Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Елин Пелин, 28.09.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                      Елинпелински районен съд, 1-ви състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

 

            при секретаря Любка Костова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 289 по описа за 2018 година на РС- Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното :

С исковата молба ищецът твърди, че е депозирал заявление по чл.410 ГПК срещу ответника по делото, който в законоустановения срок и в качеството на длъжникът по заповедното производство е депозирал възражение.

Твърди се, че между страните е сключен договор за далекосъобщителни услуги от 04.06.2014 година. В срока на действие на договора и за предоставени  услуги по същия е издадена нарочна фактура, която е била с краен срок за плащане  05.03.2015 г.. Ответната страна не била заплатила  сумата по издадената фактура .В тази връзка не се претендират 43.01. лева начислени върху  главницата посочена в исковата молба и представляваща договорна неустойка до пълния размер на  главницата  от 97.43 лева / последната отразена , както по исковата молба, така  и в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.01.2018 година по ч.гр.д.№ 122/18г. по описа на РС- Елин Пелин/.

                     Ищецът твърди, че е встъпил в правата на кредитор по процесното правоотношение по силата на Договор за цесия от 20.02.2017 година.

 

Иска се  съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на „В. П.“ ЕООД-София, с ЕИК ….., сума в размер на 54.42 лева-главница установена по издадената Заповед за изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК № 93/30.01.2018г., мораторна лихва в размер на 28.41/ двадесет и осем лева и 41 стотинки/лева  за периода  06.03.15г. до 18.01.18г., както и законна лихва върху главницата, считано  от  29.01.18г. до окончателното изплащане, а така и разноските по заповедното производство.

 

Претендират се и направените разноски в производството по чл.422 ГПК .

 

            

 В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В с.з. се докладва становище на ответната страна, че не оспорва  исковата молба и признава исковата претенция съгласно молбата на ищеца от 10.09.2018г. по настоящото дело, с искане за произнасяне на съда при предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК.

 

            Съдът, като съобрази исковата молба, становището на ищеца заявено с молба до съда от 10.09.2018г. по настоящото дело и становището на  ответника, с протоколно определение от 11.09.2018г. е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

Настоящият състав счита, че са на лице условията за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като е направено признание на иска от ответника по делото, което влече прекратяване на съдебното дирене и произнасяне от съдът с решение съобразно това признание.

Съдът счита, че признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени, както следва: за сумата от 54.42 лева- главница, мораторна лихва в размер на 28.41/ двадесет и осем лева и 41 стотинки/ лева  за периода  06.03.15г. до 18.01.18г.; законна лихва върху главницата, считано  от  29.01.18г. до окончателното изплащане, както и за разноските по заповедното производство в общ размер на 205.00/двеста и пет / лева, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви в тази насока.

 

Следва ответникът да бъде осъден  да заплати на ищеца разноски по производството  по чл.422 ГПК в общ размер на 325.00 /триста двадесет  и пет / лева, съгласно списък  на разноските, в т.ч.  държавна такса и адвокатско възнаграждение.

                      Водим от горното, съдът

                                                                      Р  Е  Ш  И :   

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Г.В. ***, с ЕГН **********, дължи на “ВИВА ПРИМА”ЕООД-София, с ЕИК *********, по заповедно производство по ч.гр.д.№ 122/2018г. по описа на РС- Елин Пелин сумата 54.42 /петдесет и четири лева и 42 стотинки/лева – главница по парично задължение по Договор  за далекосъобщителни услуги от 04.06.2014 година, мораторна лихва в размер на 28.41/ двадесет и осем лева и 41 стотинки/лева  за периода  06.03.15г. до 18.01.18г.; законна лихва върху главницата, считано  от  29.01.18г. до окончателното изплащане, както и  разноските по заповедното производство в общ размер на 205.00/двеста и пет / лева, от които държавна такса - 25.00 лева и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение.

 

  

ОСЪЖДА Е.Г.В. ***, с ЕГН **********, да заплати на “ВИВА ПРИМА”ЕООД-София,с ЕИК ……, сторените разноски в производството по чл.422 ГПК в общ размер на 325.00 /триста двадесет  и пет / лева, в т.ч.  държавна такса-25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

           Да се издаде изпълнителен лист за посочената  сума.

   Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му.

                                                                                    

                                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: