Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1486
07.08.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, седемнадесети състав, на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при
секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно
дело № 661 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по повод жалбата на Б.А.Д.
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против Заповед № 8121К-6936/14.03.2019
г., издадена от министъра на вътрешните работи. С оспорената заповед е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ на жалбоподателя, заемащ длъжността полицейски
инспектор V-та степен (началник смяна) на Граничен контролно- пропускателен
пункт Малко Търново от Гранично полицейско управление Малко Търново към
Регионална дирекция „Гранична полиция“- Елхово при Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерството на вътрешните работи.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила и
противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че дисциплинарното
наказание е наложено след изтичане на предвидените в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР
срокове. Твърди се, че на жалбоподателя е предоставен недостатъчен срок за
писмени обяснения, с което е нарушено правото му на защита. Наведени са доводи,
че не е установено по несъмнен начин извършването на дисциплинарните нарушения,
като се сочи, че изводите на дисциплинарно наказващия орган се основават
единствено на показанията на защитени свидетели, които са противоречиви. По
същество се иска отмяна на заповедта. Приложени са писмени доказателства.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като допълнителни
съображения излага в писмена защита. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на
жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорената заповед
и допълнителни писмени доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата. Подробни
доводи по същество излага в писмени бележки, като сочи, че е спазена процедурата
за провеждане на дисциплинарното производство и правилно е приложен материалният
закон. Прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съгласно
чл. 211 от ЗМВР акт и в законоустановения 14-дневен срок, поради което съдът я
намира за процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът
намира за установено следното:
Жалбоподателят Б.А.Д. е постъпил на работа в Министерството на вътрешните
работи на 18.09.1996 г., на длъжност „началник химическа служба от 7 граничен
отряд“, след което последователно е заемал различни длъжности, последната от
които полицейски инспектор V степен (началник смяна) на Граничен контролно-
пропускателен пункт Малко Търново, въз основа на заповед № 3282з-841/06.04.2015
г.
С постановление от 23.01.2018 г. Д. е бил привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебно производство № 70/2017 г. по описа на Следствен отдел при
Специализирана прокуратура за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр.
с ал. 2 от НК. По повод повдигнатото обвинение, директорът на РДГП- Елхово е
направил на 09.02.2018 г. предложение до министъра на вътрешните работи за
образуване на дисциплинарно производство за нарушение по т.15, т.19, т.20, т.
25, т.50 и т. 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставляващо
дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (на л. 450). Нарушението
е било конкретизирано с предложение рег. № 3282р-10268 от 23.04.2018 г. от
директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР до министъра на
вътрешните работи (на л. 103). С докладна записка № 8121р-9639/09.05.2018 г. от
директора на дирекция „Човешки ресурси“ в МВР е било дадено становище да бъде образувано
дисциплинарно производство за установяване извършването на дисциплинарно
нарушение. Въз основа на направеното предложение министърът на вътрешните
работи е издал заповед № 8121К-6196/09.05.2018 г. за образуване на
дисциплинарно производство срещу жалбоподателя Д. и определяне на дисциплинарно
разследващ орган (на л. 236). Заповедта е била връчена на Д. на 15.05.2018 г. С
заповеди № 8121К-9171/20.09.2018 г. (на л. 241) и № 8121-11303/19.12.2018 г. (на
л. 243) е бил продължен срокът за приключване на разследването до 15.01.2019 г.
В хода на дисциплинарното разследване са били приобщени към дисциплинарната
преписка писмени доказателства- протоколи от разпити на свидетели, проведени в
досъдебното производство и съдебното наказателно производство срещу Д., с които
последният е бил запознат, видно от приложения протокол УРИ
4069р-14349/06.06.2018 г. (на л. 260). Изискани са били сведения от лицата
Мартин Нанчев, Васил Митов, Господин А., Йордан Илиев, Георги Врангов и
Валентин Василев, служители в ГКПП- Малко Търново, като същите са заявили с
докладни записки, че не са им известни случаи на злоупотреба с правомощия от
страна на техни колеги, както и че не им е известно да са искани от преминаващи
през ГКПП лица пари по какъвто и да било повод. Към преписката са били приобщени
също обвинителен акт (л.362), кадрова справка (л.461), длъжностна
характеристика, протоколи за запознаване на служителя с Етичния кодекс, график
на смените на ГКПП- Малко Търново за периода декември 2016 г. – февруари 2017
г. (л.428-439) и справка за ползвани отпуски и болнични от Б.Д. за периода
07.12.2016 г. - 14.05.2017 г. (л.460).
На 15.05.2018 г. е била връчена на жалбоподателя покана № УРИ
4069р-11748/14.05.2018 г. за даване на писмени обяснения (на л. 256). Такива са
били депозирани с рег. № 4069р-12337/18.05.2018 г. С тях жалбоподателят отрекъл
участие в организирана престъпна група, целяща получаване на суми от граждани
чрез злоупотреба с правомощия и е заявил, че не е нарушавал правилата за етично
поведение.
За резултатите от дисциплинарното разследване е била съставена обобщена
справка УРИ 4069р-1009/11.01.2019 г. (на
л. 249), връчена на Д. на 14.01.2019 г. Разследващият орган е счел, че не са
събрани достатъчно доказателства за извършени дисциплинарни нарушения от страна
на Д., както и че са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, поради което
е направил предложение за прекратяване на образуваното производство. Обобщената
справка, ведно с допълнително становище УРИ 4069р-1310/15.01.2019 г. от
дисциплинарно разследващия орган (на л. 246), е била изпратена на министъра на
вътрешните работи, като материалите от проведеното разследване са постъпили в
деловодството на МВР на 16.01.2019 г.
