№ 2823
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело №
20221100501199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 21.11.2021г., постановено по гр.д. № 42734/2021г. на СРС,
ГО, 160 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Т. Г. В. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за
сумата от 2 148, 12 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. “******* № 2 Б,
ет. *******, за периода от 01.03.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и за сумата от 370, 20
лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 14.09.2018г. до 22.01.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
25400/2021г. по описа на СРС, ГО, 160 състав. Със същото решение са
отхвърлени предявените искове за главница за разликата над сумата от 2 148,
12 лева до пълния предявен размер от 2 621, 61 лева и за периода от
1
01.05.2017г. до 28.02.2018г., като погасен по давност и иска за обезщетение за
забава – за разликата над сумата от 370, 20 лева до пълния предявен размер от
451, 79 лева, като погасен по давност.
Срещу решението, в частта в която са отхвърлени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за
допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа, че давността за
процесните вземания е започнала да тече след изтичане на 45-дневния срок,
считано от датата на издаване на общата фактура, т.е. за отоплителен период
2017-2018г. давността е започнала да тече, считано от 15.09.2018г. Позовава
се на изричното правило за това, установено в чл. 33, ал. 2 от Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2016г.
Сочи, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 05.05.2021г.,
давността за процесните вземания не е била изтекла. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в цялост.
Насрещната страна в производството – Т. Г. В., не изразява становище
по въззивната жалба.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач "Т.С.” ЕООД.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема
следното:
2
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответницата Т. Г.
Власева е единствен наследник по закон на собственика на процесния имот
Георги Иванов Власакев, починал на 08.07.2020г. и предвид настъпилото
законово наследствено правоприемство отговаря за задълженията на своя
наследодател; че наследодателят на ответницата е имал качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012г./; че между Георги Власакев и ищцовото дружество са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, както и че стойността на доставената за
процесния период /м.05.2017г. до м.04.2019г./ топлинна енергия в
топлоснабдявания имот, находящ се в гр. София, ул. “******* № 2 Б, ет.
*******, възлиза на 2 621, 61 лева.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното
производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, които се отнасят за периода от 01.05.2017г. до
28.02.2018г., са погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово
разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
3
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1
ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни
месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
За исковия период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016г. Установеното в чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия
правило е потребеното количество топлинна енергия да се изплаща въз
основа на издадени ежемесечни фактури. В чл. 32, ал. 1 е посочено, че
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а съгласно чл. 32, ал. 2 месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача. Клаузата на чл. 32, ал. 3 от Общите условия предвижда, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Според чл. 33, ал. 1 от същите Общи условия
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
4
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от
Общите условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
Продавачът връчва чрез търговеца на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на
упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото
на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника
за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните
от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.
От 15.07.2017 год. – когато изтича срока за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия за м.05.2017 год., до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК – 05.05.2021г., са изтекли 3 години по отношение на вземането
5
за главница за периода от 01.05.2017г. до 28.02.2018г., включително.
Следователно процесните главни вземания се явяват погасени по давност за
посочения период и в размера, установен в първоинстанционното решение
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество
топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл.
32, ал. 3 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на
месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за
изпълнение на задълженията в процесната обща фактура, с който
жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответницата – арг. чл.
20а, ал. 2 ЗЗД. Релевантен за определяне на началото на течение на
давностния срок в случая е периодът на потребление, за който се отнася
издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната и посоченият
в нея срок за заплащането й. С оглед уредените в закона и в Наредбата
правила, се налага извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или
прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на
дължимостта на месечните вноски, респективно на изискуемостта на
вземането за месечни вноски.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за доставена
6
топлинна енергия:
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени
със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг.
от чл.119 от ЗЗД. С оглед обстоятелството, че главното задължение за
периода от м.05.2017г. до м.02.2018г., включително, е погасено по давност се
налага извод, че и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху
главницата, е погасено по давност по аргумент от чл. 119 от ЗЗД.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му
част.
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
предвид липсата на искане в този смисъл, такива не следва да се присъждат.
С оглед цената на всеки един от предявените искове и на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4069 от 21.11.2021г., постановено по
гр.д. № 42734/2021г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7