№ 1625
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20221100503638 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 08278/03.02.2022 г. от „С.В.“ АД, ЕИК ****, София,
бул. ****, чрез юрк. М.Л., срещу постановление за разноски от 26.01.2022 г. по изп. №
20228510400046 по опис на ЧСИ М.П., peг. № 851, район на действие СГС, с което СИ е
намалил размера на приетото за събиране адв.възнаграждение по изп.дело от 800 лв. на 700
лв.
Жалбоподателят твърди, че е налице злоупотреба с право, тъй като за задължение по
изп.лист за сума в размер на 360 лв., ЧСИ начислява 808,91 лв. адв.хонорар и 220,22 лв.
такси по ТТР към ЗЧСИ, като по този начин дългът става 1 389,13 лв., или три пъти по-
висок от размера на вземането. Искането му към съда е да се отмени обжалваното
постановление, като се отмени начисляването на разноски за адв.възнаграждение,
алтернативно да ги намали до размер, съответстващ на действителната фактическа и правна
сложност на извършените действия по изп.производство. Моли също така да се преизчисли
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира разноски и
юрк.възнаграждение.
Взискателите по изпълнителното дело – „Р.К.М.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД, чрез адв.
М.Л. са депозирали възражение в законоустановения срок, с което заявяват доводи за
неоснователност на частната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения
1
за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че таксите по изп.дело са начислени
изцяло съобразно ТТР към ЗЧСИ, вкл. и пропорционалната такса. В тази връзка, моли съда
да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по
изпълнителното дело.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20228510400046 е образувано на 11.01.2022 г. в кантората на ЧСИ
М.П. с peг. № 851 въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 22.12.2020 г. от Софийски
районен съд на основание съдебно решение по гр. дело № 28486 от 2019 г. на Софийски
районен съд, ГО, 24 с-в, с взискатели „Р.К.М.“ ЕООД, ЕИК **** и „Б.С.М.“ ЕООД, ЕИК
**** и длъжник „С.В.“ АД, ЕИК ****.
На 11.01.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
1294/11.01.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общият размер на
приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 800 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На 14.01.2022 г. е изискана справка от Регистъра на Национална агенция за приходите за
наличие/липса на задължения.
На 21.01.2022 г. длъжникът е депозирал Възражение с вх. № 4684/21.01.2022 г. по делото
срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до
200 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде
намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 26.01.2022 г. с Постановление за разноски с изх. № 2870/26.01.2022 г. СИ е приел да
намали адвокатското възнаграждение до размер на 700 лв.
С придружително писмо с изх. № 2871/26.01.2022 г., получено на 27.01.2022 г., длъжникът е
уведомен за Постановлението за разноски.
На 03.02.2022 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 08278/03.02.2022 г., с която се
обжалва Постановление за разноски с изх. 2870/26.01.2022 г.
На 09.02.2022 г. длъжникът е получил съобщение за нередовна жалба, в което е описано, че
по молба на взискателя приетото по делото адвокатско възнаграждение е намалено на 400
лв.
На 21.03.2022 г. препис от депозираната жалба от длъжника с вх. № 8277/03.02.2022 г., е
връчена за възражение на взискател, посредством съобщение за жалба за становище с изх. №
7816/18.02.2022 г. В законоустановения срок, взискателят е депозирал възражение по
отношение на жалба с вх. № 23733/23.03.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
2
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради
това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира
пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда, съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените доказателства се установява, че взискателите са били представлявани в
хода на изпълнителното производство от адвокат С.Д. от Адвокатско съдрежие „Б.Л.“, като
е претендирано възнаграждение в размер на 800 лв., но следва да се вземе пред вид, че, във
връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както
и че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери
на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство,
адвокатското възнаграждение е в минимален размер от 200 лв. Според настоящия съдебен
състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от
представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално
действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване
на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да
са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва
3
възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че
изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на
процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че
определеното от ЧСИ Петков възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се
намали до 200 лв.
Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ.
Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като
производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на
другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.
Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА постановление за разноски от 26.01.2022 г. по изпълнително дело №
20228510400046 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851, район на действие СГС, с което ЧСИ е
намалил размера на приетото за събиране адв.възнаграждение по изпълнителното дело от
800 лв. на 700 лв. в частта, в която в тежест на длъжника са възложени /начислени от ЧСИ/
разноски по изпълнението, представляващи адвокатско възнаграждение за разликата над
сумата 200 лв. до размера на 700 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4