На 28.02.2019 г. директорът на дирекция „Човешки ресурси“ към МВР е депозирал
в Министерството на вътрешните работи докладна записка № 8121р-4133/28.02.2019
г. от (л.205), със становище за продължаване на дисциплинарното производство. В
докладната записка същият подробно е описал извършените нарушения, както
следва:
1) на 07.12.2016 г. на ГКПП- Малко Търново, за времето от 08:00 часа до
20:00 часа служителите Денис Юсеин и к.к., подчинени на жалбоподателя Б.Д.,
били разпределени на гише № 9 и гише № 10 за проверка на лица, преминаващи през
ГКПП. Последният присъствал при извършване документна проверка на жена с малко
име Атче и разпоредил на подчинените си служители да и́ поискат пари,
преди да я пропуснат. В негово присъствие същата дала сумата от 10 лева,
поставяйки ги в паспорта си. След проверката граничният полицай предоставил на Д.
взетата сума. Събраните по време на дежурството пари били разпределени от последния
между работещите на гише в края на работното време, а на 08.12.2016 г. били
„компенсирани“ и останалите служители;
2) на 08.12.2016 г. на ГКПП Малко Търново по време на нощна смяна,
ръководена от жалбоподателя Д., служителите Д. Ю. и К.К.отново били
разпределени на „възлови места“- на гишета № 9 и № 10. По време на смяната същите
събирали пари от лицата, пътуващи в преминаващите през границата автобуси и от
водачите на преминаващи леки автомобили, като предавали получените суми лично
на Д.. След края на смяната последният раздал по 20 лева на служителите, даващи
наряд- дневна и нощна смяна на бариерите и видеонаблюдение;
3) на 01.02.2017 г. на ГКПП Малко Търново, по време на дежурство
ръководените от Д. гранични полицаи Ю. и Т. събирали пари от лица, преминаващи
през ГКПП леки автомобили и автобуси на превозвача „Нишикли“ с peг. № В 7638
РТ, peг. № В 8200 ВС, peг. № 39DV103 и peг. № В 8400 ВС. Около 20:00 часа, в
края на работната смяна Д. е раздал част от събираните пари на подчинените му
служители;
4) на 02.02.2017 г. на ГКПП- Малко Търново, по време на нощна смяна,
подчинените на Д. гранични полицаи Ю., Т. и На. събирали пари от лица,
преминаващи през ГКПП на вход за Република България с автобуси на превозвачите:
„Юзлен“ (марка „Мерцедес“ peг. № 34NQ8987- в 20:30 часа); „Алпар-Транс Еврен”
(марка „Мерцедес” peг. № 34YKD66- в 20:35 часа); „Нишикли” (марка „Мерцедес”
peг. № 39DV102- в 23:10 часа, марка „Неоплан” с per. № В 8400 ВС- в 23:15 часа);
„Кондор“, марка Мерцедес peг, № CT12AYD- в 23:35 часа); „Истанбул Сеат” (марка
„Мерцедес“ с peг. №. 59KF700); „Метро” (марка „Мерцедес” с peг. № 34PV9163 в
23:50 часа); и на изход от Република България на превозвачите: „Юзлен” (марка
„Мерцедес” с peг. № 34FM5573- в 23:35 часа); „Алпар-транс Еврен” (марка
„Мерцедес“ с peг. № СТ01КОС в 01:50 часа); „Метро” (марка „Темса“ с peг. №
34ВК4603- в 01:17 часа); „Нишикли” (марка „Неоплан“ с peг. № В 8300 ВС- в 02:00
часа). В края на работната смяна, около 08:00 часа, Д. разделил и раздал пари
на всички дежурни гранични полицейски служители от смяната, като на един от
служителите дал банкнота с номинал 20 лева с № БЩ 1981582, предадена от
последния на водещия разследването по досъдебното производство;
5) на 06.02.2017 г. на ГКПП Малко Търново служителите, ръководени от Д.,
били дежурни нощна смяна. По време на смяната преминали автобуси на вход за
Република България, както следва: в 19:45 часа- на превозвача „Юзлен“ автобус с
марка „Мерцедес”, с peг. № 34N08987; в 20:00 часа- на превозвача „Алпар-Транс
Еврен“ автобус с марка „Мерцедес“, с peг. № 34YKD 66; в 23:10 часа- на
„Нишикли” с марка „MAH“, с per. № 39FD860; в 23:20 часа- на „Нишикли” с марка
„Мерцедес“, с peг. № 39DV02; в 23:25 часа- на „Нишикли” с марка „Мерцедес”, с
peг. № 34YPL15- транзит към Република Румъния, в 23:45 часа- на „Истанбул Сеат”
с марка „Мерцедес”, с peг. № 59KF700; в 23:45 часа на „Метро” с марка
„Мерцедес”, с peг. № 34РУ9163; и на изход от Република България за Турция: в
24:00 ч. автобус на „Юзлен” с марка „Мерцедес“, с peг. № 34PV9163; в 00:10 часа
на „Алпар-Транс Еврен” с марка „Мерцедес”, с рег. № СТ01КОС; в 01:05 часа на
„Нишикли“ с марка „МАН”, с per. № В 7637 РТ; в 01:10 часа- на „Метро” с марка
„Темса”, с peг. № 34ВК4603; в 01:15 часа на „Нишикли” с марка „Неоплан“ с peг.
