на ТЕЛК от 30.01.2013г. потвърдено
с Решение на НЕЛК от 10.09.2013г., е
определено, че заеманата от ищеца длъжност „ помощник-готвач” не е била подходяща за здравословното й
състояние, определена е 50 % ТНР поради
конкретни заболявания, като са посочени и противопоказания за труд: „статично и
динамично пренапрежение на долни крайници , вдигане и пренасяне на тежест над
5кг.”. Влезлите в сила решения на ТЕЛК са задължителни за страните и
правилността им не може да се преценява по реда на инцидентния съдебен контрол
от гражданския съд, за което съдът изложи подробни мотиви по-горе. Към момента
на уволнението на ищеца – 04.02.2013г.,
обаче, Решението на ТЕЛК от 30.01.2013г. не е било влязло в сила и съответно не е било
задължителни за страните. За да е законно уволнението по чл. 329, ал.1 т. 9 от КТ към момента на уволнението решенията на ТЕЛК/НЕЛК за трудоустрояване и определящи
заеманата длъжност за неподходяща от работника/служителя трябва да са било
влязло в сила към момента на уволнението. Това е така, защото едва след
стабилизирането им те стават задължителни за страните. (В този смисъл Решение №
195/17.09.2014г. по гр.д. № 1997/2014г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. на ВКС постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 666/09.04.2006г. по гр.д. № 2473/2003г. на
ІІІ-то Г.О. на ВКС). При така възприето и на това основание, въведено от ищеца
още с исковата молба и поддържано с въззивната жалба, съдът приема, че към момента на уволнението
не е била налице първата предпоставка от хипотезата на чл. 329, ал.1, т. 9 от КТ.
Дори да се
приеме обратното следва да се посочи, че уволнението е незаконно и поради
следното: По делото не се твърди, а и не се установява работодателят да е
предложил на работника друга длъжност преди да го уволни. По делото не е установено другите
длъжности при ответника към 04.02.2013г.
да са определени от ТЕЛК/НЕЛК като неподходящи за заемането им от ищеца. По
делото не е установено към момента на прекратяване на правоотношението между
страните другите длъжности при ответника в учебния център „Т.” да са били
заети. Такова изявление е обективирано в уволнителната заповед, но същото не е
доказателство за този факт. Приетото по делото длъжностно разписание към
01.01.2013г. за учебния център не установява, че всички щатни бройки за всички
длъжности при ответника са заети. Същото сочи само длъжностите в учебния център
и щатни бройки за тях, както и изискванията за заемане на длъжността им и минимален размер на заплатата за всяка
длъжност. То обаче не сочи дали тези щатни бройки са заети. По делото не са
ангажирани каквито и да е било доказателства, че всички 18 щатни бройки за
длъжности в учебния център към 04.02.2013г. са били заети. Ищецът с исковата
молба, а и с въззивната жалба, изрично е оспорил обстоятелството, че при
ответника не е имало свободни щатни бройки. В тежест на ответника по несъмнен
начин е било да установи по делото, че не е имало свободни щатни бройки за длъжности в учебния център към този момент. Отделно в
негова тежест е било да докаже, ако е
имало свободна щатна бройка, че тя не е подходяща за ищеца с оглед на
здравословното й състояние, съответно че ищецът не е отговарял на изискванията
за заемане на тази длъжност или е отказал да я заеме. Такова доказване не е
проведено от ответника по делото, поради което и съдът приема, че уволнението
на ищеца е незаконно и на това основание. Действително, по делото не е установено в УЦ „Т.” да е имало повече от
50 работници и служители, както и
работодателят да е определил конкретни длъжности за заемането им от
трудоустроени лица. Обстоятелството, че
за ответника не е било задължително да определя работни места за трудоустроени
работници не го освобождава от задължението да предложи на работника подходяща
за него длъжност, съответстваща на здравословното му състояние по предписанието
на ТЕЛК, която е свободна. Да се приеме, че само работодател с над 50
работници/служители е длъжен да предложи на трудоустроения работник подходяща
за него длъжност, а останалите работодатели да са освободени от това
задължение, не отговаря на целта на закона. Разпоредбата на чл. 314 от КТ е
обща и тя е приложима за всеки работодател независимо от броя на работещите при
него работници/служители. Този извод се налага при съобразяване на засилената
закрила провеждана последователно от законодателя с разпоредбите на чл. 314 и сл.
От КТ по отношение на работници/служители с намалена работоспособност. В случая приетото по делото длъжностно
разписание за УЦ „Т.” установява, че
щатни бройки са били предвидени за длъжности „камериер”, „барман”, „сервитьор”, като изискванията за заемане на
длъжностите „помощник-готвач“ и „камериер“ са еднакви, а за барман и за
„сервитьор” е било необходимо още и квалификация. Трудовата книжка на ищеца
установява, че тя е работила като „камериер” в учебната база преди да бъде
преназначена на длъжността „помощник-готвач”. Така събраните доказателства не
позволяват извод, че ищцата не е отговаряла на изискванията за заемането на
някоя от длъжностите в учебния център и по-конкретно на тези за „камериер”.