№ В 8200 ВС; в 02:10 часа на „Кондор“, автобус марка „Мерцедес“ с peг. №
CT12AYO. В края на дежурството- на 07.02.2017 г. около 08:00 часа Д. раздал
събраните пари на двете смени- дневна и нощна, като на един от подчинените си
служители дал сумата от 30 лева- 1 банкнота с поминал от 20 лева с № БУ 7170911
и 2 банкноти с поминал 5 лева с №№ ББ 3738268 и БА 6462932, предадени от
последния на водещия разследването по досъдебното производство;
6) на 09 и 10.02.2017 г. в края на работното време Д. раздал на граничните
полицаи получени от пътниците пари, като на един от тях дал банкнота с поминал
10 лева с № БМ 0795618, а в края на смяната на 10.02.2017 г. дал на същия
служител банкнота е номинал 10 лева е № БЛ 5902790, представляваща дял от
общата събрана сума по време на дежурството от преминаващите през пункта
пътници;
7) на 13.02.2017 г. около 19:00 часа на ГКПП- Малко Търново бил проверен
водач на лек автомобил при влизане в Република България. При проверка на
паспорта било констатирано, че няма свободна страница, на която да бъде
поставен печат. По време на проверката, извършена лично от Д., последният
поискал и взел парична сума от около 20-30 евро, след което лицето било
пропуснато да премине граничния пункт. В края на смяната Д. разпределил парите,
събрани по време на смяната като подкупи, като на един от служителите дал
банкнота от 20 лева с № БМ 4708529, предадена от последния на водещия
разследването по досъдебното производство;
8) на 14.02.2017 г. около 23:47 часа на ГКПП- Малко Търново, по време на
дежурство на смяната, ръководена от Д., при преминаване през ГКПП на изход от
Република България на автобус марка „Мерцедес” с рег. № СТ17КЕМ на превозвача
„Юзлен“, граничните полицаи поискали пари „за почерпка“. В паспорта на румънски
гражданин била поставена банкнота от 20 щатски долара, която била взета от
граничен полицай. На същата дата и от служител на същата смяна било изнудвано
лицето Т. .одач на автобус на превозвача „Метро“, марка „Темса“ с рег. №
34ВК4603, за сумата от 20 лева. Водачът дал исканата от граничния полицай сума
за преминаване през ГКПП. В края на работната смяна събраните пари били
раздадени на служителите от Ташев, комуто били предоставени от Д.. На един от
служителите била дадена банкнота с номинал 20 лева, с № БЕ9991604, предадена от
последния на водещия разследването по досъдебното производство.
9) на 18/19.02.2017 г., след нощната смяна на ГКПП- Малко Търново, в малкия
коридор на първия етаж към служебните помещения Д. раздал събраните пари на
граничните полицаи, като на един от тях дал банкнота с поминал 20 лева с № БМ
1474824, предадена от последния на водещия разследването по досъдебното
производство.
10) на 23.04.2017 г. около 20:00 часа на ГКПП- Малко Търново, по време на
нощна смяна ръководена от Д., бил проверен преминаващ л.а. „Хонда“, бял на
цвят, с peг. № 34JР0304, с пътуващи в него 2 лица- мъж и малко дете, с
български паспорти. Водачът не разполагал с пълномощно от майката на детето за
преминаването му през граница. Проверяващият граничен полицай отказал да
пропусне детето, за което началникът на смяната бил уведомен. Мъжът поискал
документите си и поставил в паспорта банкнота от 20 лева. При пристигането на Д.,
мъжът представил паспортите и документите лично на него. След като видял
банкнотата, разпоредил на подчинения си да я вземе и постави под бюрото, след
което да я постави в джоба си и после да му я предаде. Граничният полицай
изпълнил разпореждането и обяснил на водача на автомобила, че прави компромис,
но следващия път трябва да носи в себе си пълномощно. След това банкнотата от
20 лева била предадена на Д..
Установените в хода на разследването данни са описани подробно в покана с
рег. № 8121р-4135/28.02.2019 г. (л.165), връчена на жалбоподателя Д. на
07.03.2019 г. На същия е предоставен срок за писмени обяснения, като с писмо рег.
№ 4069р-5794/08.03.2019 г. (л.170) е поискал допълнителен срок. На 12.03.2019
г. е изготвена докладна записка от директора на дирекция „Човешки ресурси“ в
МВР, с предложение да бъде издадена заповед за налагане на дисциплинарно
наказание.
Дисциплинарното производство е приключило с обжалваната заповед №
8121К-6936/14.03.2019 г. (л.143) на министъра на вътрешните работи, с която е
наложено на Б.Д. дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение на служебната
дисциплина- нарушение на чл. 194, ал. 2. т. 1. пр. 1 (неизпълнение разпоредбите
на този закон...) и т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР) от ЗМВР, представляващо тежко
нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 (използване на служебното
положение за облага на трети лица) и т. 13 (деяния, несъвместими с етичните правила,
за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижи на службата) от
ЗМВР. В съобразителната част на заповедта дисциплинарно наказващият орган е
посочил, че в качеството на началник на смяна Д. е организирал в периода от
07.12.2016 г. до 23.04.2017 г. вземането на пари от преминаващи през пункта
граждани с леки автомобили и автобуси, които в края на дежурствата е
разпределял сред служителите от смяната. Органът е посочил, че Д. се е възползвал
от своето служебно положение на граничен полицейски служител, осъществяващ
граничен контрол и на началник на смяна за облага на трети лица- ръководени от
него служители, което съставлява нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт.
2 от ЗМВР. Приел е, че с действията си Д. е нарушил и правила от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с
който служителят е запознат на 29.08.2014 г., както следва: т.15 „Държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“
(извършил е неправомерни действия и е бездействал при извършването на такива от
други подчинени му лица - в нарушение на чл. 67 от ЗМВР; т. 19 „Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява“ (с поведението си
е накърнил авторитета на МВР, тъй като то е станало известно на лица извън
системата на МВР- следователи, прокурори, съдии и лица, от които са събирани
пари при преминаване през граничния пункт); т. 20 „Държавният служител
насърчава хората да спазват закона, ката дава личен пример с поведението си“
(като е нарушил закона и с поведението си е поощрявал подчинените му служители
от смяната и преминаващите граждани, да участват в корупционни деяния); т. 50
„Държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение“ (в случая
сам е създал условия и е участвал и корупционни деяния); и т. 51 „Държавният
служител се противопоставя и е длъжен да информира своите началници или
съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание“
(поведението му е било насочено към резултати противоположни на разписаните), с
което е извършил нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗВР.
В съобразителната част на заповедта се съдържат подробни констатации на
дисциплинарно наказващия орган, формирани въз основа на данните от приобщените
към дисциплинарната преписка протоколи за разпит на свидетелите Р. Би., Че. М.
и В. Ц., и свидетели с тайна самоличност с и.н. 228, и.н. 229 и и.н. 248,
дадени в хода на досъдебното и съдебното наказателно производство срещу Д..
В показанията си свидетелите Р. Е. Б.(стюардеса при превозвача „Метро“- л.
275) и Ч.Б. М. (стюард в „Нишикли“- л. 279) сочат, че им е известно нередовни
пътници да са привиквани при граничните полицаи, а след това да бъдат пропускани
да преминат границата, като според свид. Билялова това става след извършване на
нерегламентирано плащане. В показанията си, дадени в хода на досъдебното
производство (протокол за разпит от 21.02.2017 г.- на л. 299) свидетелят с тайна самоличност
и.н. № 248 заявява, че често преминава през ГКПП- Малко Търново, тъй като
превозва пътници, като обичайната сума, която граничните полицаи искат за
преминаване е пет лева независимо от посоката на пътуване, а в случай на
изтекла виза се стига и до 100 евро. Свидетелят заявява, че не е имало случай
да премине границата без да дава пари, но не посочва конкретни дати, време или
лице, което му е поискало подкуп. В проведен на 13.10.2017 г. разпит (на л.
296) свидетелят заявява, че му е известно от негов „приятел“ за предоставена
при влизане от Турция през КГПП- Малко Търново на 14.05.2017 г. сума от 5 лева,
по искане на граничен полицай „Чух, че полицаят му казал да отиде до колата си
да провери, дали не е забравил „документ“. Това означава, че трябва да се дадат
пари… на въпроса дали 5 лева са достатъчни… полицаят кимна одобрително и взе
парите в себе си.“.
В горния смисъл са и показанията на свид. В.В. Ц.- инспектор разузнавач
ВДС-МВР, анализирал придобитите материали от използвано специално
разузнавателно средство по отношение на свидетеля с тайна самоличност и.н. 248
(на л. 285). В хода на проведеното съдебно следствие свидетелят Ц., разяснява,
че събраната от него информация по случая се базира на извършен анализ на
събраните материали чрез СРС- видеозаписи със звук и картина, прилагани в
периода от декември 2016 г. до април-май 2017 г. (протокол от проведен съдебно
заседание по НОХД № 2689/2018 г. по описа на СНС от 07.11.2018 г.- на л. 376).
Уточнява, че неговата работа е била свързана с наблюдение и анализ на
действията на служителите в ГКПП- Малко Търново с началник на смяна Б.Д.. От
данните от видеозаписите свидетелят е възприел следната практика: „служители,
които работят на гише, т.е. обработват документите на преминаващите през
КПП-то, поискваха и получаваха суми, които впоследствие предаваха по техен
установен ред на по-горни, дали на ръководителя на смяната или заместващия го
служител. Виждал съм лично служител, който поисква пари. Поискването се
извършваше предимно с конклудентни действия, служителите правят определен знак
или казват, че ще забавят проверката, след което имаше такава изградена
практика, че преминаващите поставят пари в документите или ги оставят по
някакъв начин на бюрото им, след което парите се сваляха ниско долу в
чекмеджетата на бюрата, и от там вече служителят…отива до стаята на началника,
оставят се парите и в края на смяната получаваш своя дял. ...Схемата за
искането на пари най-обичайно беше, турски граждани, които влизат на
територията на България да имат изкарана зелена карта, или нещо такова, което е
по гражданска застраховка на автомобилите им, и много често забравяха за тия
документи и най-често беше: „Или се върни до там или…“,…Или вървете от турска
страна и си изкарайте и платете, и т.н., или почерпи него, дай нещо. Това се
казва с думи. „Донеси ми нещо“, „Какво носиш?“,…“(л.382); „Получавали са пари и
на вход и на изход и не само пари, говори за всякакъв тип напитки, храни и
т.н.“ (л.383 гърб). Относно предаването на събраните суми от служителите на
началника на смяната свидетелят заявява (л.383 на гърба): „Лично аз съм виждал служител, който влиза при началника (Б.Д.), оставя
съответните банкноти и излиза… това го знам от видеонаблюдението.“. В
показанията си свидетелят Ц. сочи, че разпределянето на дяловете се извършва в
края на смяната, като описва начина на предаване на банкнотите- „тяло до тяло,
близо двама човека един до друг“, като в последствие получените банкноти са
представяни пред записващото устройство с цел удостоверяване на банкнотите, тъй
като при самото предаване това е било невъзможно. Относно преминаващите
автобуси, свидетелят посочва, че е
наблюдавал в случай на административни нарушения служителите да „Казва
се: „Няма вариант да те пуснем“, обаче „може да помислим“…“.