Ответникът не е установил по делото, че щатни бройки за тези длъжности са били
заети към момента на процесното уволнение, че органите на експертизата на
трудоспособността са приели, че нито една от тези длъжности не е подходяща за
ищеца.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е
установено работодателят по обективни причини да не е могъл да изпълни задължението си по чл. 314
от КТ, поради което и не са осъществени предпоставките на разпоредбата на чл.
325, ал.1, т. 9 от КТ, уволнението е
незаконно и иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е основателен, решението на СРС по
този иск следва да се отмени и иск
следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.344, ал.1 , т. 2 от КТ:
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1
от КТ, установените по делото обстоятелства за съществуващо между страните
преди уволнението трудово правоотношение за неопределено време за длъжността „
помощник-готвач“, то съдът приема за основателен иска по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, поради което решението на районния
съд в тази част следва да се отмени и иск следва да бъде уважен.
По иска по
чл. 344, ал.1 т 3 вр. с чл. 225 , ал. 3 от КТ:
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1
от КТ, установените по делото обстоятелства за съществуващо между страните
преди уволнението трудово правоотношение за неопределено време за длъжността „
помощник-готвач“ и възнаграждение на ищеца при ответника за последния пълен
отработен месец при ответника в размер на 777лв.,
то съдът приема за основателен иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, поради
което решението на районния съд в тази
част следва да се отмени и иск следва да бъде уважен за сумата от 4662лв., като
следва да се присъди и лихва върху тази
сума от подаване на исковата молба до изплащането й.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на
СРС в частта, в която на в тежест на ищеца са поставени разноски следва да се
отмени, като ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
държавна такса от 160лв. за всяко от производствата пред СРС (по 80лв.
по всеки от неоценяемите искове), както и 186,48лв. държавна такса по оценяемия
иск по всяко от производствата пред СРС-общо 692,96лв, отделно и 200лв.
разноски за възнаграждение за вещо лице.
По сметка на СГС ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса от общо 346,48лв. за двете развили се производства пред
СГС.
На ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат в
производство пред СРС в размер на 600лв.
(по повторно развилото се производство пред първоинстанционния съд по дело №
17988/2016г.); на 550лв.(по
първоначалното образувано дело пред СРС по дело 9225/2013г), както и на 800лв.
по договора от 15.03.2020г. за възнаграждение в производството пред СГС. Други
доказателства за разноски по делото ищецът не е ангажирал и такива не му се
следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 56475/02.03.2020г. по гр.д. № 17988 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 73-ти състав, с което са
отхвърлени исковете на Р.Ф.А.-К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: адв. З.,***, Търговски дом, ет. 3, кантора 369
срещу П.на Р.Б.(правоприемник на
Учебен център „Т.”)с адрес: гр. София, бул. „***” № 2 , както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед
№ ЛС-5/31.01.2013г. на Ръководителя на УЦ”Т.”, с която на основание на чл.
325, ал.1, т. 9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение ; иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ
за възстановяване на Р.Ф.А.-К., ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност „помощник
готвач“; иск с правно основание чл.
334, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за заплащане на сумата от 4662лв. , ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 28.02.2013г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за период от 6 месеца, считано от
04.02.2013г., като Р.Ф.А.-К., ЕГН **********
е осъдена да заплати на П.на Р.Б.на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски от 100лв. и вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Р.Ф.А.-К., ЕГН **********,
извършено със Заповед № ЛС-5/31.01.2013г. на Ръководителя на УЦ”Т.”, с която на
основание на чл. 325, ал.1, т. 9 от
КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните за длъжността
„помощник - готвач”.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р.Ф.А.-К., ЕГН ********** на основание на чл. 344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност
„помощник-готвач” в „Учебен
център Т.” при П.на Република България.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр.
София, бул. „***” № 2 да заплати на Р.Ф.А.-К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. З.,***, Търговски дом, ет. 3,
кантора 369 сумите в размер и на
основание, както следва: на основание на
чл. 344, ал.1 т.3 вр. с чл. 225, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4662лв. (четири хиляди шестстотин
шестдесет и два лева), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 28.02.2013г., до изплащането
й, представляващи обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано
от 04.02.2013г; на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от общо 1950лв.
(хиляда деветстотин и петдесет лева), представляващи съдебни разноски за производствата
пред СГС и СРС.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр.
София, бул. „***” № 2 да заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК сумата от 892,96лв. (осемстотин деветдесет и два
лева и 0,96лв/, представляващи държавна такса и разноски за възнаграждение за
вещо лице.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр.
София, бул. „***” № 2 да заплати на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК сумата от 346,48лв. (триста четиридесет и шест
лева и 0,48лв), представляващи държавна такса по уважените искове.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.