В преписката са приобщени протоколи от разпити на свидетел с тайна
самоличност с и.н. 228, проведени в хода на досъдебното производство- на
06.12.2016 г. (л.351), от 20.12.2016 г. (л.348), от 31.01.2017 г. (л. 344), от
01.02.2017 г. (л.341) и от 30.06.2017 г. (л.339). В показанията си свидетелят
заявява, че му е известна схема за корупционни действия на територията на ГКПП-
Малко Търново и в частност в смяната с началник Б.Д., като описва подробно
същата. Свидетелят сочи, че на възлови места- гишета № 9 (вход от Турция) и №
10 (изход от Република България) по време на посочената смяна са определяни
конкретни лица- Д.Ю. Й. И.и Г. Т., а при отсъствие на някой от тях- командирът
на отделение к.к.. Тези лица са включвани от началника на смяна във фоновата
ротация-служители, работещи с „печат“. Свидетелят заявява, че именно посочените
две гишета са местата, от които се „изкарват“ пари от преминаващи лица.
Заявява, че пари са искани и вземани от граничните полицейски служители от
премиващи автобуси във връзка с обработването на документи, като по инструкция
на Д. не се искат пари от автобуси за „случаен превоз“. Парите от автобусите са
предавани чрез поставянето им в паспорта на шофьора или стюарда. В случай, че
пътник от автобуса има проблем с документите и не даде пари бива връщан, но ако
си плати, макар и нередовен, се допуска да премине границата. От водачи на
преминаващи леки автомобили най-често са искани пари за изтекла гражданска
застраховка (зелена карта), проблеми с турските шофьорски книжки (липса на
превод на български език), медицински застраховки. Свидетелят разяснява и
схемата, по която се случва това: „Знам, че парите са се искали, като връщайки
талона на колата например, полицаят се обръща към водача с думите „комшо- йок
чорба“ или „комшо да почерпиш“. Понякога полицаите искат пари като удрят по
паспорта с едната длан, което означава, че трябва да се дадат пари, като същите
се поставят в паспорта.“. В показанията на свидетеля са посочени и конкретните
суми, събирани за различните нарушения: „В случаите, когато водачите са давали
по-малко, същите са били изнудвани да се изплатят до достигане на размера от 30
лева.“. Свидетелят разяснява, че действията при дневната и при нощната смяна са
едни и същи, като след получаване на
пари от служителите, те се отчитат на началника на смяната. Последният от своя
страна разпределя парите в края на смяната, като всеки служител получава дял
в зависимост от приноса си, но парите се предават лично и насаме на всеки
отделен служител. Дежурните служители (тези на гише) получават пари всяка
смяна, а останалите, разпределени на видеонаблюдение и бариера, получават своя
дял след две смени. Когато началникът на смяната отсъства, пари се раздават от
командира на отделение. В протоколи за разпит от 20.12.2016 г. (л.348), от
31.01.2017 г. (л. 344) и от 01.02.2017 г. свидетелят е посочил конкретни случаи: на 07.12.2016 г. Б.Д.
присъствал при извършване проверка на лице на име „Атче“, като разпоредил на
дежурните служители „от нея трябва да се поискат пари“ (л.349) и отново в
негово присъствие жената е предала 10 лева на дежурния, поставяйки ги в
паспорта си. Последният предал парите на
Д. в неговата стая, а в края на смяната той ги раздал на дежурните. На
08.12.2016 г. също са били събирани пари от преминаващи лица, като свидетелят
заявява: „знам, че след приключване на смяната, Б.Д. е раздал по двадесет лева на служителите, даващи наряд за
дневната и нощна смяна на бариерите и видеонаблюдението. Събраните пари по
време на дежурството са му давани лично от всеки един граничен полицай“(л.350).
Тези показания са потвърдени от свидетеля в хода на проведеното съдебно
следствие (протокол от 18.12.2018 г. от проведено съдебно заседание по НОХД №
2689/2018 г. по описа на СНС- на л. 397), като е уточнено, че лично е
възприемал предаването на пари от началника на смяна към дежурните.
Описаната от свидетеля с и.н. 228 схема за вземане и разпределяне на пари в
смяната с началник Б.Д. съвпада и с описаната в досъдебното производство схема
от свидетел с тайна самоличност с и.н. 229, чиито показания се съдържат в
протоколи от 6.12.2016 г. (л.333 и последна страница на л.298), от 20.12.2016
г. (л.327), от 31.01.2016 г. (л.320), от 01.02.2017 г. (л.318), от 23.03.2017
г. (л.310), от 22.05.2017 г. (л.306), от 23.06.2017 г. (л.302). В допълнение
свидетелят сочи в показанията си (на л. 304), че след месец април 2017 г.
всички гранични полицаи са инструктирани
от Д. за начина, по който да събират пари и най-вече за промяната на мястото на
отчитане на парите на самия него. Свидетелят сочи, че са дадени на същите
указания да оставят парите на определено от Д. място, напр. под клавиатурата на
компютър в помещение, което не се използва в момента. Подробно описва случаи на
получени от граничните полицаи суми, които не им се следват, респ. предаването
им на началника и разпределянето им между участниците в схемата. Заявява, че на
23.04.2017 г. по време на нощната смяна, служител в ГКПП е отказал да пусне мъж
и дете, тъй като бащата не разполагал с пълномощно от майката. Проверката била
извършена в присъствието на Б.Д.. На
последния бил подаден от проверявания мъж класьор с документи с поставени в
него 20 лева. Д. разпоредил на полицая да вземе парите („…като конкретно му
казал „сега ги вземи отдолу под бюрото, прибери ги в джоба и после ще ми ги
дадеш“.“- л.308), след което пуснал мъжът и детето да напуснат страната. След като лицата тръгнали, Д. прибрал
банкнотата. На 01.02.2017 г. по време на дневна смяна с началник Б.Д. били
събирани пари от преминаващи автобуси на конкретно посочени фирми. В края на
смяната (около 20.00 часа) Д. раздал част от взетите пари, като подкуп, като
свидетелят заявява, че лично на него е била дадена сумата от 10 лева, в една
банкнота…, предадена доброволно за нуждите на следствието. На 02.02.2017 г.-
същата група била нощна смяна и отново били събирани подкупи от преминаващите
автобуси, отчитани на Б.Д.. В края на смяната последният раздал на всички
дежурни гранични полицейски служители, като на един от служителите дал банкнота
от 20 лева с номер БЩ 1981582. На 06.02.2017 г.- след нощна смяна Б.Д. раздал събраните пари от подкупи
от нощната смяна и дневната смяна от 05.02.2017 г., като са посочени от
свидетеля конкретни банкноти, предадени на граничен полицай. През посочените
два дни били вземани подкупи от преминаващите автобуси, каквато била създадената
практика. Отделно от това, на 05.02.2017 г. около 13.15 часа, за да премине
границата, жена от турски произход заплатила подкуп, тъй като не разполагала
със задължителната „сигорта“ (медицинска застраховка), за да влезе в Република
България. В края на смяната Б.Д. събрал дежурните служители и се е договорил с
тях, че ще получат дела си по време на следващата смяна. В края на смените на 09.02.2017 г. и 10.02.2017 г. Д. отново
раздавал пари на дежурните като дял от събраните от пътниците пари, като
свидетелят е посочил конкретни банкноти, за които знае, че са дадени на
служител. На 13.02.2017 г. от Турция към България пътувала жена, която
превозвала прах за пране в количество над разрешеното. Последната предала чрез
поставяне в паспорта си сума пари на граничния полицай и същият я допуснал да
премине. На същата дата Б.Д. лично проверил паспорта на пътник, в който нямало
място за поставяне на печат и след като
получил от него пари, го пропуснал да премине границата безпрепятствено. В
края на смяната Д. разпределил на дежурните лично и насаме полагащия им се дял
от получените пари от подкупи, като на един от тях била дадена банкнота с № БМ
4708529. На 14.02.2017 г. в края на нощната смяна събраните от преминаващите
лица пари били раздавани на дежурните от Георги Ташев, на който били
предоставени от Б.Д.. Свидетелят посочва, че на тази дата пари са получени от
граничните служители от проверката на два конкретно посочени автобуса на
превозвачите „Юзлем“ и „Метро“, като пари са предоставени от шофьора на втория
автобус Т.А.. При проверката на първия автобус парите били поискани под формата
на „почерпка“. На 18 и 19.02.2017 г. в „малкия коридор на етаж 1“ в края на
смяната Д. раздавал на всички гранични полицаи пари, като на един от тях дал
банкнота с конкретно посочен номер. На 07.12.2016 г. и 08.12.2016 г. по време
на дежурство на смяната с началник Б.Д. се събирали пари от преминаващите
автобуси, като в края на всяка смяна Д. раздавал съответните дялове на
дежурните полицаи, а на 08.12.2016 г. е раздал пари и на останалите служители
от смяната. В хода на проведеното съдебно следствие по НОХД № 2689/2018 г. по
описа на СНС свидетелят с и.н. 229 потвърждава дадените в хода на досъдебното
производство показания (протокол от 18.12.2018 г.- на л. 397).
Останалите свидетели, в това число и Атче Сюлейман, са посочили по време на
разпитите, че не са им искани пари от служителите на ГКПП- Малко Търново, както
и не знаят и не са виждали на тези служители да се дават пари. Служители от
транспортните фирми заявяват, че на граничните полицаи са предлагали и давали,
а и те са искали единствено почерпка- кафе, вода, безалкохолно и др. стоки
осигурени от фирмите за превозването на пътници. Свидетелят Х.Ерай .(шофьор в
„Нишикли“) сочи, че по време на неговата работа всеки от установените нередовни
пътници е бил връщан и не е бил допускан да премине границата (л. 267). В хода
на проведеното съдебно производство са
разпитани свидетелите З. С. И., Н. Д. . А.Р. А.(протокол от проведено съдебно
заседание по НОХД № 2689/2018 г. по описа на СНС от 07.11.2018 г.- на л. 376) и
А. М.А.(протокол от 18.12.2018 г.- на л.397), които заявяват, че показанията,
дадени от тях в досъдебното производство, не отговарят на истината и при
преминаване през ГКПП- Малко Търново не им е искан и не са предлагали подкуп на
граничните полицаи, и не им е известно да има такава практика. Свидетелят Л.К.
О. сочи в показанията си, че при преминаване на ГКПП- Малко Търново служители
на гранична полиция са си търсили повод да им даде подкуп, тъй като след
констатиран дефект в паспорта на лицето са му отказали да премине границата, за
разлика от другия ГКПП, през който Османов преминал със същия паспорт (протокол
от проведено съдебно заседание по НОХД № 2689/2018 г. по описа на СНС от
28.11.2018 г.- на л. 386).
В показанията си по НОХД № 2689/2018 г. по описа на СНС (протокол от съдебно
заседание, проведено на 18.12.2018 г.) свидетелят Пламен Радев Иванов- началник
на ГКПП- Малко Търново заявява, че не е забелязал сред служителите му да се
развива корупционна дейност. Свидетелят сочи, че е негово задължение
изготвянето на график на смените и е невъзможно при извършване на ротация на
смените да се манипулира програмата, тъй като за всяко действие по промяна на
определеното конкретно работно място се издава нарочен протокол с основанията
за тази промяна. Свидетелите Апостол Тодоров Тодоров и Костадин Тодоров Тодоров,
служители в ГКПП Малко Търново заявяват
в показанията си по същото НОХД № 2689/2018 г. (на л. 397), че не си спомнят по
време на дежурствата им да е имало каквото и да било разпределение на парични
средства между служители или пари да са искани от преминаващи граждани,
включително в смяната на Б.Д.. Свид. Тодоров описва принципа за ротация на
смяната, като сочи, че в началото на работния ден началникът на смяната
определя служителите, които ще работят с печат (т.е. на гишета „вход“ и
„изход“) и тези лица се залагат в ротационната програма, която след това ги
разпределя на конкретните гишета.
При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от
компетентен орган, овластен с нормата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Според
цитираната норма наказанията по чл. 197 от ЗМВР се налагат от министъра на
вътрешните работи на държавни служители на висши ръководни и ръководни
длъжности. Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМВР в областните дирекции на МВР може да
се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от
по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. Длъжностните лица,
оглавяващи звена в структурата на съответната областна дирекция на МВР, с оглед
ръководния характер на длъжността им спрямо служителите от съответното звено,
са служители на ръководна длъжност по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Към датата на издаване
на обжалваната заповед жалбоподателят Д. заема длъжността полицейски инспектор
V-та степен (началник на смяна) на ГКПП Малко Търново от ГПУ- Малко Търново към
РД „Гранична полиция“- Елхово при ГД „Гранична полиция“ на Министерство на
вътрешните работи и следователно е осъществявал ръководна функция, поради което
компетентен да му наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ е именно
министърът на вътрешните работи.
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. В нея подробно са
изложени конкретните действия, съставляващи нарушение на служебната дисциплина,
самоличността на нарушителя, заеманата длъжност, нарушените законови разпоредби
и етични правила за поведение, изложени са съображения относно тежестта на
извършеното нарушение, настъпилите последици, формата на вината, и е разгледано
цялостното поведение на държавния служител.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени
правила в проведеното дисциплинарно производство. Спазена е предвидената в чл.
207 от ЗМВР процедура- производството е започнало със заповед за образуване на
дисциплинарно производство № 8121К-6196/09.05.2018 г. на компетентния
дисциплинарно наказващ орган, с която е определен и дисциплинарно разследващия
орган. Заповедта е надлежно връчена на жалбоподателя и на същия е предоставена
възможност да се запознае със събраните доказателства и да представи писмени
обяснения (покана за даване на писмени обяснения № УРИ 4069р-11748/14.05.2018
г. (л.256), връчена на Д. на 15.05.2018 г., писмено обяснение № УРИ
4069р-12337/18.05.2018 г., протокол УРИ 4069р-14349/06.06.2018 г. (л.260) за
запознаване с част от приобщените към дисциплинарното производство
доказателства). Срокът за провеждане на разследването е продължен с нарочен акт
на компетентния дисциплинарно наказващ орган, на основание чл. 46 от Инструкция
№ 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката
на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи (заповед № 8121К-9171/20.09.2018 г. (л.241)
и заповед № 8121-11303/19.12.2018 г. (л.243)). Изготвената обобщена справка по
случая е връчена на Д., като му е предоставена възможност да представи
допълнителни писмени обяснения, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР. На същия е предоставена и възможност да се запознае с материалите,
събрани в хода на дисциплинарното производство, в съответствие с нормата на чл.
207, ал. 8 от ЗМВР, от която възможност той не се е възползвал, видно от
протокол УРИ 4069р-1304/15.01.2019 г. (л.259). На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди издаване на оспорената заповед е отправена до жалбоподателя покана
за даване на писмени обяснения или възражения (покана рег. №
8121р-4135/28.02.2019 г.- на л. 165, връчена на 07.03.2019 г.). При тези данни
съдът приема за неоснователни доводите за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразено в определяне на недостатъчен срок за писмени обяснения. На
жалбоподателя е предоставена възможност да се запознае със събраните
доказателства и да представи възраженията си както в проведеното
дисциплинарното производство, така и в настоящото съдебно производство, с което
е осигурено правото му на защита.
Неоснователни са също доводите за несъответствие между изводите на
дисциплинарно разследващия орган и дисциплинарно наказващия орган. Действително,
с обобщената справка е направено предложение за прекратяване на производството,
което не е възприето от дисциплинарно наказващият орган, но последният не е обвързан
от това предложение, а взема решението за налагане на дисциплинарно наказание
по собствена преценка, въз основа на събраните в дисциплинарното производство
материали. От приложената покана за даване на писмени обяснения е видно, че
жалбоподателят е уведомен за мотивите на дисциплинарно наказващия орган да не приеме направеното
с обобщената справка предложение и му е представена възможност за допълнителни
писмени обяснения, но такива не са представени.
Дисциплинарното производство е приключило в предвидените от чл. 195, ал. 2
от ЗМВР срокове. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение
се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а
според ал. 2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. В случая материалите са постъпили в МВР най-рано на 16.01.2019 г. (рег.
№ на съпроводителното писмо- на л. 234 от делото), поради което съдът приема,
че едва от този момент нарушението следва да се счита открито от компетентния
орган, респ. от този момент започва да тече двумесечният срок за издаване на
заповед за налагане на дисциплинарно наказание (чл.195, ал. 2 от ЗМВР). Не е
изтекъл и предвиденият в нормата двугодишен срок от момента на извършване на
нарушението, доколкото през периода от първото нарушение- 07.12.2016 г. до
датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
жалбоподателят е ползвал платен годишен отпуск и отпуск по болест в общ размер
над четири месеца и половина (по данни от представената справка към 14.05.2018
г.- на л. 460), а на основание чл. 195, ал. 3 от ЗМВР сроковете по чл. 195, ал.
2 от ЗМВР не текат през периода на ползван законоустановен отпуск.
Според настоящия съдебен състав данните, събрани в хода на наказателното
производство срещу Д., по недвусмислен и категоричен начин сочат, че същият се
е отклонявал от дължимото поведение, като през периода от 07.12.2016 г. до
23.04.2017 г. е организирал в качеството на началник на смяна в ГКПП Малко
Търново вземане на неследващи се облаги от преминаващи през пункта граждани с
леки автомобили и автобуси, и е разпределял в края на дежурствата така получените
облаги между служителите от смяната. Налице е и изискуемата функционална връзка
между изпълнението, респективно, неизпълнението на съответното служебно
задължение, и поискването (получаването) на неследващата се облага. Неоснователни
са доводите на жалбоподателя за недоказаност на извършеното дисциплинарно
нарушение. Вярно е, че обвинението и присъдата не могат да се основават
единствено на показанията на свидетели с тайна самоличност (чл. 124 от НПК), но
такова ограничение не е предвидено от закона при реализиране дисциплинарната
отговорност на държавните служители, а и в случая нарушението е установено с
други допустими доказателства- протоколи за разпит на свидетелите Р. Б., Ч.М. и
В. Ц. (последният от които пряко е възприел описаните събития и е дал подробни
и конкретни показания за тях), като показанията на тези свидетели напълно
съответстват на дадените от анонимните свидетели. Посочените доказателства са
събрани по надлежния ред в рамките на образувано наказателно производство срещу
Д. и са годни доказателствени средства, поради което не съществува законова
пречка с тях да се установяват релевантни за административното производство
факти и обстоятелства (в този смисъл Решение № 14347 от 1.12.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 911/2014 г., V отд.). Същите са непротиворечиви и мотивират съда да
приеме, че са допуснати от страна на Д. сочените в обжалваната заповед тежки
нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13
от ЗМВР. Правилно не са съобразени от дисциплинарно наказващия орган данните от
протоколите за разпит в качеството на свидетели на лицата С., Х. Е., З. С. И.,
Неделчо Д. Г., А. Р. А.и А. М.А., и служителите на ГКПП- Малко Търново П.И., А.Т.
Т.и К. Т. Т., М. Н., В. М., Г.А., Й. И., Г. В. и В.В., доколкото от една страна
незнанието на определен факт не сочи само по себе си, че този факт не е
осъществен, а от друга страна посочените лица биха могли да уличат и себе си в
престъпление, в случай че признаят участието си в описаната схема за даване и
получаване на неследващи се облаги. Наред с това, в проведеното съдебно
наказателно производство лицата З. С. И., Н. Д. Г.в, А. Р.А.и А. М. А. са изменили
показанията си, заявявайки че дадените от тях в досъдебното производство показания
не отговарят на истината, поради което техните изявления не могат да се приемат
безрезервно.
Що се отнася до представените в хода на съдебното производство заповеди №
3282з-700/11.03.2019 г., № 3282з-493/12.02.2018 г., № 3282з-698/11.03.2019 г.,
№3282з-494/12.02.2018 г., №3282з-679/11.03.2019 г. и № 3282з-498/12.02.2018 г.,
съдът счита, че същите са неотносими към предмета на настоящия спор. С тях са
образувани, респ. прекратени, дисциплинарни производства против служителите Д.Ю.
К.К.и Г.Т.за нарушение на служебната дисциплина, изразено в участие в описаната
по-горе схема за получаване на неследващи им се суми от преминаващи през
границата лица. Независимо от връзката им с настоящото производство, те не са с
идентичен предмет и всяко от тях се развива самостоятелно, като дисциплинарно наказващият
орган го приключва със съответния акт, основан на установените в конкретното
производство факти.
В нормата на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР са посочени тежките нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.
В случая дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 203, ал. 1, т.
7, предл. 2, алт. 2 и т. 13 от ЗМВР. Според цитираните норми такива нарушения
са използването на служебното положение за облага на трети лица и извършването
на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР, уронващи престижа на службата. За да се приеме, че са налице основания
за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посочените основания, е
необходимо да се установи, че същият е използвал служебното си положение за да
набави облага на трети лица и това поведение е в нарушение на етичните правила
за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че
жалбоподателят Д., като началник на смяна в ГКПП Малко Търново, е организирал
събиране на неследващи се облаги от пътници, преминаващи контролния пункт, като
лично е разпореждал такива да бъдат взети от конкретни граждани (напр. от лице
със собствено име Атче- на 07.12.2016 г.); давал е инструкции на служителите от
смяната относно начина, по който да събират пари и относно мястото на отчитане
на парите; лично е поискал и получил парични суми от преминаващи през границата
лица (на 13.02.2017 г. и на 23.04.2017 г.), за да не изпълни служебните си
задължения; в края на работната смяна е разпределял получените облаги между
служителите от смяната. Това поведение на жалбоподателя правилно е прието за
несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от него
действия са в противоречие с правилата на т.15, т.19, т.20, т.50, т.51 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават
държавния служител за съобразява законосъобразността на действията, които
предприема; да пази доброто име на институцията; да насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си; да проявява нетърпимост към
корупционно поведение; да се противопоставя и да информира своите началници или
съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание. От
данните по делото е видно, че поведението на Д. е насочено към създаване на
възможност за използване на служебната дейност за получаване на неследващи се
облаги от лица, преминаващи през граничния пункт, което е в разрез със
служебните задължения и дължимото професионално поведение. То е и морално
укоримо, тъй като е осъществено от служител на МВР, призван да съблюдава
законността и да дава личен пример в тази насока, и е от естество да урони
престижа на службата, като създаде впечатление, че полицейските служители не
изпълняват професионалните си задължения в съответствие с изискванията, а
използват служебното си положение за създаване на условия за реализиране на
лична изгода и облагодетелстване. Ето защо съдът приема, че действията на
жалбоподателя законосъобразно са квалифицирани като тежко нарушение на
служебната дисциплина и съставляват основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Наказанието напълно съответства на тежестта на
нарушението, в съответствие с изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Ето защо
съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А.Д. с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против заповед № 8121К-6936/14.03.2019
г., издадена от министъра на вътрешните работи.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: